Събота и неделя вече са ваканция?

Скоро направих едно откритие за самата себе си и съм впечатлена: две са нещата, които обичам повече от всичко друг на света - залезът и Ню Йорк.

Второто ме кара да водя вътрешна борба със себе си, защото колкото и да обожавам Ню Йорк, мечтата ми е Барселона, и като казвам Ню Йорк все едно предавам Барса и Исмаел, и Давид, и цяла Каталуня... Трудно е.

Не съм писала от доста време и, разбира се, понеже това все пак съм аз, имам оправдание - учене + бях болна. Отново. Връща ми се за миналата година, когато не боледувах. Подготвях пост за hair routine, но все го отлагам поради някакви глупави обстоятелства и си мисля, че най-сетне е време да свърша и това. След този пост, разбира се. 

Най-накрая се преборихме за стипендиите за първия срок и от следващия месец започваме да ги взимаме, ама... май никой няма да върже за втори срок, целия клас не тръгна по най-блестящия път на успеха. Персонално аз влизам в пътя, очите ми се къпят в шестици (flawless). И най-любимата ми е тази от Исмаел, която ми написа днес. (Хъхъм, историята:) Разговорът ми беше първи час, за това се възползвах от няколкото минути да помоля Лина да ми обясни домашното по химия, след това съсредоточих цялото си внимание върху Исмаелито. Имах някакво вътрешно чувство, че ще изкара мен първо за изпитване, за това просто си полегнах назад и зачаках. Най-кратката почивка, която си бях взимала. Веднага чух "Нумеро онсе" и след това "Аа, Ева, вен аки" и Ева трябваше да стане, да си вземе столче, да се нанесе до el profesor и да се съсредоточи във въпросите въпреки това колко ужасно много ѝ се спеше. Ето какво представляваше разговора ни с Исмаел:

- Vale, Eva, vamos a terminar con eso muy rápido porque ya sabemos... (Добре, Ева, да приключваме с това бързичко, защото вече знаем...) - Исмаел ожесточено ровеше из учебника.

- Vamos. Pregúntame algo. (Давай. Питай ме нещо.) - подпрях лакът на бюрото и се опитах да надникна в учебника.

- ¿Qué tal, Eva? (Как си, Ева?) - попита той, без да отлепя очи от страниците.

- Más o me... (Горе-до...) - не успях да довърша думата, защото той ме прекъсна.

- Muy bien, perfecto, ya estamos listos, siéntate (много добре, перфектно, вече сме готови) - с неговите испански бъзи жестове затвори учебника и грабна пликчето да тегли нечий друг номер.

- Pero Ismael, ¿qué es esto? (Ама Исмаел, какво е това?) - попитах онемяла.

- vale vale, te preguntaré algunas cosas, vale (Добре добре, ще те попитам няколко неща) - с отегчение отново отвори и потърси с пръст с какво да ме забие.

Не очаквах да реагира по този начин, но в крайна сметка беше страшно забавно да си говоря с него. Започнахме от нещата, които най-много биха променили живота на един човек, после ме препита на езиците в Испания, няколко в Южна Америка, после две граматически изречения (аз направих три, защото се заблеях и не го чух) и няколко глагола. Най-накрая, даже не знам как стана дума, но започнах да разтягам локуми за руския език, колко общи и колко различни неща има спрямо българския и тей... 

Имам шест.

Flawless както казах.

Имам отличен и на практическата задача по информатика, дори и Сашко да ме би на време. Не е реално колко много обичам да си играя по База данни и да въвеждам някакви малоумни данни, които няма да послужат на никой. И ми отне само един учебен час да направя три таблици, три сложни заявки, и още шест Форми и Reports. По едно време толкова се бях задълбочила в работата, че забих на една от точките и седях пет минути, взирайки се в условието, защото не знаех как да направя притежателите на колите и колите съвпадащи, защото фактически нямахме данни и... в крайна сметка цъках там, цъках, и то взе, че стана вярно. 

Момчетата дойдоха в училище облечени като Powerpuff girls и аз бях единствената, която ги разпозна сутринта. Получих огромна групова, мечешка прегръдка. И възможността да се посмея на хавлиите, които бяха облекли, и невероятните пози пред дъската, които заемаха. Лика-прилика са си с анимацийката. Като им писна да бъдат супергерои Сашко се преоблече като английски благородник (ор съмтинг симилър ту дат, ай донт ноу), а Христо адски много наподобяваше на едно от съществата от интрото на American horror story: Coven, онези белите с острите шапки, ако някой го е гледал. Гениално. Ако не са те няма да ни е забавно в училище. Адмирации към изобретателността (специално на Сашко, той ми е фаворит). 

След тази седмица се ядосвам само, че си изпуснах контролното по испански, понеже майка ми не ми даде да отида на училище. Надявам се господина да ми го даде в понеделник, а също и да вземе домашното за оценка, което също трябваше да предам. Защото ако се наложи да ме изпитва... ще ми се събере и по етика, и по физика, и по български евентуално, по всичко casi. 

Бях си на собствената родителска среща. Понеже в моето училище това е позволено, аз се настаних на последния чин със сестра ми и през цялото време се забавлявах жестоко много, разказвах ѝ за учителите, посмях се на акцента на господина по английски, подкрепях учителите, които хранеха някои индивиди от класа, и на ум се дразнех на други. Най-много, както винаги, ме зарадва Исмаел, който влезе редом с преводачката си са вечерта - Челиева, и като ме видя се ухили и замаха от другия край на стаята. При което като някакво стадо всички родители се извърнаха, а аз бях само "¡Hola Ismael!, ¿qué tal?". Изпросих си изненадания поглед на Челиева, бът.... И без това се бях нагласила да ходя да си говоря с него, вместо той да говори с родителите. 

Променили са дизайна на тъмблър и... ми харесва по някакъв странен начин. Изглежда ми по-класи и изчистен, ще свикна за много кратко време. Докато интернета ми започне да бачка както трябва и Касъл се изтегли. Вече започвам да се ядосвам жестоко. Оу, знаете ли, че от Фейсбук имало някаква минимална полза? Миналата седмица влязох и съвсем случайно попаднах на есен, която беше публикувало едно момиче. толкова зарибяваща песен. Даже повече от I need you right now или Partition. Забравете, Бионсе е за частни случаи и дупките в живота ми, в които се нуждая от кралицата. 

I Need You Right Now (тройка по математика)

Говоря за добрата оценка по математика, която никога няма да имам.

Но хей, изкарах шестица на теста по история!

И си мисля, че тази година ще ми върви по предмета. Освен, че материала ми е интересен съм адски зарибена по "Династията на Тюдорите" и "Царуване" aka. част от нещата, които се споменават в уроците ми. Мога да изрецитирам целия род на Катерина Медичи и да изброя жените на Хенри осми подред. После бих могла да продължа с Мария Стюарт, стигайки до Мартин Лутер. 

А, и Аахен. Много се радвам като във сериалите споменат нещо, за което знам (в случая правих макет на катедралата в Аахен) или пък господина по история започне да разказва за нещо от сериалите. Като днес с Медичи и Хенри, и онова клане, дето след него са правили купон.

Заглавието, само да вметна, е заглавието на новата песен на Бетани Мота (дат ютуб). И танцьорка се изкара, а сега и певица. Няма лошо, песента е зарибяваща, часове я слушах, докато си пишех домашните. Но ми е адски, адски смешно това, че всеки един ред свързвам с нещо за училище. Ето, нека ви направя един разбор. 

Like an earthquake brought us to the floor (Аз след като разбрах какви са грешките ми на входното по химия)

We’re shattered pieces on the ground (Още малко след това)

I wanna find what we had before (Когато имах само шестици по химия)

The walls came crashing down (Защото госпожата ми каза, че ще ме прати да повдигам на втора степен кюфтета в ЦБА)

Making up, moving on, waking up alone (Ставам сама, защото обикновено идеите как точно да се справя на следващото контролно предпочитат да са на няколко милиона километра от главата ми)

Second guess, every second, looking at my phone (гледам, гледам, ама учителката все ме вижда)

Thinking back, what we had, where did we go wrong? (Не ние, ти, скапан урок! Не съм аз тая, дето не учи, кълна се)

Now you got me screaming out (Аами...)

I need you right now (Нуждая се от теб, три по математика!)

I can’t wait for your love (Защото иначе ще ми се наложи да си изям учебника)

Oh, oh, oh, oh (боли, боли, боли...)

Lost beyond the circle of our hearts, I know (частта със сърцата посвещавам на госпожата по биология, чието име все още не знам)

A million miles separate our hearts, I know (първо - госпожо по биология; второ - да, и на мен така ми мирише, милиони ще са километрите, от които ще махам на тройката)

...

Мога да продължа, но ще си го спестя. 

...

Днес ми казаха, че гледам лицемерно. Което беше изключително глупаво при положение, че аз дори не гледах, а лежах на чина и се опитвах да спя въпреки бруталния шум. Започвам да се притеснявам за умственото състояние на съучениците си. 

А от няколко дни ме е прихванало нещо и нон-стоп ми се пишат домашни. Съдете ме. Готова съм с уроците до следващия петък поне, и от скука седя и си оцветявам табличките, и правя допълнителни задачи. Останаха ми само думите по испански, но... За тях има събота и неделя. 

Това, което прочетохте току-що е писано в сряда вечерта. Ето няколко ъпдейта:

Нямам двойка по математика, имам четири и вдигам парти. Год блес Илиева, която дава точки дори и за

части от решенията. Казвам ви, ходих да я прегърна и щях да я задуша. 

записаха ме на олимпиада по история против волята ми. Човек веднъж да не прояви интерес към някой предмет, пууу. Сега трябва да си скъсам задника от учене. Условието е да изкарам солиден брой точки. Ако го направя - директно шестица за срока. Ако не - нищо не се случва. Така че единствено печеля. До януари има време... (Така казвах в четвърти клас всеки път, щом говорех за кандидатстването в седми. Казвам ви, времето мина като примигване.)

Току-що написах 10 страници от историята и компютъра ми реши да се изключи преди да успея да го запазя. Чудя се как точно да си пречупя пръстите от яд.

Гледах втория епизод на Ahs и официално имам много жестока фобия от клоуни. въпреки това много искам да присъствам на едно такова шоу. сезонът изглежда адски обещаващ. А Евън Питърс е котенце.

Все още съм зарибена по "Династията на Тюдорите" и "Царуване". Коронясаха Франсис и Мери за крал и кралица на Франция, най-накрая. Толкова са уникални заедно. А на мен толкова много ми се чете нещо в този жанр. Търся си някой исторически роман. Предложения?

От сряда не съм престанала да слушам песента на Бетани. Както и една от саундтрака на Ahs, и "Translate" на Вейн. Виня лина, защото тя ми я показа. Не я харесва, но аз не мога да престана да que-кам насам-натам. Защото:

Excuse me, mami, I don't speak any Spanish

Óyeme, papi, dime qué es lo que quieres

Can't understand a word you're saying but I like it

Pues si te gusta tanto, ¿por qué no aprendes?

... и

How do you say, I like you

Me gustas

How do you say, I want you

Te deseo

How do you say, I need you

Te necesito

Well how do you say, I wanna fuck ya

¡¿Qué?!

Като за финал. Само за информация. На хората, които ми говорят принципно: Mejor calladito. Así te vez mas bonito.

Защо?

Само един въпрос. Защо аз винаги трябва да изглеждам все едно току-що съм станала от леглото, когато случайно се срещна с някоя известна личност? Винаги? Защо? Не че ми пука какво ще си помислят, като ме видят. Пука ми за снимката, която ще направя. Тази снимка трябва да отиде в интернет. Но не. Сега няма да покажа на целия Инстаграм, че Михаела Филева е хубава (и супер сладка, в интерес на истината). Гоооод, това звучи толкова зле. Частта за мен де.

Днес решихме да отидем на кафе в едно малко ресторантче в Драгалевци и за това отложих ежедневния грим, облякох възможно най-широките си дрехи и овързах косата си така, че да не ми се мота в лицето. И какво? Михаела Филева, с която аз непременно трябваше да се снимам, влезе в същото заведение. Бляскава, розова и супер усмихната. Аз изглеждам като картоф до нея. И не, няма да прикача тази снимка, защото все още се смея истерично. 

Но тя беше супер мила. И висока. Чувствам се като джудже в сравнение с ВСИЧКИ. И е по-хубава, от колкото по клипове и телевизия, между другото. Супер тихичка. И се усмихва дори когато седи и разглежда менюто. 

(Изпитвам нужда да кача проклетата снимка в инстаграм.)

(Обица на ухото - винаги, когато излизаш, трябва да бъдеш хубав, защото следващия път може да срещнеш Бионсе.)

Най-забавната част от училище

Писаха ми тройка по химия. Нали се сещате, писах един пост... И после учих пет часа. И най-

накрая имам тройка...

Тъпата част е, че задачите ми са на практика абсолютно верни, но понеже не съм написала два плюса и съм написала една двойка, която по никакъв начин не променя уравнението, имам ниска оценка. И съм обречена да бъда под зоркия поглед на скъпата ни госпожа до края на века. Или до момента, в който реши, че не ѝ се занимава с претенденти за нобелови награди.

О, и входното ми по математика е провал. Утре ще ни го връщат, но имам чувството, че няма да стигна по високо от три, again. Също ще правим и входно по физика. Нищо, че миналата година 99% от времето се занимавахме с теория. Теста ще е 100% задачи. Какво толкова... Масово изтребление.

И тест по история. Изпитване по етика. Два часа с Гелката. Физическо. 

Защо трябва точно петък да имаме супер тъпа програма? Неофициалната беше супер - без математика, шест часа, free time, happy Eva... (Благодарна съм само, че физиката не ни е първи час. Първи е само в понеделник).

Постът взе да става много депресарски, за това ето нещо. Най-любимата ми част от училището като цяло. Лафовете, които пускат учителите и най-вече съучениците ми в някои безобразни диалози. (Следващите редове посвещавам на Мики, активна участничка, защото и без това ѝ обещах да ги напиша преди една седмица, а чак сега сядам. Обич <3)

" - Чакам някой да излезе и да напише нещо. - И ние." - Госпожата по математика и Мики.

" - То от черния пазар и част от орган можеш да купиш..." - Мики 

" - Моя българска много добре." - Хриси

" - А вече разбра ли се кой е Черноризец Храбър?" - Мики. (Миналата година го изучавахме и тя си помисли, че някой може би вече се е досетил кой всъщност е.)

" - Не се притеснявай, мила. - Така ли, нея ще наричате скъпа, а аз съм само "Мария"? - Разбира се, скъпа." - Госпожата по български и Мария

" - Сега вместо в изкуство влагат парите си в силикон, много силикон, и латино дупе. Тц, тц." - Господина по история

" - Какво си спряла да ядеш? - Христо." - Исмаел и Ивона. Целият клас избухна в безобразен смях, щом тя много сериозно съобщи, че е отказала яденето на Христо.

" - Корен трети, дъра-бъра... - Аа, госпожо, знаете ли вече кога точно ще са поправките?" - Госпожата по математика и Мики; сериозно, нека по-скоро да уточнят датите, че да знам колко време имам да се подготвям. 

"- Ти да не си се снимал в продукция за възрастни?" - господина по история, след като Христо влезе в стаята с изрязан потник и къси гащи в един от най-студените дни. 

Празните места в тетрадките ми са издраскани с подобни глупости, а освен това имах още цял огромен лист, който изгубих някъде в дебрите на шкафа с учебници. Ако някой ден евентуално го намеря ще напиша продължение на този пост, защото, честно казано, всеки път като прочета някоя реплика и се сетя за ситуацията, се скъсвам да се смея отново и отново. Едва ли вие бихте могли да усетите духа на цялата история, но все пак... 

Радвам се, че отново е петък. Беше... тъпичка седмица. Но днес излиза "American horror story" (вече съм си изтеглила първи епизод, но чакам да се стъмни, за да седна да го гледам), след няколко дни - "Живите мъртви", утре пък имам намерение да отида да си взема и втората книга на "Касъл". Ето, малките неща, които правят живота ми по време на училище забавен. В моментите, в които мога да се занимавам с тях, разбира се.

Все още си мисля за тая тройка по химия. Кара ме да искам да изляза на дъската и да пререша целия сборник/учебник/мястото-от-където-ги-взима-тия-скапани-глупости, и да ѝ покажа, че не заслужавам ниска оценка заради два изпуснати плюса. (Защото в сравнение с други аз седях и учих, а не надничах в тетрадката и не зубрих в последния момент. То... като цяло в класа ми няма такива, но... все пак някъде по света съществуват.) Все ак се радвам за високия общ резултат, който в сравнение със съседните класове, чийто е 2,00, нашият е приблизително четири с цели 10 шестици. Евала на всички пичове, които се добраха до оценката. 

Три... ми беше късметлийско число едно време в първи клас. Сега не е особено благоприятно за стипендията ми.

О, това ми напомни да си запиша да изтормозя класния за тия стипендии, че вече от колко

време чакаме... ааа.

И също, понеже споменах да си запиша, ще донеса "Единствената", Мики, обещавам. (Ако си приготвя раницата тази вечер. Утре сутрин рутината с ходенето като прилеп по коридорите у нас и хвърлянето на учебници по стената ще се повтори и едва ли ще се сетя, че имаше там една книга, която трябва да вкарам, заедно с учебника по история, сещаш се.)

П.с. не мога да реша последната задача от домашното по математика.

П.с. 2: тоя път няма да стоя до 12, за да се опитвам да я реша.

П.с.3: Не и този път.

Хаха, като погледнах тая картинка се сетих за последния час по математика и дебилните физиономии на всичките в стаята, докато Илиева обясняваше задачите. Ако вие си мислите, че не разбирате, трябва да видите нас.

Извънреден пост

Знам, че това не е нещо съществено, за което трябва да отделям цяяял пост (това мога да го оспоря), но току-що, докато се ровех в тъмблър и си мислех колко съм гладна и ще стана да си направя закуска, попаднах на една снимка, която ме описва ТОЧНО в моментите, в които съм с родителите ми в книжарницата и искам книга. Just... I...

Трета седмица - (не чак толкова) успешна!

Според изчисленията ми около 50 % от оценките на целия ми клас за всичките входни, които сме направили до момента, са двойки. В края на четвъртата седмица ще се вдигнат на 79%, тъй като ни предстоят по химия, биология и физика. Първото и последното са с изключителна трудност. 

Това не е шега. Мислех си, че трета година в тази гимназия ще е като детска игра, заради

тренинга, получен до момента, но реално десети клас въобще не е "най-накрая без рисуване и музика, ще преобърнем стаята с краката нагоре от купони". По-скоро "да, бе, нищо, че е само трета седмица, на ти на тебе три проекта, да са готови за другата седмица, а, и още един проект, утре е изложбата, да е готов. Не ме интересува, че тогава ти е входното по испански, наложително е". Това е животът ми. И причината да не пиша несвързани постове, направо ми липсва.

Имах идея да напиша една цяла публикация с лафовете, изречени от съучениците и учителите ми, но ще го отложа за по-напред. Записвам ги по тетрадките, дано успея да ги намеря всички след това. Ала не са само те. Не е минал и месец и класа ми вече руди училището, само ние се чуваме. Сигурно отново ще се явяваме пред съвета поне три-четири пъти. Например, вчера се биха с чорапи. Някой от предишната смяна си беше оставил чорапите на парното и момчетата ги взеха и ни гониха. Не и мен, де, защото аз документирах събитията в тяхната "Книга с рекорди за простотии", както я наричам. Сигурно си има друго име. 

Общо взето седмицата беше забавна. Имах да правя проект по история на Катедралата в Аахен, но не я занесох в уговорения ден, въпреки че миналата нощ до посред нощите родителите ми ми помагаха да я направя. Господинът по психология (трябва да свикна да казвам "етика" вместо "психология" вече) обясни, че е много разочарован от петицата ни ма входното, а в момента се моля за най-много тройка на това по математика, нищичко не направих. От десет задачи две не реших, а съм абсолютно и 100% убедена за една-единствена. Успокоението е, че е само входно и едва ли ще се зачитат оценките. Лошата страна на нещата - ако е твърде ниска, няма да мога да си продължа стипендията. 

По-горе споменах проекти. Имам си три, само по български. Тоест, два от тях (по ЗИП) са общи с Мария, но се разбрахме едната да направи единия, а другата - другия; а третия - с Лина. Вчера след училище минахме, взехме си чипс и първите два часа у нас само се заливахме от смях, разглеждахме снимките по стената и слушахме музика. После се захванахме за работа, но така и не я завършихме... О... оо, това е причина да се съберем и следващия петък! (Линче, готви се за мен.)

Не мога да разбера защо никога, никога никога не мога да почистя бюрото си напълно. Имам нужда само от лампата, мини-шкафчето и моливника, но тръгна ли да прибирам останалите, в ума ми е само "Ами те книжките няма да пречат, аз нали ще си ги чета/ Органайзера ако го кача горе ще трябва после да го свалям, ще го оставя ееей тук/ Защо да не сложа отгоре и слушалките/ Лаптопът и без това си седи тук/ несесер/ вода/ плюшена играчка/ etc.". Списъкът е безкраен... Трябва да намеря място, достатъчно близко, където да слагам всички тези глупости. Спешно.

За три дни едва ли ще си взема съня. Искам само да лежа в леглото и да гледам Касъл, без да се налага да пиша гадните домашни или да правя проектите, дори и да обичам. Или пък да изляза някъде. На Славейков. Или в Борисовата. Някъде на разходка, без някой да ми говори за училище или химия. Да си слушам музика и да ям шоколад. Как искам един буркан с течен шоколааааааааааааад. (Планът е да отида за кадастрон, но да се прибера без него и шоколад.) като се замисля, мога да прекарам остатъка от деня с "Фор", а после и някоя друга книжка. Ооо, ето. Това е. Трябва да го направя. Веднага. So...