Току-що направих научно откритие. Последния един час, преди да тръгнеш някъде е най-гадния и отвратителен в целия ти живот. Хем знаеш, че трябва да тръгнеш, хем нещата, които можеш да правиш за тия шестдесет минути са твърде малко. И ти е толкова некомфортно, че по-добрия вариант е да тръгнеш още сега и да чакаш да уговореното място, от колкото да седиш и да тъпееш. Или в случая да пишеш пост в блога си, който току-що удари поредното хилядно число на посещения. За което благодаря!
След като написах предния пост за пътната чанта, отидох в училище, за да дам бележка на класния ми и да му кажа за сеира, който направиха някои индивиди в класа ни. След това изчаках моята Марулка, за да ѝ честитя шестнадесетия рожден ден. За да не остана по-назад и тук - честит рожден ден, ти, чудовище! Текила, Найт, истории, късмет и любов! И да си прекараш страхотно дори и без мен! Макар че не се съмнявам, където си ти, там са шумът и купонът.
Вчера в часа на Исмаел играхме на бинго и аз победих, за това днес ми донесе цяла торба с подаръци, от които да си избера! Представяте ли си? Снощи е ходил при директорката на Института Сервантес, за да пита дали може да вземе рекламни материали и да ги даде на нас! И така, имаше три чанти, тефтерчета, един от които беше страшно хубав, магнитчета и какво ли не. Едва се спрях на една от чантите, беличка, с изписани случайни думи на испански. Чудя се къде точно да я сложа, че да я виждам всеки път, щом вляза в стаята си. Страшно много ме зарадва, мислех си, че е забравил за това! Парфюмът му още е по блузата ми, след като го гушнах, за да се отблагодаря. Ох... ще ми липсва цели три месеца! :(
Получих и втори подарък! Който беше още по-неочакван. Щом се прибрах, сестра ми ме
посрещна на вратата с малко пакетирано подаръче и го поднесе към мен със сладка усмивка. отгоре му пишеше да пиша вътре само хубави неща, докато съм на път. И познайте какво беше. Тетрадка на Неймар. (Лина. Казах ти, че той ми е любовник.) А пък на вътрешната корица имаше снимка на целия отбор, всички, Меси, Марк, Пике... Like, моля ви, спрете с това, не ща да рева! Обичам ви всички.
Окей, минаха десет минути, остават още петдесет.
Мисля, че аз съм единствения човек, който тръгва някъде, без да знае програмата. Окей, ясно ми е, че минаваме през Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия, но в кои градове ще сме в Италия? Колко време ще стоим в Монако? Ами Франция? Единствено съм на ясно, че най-много време имаме в Барселона, слава на Бога. Също така, че батериите на фотоапарата ми едва ли ще издържат на това напрежение. Горките.
Намерих най-яката песен. И осъзнавам, че вече пиша наистина много големи глупости, но тя наистина е страаааашно добра. Честно казано откраднах я от рекламата на Beats by Dre с Неймар, ама... Това не я прави по-лоша, а напротив. Обожавам музика, която ме кара да се треса от басовете, докато я слушам. Ако някой нае песни, подобни на тази, моооля да ми пише и да ми ги каже. Ще му бъда вечно благодарна.
След точно 11 минути, след като излизам от банята.
Иии остават още 30 минути. Все е нещо. Надявам се да запълня това с дооправяне на стаята и даване на инструкции как да ми полеят цветето след два дни. Официално за втори път честитя на лина отличния успех по биология! Тя го заслужава! Ей, обичам те безкрайно, Линче! Защото знам, че четеш това. Ще ти купя... подарък от Испания. Освен татуйровките.
Сестра ми, изглежда, ще вдига парти, щом се изнеса от стаята. застанала е до мен и ми боде бузата с огромна усмивка. Ще ѝ оставя скрити капани, за да разбера какво е пипала, докато ме е нямало. Все още обмислям паролата на лаптопа, но... хайде, от мен да мине, изтрила съм всичко неприлично *намигва*.
Окей, двадесет и пет минути, ставам, за да се обличам. Последна проверка на багажа, залагане на капани и още малко храна, защото за мама никога не е достатъчно. Защото е мама.
П.с: Нямам идея кога ще пиша нов пост, за това Адиос от мен за сега.
Още от осем сутринта у нас кипи усърдна подготовка на багажа, пътните ми чанти и разни подробности да пътуването ми след няколко часа. Най-накрая дойде! Дочаках най-сетне Европейската си обиколка. Италия, Монако, Франция и Испания - бъдете готови за мен!
Реших, че ще е интересно да снимам най-важните неща, които ще нося с мен през първите двадесет часа до Италия в автобуса, и да ги споделя с вас. Разбира се, всичко е под заглавието Basic, постарах се да няма излишни неща, които да не ми трябват и само да ги нося насам- натам.
Първата снимка е обща на повечето неща, които нося. Чантата, която избрах за ръчен багаж може би не е една от най-подходящите за разходка в центъра на Барселона, но е в перфектния размер за всичко, което ми трябва. Купих я съвсем скоро от Denzel за около 18 лева. Просто защото нямах нищо подходящо, и това беше единствения ми избор. Портмонето ми е още от първото ми посещение в Гърция миналата година, от Петрич, където го намерих в местно магазинче на цена под 15 лева. Което си беше супер инвестиция, при положение, че все още му няма абсолютно нищо.
В дясно можете да видите телефона и слушалките ми, които определено са част от задължителния Багаж, а също и карта на Барселона, която най-добрата ми приятелка ми зае за това ми пътуване. Нищо, че аз ще обера всички безплатни карти, когато стигна там.
Както казах - до първата дестинация ще се возя цели двадесет часа. За това съм се запасила с две книги - "Кралици на красотата" и "Истината за завинаги" от Сара Десет, новата от "Браво препоръчва". както и още стотина в електронната книга. Таблетът няма как да забравя, особено след като това ще е единствената ми връзка с приятелите (освен телефона, но Скайп...). Разбира се, тетрадката също има място в чантата, придружена от две химикалки и много желание за изписани редове.
Очилата са задължителна принадлежност, особено след като ти предстои седмица в слънчев град като Барса с няколко предходни плажа в Италия и Франция. Което важи и за фотоапарата. Той не фигурира на снимките, той като снимам с него, но за това можете да видите калъфчето за телефон, в което съм прибрала много резервни батерии. А в малкото второ розово калъфче има лекарства, които биха ми послужили по време на пътя, не дай си Боже.
Тъй като поддържам доста дълъг маникюр, пилата и нокторезачката са на чело на списъка. Реших да взема любимия си гланц на Балеа и малка разфасовка от парфюм "Percive" за из път, вместо голямо шишенце. То е в куфара. Двете са в комплект от Avon на цена, която не помня. Последно, но не по важност, кърпички, сухи и мокри, защото никога не знае кога какво ще се случи.
Въпреки че имам тази карта от Лина съм решила да си събирам от всеки един град, който посетя, от всяко място, на което предлагат безплатни. Било то за спорта или просто за да запомня прекрасните държави. И пренебрегвайки факта, че опитът ми с карти е малък, а съмненията, че ще се справя - големи. Сигурно в края на пътешествието ще мога да облепя стените на стаята си с тях, вместо с тапети или плакати. Което е доста приемлива и иновативна идея, може би ще предложа някой ден.
И така, с пътната ми чата, куфарът и една чанта с храна (благодаря, мамо, че ме охранваш точно преди плажа ми в Барселона. Благодаря!) съм абсолютно готова да се кача в автобуса и да прекося половин Европа, само и само да стигна до любимия ми град. Пожелайте ми успех! А аз на вас - приятна последна седмица от училище и весела ваканция!
Настроение в момента: Брутално лошо; все едно живота ми не струва; обвинявам петък тринайсти и сър Джон Грийн.
И ме държи от снощи, представете си.
Последователността от лоши събития започна през последния час в училище вчера, когато получих втора четворка по математика за този срок, което беше пълна глупост. Излиза един вид, че заради здравословните проблеми на госпожата ни ние страдаме, тъй като половин срок отсъстваше и нямаме достатъчно оценки. И начинът да промени това - по един скапан тест на час (било то десет-минутка или обикновен тест), без да се интересува колко ниски са ни оценките. А те са много ниски. Като 11 двойки на класната работа, между които, слава на Бога, аз не съм. Но въпреки това тези две четворки in a row ми прецакват оценката от петица на четири и петдесет, което тя определено няма да направи в моя полза. Дори при факта, че първия срок завърших с отлична оценка.
Следващото - навалицата в The mall. Хора. Беше толкова пълно, че се наложи да отворят служебната част от последния етаж на подземния паркинг. Нито-едно-място вън, първи, втори или трети етаж. Все едно имаше... митинг. А вътре... сириъсли? И всичко това заради тоя Black Friday? То въобще не си заслужаваше! Всичко в магазините беше вместо намалено - с увеличени цени, а тези, които наистина струваха по-малко бяха най-грозните парчета плат, които могат да се нарекат дрехи. Сигурна съм, че и сама мога да ушия нещо сто пъти по-приемливо.
Освен това си харесах един потник с щампата на бразилското знаме и надпис за Световното, обаче докато се обърна да кажа нещо, откраднаха моя номер. Е, освен това майка ми нямаше да ми позволи да си я взема, здраве да е.
В осем и тридесет започна най-лошата част от вечерта - "Вината в нашите звезди". И, защо ми беше да си причинявам това? Обожавам книгата, Шай и Ансел, а филмът беше... брилянтен, разбирате ли? Просто не мога да повярвам как и до каква степен са влезли в ролите си! Тя говореше досущ както си представях Хейзъл да говори, а Ансел беше по-перфектен като Гас от колкото който и да било друг. Останах без дъх до последните минути. Но това може би се държи на факта, че ревях като малко бебе. Ама сериозно. Сополи, сълзи, хлипане, кърпички, засрамени погледи с останалите на реда, още сълзи, проклинане на Джон Грийн на ум, а също и на актьорите, защото го играят толкова добре. Сестра ми до мен - същото. Но всъщност абсолютно цялата зала, която между другото беше пълна, плачеше. Дори зад мен, имаше трима мъже, бях шокирана когато видях, че те също плачат. Положението беше страшно зле, щом дори не успях да доизям храната си. Само през рекламите. От десетата минута на филма бях като "Не, не, престанете, твърде рано е. Сълзи, връщайте се назад!". Докато момичето до мен нямаше такива проблеми; то изкара носните си кърпички и се затресе на стола от началото. Рев на смешните части, на тъжните части, на черния екран, на вси-чко! Сериозно. Може би това момиче беше най-забавната част от целия ми ден.
So, прибрах се вкъщи червена и подута, както и сестра ми, само за да видя резултата "1:1" Испания срещу Холандия. И в рамките на половин час си досъсипах нервната система заради крайния резултат 1:5 за холандците. Излагация, Срамос, Кайсиика и сАдия (кредит на Лина, тя е гениална), излагация! Хвана ме супер много яд, мачът беше супер гаден. Дори се отказах да гледам следващия, защото бях твърде ядосана. След цялата идилия от изминалия ден просто си легнах, удряйки възглавницата, и заспах щом я помирисах, без да осъзнавам колко изморена съм била.
Поклон пред Неймар, за Бога! Някой да ми го докара тук, за да му падна на колене.
Часът е малко след един, а аз определено няма да заспя скоро, благодарение на колата и всичко останало, в комбинация с първия мач, който изгледах от начало до край. Не знам колко блестящо беше началото на Световното, но на мен жестоката победа на Бразилия ми дойде като мотивация да сритам петък 13 (в комбинация с пълнолуние) в задника. Ако имах жълта тениска или потник, щях да се облека с нея утре в чест на отбора, само дето май не притежавам нищо. Идея е да открадна нещо от гардероба на сестра ми. Вижте. Може да се случи.
След така забавния автогол на Марсело (?) и единствената точка за Хърватска, първият гол на Неймар - "Да фък, разбрах какво се случи, Лина! Омг, гаджето ти вкара гол! Омг омг мой човек! Омг". Втори гол (от дузпата, която така и не разбрах. Не ме съдете, казах, че това е първия мач): "Лина, просто се омъжи за него, става ли?".
Като между всяко "Давай, давай, давай! Неее... Май обърка посоката, пич" и "Жълт картон, жълт картон! Еее, кретени", Лео Меси беше неотлъчно до мен, в прегръдките ми, по-вкусен, от колкото можете да си представите. Имам в предвид, хайде де, кой не обича чипс с кола, макар и да е най-вредната комбинация? (Особено когато всеки път щом видите лика му върху стигера или опаковката се сещате за онази снимка, която Лина ви е показала същия ден. Няколко пъти. На Меси. Която принципно не бива да виждате, освен ако не сте... ами някой друг.)
Чат, храна към съдиите, коментаторите, и забавни забележки по повод глупостите, които дрънкат. Като "Има артисти от другия лагер", "Има и добър вид", "За мене проблемата..." и "Стипе ПлетиКоша".
Сигурно погледнато отгоре футболистите приличат на щъкащи буболечки. И мятащи се. Ритащи се. Ритащи топка. Или троха, сигурно изглежда като троха. Не можах да преброя колко салта направиха тия пичове. и всеки път мен ме болеше също.
След като нашият герой Неймар излезе през второто полу-време, в продължението Оскар отбеляза последен и решаващ трети гол за Бразилия, при който аз изръкоплясках толкова силно, че беше истински шок, че родителите ми не се събудиха, за да ми бият два шамара. Треньорът на Хърватия изглеждаше крайно недоволен, все едно като се приберат в съблекалните ще ги закачи за ушите с щипки на простора, за да ги накаже. Нали това не е някаква практика?
Давид Луис е пич.
А аз имах намерение да пиша за Birthday experience-а ми, но това беше в пъти по-важно. така че отново отлагаме the birthday haul за друг път. Сега моля, просто се поклонете и лягайте да спите както ще направя аз, за да мога да стана на време утре. За да си взема отчайващата пред последна оценка по математика. но готова да срита петък 13 в задника, както казах преди малко.
Отдавна не ми се беше случвало да умирам да си легна на топло в леглото и да заспя, и едновременно с това да седя на компютъра, макар и да няма абсолютно нищо интересно и да ме отегчава до смърт. За да прекъсна това гадно усещане реших да напиша този пост и да си пусна някое филмче. Или да почета. О, колко много имам да пиша!
Днес най-накрая отидох на пролетния базар на книгата заедно с Мария и сестра ми, и със списък с много книги. И около седемдесет лева, за да купя всички.
Както всяка година бяха изготвили програма на базара, която аз отново не отразих. В сравнение с всеки друг път беше изключително широко - на втори и трети етаж бяха разположени всички щандове на издателствата с място за минаване и свободно спиране. отървах се с минимални наранявания от чадъри на баби, йес. Първата ни обиколка беше за разучаване на ситуацията, ориентиране между всички издателства и като цяло издирването им. И ето, адски разочарована съм, че Егмонт не се включиха към тазгодишния пролетен пазар! При положение, че исках цели пет книги от тях! Не зная на какво се дължи това им решение, но... здраве да е, изхарчих парите другаде.
Бях страшно щастлива когато установих, че са превели "Кралици на красотата", за която книга съм чела и гледала стотици ревюта! Просто застанах пред щанда на Артлайн с широко отворена уста, посочих с пръст към книгата и казах на сестра ми "Боже Господи, знам тази книга и я обожавам!", при което пред мен мина какичка (ъм, три-четири години по-голяма от мен и супер-мега големия пич) и каза "Знам, и на мен, супер много смях!", и така започна нашия разговор за книгата, след това за още една книга, и след това за двадесетте процента отстъпка и малките книгоразделителчета, които ми даде. Така купих втората книга за деня.
Много кратка история на първата книга, която взех, "Крадецът на книги" (!!!!) - скочих от ескалатора, видях издателство "Пергамент" точно отсреща, връчих парите на сестра ми и в рамките на 30 секунди я изритах и тя я купи като подарък а рождения ми ден. Когато се прибрахме ми я конфискува от торбата и я прибра... някъде.
При третата ни обиколка чак видях щанда на "Ибис", моето спасение. Веднага се хвърлих към "Реликвите на смъртните" и с треперещи ръце взех втората книга, "Град от пепел", дръпнах я по-далеч от продавачката, все едно ще ми я вземе, и ѝ връчих парите, готова да избягам с новата си любов.
Може би след това снимаха мен, Мария, мен и Мария, и сестра ми за страницата на Ozone върху трон от книги, заедно с много красиво момиче и меч. изкуствен, разбира се. Все още чакам да качат снимките, тъпо ми е, че не мога да прикача сега. Но както и да е. Смятам да се боря за наградата - ваучер за 100 лева за книги, Господи! Представяте ли си да взема тия пари? Ще се смея като психично болна няколко часа, колкото нашите да ме изгонят у нас, после ще ги изхарча и ще си направя къщичка под някой мост, за да не ме притесняват, докато чета.
До края на деня се сдобих още с "Домът на мис Перигрин за чудати деца". И май... това беше. Тоест, разполагах с пари колкото за още една книга, но в крайна сметка със сестра ми не бяхме яли цял ден и трябваше да го направим, а и една от скапаните машини за вода в НДК глътна цяло левче!!! Просто се разклати, симулирайки готовност да даде шишето и... НИЩО. Голямо грозно нищо. Исках да я ритна, но имаше твърде много хора.
След цялата тая одисея, обиколките из сградата, катеренето по стълби до седмия етаж и мушкането между баби, излязохме и решихме да отидем в Събуей и да обядваме. Един вид, беше четири часа. Когато с Мария започнахме да се снимаме, някакви пичове отзад ни видяха и ни позираха. Обърнах се с ненормална усмивка и думите "Споко, ще ви тагна", и те избухнаха в смях. Аз бях много сериозна. Нищо, че не ги познавам. Пак.
В интервала между Събуей и момента с пича със змията валя.
Ъм, да. Докато вървяхме към Витошка видяхме някакъв мъж, който носеше змия. тоест той си седеше и змията се беше увила около ръката му. Мария и сестра ми отидоха да я видят, а аз запазих дистанция от 10-15 метра, подхранвана от нереалния ми страх към тия влечуги. Също и жаби. Мразя жаби.
Чак след като минахме една четвърт от Витошка решихме да се върнем под моста на влюбените и да пием кафе в бившото кафене на родителите на Мария, чиито цени са нереално високи? Хора. Взехте ми два кинта за две глътки кафе! И не беше хубаво.
Когато най-накрая се прибрахме в пет, двадесет минути по-късно излязох с колелото с баща ми, за да отидем до пазара на Младост едно. Обичам ужасно много да карам до там, но връщането е по-приятно. просто седя върху колелото, вървящо по инерция, вятъра е срещу мен и не ми е топло. Дам.. Следващия път до Дружба.
Та от тогава до сега се занимавам с втория си блог за книги, който вие може би не знаете (но можете да го разгледате като кликнете върху снимката). Най-накрая написах ревюто за "Вината в нашите звезди" и подхванах това за "Изборът". Бях забравила колко приятно е това. Поне преустановявам писането за през лятото, както миналото. След плаж всеки ден сядах да излея мислите си за книгата, която съм прочела през деня. Как ми липсва това време...
Едно от най-образните ми неща на всички времена е да се случат супер интересни неща, да се каня да пиша пост, да не го направя и в резултат да забравя всичко, което съм искала да кажа!
Но все пак... Днес ще ви говоря за сектьорството, защото съм видна сектьорка. Чувството да влезеш в понеделник с блок български е несравнимо, особено когато ти предстои да изучаваш забранената литература в българската история, в частност Богомилството.
Както всеки път, госпожата започна с въведение в работата, докато целия клас подмяташе подигравателни забележки за религията и така нататък, не слушах особено. Първия лаф беше на Лина, която ме обвини за сектьорка. След това стигнахме до заключението, че ако се съберем всички паралелки на девети клас, ще можем да въведем нова секта, и името дойде като от само себе си - Христоизъм. Госпожата веднага контрира - хора, носещи имена като Мария, Христо и Ева не могат да основат секта заради връзката си с библейските персонажи. Окей, Мелиса ще я основе.
Часът продължи в съставяне на фенфикшън на Библията, както гласеше коментарът на Мария по повод Богомилството. Просто цялата идея за Дявола и Бог и всички персонажи с променени характери беше... като онези истории за Уай дайрекшън, което пишат дванадесетгодишните момиченца в Wattpad. А те не са препоръчителни за четене.
Стигнахме ние до темата за Апокалипсиса. При споменаването му, Марулка (ака Мария) се обади, че първата вълна на Армагедон ще бъде спирането на тока. Мълчание. Моля?
Ако не схващате, препратката е към "Петата вълна" на Рик Янси, която и двете прочетохме преди месец, два. Респективно, приятелката ми се обърна към мен с въпроса "Ева, а коя беше четвъртата вълна?", при което госпожата, с изключително разочарован поглед ме погледна и сърцеразбиващо каза "Ева, и ти ли? Да ми беше казала предишния час, поне да знаех на кой поставям шестицата!". Моля? ¿Qé te pasa, hombre? ¿Es algo que te relata si yo sé de que se trata en el libro o qué? Eee, tontería!! Ven y díme que pasa contigo o cállate, porque me moestes y nno quiero escucharte, ¿vale? Sino quero verte. ¡VIVA ESPAÑA! (не че има нещо общо)
Само за протокола - часът завърши с много сълзи.
Както и следващия. Когато Марулка се препъна на мокрия под в тоалетните (еее, като си миете ръцете няма да ги тръскате по плочките, да ви имам и изрусените тикви), удари си главата и си охлузи ръката. Та, нали имаме ние БЧК пичове в класа, скочиха те да помагат, заедно с половината клас, които сметнаха момента за подходящ да се правят на герои. Да я превръзваме ли, шина ли да ѝ правим, някой взе, че се обади на линейка. И гледайте сеир.
Дойде линейката след половин час, след като господина по испански дойде за mental support (аз го викнах, Мими, не се сърди!), и всички отвън бяха с очи на понички да видят какво се случва. Начело с госпожата по български, която освен интерес очевидно изпитваше угризения за сълзите на Мария от предния час в часа ѝ.
Ще кажа само, че ми дойдоха твърде много сълзи. Освен това ми беше студено, бях по потник и риза-потник, бе пари, само с един телефон, докато ни караха към Пирогов без да се съобразяват с пик-часа и с пуснати сирени.
В крайна сметка се оказа, че ръката ѝ е охлузена (подобно на ябълка, след като я изпуснеш на земята) и с вътрешен кръвоизлив. Което е причината за ужасната синина.
Днес... цяла сутрин учих столиците на всички 45 държави в Европа. И като за капак - дори не ме изпитаха! Както и по химия, или който и да е било предмет, по който се бях подготвила.
а това сега се чувствам свободна да догледам епизода на "Съдби на кръстопът" със сестра ми, да пиша за дъжда в Ню Йорк и да гледам някой твърде страшен филм в тъмното, за да не смея да стъпя пред огледалото утре сутрин.
Вече нямам търпение за рождения ми ден. Не че е нещо, нито го чувствам като важно събитие, макар и да ставам на шестнадесет. Просто искам да имам причина да си купя подарък от мен за мен, да го опаковам и после да разкъсам хартията, без хората да ме гледат все едно съм побъркана. Но все още се колебая за начина, по който да го отпразнувам. Струва ми се глупаво да е вкъщи, но не мога и вън, тъй като е работен ден. Последните варианти са кино, боулинг и... ами нищо? Цитадела тайм? (Изключено.)
Ще приема съдбата си да имам рожден ден в сряда, без възможност да се разбия под звуците на безбожно силен дъбстеп.
Току що си измислих подарък! Ще си купя колонки! Ето, оставям книгите на другите, аз това ще си взема.
О, книги. Което ме подсеща, че ще прекарам цялата си събота на пролетния базар на книгата в НДК. Толкова много обожавам това място! Нямам търпение да пиша пост за издателствата и книгите, които ще си взема. Последния път оставих към седемдесет лева! Господи, обожавам юни!!
Здрасти на всички, готови да отделят няколко минути от времето си тук! Честит първи юни! С ден закъснение съм ви подготвила един доооста дълъг "May Favorites" пост с много музика, книги и изключително много филми! За сметка на това козметиката е малко, но с идването на хубавото време желанието ми да нося по-малко грим се увеличава. Пролетта е за да бъдем естествени. Сега ви желая приятно четене!
Козметика.
Започвам с прекрасното червило от Avon, което майка ми всъщност бе взела за себе си, но подари на мен и сестра ми. Май само аз го използвам. Цветът на снимката изглежда червеникав, но всъщност е съвсем приятен телесен цвят, който при нанасяне не придава болнав вид. Хидратира и омекотява устните бързо, а тонът се губи след час и повече. Нямам никаква представа от цената, но можете да го намерите в каталозите под името Blush nude.
Този гланц за устни използвам вече втори или трети месец и съм абсолютно влюбена. Омекотява, хидратира, има леко горчив мирис на бадем и е изключително сладък. Просто го слагам в несесера си или малко джобче на чантата и всичките ми проблеми свързани с устните са решени. Сдобих се с него от ДМ за около три лева, но е лимитирана версия, така че ако има заинтересовани...
Лип бътър-а на Нивеа е най-новата ми придобивка, но и един от най-любимите ми продукти. При него бадемовото масло не се усеща в сравнение с уникално прекрасния аромат на малини. Не знам дали съм само аз, но когато си го сложа, имам чувството, че ям йогурт. Има лек бял отенък, ако се сложи повече от необходимото, но държи устните влажни и омекотява бързо. Цената на продукта е между четири и пет лева в различните дрогерии и магазини.
Също с аромат на малина, но и на къпина, е вторият гланц, който ви представям от серията на "I love cosmetics". Имам го от може би половин година, държа го в несесера с химикалките си и в часовете по български, докато госпожата говори скучни неща, просто го отварям и умирам от кеф заради миризмата. Има съвсем малко забележим червено-розов отенък, щом се нанесе. Цената му е към шест лева в Beauty zone.
Завършвам категорията с настоящия ми любим аромат - Spotlight от Avon, получих го за подарък преди месец-два и през Май се осмелих са отворя красивата му сребриста опаковка. Ароматът е силен и подхожда повече за вечер, но пък аз не минавам като под пръскачка, за това не виждам лошо едно-две впръсквания в униформата ми за училище. В момента е намален в каталозите на марката, за двадесет и пет лева.
Книги.
Напълно на пук на всички класни и тестове този месец, аз всеки ден по няколко часа преди училище, двадесет минути в метрото и още няколко часа вечер бях с книга в ръка. И крайния брой за четивата ми през месец Май е пет, като не броим тази, която още не съм довършила, и не присъства на снимката. Започвам с "Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър. Най-накрая убедих да ми я купят, след като толкова много хора ми я препоръчваха горещо. Освен тях, една от причините да я прочета беше филмът, главно Джейми и Лили Колинс. Но няма да превръщам поста във фенгърл, просто ги обожавам, макар и филма да изпуска много подробности от книгата.
"Елитът" от Кийра Кас е втората книга от поредицата "Изборът" и моят абсолютен фаворит измежду всички. Историята е толкова увличаща и лесна за четене и разбиране! Героите са интересни, изграденият свят не е нещо, което не можеш да срещнеш, но е красиво описан. Освен това обичам корицата, окей? Признавам си, че взех първата заради нея, въпреки поговорката.
"Красив негодник" получих като подарък от една от най-добрите си приятелки, за което я обичам жестоко много, дори и да не препоръчвам книгата по ред причини. "Красив непознат" е втората книга от поредицата и по-добрата от двете според мен. Но отново не я препоръчвам (хаха). Просто нашият inside joke с Мими - в нашата библиотека едва ли има розова зала.
Последната книга, която завърших напълно този месец, е "Заедно на път" от Сара Десен. Тя е част от кампанията на списание Браво "Браво препоръчва". За тези, които се интересуват, в момента можете да я закупите от вестникарските павилиони за пет, вместо десет лева, като промоцията свършва след 4-5 дни. Книжката е една от онези, които бих чела, топейки крака в морето на фона на веселата глъчка и горящото слънце по средата на Юли. Историята е лека, на моменти забавна, която в някои части те кара да се замислиш. Типичен тийн роман. Ето и резюме:
"Безсънни нощи.
Нощта винаги е била времето на Одън, нейният шанс да избяга от всичко и всички наоколо.
Тогава среща Ели, партньор в безсънието и нейн среднощен водач.
А безкрая на летните нощи предлага хиляди възможности – ябълков пай, хубава чаша кафе, разговори и дори да се научиш да караш колело…"
Филми.
Тук мога да изпиша километри за всички филми, които гледах този месец. Започвам с първия, който имах щастието да споделя със сестра си - концертът на "Виолета". И двете гледаме предаването и беше смешно когато влязохме в залата, защото бяхме най-големите. И в частност аз. Децата дори нямаха идея къде се намират, докато аз пеех всяка песен на испански, привличайки вниманието и погледите на присъстващите. Концерт, не зная какво да кажа...
"What to expect when you're expexting" и "He is not that into you" гледах в началото на месеца за развлечение, отчаяно се нуждаех от малко комедия. И кой не се радва на Камерън Диас, Дженифър Анистън, Скарлет Йохънсън и Брадли Купър, за бога? Четирима от най-любимите ми актьори.
"Fright night" определено не е един от най-добрите филми, които съм гледала, не ми беше страшен, но е ясно, че не това е целта. Харесаха ми актьорите и тяхната игра, но самата идея с вампирите вече ми е поизтъркана. Дори и това да е един от най-добрите филми с тях.
"Въпрос на време" ми бе препоръчан от Мими, за това и го гледах. И ми хареса. Много. Може би има още стотици филми, свързани с пътуване във времето, но се ловя на бас, че нито един не съдържа хумор на такова ниво, нито пък перфектен актьорски състав и добра режисура. Влиза в топ 20 листа с филми, които бих гледала втори път, без съмнение.
"Крадецът на книги". Моля ви. Просто дайте всички награди на света на екипа, заснел този филм, умолявам ви. Вече втора седмица, от както го гледах, и все още съм абсолютно обсебена от завладяващата история на лентата! Сестра ми дори ми обеща да ми купи книгата за рождения ден. По принцип е съм почитателка на Германия, камо ли нацистка, заради което идеята да го гледам не ме привлече толкова много, но историята, актьорите, играта, декорите, ефектите, акцентите им, Руди... Не е реално как ми повлия. Нямам търпение да прочета и книгата. А за сега препоръчвам филма на всички с два часа свободно време, желание да разсъждават и страст към четенето.
За да бъда честна, пуснах си "Четецът" само заради Кейт Уинслет и без да знам, че действието се развива в Германия отново. (Не, никога няма да харесвам страната, окей?) Идеята е интересна, става въпрос са едно момче, което е болно, и жена, която му помага да се прибере у дома. След като се оправя няколко месеца по-късно, момчето я намира и двамата започват тайна връзка, като всеки път, щом се срещат, той ѝ чете книги, защото тя не може. Години след това, след като са прекъснали връзката си, се срещат отново в съда като студент по право и обвиняема за убийството на десетки жени в концлагер. (И така нататък). Филмът ми хареса, беше интересен, Кейт е несравнима както винаги, не е реално колко добре изигра ролята. Определено заслужава наградата за "Най-добра актриса", поздравления.
"Лолита". Лолита. и този филм си пуснах заради Мими, или по-точно Ася, която ни го каза. Дори и аз да знаех книгата от преди това. Доста объркана съм и мислите ми са смесени. От страна на актьори и игра няма да коментирам, защото мнението ми е положително. Момичето изигра ролята блестящо. Но историята. Не мога да разбера дали тоя Хумберт е много ясно изявен педофил (според книгата е) с изключително дълбоко психическо нараняване от самото му детство. Или просто е луд. Също така ми е интересно дали Долорес го обича, както той нея, или е просто една четиринадесетгодишна (дванадесет!) лигла, която иска нещо много конкретно и знае точно как да го получи с лекота. При всяко положение лентата ме остави объркана. Дори и през цялото време със сестра ми да се смеехме. Запозната съм с части от книгата заради Мими, имам я на телефона си, но все още нямам намерение да я чета. Едва ли някога ще го направя. Съжалявам.
Няма да коментирам много "Endless love", защото Алекс Петифър. А той е перфектен. Момичето беше красиво, а действието - интересно. Имаше моменти, в които крещях на някой да направи или да не прави нещо, което е добър знак. Хареса ми. И ми е смешно как след като го изгледах, още на следващата вереч цялата ми стена във фейсбук беше пълна с "Еди-кой-си is watching Endless love" ...
Иии в класацията last but not least - "Stuck in love", starring the perfect Lilly Collins and the love of my life - Logan Lerman. абсолютно перфектен и завладяващ филм. Като цяло проследява три сюжетни линии - животът на майката и бащата, на Саманта и Луи, и на Ръсти и Кейт. Може би защото е близък до моята възраст ми повлия толкова, накара ме да се замисля какво имам и как мога да изгубя много неща заради глупости. Освен това бяха семейство писатели, каквато се опитвам да бъда и аз, а това беше един вид плюс, забавно. Също така от него разбрах една от любимите си в момента песни, която ще видите в долната класация.
Последно, филмът, който гледах най-скоро на кино - "Отмъщение по женски", дами и господа! Като фенка на Камерън и на качествените комедии, нямаше как да пропусна да го гледам. Смях се през цялото време, но най-много онзи момент в края, в който пича си разби носа и после просто мина през една от онези стъклени стаи, и стъклата се изсипаха върху него като дъжд. Честно, не съм се смята толкова през живота си! Освен това някой да ми обясни как е възможно и трите да имат толкова перфектни тела? Някой? особено Камерън. Давам всичко, за да изглеждам така на нейната възраст.
Ако не сте го гледали все още ви препоръчвам да си подпалите обувките и направо да тичате към най-близкия кино салон. Направете ми тази услуга.
И нека да обобщим - прекарах половината си месец, гледайки филми. И повечето в рамките на отези шест дни ваканция, в които трябваше да уча за проекта по география и класното по математика. Здраве да е, по едното имам шест, а по другото със сигурност съм вързала тройка. И все пак - филмите са готини и ако някой от вас има интерес, ще се радвам да ми пишете обратно, за да си поговорим и да обсъдим кой е вашият любим.
Музика.
(Песента от "Stuck in love")
За настроение.
Няма какво друго да очаквате от мен, освен тетрадка, химикал, тонове музика в слушалките и чаша горещ чай Twinigns. Да не забравим и някой от вкусните донъти от Лидл. Дънкин донътс пасти да ядат. Нищо ново и този месец. Приятни разходки с часове по софийските паркове, купон в училище, дори първият ми купон (Може би ще напиша пост за това, имаше много, много алкохол. Много.) Не знам дали трябва да пиша това тук, но класни и тестове. Книги, които вече споменах. Но сега новият ми goal е рожденият ми ден на 11 юни. Тайно си мечтая за парти на последния чин в училище с много кафе и подаръци. (И да, животни, това е намек.)
Няма как да подмина обаче подаръка, който ми донесе най-добрата ми приятелка от Барселона. Заедно с още две магнитчета получих тази картичка с изгледи от един от любимите ми градове, картичка с лика на мъжа ми - Марк Бартра (Лина, любовници сме, не ме бий, знам, че го можеш) и миниатюрен вариант на номер за кола с моето име. Все още не мога да реша как точно да наглася Марк достатъчно близо до себе си, а името си - на видно място, но обещавам, че ще го направя съвсем скоро!
Но да, това е от мен за днес! Честит първи юни на всички деца и изобщо всички, които носят детската искра в себе си! Желая ви усмихнат празник! Яжте сладко!
