July Favorites - Малко, но любими

Здравейте отново в края на този летен, но неестествено дъждовен Юли. Не мга да се похваля с много нови неща, нито пък такива, които да са приковали вниманието ми за достатъчно бързо. Месецът не беше един от вълнуващите тази година, но да погледнем нещата от добрата страна, става ли? Утре е първи Август! А аз съм само на двадесет и четири часа от топлото ни Черноморие. За това сега бързам да ви покажа любимите си продукти за месеца и да си оправям багажа. Enjoy!

Козметика.

Още по време на училище си набелязах този крем, след като видях моя приятелка да го използва. Влюбих се в миризмата, която несъмнено ми напомня на любимото ми лятно време. И след като най-сетне се сдобих с една тубичка съм особено доволна - омекотява кожата, не изсушава, а приятния аромат стои с часове.

За пръв път този месец си взех и душ гел на Balea, и по-точно този с нектарини и кокос. Определено не мисля, че сбърках в избора си. Наистина приятен продукт. Днес имам път към DM и ще си взема още един, защото този свършва. Мисля, че цената му е по-малко от три лева.

Явно няма как да напиша статия за месечни любими, без да включа някой парфюм от страниците на Avon. Този път в обсега ми е Pur Blanca Blush - верният ми приятел през Юли. И все пак след толкова интензивно използване изхабих сравнително малко. Обожавам миризмата му, цялата линия е страшно сладка и лятна.

Миналия месец обещах, че ако ми допаднат другите цветове на новоизлезлите на българския пазар Baby lips ще пиша. И ето ме сега с цели два гланца. Докато гледах ревюта в ютуб на серията си мислех, че е малко преувеличена манията, но всъщност аз също съм като зарибена. Първо - Pink Punch е супер, има съвсем, съвсем лек розов отенък, мирише на... лично на мен на бонбони. Изключително атрактивни са ми опаковките на всички от серията, може би са една от причините да се спра на тях като продукт за устни. Peach kiss, както се досещате, мирише на един от любимите ми плодове - праскова. Като горния, цвета е съвсем лек и едва забележим бежов, придава блясък и стои... час-два. Макар че аз гледам да си слагам постоянно, харесва ми.

Този месец бях на вълна пастелени розови и синкави тонове, за това се сдобих с... повече, от колкото ми трябват. Реших да си взема два от Avon, след като миналия месец останах очарована от един техен. "Ballerina" е може би най-отгоре на класацията, невероятно нежен цвят, който добива плътност с втория слой. Колкото до "Enchated sired" - отбелязвам като грешка собственото си невнимание. Очаквах цветът да е изчистен, а се оказа с малки бляскави частички. Но въпреки това страшно много ми хареса, цветът е един от абсолютните ми любими, страшно топъл и създава усещане у мен за... плаж. И двата засъхват достатъчно бързо за моите претенции (а това значи страшно бързо), но се развалят за два-три дни. Намерих Miss sorty в DM и се влюбих - малки сладки шишенца с невероятни тонове. Въпреки етикета "за френски маникюр", побързах да взема тези два цвята и вместо то предназначение да си ги използвам както аз си искам. Последен е лакът на Flormar и не можах да се сдържа, трябваше да го притежавам. Както повечето на марката - засъхва бързо и стои доста повече, от тези на Avon. Освен това е от нова колекция, Jelly look, и си признавам - като им видях опаковките - нямаше как да ги оставя в магазина.

Книги.

Най-сетне. Най-сетне се добрах до "Домът на Мис Перигрин за чудати деца" и ви моля на колене да отидете до най-близката книжарница, за да си я вземете. В речника ми няма достатъчно думи, с които да опиша точните си чувства към всеки един ред от книгата. Първо - сюжета. После героите, невероятният стил на писане, и не на последно място - уникалните, но малко плашещи, фотографии, разпръснати между страниците като пояснение на някое описание. Препоръчвам с две ръце и два крака, общо четири палеца и широка усмивка, съпроводена от инфантилно клатене на глава. Трябва да се прочете.

Завърших и "Истината за завинаги", която започнах още по време на пътуването до Испания, но... за която нямах особено време. Последна от тази авторка за годината, книгата беше привлекателна по свой собствен начин и като останалите две - толкова лятна и свежа. Ще ми се да си ги бях запазила за плажа в други ден.

Отново се уверявам, че "Браво препоръчва" спасява човешки животи! Започнах "Обсидиан" със смесени чувства - не ми харесваше особено идеята за извънземни, но бях гледала много ревюта с високи оценки. И оправдаха съдържанието. Никога не съм очаквала да ми хареса история за друга раса, но... ако не сюжета, то героите бяха завладяващи като никои други. Освен силните главни герои, имаше невероятни второстепенни, които завършваха всичко перфектно. А Деймън... Що става дума за него се чувствам биполярна. Обожавам образа му в моменти, в които се държи като задник; понякога го мразя. Шантава работа. Същото се отнася за втората книга "Оникс". Препоръчвам силно също. Не съм сигурна за първата, но "Оникс" може да намерите по реповете за пет лева. 

Филми.

Посвещавам първите два филма на на Бог Чанинг Тейтъм. Страшно много ми хареса "Step up", струва ми се страшно романтично да се връщам десет години назад, гледайки него с бъдещата му съпруга. Толкова са уникалниии. А "Професия стриптизьор"... Айде де. Мат, Алекс и Чанинг без ризи. Нямам какво да кажа повече.

Не отидох да гледам "Ной" по кината, но след като си купих нов телевизор, подходящ за любимите ми кино вечери, реших, че ще е супер яко да си го пусна. И съм щастлива от решението си, като цяло ми хареса. Имах ниски очаквания, не мога да обясня защо. Оценявам ефектите, предаването на историята и актьорската игра. Но все пак... имаше нещо, което ме ядоса. Не знам какво. 

"House of wax" определено не гледам за пръв път, но онзи ден го хванах по телевизията. Може би защото беше пълна тъмница, а екрана е огромен... беше страшно яко. Чад Майкъл Мъри и Джаред Падалеки в един филм е бум.

Музика.

За настроение.

Настроението ми този месец беше напълно подвластно на Оли - новият ми телевизор, и приятелите ми като цяло. чак сега осъзнавам колко уникално е да мога да си легна и да гледам любимите си филми и предавания на гигантски екран с уникален саунд в тъмнина. Като в кино. 

Към настроение мога да прибавя и едно приложение, което изтеглих на таблета - Shazam. Постоянно музика, където и да съм. Да, минус е, че намира само хитови известни песни и онази непозната за мнозинството страна на ютуб го няма, но ми върши страшна работа като чуя някоя песен по радиото и искам да я намеря. 

И сега се усмихнете и се пригответе да сграбчите последния почивен месец (за учениците), изпълнен с нови преживявания, усмивки, и който сполучи - слънце! 

Being me | TAG

Кръстен ли си на някого?
Един вид; първата ми буква е съвпадната с тази на баща ми.

Кога плака последно?

Преди достатъчно много време, че да не го помня. 

Имаш ли деца?

Лаптопът и библиотеката ми.

Ако беше някой друг щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
Ако можеш да си нечий приятел само на моменти - да. Мисля си, че съм готина компания, но страшно често и бързо си меня настроенията и мога да бъда наистина досадна. 

Имаш ли някакви guilty pleasures?
Определено, няколко при това.

Обичаш ли да пишеш на ръка?

Едно от хобитата ми е да пиша и съм забелязала, че по-голямо удоволствие ми доставя да изливам мислите си върху тетрадка, макар и да става много, много по-бавно. И понякога губя мисълта си. 

Коя ти е любимата зърнена закуска?

Нямам такава, не ям зърнени закуски.

Кое е първото нещо, което забелязваш у хората?

Носът. Ако не харесам носа на някой човек, много трудно мога да го приема на сериозно.

Какъв цвят са очите ти?

Пъстри, през повечето време зелени.

Страшни филми или щастлив край?
Страшни филми.

Любим сериал?

"Reign", "Teen wolf".

Зима или лято?
Защо няма опция "Есен"? Отговорът ми е Лято, но не заради жегата, а заради разнообразието от дейности, мисълта за "летни спомени" и определено сладоледа. 

Прегръдки или целувки?
Зависи.

Специален талант?
Да си сменям настроенията на всеки четири минути. Специалист съм.

Къде си родена?
В София.

Хобита?
Да чета, да пиша, да обикалям безцелно по улиците, да слушам музика.

Имаш ли домашен любимец?
Само сестра ми.

Любим филм?
"Зрителна измама", "Семейство Милър", "Отмъщение по женски".

Какъв цвят е колата ти?
Метро станцията е зад блока ми, влакчетата са различни - оранжеви, зелени, лилави, розови... Каквото дойде.

Какъв искаш да станеш като пораснеш?
Допада ми мисълта да стана писател, но ми се струва нереално. За това бих се задоволила с журналист или нещо, свързано с Public Relations. Но има предостатъчно време.

---
Благодарности на Кали за идеята и предоставената свобода да направя този таг, както и на всички останали, направили го и предоставили възможност. За да не остана по-назад, тагвам всеки, който проявява интерес или още не го е направил. Xx

"Крадецът на книги", Софийската градска библиотека (нова версия)

Библиотеките са страхотно място за запознанства, да поддържаш хобито си и като цяло да употребиш няколко часа с полезно занимание. 

За да не стане грешка - не, с никой не съм се запознала. За сметка на това при вчерашното ми посещение в градската библиотека разбрах, че не само хората, които ме познават ме смятат да пълна откачалка. Имаше едно момиче, което ме гледаше с широко отворени очи и като че ли без да диша, докато трупах книга след книга на една от масите. Не ми стана ясно дали е защото

всички бяха над 300 страници, а имам 20 дни да ги прочета, или защото бях взела някоя книга, която тя иска. Но бях на крачка от това да отида и да я помоля да престане да дълбае дупка в гърба ми, докато обхождам рафтовете, защото когато искам имам точен мерник, а в ръката си държах една тухла от Стендал. 

Споменавала си съм ви списъка от 50 книги, които имам да прочета през ваканцията. Naaahhh, ако сте забравил - припомням ви. Едночасовото висене в библиотеката беше именно по този повод, да си намеря томовете на Пушкин и евентуално в някоя ниша - "Криворазбраната цивилизация" (която всъщност намерих и вече прочетох; не че беше много дълга де...). Резултатът - намерих ги, но взех повече книги за удоволствие, от колкото за училище. И сега ми трябва солидно оправдание пред госпожата, която ще ми води български ЗИП следващата година. (На нея също, няма да се отърве с нахална усмивка, когато я попитам защо, по дяволите, аз пропилях всичките си дни в четене на книги, написани на български, който не разбирам). 

Преди, когато гледах филми по телевизията с развиващо се действие в някоя библиотека, си мислех, че цялото това нещо с шът-кащата библиотекарка, която гледа над цаките си и се кара на всеки, който кихне, е страшно преувеличено. И това беше грешка. Щях да се примиря с "шшшшт", но тая жена реши, че трябва да напусна библиотеката, защото съм си вкарала портмонето. "Да бе, жена, книгите ще ти открадна, "Новолуние" и "Скитница" заедно ще си ги набутам в портмонето. Моля ти се, само се обърни, че да ги напъхам, само един час ще ми отнеме. Мерси предварително". Еми не.

Вижте, обаче бях склонна да си прибера един кашон с книги от сергийките на площада. Докато сестра ми нервно потропваше с краче и се влачеше зад мен, аз преравях за трети път и вътрешно се късах от рев, за дето има хубави книги, а аз нямам достатъчно пари, че да купя всички. Които, в интерес на истината, бяха към 40 книги. Никакъв шанс. Отказах се от всички и по препоръка на майка ми се отправих към Хеликон на ъгъла на Славейко, за "Шинел". Дадох обещание, преди да пристъпя прага, че няма да си купя никоя книга, която не е включена в задължителния списък.

Това, което се случи после: "БОЖЕ ГОСПОДИ, излязла е втората книга от поредицата??? КОГА? Защо аз не знам? Трябва да я имам! Колко струва? КОЛКО? Добре, не плачи, книжке, ще се върна да те взема, ще мия подове и ще боядисвам врати, но ще дойда да те взема, помни ми думата!"; "Александра, нека да се престорим, че "Шинел" не е била в наличност, става ли? Нищо, че я видях около 20 пъти на пазара отпред. Никой няма да разбере." и "Ооо, това намалени книжки ли са? Я, виж ти какво си намерих... Охоо, имам първата част на тази. Дали някъде тук пише името ми като знак, че трябва да я купя? А. Александра, КнигатаМиКазаДаЯКупя,Тръгвай. (подава парите на касата и бяга с все сила, за да не ѝ я вземат)". 

Иска ми се да бях запечатала физиономията ѝ в снимка, когато казах, че искам да вляза в книжарницата в подлеза на Университета. За протокола - не влязох, но си губих времето в DM, без да купувам нищо, защото от тая книга, Subway-я и Starbucks-а (Хора, новите Banana yogurt  и Red berry yogurt са най-вкусните на света!) нямах никакво право да харча и една стотинка, защото сестра ми няма карта за метрото, а трябваше да купим ябълки за пай. Ооо, паят. Изпитвам нужда да разпратя по едно парченце на всеки, който чете това, защото, казвам ви, няма по-голяма вкусотия. 

Понякога нещата, които казвам, имат два различни ефекта. Изкарах, че книгите говорят и за това сега трябва да отида да чета "Иванко", който направо ми крещи. So... kisses. 

dry my eyes bring colour to my skies.

77 неща през лятото, за които може да живеем

Днес, докато си почивах във фитнеса се замислих над това как протичат летата на хората, тъй като скоро с приятелка обсъждахме как нашите ваканции не са чак толкова интересни, колкото искахме да бъдат. За това направих този списък със 77 неща, за които може да живеем през лятото. Неща, които може да правим, неща, които сгряват допълнително душите ни и приповдигат настроението. За които чакаме с нетърпение, или които вече са минали. И ако някой от вас има желание да допълни - с удоволствие ще прочета!

♥

Тъмблър.
Музика в ютуб, които малко хора са слушали.
Книги.

 Фитнес.

Разходки под дъжда.

Сладолед.

Безцелно возене в метрото.

Ледени напитки. 

Танци.

Безсънни нощи.

Луната.

Слънцето.
Ролери.

Разходки в парка.

Ароматът на сол.

Новите запознанства. 

 Пясъчни замъци.

Риболов.

Лятна работа.

Скокове от кей или скала.

Парти покрай басейн.

Хартиени самолетчета.

Падащи звезди.

Дълги нощи в клуб с приятели.

Спомени в снимки.

Летен списък за четене в библиотеката. 

Начало на собствена книга.

Мечти под звездите.

Летен хлад.

Домашен студен чай.

Семейна ваканция.

Списък с любимите "летни дейности".

Хена по ръцете.

Изгревът.

Залезът.

Модно ревю с приятели.

Подновяване на стаята.

Ледени близалки.

Сериали.
Summer crush.
Компилация от любимите летни песни за колата.

Бои на прах в парка.
Старбъкс.

Смях.

Пижамени партита.

Заря.

Футболни мачове.

Планиране на деня.

Посещения в колежа, за който си мечтаеш. 

Кино на открито.

Концерти. Битка с водни балони.

Китара и песни покрай огън.

Фотосесии на плажа.

Писмо в бутилка.

Пейнт бол.

Дисни маратони.

Планове за роуд трип.

Шеги върху стъклото на някоя кола.

Скачане на въже.

Пейката пред блока (!).

Имитиране на непознати, докато не те забележат.

Кафенета.

Изпълняване на неща от бъкет листа.

Борене със страховете.

Затваряне на фейсбук акаунта.

Текила.

Готвене.

Колаж от снимки.

Временни татуировки. 

Хендмейд бижута.

Подаръци без причина.

Блъскащи се колички.

Животните на село.

Вдъхновение.

Пясък по тялото.

Ледена вода.

Няколко неща за казване имам.

Първо - дори и да не гледам мача мога да разбера колко "зле" са Аржентинците и как "имаме Меси, а Германия - отбор". В отговор - не струвате в професията си на коментатори. За което по-добре млъкнете. 

Второ - През цялото време се молех някой германец да си тръгне със счупен крак.

Трето - Айн, цвай, драй, ДРЪН.

Четвърто - Незаслужената победа на Свинете (забележете главната буква) е още една причина я мразя тай нация от дъното на душата си. Заради което се плаша, аз принципно никой не мразя и не храня жестоко хората. Смятайте колко зле са тия. 

И така. Аз все още с гордост повтарям "Аржентина" и "Бразилия", независимо дали е седем на едно или едно на нула в последната минута и благодарение на нежния гей-съдия. Само за да бъде точно, разбира се. Аржентинците заслужаваха купата. Но. Само четири години ни делят от следващата. Поне ще имаме причина да размажем Свинете много, много жестоко. 

Reign

Имам цял списък с неща, които искам да правя, докато тази песен звучи през колоните, при това възможно най-силно. Цялата ми кожа настръхва. God, в този сериал са най-уникалните песни, които може да намерите. А тази... Толкова Баш и Мери е. А в същото време Бас (=Баш) и Ева. Мога да я слушам на повтаряне докато не умра. И ще го направя. 

If we were invincible

If we could never die

Then all the world could rise against us

And we'd dare to fight 

Nothing left to fear

We could never fall

So alive

Head full of fire

We'd be invincible

Жълто, зелено, червено.

Снощи в съня си си правих равносметка на това как "пропилявам" лятната си ваканция и стигнах до няколко не чак толкова шокиращи заключения за себе си и нещата, които обикновено слагаме под "задължително".

Като например "Списък със задължителна литература за десети клас". Само като чуя заглавието на някоя от 50-те книги, които трябва да прочета това лято започвам да мразя много силно четенето по принцип. Което е страшно глупаво и обезсмисля цялото... ами лято. Защото на мен това ми беше главната задача, да прочета книгите, които на мен са ми приятни. А сега имам 33 романа и останалото - лирика, които на първо място ме отвращават, и на второ губят цялото ми време. 

И ме карат да пиша безсмислици. 

Задължително е и да чистя. Аз това си го правя и без това. Но е тъпо да е задължително. 

Задължително е и лятната ваканция да се забавляваш. На пук на това аз седя у нас, губя си времето, за да не го губя със задължителна литература, и умирам от скука във всеки един момент. Лежа с висяща надолу глава от леглото, преповтарям една и съща песен, за да късам нервите на съседите, ходя след сестра ми и повтарям "Карлинг дарлинг", продължавам да седя и да гледам тъпо с висяща лава. И чат-пат излизам вън. Но най-често разходките ми са до книжарницата до университета, за да попълня колекцията си от непрочетени книги, които не се очертават да бъдат прочетени скоро, защото имам 33 романа това лято. И знаете ли, мога да повтарям този факт още много, много пъти, макар и да не мога да го променя. По този начин се вбесявам още повече и есента ще подлудя този учител, който ми се падне на ЗИП-а. Тоест - този, който ми ги е дал всичките тия книги. Ще видят те. Ще го направя в името на цялата "Хари Потър" поредица, която исках да прочета това лято, както и "Реликвите на смъртните", след това за "Чисти" и всички книги, които следват да бъдат пуснати от "Браво препоръчва". Че си отмъстя, запомнете ми думата.

Докато стане време за този момент обаче ще довърша първия сезон на "Reign", който е абсолютно най-любимия ми сериал за сега. След като започнах да го гледам разбрах абсолютно всичко за родовете на Мария и Франсоа, и страницата от Уикипедия е първата в отметките ми. Възможно ли е това да е така обсебващо? Просто не мога да обясня причината, поради която стоя до три, за да о гледам. Обожавам актьорите, Себастиан, Франсоа, роклите им, Кена, Картин... Макар че Катрин малко ми иде да я ударя от време на време. Ама роклите им... Кой ги шие тия костюми да си поръчам и аз един... 

Следват "Bates motel", защото кой не обича "Психо"?; "Малки сладки лъжкини", "Вещиците от

Ейст Енд" и "Teen wolf", разбира се. Този сериал е толкова.... ами, все още се бори за първото място с "Reign". Особено новия сезон, когато... Ами Алисън я няма. По невероятна причина, макар че беше втората ми любимка след Лидия. Сега просто обожавам Малия. Толкова Аз е ;д Особено онзи момент, когато просто буташе маркери в устата си. Или обясняваше значението на зелено, жълто и червено по учебниците ѝ и 90% беше червено. Това всъщност е много добра идея за ученето занапред. Или пък начин да заблудя противника, че изобщо сядам да уча. (Как стигнах до тук?)

И... да, това се случва с мен за тази една и повече седмици след пристигането ми обратно в България. Мисля, че ми е един милион пъти по-приятно да пътувам 20 часа в автобус с баби, от колкото да седя и да не правя нищо в леглото си. 

Ако има нещо хубаво в цялото това нещо, освен сериалите, то това е, че намерих една, поне една интересна книга - от трите на испански, които ни даде дон Алехандро. Тоест те бяха по желание, избираеми. И аз... ами намерих една хем интересна, хем кратка. Не, поправка, много интересна. Така че сега отивам да сгъвам пране, едновременно четейки и чакайки да стане два, за да изляза. 

Малко снимки, много места. Недостатъчно думи, за да ги опиша.

Дълго време мислих дали да качвам снимки от пътуването си, било тук или във фейсбук. Най-накрая реших да споделя с любопитните няколко фотографии от всичките хиляди снимки, направени през 11-те дни. И понеже да ви разкажа цялата история би било дълго и досадно преживяване, ще запазя детайлите за себе си, а за вас ще напиша кратки пояснения под снимките. Ще се постарая да са кратки, обещавам!

Една от първите ми снимки, малко след границата ни със Сърбия по залез слънце. Лек дъждец пръскаше и обективът е е могъл да запечата красивите отблясъци на дъждовните капки, но признайте, че това е красиво.

Добре дошли в Санремо, Италия - една от любимите ми дестинации. Всъщност преди това градче имахме още една спирка, но за съжаление нито една снимка от това време не ми хвана окото. А това италианско кътче е истински Рай на Земята. Палми, плажове, слънце, усмихнати хора и приповдигнато настроение. 

В последствие разбрах, че хотелът ни е реставриван кралски дворец. Макар че огромната стая с писалище, красиви мебели и огромни прозорци крещеше само и единствено това. Освен, че си тръгнах от там с почерпка адски силно кафе от персонала, направих красиви снимки, а заедно с тях също, но смятам да ги задържа на себе си. Имах време дори да се докосна до пианото. Никога няма да забравя красивата обстановка, огромните полилеи, тъмният бар...

¡Buenos días, Barcelona! Население: с един повече след посещението на Ева. Сериозно. Винаги съм си мечтала да дойда, още преди да започна с испанския. Но този град е вълшебство. Само тези, видели каменните сгради, просторните паркове, гигантските фонтани, Саграда фамилия и хилядите забележителности на града могат да потвърдят думите ми. Стоейки пред величествената постройка, едвам задържах дъха си за достатъчно дълго, че да не се разплача. 

Не беше нужно да ме навиват, за да вляза в Аквариума в Барса. и това бяха най-добре похарчените ми 20 евро. Съжалявам само, че не можах да вляза в зоопарка им (макар и да стигнах до там) заради баба. Бях напълно готова да дам парите, за да се снимам с жираф и да изляза за по-малко от двадесет минути.

А това, драги мои, е един от най-добрите ми приятели. Един пингвин, чието име не знам. Но беше най-сладкото същество. Както и всички други там де. И всички си имаха закачени разноцветни гривнички, вероятно за да се разпознават. Как ми се иска да кача и клиповете от това вълшебно място! Тези от тунела и как малките сладурковци скачат във водата и се клатят, докато ходят... 

Монсерат. Високо, величествено и много студено. Екскурзоводката ни обясни, че в комплекса има някакъв кръг, където усещаш енергията, щом застанеш. И този кръг, който едва виждате зад мен, беше този, от който ние решихме, че блика енергията. И като луди застанахме с вдигнати ръце отгоре. Докато всички хора ни заобикаляха и ни се смееха. Добра работа, Кольо. Тебе обвинявам. 

Да, на връщане от планината решихме, че ни се ядат портокали. Само ще кажа, че завършихме, омазани до лакти. 

Няма начин да отидеш до Испания и да не се хвърлиш в леденото Средиземно море. С бойни викове и хванати за ръце, с Бети разгонихме хората и се хвърлихме право във вълните. Усещането - покъртително! 

Йорет де Мар - курортното градче, в което отседнахме по време на престоя си в Испания. И в рамките на един-два дни, с баба обиколихме освен всички тесни улички, и планинските крайбрежни пътеки, от които се разкриваха гледки към главозамайващи заливчета, искрящият син цвят на водата, скали, птици, живот.

Едно от паметните събития на пътуването ми ще бъде Рицарският двубой, на който присъствах. Нямам много снимки, поне не такива, които си заслужават. Беше тъмно и всички мърдаха така бързо върху красивите коне. Но беше незабравимо, уверявам ви. След спектакъла в огромния средновековен замък, където се намирахме, се пренесохме в друга зала, където половин час жива банда изпълняваше хитови песни, а аз танцувах отпред, заедно с тълпата. Последвалото още ми се струва като сън. Фламенко. Не мисля, че имам думи да опиша колко красиво е на живо всичко това. Костюми, движения, испанска китара, шапки, усмивки... Едва ли можеш да усетиш страната по-добре, от колкото когато гледаш нещо традиционно, местно. 

Триумфалната арка - Барселона; второто ми посещение на безбожно красивия град. Имам толкова истории от тези часове. Но както казах - тях ще ги пазя за себе си. Вие просто трябва да отидете и да го преживеете сами.

Освен да кажа, че Гауди е неземен, няма какво повече.

Площад Каталуния. Ще се върна отново. И ще живея на някоя пейка, независимо от условията, дали някой ме гони, дали е срещу закона или каквото и да е там. И точка по въпроса. 

Ница, какъв град е това? На ангели, градът, който никога не спи? За мен - безбожно красивият, който посетих, който взе ума ми, в който искам да се върна отново. И си мисля, че е достатъчно. Други прилагателни мога да измисля, но... и те няма да бъдат достатъчни, бъдете сигурни. 

И последно. Сякаш нарочно така, за да доизчерпа думите ми, да открадне дъха ми и да заслепи погледа ми. Монте Карло, Монако, дами и господа. Казино до казино, яхти, принцове и принцеси, архитектура, чистота, френски език и безкрайната ми любов. И отново оставам безмълвна пред величието на това място. Абсолютно безмълвна.

Венеция, потъващ град, любим град - идвам. Нищо, че тази рускиня ми влиза в кадъра. Горях от желание да стъня по мостовете, да видя каналите, да докосна гълъбите, да се уверя, че и това място не е плод на сънищата ми. 

И защото никоя серия от снимки няма да е пълноценна без селфи - аз и Бети във Венеция, малко преди да завали, под буреносното небе, нагъваме шоколадови бисквитки, защото нямаме нищо друго за ядене. Но едва ли с това ще запомня това си посещение. Дълго ще се връщам към снимките от Сан Марко, високите сгради, камбаната и статуите. Също и гондолите, каналите, цветята, хората...