October Wrap up and November TBR

Официално мога да заявя, че училището вече е приоритет в ежедневието ми, и за това книгите остават на доста заден план. За това говори фактът, че мога да чета само един-единствен ден от седмицата. През октомври успях да препрочета една книга и да завърша още три. Само започнах пета.

С нетърпение се впуснах в "Градът на гладните" от Рансъм Ригс в началото на месеца и останах много доволна. Книгата не остава по-назад от първата в трилогията - също толкова пленителна и стряскаща е, фотографиите отново са забележителни. Страхувах се, че не помня много неща, но това не се оказа проблем, защото много събития бяха припомнени. Най-висока оценка за "Градът на гладните."

След това прочетох "Обещание" от Карина Хали, изпратена ми от издателството за ревю. Несъмнено надмина очакванията ми - сюжетът е забавен, не особено оригинален, но все пак интригуващ. Цялото ревю можете да прочетете тук. Непосредствено след това препрочетох "Хари Потър и Философският камък" за пореден път. Причината този път беше новото илюстрирано издание, сътворено от Джим Кей. За да не се повтарям, ако искате да разберете мнението ми, кликтене тук.

Най-сетне стигнах и до "Алена кралица" от Виктория Айвярд, толкова месеци след официалното ѝ издаване. Признавам - подцених книгата в началото, но след това... След това се случи нещо, което не ме оставя на мира до сега - все още мисля за множество сцени от романа. Подробно мнение ще откриете тук. 

На снимката виждате и "Среднощна корона" от Сара Дж. Маас, но все още не съм я завършила. На около стотната страница съм, но така и така планирам да продължа с нея и през ноември. Надявам се действието да продължи да бъде интересно до самия край.

Колкото до книгите, които искам да прочета следващия месец - чувствам се разколебана в избора си. От една страна приоритет ми е "Въпросът и отговорът" от Патрик Нес, от друга - не знам дали точно тя ми се чете. Оставям я в списъка само защото е започната, а мразя да оставям книги по този начин.

Получих "Мечът на лятото" и "Ключът на Блекторн" от издателство Егмонт за ревю, за това тези две излизат напред и в най-скоро време ще ги приключа и ще споделя мнението си с вас. 

Предстоят много книги, намаления, за това съм убедена, че ще изникнат още книги за четене спешно, но въпреки това казвам, че искам да се запозная също с "М като Магия" от Нийл Геймън през ноември. Тя е книгата, която най-вероятно ще оставя непрочетена, но нищо няма да загубя, така или иначе.
Надявам се вашият месец да е бил по-продуктивен от моя, а ноември - повече от това! 

"Алена кралица" от Виктория Айвярд - Ревю

Тази година прочетох много добри книги, такива, които останаха в мислите ми изключително дълго време. Но "Алена кралица" е първата, която ме накара да спра изведнъж по средата на реда, да препрочета изречението, и след това да я запратя към стената без да се интересувам от последствията. Може да казвам често, че някоя книга ме кара да чувствам всяка възможна емоция, но тук... тук нещата се пренесоха на малко по-различно ниво.

Ревюто съдържа спойлери, отбелязани в текста с курсив, по-светъл цвят и предупреждение в началото и края им! 

Действието в "Алена кралица" се развива в утопично общество, в което хората са разделени на две основни групи - Сребърни и Червени. Сребърните са господарите, управляващите разпокъсания Норта. Това, което ги отличава от Червените, обаче, е буквално сребърната им кръв и способностите, с които се раждат. Втората група хора живее в нищета и страх от войната, която взима все повече жертви всеки ден. Няма право на глас, удобства, на нищо, с което разполагат Сребърните.

Мер Бароу е обикновена Червена, крадла и лъжкиня, която преживява дните чрез хитрини и разчитайки на труда на семейството си, и най-вече на малката си сестра, до момента, в който бъде призована от царската войска. Това така и не се случва - вместо войник Мер става годеница на брата на престолонаследника на Норта.

Тийн литературата, особено утопичните романи, залагат на едни и същи сюжетни линии и елементи, налични и тук. Разликата е в това, че Виктория Айвярд умее да разказва, да предава историята по начин, различен от всеки друг, познат на читателите. От книга с "предвидим" сюжет, "Алена кралица" се превръща в такава, чието действие те държи в напрежение и не те изпуска до момента на кулминация. След това всичко започва от начало.

Обикновено подобни книги или са твърде бавни, или твърде забързани. За мен тази беше перфектната среда, изградена от непрестанно вълнуващи сцени, действие, заговори, бунтовническа дейност и революция.

"Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото. "

Нищо в романа не е такова, каквото изглежда. Отнася се както за историята, така и за героите.

Основните образи Мер, Кал и Мейвън със сигурност ще са на първо място в края на годината, когато направя книжната си равносметка и се попитам кои са любимите ми персонажи. От самото начало на книгата Мер поддържа образа на крадла, обикновена Червена, погълната от омраза към висшата класа и собственото си положение в обществото; момиче без особени обноски и с буен характер, който неведнъж я вкарва в беля. С постъпването си при Сребърните тя търпи развитие, но ми харесва това, че нито веднъж не скланя да се отрече от произхода и червената си кръв, независимо от всички уроци и заплахи, отправени към нея. Тя вярва, че може да промени тиранията, надвиснала над сънародниците ѝ и тази свръх идея не я напуска до края. Можех да предвидя накъде ще тръгне нейната история след първата глава и без да чета синопсиса - мисля, че съм прочела достатъчно книги с подобни елементи. Същото се отнася и за Кал - първата му сцена с Мер ми беше достатъчна да разбера, че той определено не е просто обикновен минувач и със сигурност има нещо общо с кралското семейство, ако пък не е даже самият престолонаследник. В това отношение познах, да.

Мейвън обаче остана ясен, но и в същото време подозрителен, до кулминацията на книгата. Харесах го ужасно много, харесах отношението му към Мер, отдадеността му към всичко, с което се захване, свежия му характер, начина, по който се сближи с Мер. Мейвън спечели не само доверието на главната героиня, но и моето. (Спойлер!) За това не можах да повярвам, когато около петдесет страници преди края на книгата той заби нож в гърба на Мер, брат си и дори баща си и показа какво всъщност се крие зад прекрасното му лице. Прочетох сцената, после спрях, препрочетох я, помислих си, че има някаква грешка и съм пропуснала някоя страница, заради което не разбирам какво говори "прекрасният ми Мейви". Но след това осъзнах, че наистина не можеш да имаш вяра на никого. По време на прочита няколко пъти си бях казвала, че може би нещо около него не е както трябва, но милите му постъпки следваха една след друга. 

Мейвън заблуди и Мер, и мен. Спечели симпатиите ми, накара Кал да изглежда като чудовище, водещо страната към пълна разруха и безкрайна смърт. И след това доказа, че чудовищата са именно хората. (Край на спойлера!)

"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш."

От друга страна това направи любовния триъгълник/четириъгълник поносим. Ако всеки един от претендентите за сърцето на момичето беше наравно добър с останалите, щеше да ми досади. Благодарение на Мейвън, обаче, единият е прекрасен и грижовен, вторият е убиец, а третият - не достатъчно високо в йерархията, че да има шанс в надпреварата.

(Спойлер!) Не можах да предвидя също обрата с брата на Мер - Шейд. Мнението ми е, че не бива да вярвам в смъртта на герой, ако не съм я прочела, но този път, може би от небрежност или интерес към основната сюжетна линия, оставих това на заден план и епилогът ме хвана в момента, в който чашката започваше да прелива. (Край на спойлера!)

Надявах се и причината за способностите на главната героиня да бъде нещо ново и невиждано. Не се получи както исках. Но пък това май е единственото нещо в книгата, което не харесвам.

Второстепенните герои в романа са също толкова добри, колкото и главните. Джулиан и Лукас са примери, че не всички Сребърни са надменни и арогантни. Семейството на Мер също е интересно, особено Гиза. Еванджелин, Кралят и кралица Елара са перфектните персонажи, върху които да стовариш цялата си омраза, особено Елара. На моменти много ми напомня на кралица Левана от "Лунните хроники" заради способността да контролира умовете на хората, също и на Церсей от "Игра на тронове".

Харесва ми смелата комбинация между антиутопия и фентъзи, които правят света на "Алена кралица" забележителен, макар и не достатъчно развит. Има въпроси, чиито отговори все още нямам, но се надявам следващата книга да даде. От друга страна самите действия и преплетени сюжети са фантастични. Още в началото са дадени отговори на въпроси, зададени чак към края, навсякъде има реплики, подхвърлени "между другото", които значат повече от очакваното.

С елементи от "Дивергенти", "Изборът" и дори "Разбий ме", "Алената кралица" е история, не неповторима, но представена по такъв начин, че да изпъкне и да спечели вниманието и любовта на феновете на жанра. Динамична, спираща дъха, богата на обрати и непредвидими моменти, тя не е от историите, които могат да бъдат изпуснати. Очаквам следващата книга с нетърпение и надежда, че Мейвън ще се върне обратно.

"Аз съм кралят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо."

       

"Хари Потър и Философският камък" Илюстрирано издание (Дж. К. Роулинг и Джим Кей) - Мини ревю

Хари Потър е част от живота ми от ранна детска възраст, макар и присъствието на филмовите адаптации да е било по-силно. В началото на тази година прочетох цялата поредица, но все пак ми липсва преживяването да чакам с нетърпение излизането на следваща, препрочитайки предишните части отново и отново. Сега се отдава възможност на мен и всеки, който също се е присъединил към фен групата след официалния край на издаването - ще можем да наваксаме благодарение на новите илюстрирани издания на поредицата. 

Първата излязла част с илюстрации на Джим Кей е перфектна от първата до последната страница, плюс кориците (и тук-таме с малки изключения). Изглежда така, сякаш е вложена цялата любов на хората, работили по нея, което за мен прави историята, побрана в тези 256 страници, още по-безценна и вълшебна.

Твърди vs меки корици

Дискусията "меки срещу твърди корици" не е нещо ново в книжните среди, също така скоро няма да бъде завършена. Всеки човек има лично предпочитание, за това реших да се включа в обсъждането с този пост, излагайки според мен положителните и отрицателните страни на двата формата.

В България съвременни книги с твърди корици почти не се издават, за съжаление - тази чест остава за класическите произведения, колекционерски издания и от време на време някои по-луксозни книжки, които не могат да минат само с меки корици. Също не говорим за една книга, напечатана по двата начина. Именно поради тази причина не мога да преценя реалистично към коя от двете страни клоня аз.

Но ако предположим, че на пазара се предлагат и двете и мога да избирам между мека и твърда корица на всяка една книга, която пожелая, то по-скоро бих избрала първия вид. 

Да, твърдите корици запазват книгата, изглеждат великолепно подредени една до друга на библиотеката, няма шанс ръбчетата да се измачкат, нито пък да се скъса, даже може да си има

разделителче за страничките. Но тежи, при това много, а това е огромен минус за хората като мен, които имат навика да мъкнат книги в училище дори когато имат осем часа училище на ден, носят екип за физическо и десетина учебника. Струват много повече от меките корици. Значително по-големи са от тях. И хартиените корици (dust jacket), с които се продават някои издания, правят книгата красива, но когато се отвори за четене се мачка, шумка и пречи. Когато искаш да легнеш и да четеш, положението става доста неудобно.

Колкото до меките корици - да, мачкат се, има вероятност да се скъсат, форматите на книгите от различни издателства са различни и не изглеждат прегледно на библиотеката, но с това май се изчерпват негативните им страни, поне за мен.

По-евтини са - подробност от изключителна важност, след като все още съм ученичка и стипендията ми не стига за всяка една книга, която искам да си купя. Само това качество би ми било достатъчно да се обърна към този тип. В крайна сметка ми се струва безсмислено да вложа много пари в книга, чието съдържание е абсолютно същото като това на по-евтиния вариант. Имайки в предвид и това, че тя може би няма да ми хареса - доводите ми са напълно достатъчни.

Много по-лесни са за четене - както и да лежа или седя, мога да чета съвсем спокойно, без да ме болят ръцете, защото съм държала килограм и половина над главата си две минути. Ако всичките ми книги бяха с твърди корици, сигурно до сега рафтовете ми щяха да са се скършили на две.

Форматът и тежестта им са перфектни и за раницата ми - винаги мога да намеря малко местенце за книгата, която чета в момента. Заемат много по-малко място на библиотеката, в сравнение с твърдите корици, и това ми позволява да побирам повече на един рафт. Като човек с малко пространство съм изключително щастлива.

За сгъването на ръбчетата пък вече е намерено и решение - дрешки за книжки! Продават се навсякъде, в интернет, всякакви разновидности от материали, щампи, даже ръчно рисувани картинки. Не са и трудни за правене - много готин DIY проект за уикенда.

И след всичко написано мога да кажа, че аз съм човек на книгите с меки корици! В този момент са ми по-удобни и достъпи, но въпреки това не бих се лишила от красиво, луксозно издание с твърди корици на някоя книга, която ми е страшно любима, и искам да запазя за по-дълго време в перфектно състояние. 

Какво е вашето мнение по темата? Кои бихте предпочели? 

"Обещанието" от Карина Хали - Ревю

На последната страница от книгата, или по-точно в благодарствената част, авторката на "Обещанието", Карина Хали, е споделила, че единственото ѝ желание е читателите да се почувстват добре с приключението на книгата. След края ѝ усмивката е на лицето ми. Карина несъмнено си е свършила работата. 

Линдън и Стефани са на двадесет и пет години, но вече им е писнало от срещи и неуспешни опити в любовта. За това двамата си обещават, че ако когато навършат тридесет и двамата нямат сериозна връзка, ще се оженят. 

Когато взех книгата в ръцете си горях от желание да я харесам, след няколко разочарования с романи в този жанр. Но първите тридесет страници не ме грабнаха - четох ги... около седмица, може би, вече разочарована, че отново не съм намерила книга, в която да харесам абсолютно всичко. Реших обаче да се заинатя и да продължа напред. В случаи като този аплодирам себе си за ината - след още 20-30 страници "Обещание" постепенно започна да надхвърля всичките ми очаквания. 

Историята на Стеф и Линдън започва оттам, от където ни се обещава в синопсиса - моментът на сключването на обещанието, което ще промени живота и на двамата. Следващите глави представят рождените дни на героите до тяхната тридесета годишнина, запознават ни с тях като персонажи, също така с някои от неуспешните партньори и приятели. Виждаме възходите и спадовете в ежедневието им, също опитите им да поддържат стабилност. Редуването на перспективите на двама им е готин похват, защото позволява на читателите да ги опознаят, да научат самооценките им, а по-късно да ги сравнят с мнението им един за друг. Докато единият смята част от себе си за негативна, то за другия именно тази част е прекрасна.

Редуването на гледни точки ни показва също, че още от самото начало отношенията на Линдън и Стефани не са само приятелски - и двамата изпитват по-силни чувства един към друг, помежду им има лоялност, доверие, подкрепа и сплотеност, но дори и налични, тези качества не са достатъчни да се преодолеят всички пречки по пътя на връзката, която и двамата тайно желаят. 

"Защото с отминаването на времето ми става ясно, че животът не е пътуване по права линия. Понякога трябва да направиш крачка назад, после две напред и да отскочиш встрани. Като се замисли човек, е нещо като изкривяване на времето и пространството."

Мисля, че Карина Хали се е справила превъзходно със създаването на всеки един от персонажите в "Обещание", въпреки първоначалното ми впечатление. Събрани са различни човешки характери, смесени и оплетени са, но все пак всеки би припознал някоя черта на характера си, би се поставил на мястото на главен или второстепенен герой в някоя ситуация. Всички са земни и реалистични, имат недостатъци, съмнения за себе си и околните, в никакъв случай не са перфектни.

Линдън е поредният чаровник в жанра - привлекателен и с прекрасен шотландски акцент. Ала колкото прекрасен, толкова и досаден и нелогичен. Самооценката му е доста крайна и нереалистична, нарича себе си "мъжкар", а това вероятно е най-образната ми дума на света. Постъпките му пък не съответстват с мислите му, на моменти ми се струва, че самият той не знае какво иска. Започвайки връзка с ужасната Надин, той противоречи на собствените си думи, че Стефани е любовта на живота му. 

Стеф също не е безгрешна - личи си, че връзката ѝ с Арън е просто опит да заблуди себе си. Тя обаче е по-рационалната между двама им с Линдън. По-силна е и някак по-искрена в чувствата и мислите си. Преследва мечтите си и ги постига, а също не е склонна да прави много компромиси със себе си. 

Винаги в основата на любовта трябва да стои силно и непоклатимо приятелство, каквото е на двамата. За това и те са една от най-истинските и готини двойки, за които съм чела. Химията помежду им е гореща и задоволителна, диалозите им са наистина забавни, двамата си съвпадат повече от перфектно.

Джеймс и Надин, може би най-важните герои след Стефани и Линдън, са перфектните злодеи, които не можеш да не намразиш. Според мен Надин е по-малкото зло, защото отношенията ѝ са по-скоро само с Линдън, докато Джеймс е приятел и на двамата. Приятелството им е дългогодишно, но това не му пречи да бъде завистлив и себичен, да си вре носа навсякъде. Не му пречи и да съсипе отношенията на Стеф и Линдън, когато най-сетне двамата решават да преминат на следващото ниво на връзката си. 

Любовната история можеше да бъде представена по по-внушителен начин, но всъщност на мен ми стига и такава, каквато е. В случая съм склонна да насоча вниманието си към детайлите на романа, които ми се сториха най-приятни. Единични реплики и факти, които не се споменават втори път, ме спечелиха. Като например фактът, че Линдън гледа "American horror story", препратките към "Приятели" и музикалния вкус на Стефани. Има даже един  момент, който трябваше да ме ядоса, но ми хареса. Този с хеликоптера, който много подозрително прилича на сцената с Чарли Танго от "50 нюанса сиво". 

След всички години, представени в книгата, всяко положително и отрицателно събитие в живота на героите ги учи на нещо, доизгражда характерите им, и за това в края на "Обещание" всеки си е взел поука и си е дал сметка за всички взимани грешни стъпки.

"И все пак животът оставя своите белези върху нас. Понякога човек ги забелязва доста късно. Понякога не знаеш откъде са се появили. Понякога изчезват пред очите ти. Но животът оставя отпечатък върху нас."
"За да се събуди някой, понякога е необходимо да се случат много неща."

 Надявам се повече хора да имат възможността да оценят "Обещание", защото книгата е заразително забавна, пристрастяваща, очарователна и без съмнение гореща.
Благодаря на издателство Софтпрес за възможността да прочета книгата и да напиша ревю!

Fall time cozy Book TAG

В днешния слънчев есенен ден реших да направя още един кратичък таг, този път тематичен. По време на училище таговете са най-лесното решение за блога, имайки в предвид часовете, които ми отнема да напиша по-дълъг пост или ревю. Благодаря на Ели за тага, а също и за това, че попита кой иска да бъде тагнат! (Представете си, че тук има смееща се емотиконка.) Каня Мели и Юли да го направят също!

1. Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти

нюанси на корицата - "Хари Потър и Даровете на смъртта", винаги като я погледна си представям прошарено с различни топли цветове дърво. Друг е въпросът, че самата книга не поражда топли чувства през всички стотици страници.

2. Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания - И аз като Ели ще кажа "Фенка" от Рейнбоу Роуъл, прочетох я скоро и все още историята ѝ ме кара да се усмихвам. Други книги със същия ефект върху мен са "Целувка за Ана" и "Рисунка за Айла" от Стефъни Пъркинс. 

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря - Бих заложила на фентъзи с много напрежение и интерени обрати, но също и на contemporary, което въпреки студеното време да ме затопли. "Стъкления трон", "Въглен в пепелта" и "Ще те чакам" прекрасно биха паснали на атмосферата.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш - Отново подкрепям Ели, Клеър е перфектната героиня и бих дала всичко, за да се върна назад във времето и да изживея нейното приключение. Но нещо ме кара да искам да бъда на мястото на Трис от "Дивергенти" (Вероника Рот) - не само заради чувствата, които бих изпитала в нейния свят, а и за да променя решенията и изхода на събитията, особено в последната книга от трилогията.

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание - "Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак. Всички говорят за "Крадецът на книги", за което нямам против, разбира се, тя е една от най-любимите ми книги. Но "Аз съм пратеникът" е също толкова страхотна, колкото "Крадецът". Надявам се в бъдеще вниманието на хората да се насочи към нея и да бъде оценена както заслужава.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи - Нямам книги с особено фрапиращи корици, от които бих се срамувала на публично място. Може би само тези от поредицата "Академия за вампири", едни от най-неподходящите и искрено грозни в библиотеката ми. Мога да си представя колко други варианти са имали, а са избрали лица на хора... С никаква композиция.

7. Тиквен пай: любима есенна храна - Баница. Похапвам си я винаги, разбира се, но има нещо за есента и баницата заедно, което ме кара да се усмихвам широко. И миризмата, когато е изкарана току-що от печката...

The Bookalicious TAG

Днес един таг ще спаси блога ми от забвението, в което съм го пратила през последните седмици, тъй като идеите и вдъхновението ми се изчерпват със затварянето на учебниците по физика и химия. Благодаря на Кая и Мели за поканата да го направя!

1. Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?

- Притежавам карта за библиотеката от няколко години, обожавам да се разхождам между рафтовете там, но всъщност взимам само книги, които съм убедена, че никога няма да си купя сама, а в определения момент ми се четат, също и задължителна литература. Това прави вероятно само пет процента. Още толкова взимам от приятели - харесам ли книга, автоматично искам да я притежавам, а ако това се случи с приятелската книга не ми се иска да давам пари за нея (нали вече съм я прочела...). Останалите 90 процента от книгите купувам сама с месечните джобни, които съм събрала, стипендията от училище или когато родителите ми са с мен в книжарница и душа не им дава да откажат на кучешките ми очички.

2. Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо?

 - Бих искала да съм Клеър от "Друговремец" на Диана Габалдон. Неведнъж съм казвала, че давам всичко да се прехвърля няколко стотин години назад в някоя красива, но приключенска страна, точно като Шотландия. Освен това определено не бих отказала Джейми.

3. Коя е любимата книга от детството ти?

- Имах една поредица от детски книжки с картинки, "Вълшебната гора" или нещо подобно. Според майка ми на три годинки съм рецитирала цяла една книжка без да поглеждам или да ми подсказват. Но освен тях изпитвам сантиментални чувства към готините книжки на "Уинкс", "Карлсон, който живее на покрива", "Емил от Льонеберя" и "Том Сойер".

4. Коя е любимата ти книга?

- Нямам една любима книга. По-скоро половин библиотека с такива. Въпреки това винаги на първо казвам "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак, защото ме остави емоционална развалина за твърде дълъг период от време.

5. Купуваш ли книги втора ръка?

- Да, едно от любимите ми занимания е да се шматкам по Славейков, ровейки се по кашончетата. Понякога се случва да намеря някоя нова книга, която много искам, но най-големите ми попадения са стари издания на класики.

6. Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)

- Хм... Джеймс Фрейзър ("Друговремец"), Ливай ("Фенка"), Елиас ("Въглен в пепелта"), Етиен ("Целувка за Ана"), Ейрън ("Разбий ме").

7. От коя поредица имаш най-много книги?

- Имам всички книги от "Хари Потър", заедно с допълнителните, поредицата "Лукс", както и още много завършени трилогии..

8. Коя е любимата ти корица?

Не е една. Обожавам кориците на книгите от поредицата "Лукс" и "Разби ме", Харесвам тази на "Писма до мъртвите с любов" и "Орденът на ясновидците". И на To all the boys I've loved before. 

9. Кой е любимият ти вид книга? (жанр)

Не обичам да се ограничавам само до един, но щом трябва да назова - това би бил фентъзи.

10. Коя е първата книга, която прочете?

Най-първата книга, която съм чела някога? Убийте ме, не знам. Може би някоя от поредичката, която споменах по-горе, "Вълшебната гора".

11. Кой е любимият ти филм по книга?

"Игрите на глада", всеки един излязъл филм, и първата и втората част на "Хари Потър". Харесвам и останалите, но първите два винаги ще имат по-специално местенце в сърцето ми. Харесвам и "Дивергенти", но само него. "Бунтовници" не струва просто. Оо, и "Лабиринтът", и "В обгорени земи", страхотни са!

12. Къде е най-доброто място за четене?

В леглото. Най-често чета там и ми е най-удобно, защото ако искам мога да си кача краката на стената, да лежа, да седя... Обожавам да чета и в градския транспорт, по необяснима причина. Не е най-удобното, но пък се съсредоточавам максимално и пътуването минава много бързо.

13. Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?

Да, всъщност, изписах две цели тетрадки за "Дивергенти" в началото на обсебването, когато с най-добрата ми приятелка говорехме само за това, а тя пишеше също. 

14. Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?

На първо място - "Граф Монте Кристо", защото е огромна, интересна и една от любимите ми книги. Втората ще бъде "Отнесени от вихъра" - все още не съм я чела, а имам чувството, че е страхотна и изпускам много. Третата ще е може би някоя нова тийн книга, например "Фенка" от Рейнбоу Роуъл, нищо, че съм я чела веднъж. 

15. Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?

"Граф Монте Кристо" от Александър Дюма - приблизително 1400 страници. 

16. Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?

Зависи от съдържанието на книгата. Но познавам себе си и сигурно би било нещо много клиширано.

17. Колко книги прочете миналия месец?

През октомври прочетох седем книги.

18. Коя е последната книга, която прочете?

Последната книга, която прочетох, е "Седем години копнеж" от Силвия Дей, на която предстои да публикувам ревю. Можете да го очаквате скоро.

19. Представяш ли си себе си в книгите, които харесваш?

Много често, да. Особено на мястото на героини, които не само имат външи характеристики, подобни на моите, но и характерите ни си съвпадат. Като Кат от "Фенка". През цялото време аз бях в нейната стая, аз пишех, аз разговарях със сестра ѝ...

20. Коя е любимата ти книжарница?

Обожавам книжарницата на Ректората - тази в подлеза на Софийския университет. Също обичам Грийнуич на Витошка - признавам си, че кафенето вътре ме блазни доста. Откарвала съм часове на масичките, заобиколена от книжки, които искам да си прибера вкъщи. Харесвам я и защото там се провежда книжен клуб, между другото.

21. Твърди или меки корици?

Меки. Не само заради цената на двата варианта, а защото обичам чувството леко да ги огъна, докато чета. 

22. Имаш ли повече от едно копие на същата книга?

Не - имам по едно копие от книгите си. 

23. За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?

Вампири, май - имах един мнооого дълъг период, в който четях само книги за тях и сега един от редовете на библиотеката ми е запълнен от тях. По-скоро заради сантименталните чувства бих прибягнала към тях, вместо към върколаците.

24. Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?

Да, доооста повече от 150 книги имам, ако трябва да съм честна. 

25. Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?

"Под игото" от Иван Вазов, преди няколко седмици.

На свой ред каня Гери и Ели да направят този таг, ако желаят!

Ревю - Защо и Как?

Откакто започнах да пиша книжни "ревюта", или както много предпочитат да ги наричат - "рецензии", често получавам въпроси, свързани с тях - защо ги пиша, как ги пиша, какъв е смисълът... Искам да обобщя отговорите си тук, с цел да изясня всичко, а може би да дам идеи и вдъхновение на някой да започне свой собствен блог за книги.

Пиша ревюта от много години, но ги публикувам в този блог от около една - да, в началото Stormy Garden беше моето лично убежище, съхраняващо постове, свързани с ежедневието ми и всякакви свързани неща. Преди това имах друг, посветен само и единствено на книгите, създаден през юли 2013 година. Отказах се от писането там, защото в този момент бях вглъбена в училище, исках да съм по-активна между съучениците си и да запомням тези важни моменти. В началото на 2015, обаче, реших, че не е удачно да споделям личния си живот и затова започнах с книгите - едно от най-добрите ми решения до сега.

Не много от приятелите ми четат, заради което не мога да обсъждам любимите си книги, да се радвам за герои и да плача за тях с някой, който няма да ме помисли за напълно откачена. Писането на ревюта е шанс да споделя мнението си с огромна аудитория, която може би ще се съгласи и ще сподели обратно чрез коментар. По този начин се срещнах с голяма група от прекрасни момичета с блогове, с които си пишем глупости ежедневно. 

Това изразяване на мнение в интернет пространството не е критически текст, не е създаден с цел да бъде такъв. Много пъти съм виждала въпроси по групи, гласящи "Четете ли ревюта в блогове? Те не са криитици". Разбира се, че авторът на ревютата не е критик. Той е човек, който има да каже нещо уникално за една книга, да я представи от страна, която друг читател може би не е видял, да отвори друга врата, през които да изплуват още от съкровищата на този художествен текст. Лично аз дори не е опитвам да създам нещо, което да бъде наречено критика. Целта ми е да разкажа повече за книга, която ми е харесала, с цел повече хора да се обърнат към нея, защото може би тя ще даде нещо и на тях.

Не пиша рецензии на всички книги, които чета, а предимно на тези, които ми харесват. Това е и причината да не виждате негативни ревюта в блога ми. Искам да държа блога позитивен и изпълнен със стойностни книги, а не такива, които са били загуба на време за мен. Мястото на негативните ревюта и рейтинг от една звездичка е в Goodreads страницата ми. 

Нещо, което много държа да отбележа, е, че в никакъв случай не поддържам този блог, за да получавам безплатни копия на книги от издателства. Когато започнах дори не знаех, че в България се случва това - arc-ове се раздават на американски блогъри и влогъри най-вече. За това първото съгласие, което получих, беше изненада за самата мен. 

Получавам книга, но това не значи, че задължително трябва да напиша хубаво ревю, за да я промотирам. Моята задача е да напиша изцяло честно ревю - да отбележа всичко, което ми е направило впечатление, за да може читателите на моя блог да решат сами дали би им харесала. А за да запазя частта с позитивното ревю, винаги се старая да избирам книги, за които съм почти сигурна, че ще ми харесат. До този момент ми се получава - имам прекрасни книги от издателства, с които едва ли някога ще се разделя.

Моят съвет към хората, които си правят блог, без да имат представа какво да правят с него, само за да получават безплатни книги - недейте. Не това е идеята на писането и споделянето на ревюта. Започнете да го правите от сърце, с огромно желание, а всичко друго ще се случи, когато му е времето.

Не мисля, че има правилен и грешен начин да се пише ревю. Опитвам се да се придържам към дадена структура всеки път, но винаги има нещо уникално. Единственото, което не одобрявам по егоистични причини, е преразказването на сюжета и включването на части от него, които би трябвало да са важни обрати. Всъщност едва ли има човек, който би се радвал да прочете най-голямата изненада от книгата в ревю, преди още да я е започнал. 

Самият процес за мен е сравнително труден, особено за книги, при които не съм си водила бележки и не съм отбелязвала цитати, по които да се водя. Отнема часове да скалъпя първите няколко изречения. Понякога чета тонове други ревюта, за да намеря вдъхновение и някой човек, чието мнение се доближава до моето. Разглеждам снимки, рисунки, цитати, публикации от рекламни сайтове, само и единствено, за да завърша ревюто осем часа след започването.

Писането на ревюта има много положителни страни и мисля, че ме е обогатило в много аспекти. Скоро няма да се откажа от това да споделям мнението си и да се опитвам да привлека някой млад читател към света на книгите. И искам да се обърна с молба към книжните блогъри, които четат това - оставете коментар с причината, поради която пишете ревюта, какво искате да постигнете чрез това. А ако желаете - напишете пост и предайте нататък! 

"Седем години копнеж" от Силвия Дей - Ревю

Да започнеш нова книга от автор, чиито романи си чел и харесваш много, е донякъде стресиращо занимание, защото има два варианта - да харесаш новата много, или да я намразиш. Някак си след като прочетох "Седем години копнеж" от Силвия Дей, автор, чиито преведени в България книги вече съм прочела и харесвам, не бях нито очарована, нито разочарована. 

"Седем години копнеж" е исторически романтичен роман, който авторката представя като предисторията на Ева и Гидиън от поредицата "Кросфайър". Основната сюжетна линия се върти около Джесика - дама от високо потекло и ценена в обществото, която става свидетел на неподходяща сцена малко преди сватбата си. С това съдбата ѝ с Алистър, главният герой в тази сцена, се обвързва безвъзвратно. Седем години след тази нощ, вече изгубила съпруга си, Джесика се среща с магнетичния мъж отново и позволява на чувствата си, зародени преди години, да я превземат.

Обичам историите на Силвия Дей - мога да отлича много оригинални идеи, които не винаги са осъществени така, че да изпъкнат достатъчно. Но Силвия не е от авторите, за които казвам, че бих мога да прочета дори техен речник -  тя използва една и съща основа и добавят малки подробности ей така, за разнообразие, между нещата, които харесвам. Като например героите - мъжете, за които пише, са с тъмно минало (обяснимо за жанра, отново), предизвикателни, преуспели и най-вече божествено красиви - и двете могат да се видят в Гидиън и Алистър. Главните героини са красиви, умни, уважавани... Най-добрата приятелка, или в този случай - сестрата, има abusive връзка... С всичко това и физическите прилики, за които навяват описанията на Силвия. 

Алистър и Джесика са симпатични персонажи - дадени аспекти от характера им са интересни и дори привлекателни, но това, което ми харесва във връзката им, макар и някак си прибързано, е развитието - как от далечни познати преминават през близки приятели и приключват като лудо влюбени любовници.

Друго нещо, което зачитам като плюс, е, че авторката набляга върху еротичната част от историята, но дългите описателни сцени не заемат по-голямата част от книгата, а са оставени на въображението на читателите. Прочетох само една отгоре-отгоре и смятам, че постъпих правилно, защото, ако бях продължила, мнението ми за книгата щеше да е по-различно.

Истината, обаче, е, че не историята на Джес и Алистър ме заинтригува най-много, а тази на сестрата на Джесика, Хестър, нейният съпруг, граф Регмънт, и мъжът, към който изпитва симпатии, Майкъл. Щеше ми се да им беше отделено повече време и глави, за да разбера защо от любящ съпруг Регмънт се е превърнал в насилник, и защо Майкъл не прави нещо повече, за да я освободи от товара ѝ когато ѝ е най-тежко. 

Общо взето сюжетът е далеч от непредвидим - още синопсисът дава ясна представа накъде ще отиде историята на героите, но това като че ли ми се струва нормално за книги в този жанр. Но без да предава стила си Силвия е комбинирала горещата страна на любовната история със сгряващата сърцето сладка, която ти се иска да изживееш. Дори и подобна на "Кросфайър", "Седем години копнеж" би се харесала на почитателите на поредицата и би дала идея къде се е зародила идеята на авторката да проучи човешката психика след драматичен обрат, използвайки любимите Ева и Гидиън.

“I require distance from the past in order to grasp the future.”

Благодаря на издателство Софтпрес за книгата, която ми изпратиха в замяна на честно ревю!