неделя, 25 септември 2016 г.

The Autumn Book TAG

Вече е традиция да въвеждам сезоните в блога си чрез тематични постове, а?
Май го казвам за всеки един сезон, но все пак - есента е един от любимите ми. Обожавам цвета на природата, студът, който бавно се прокрадва и освежава въздуха, дъжда, вятъра, чая, който пия непрестанно, дебелите пуловерчета и ботушки, дори когато трябва с тях да джапкам в локвички. Обожавам слънцето, което единствено може да ме стопли следобедите, докато чета; също сериалите, които отново тръгват по каналите. И колкото и смешно (и дори жалко) да звучи - обичам да търся малка пролука във времето, за да си почета. 
Затова днес искам да отбележа може би най-цветния между всички сезони с не много дълъг таг, в който бях отбелязана от Теди. Благодаря ти! Аз пък каня Силвия, Вероника, Бриана и Ева.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Ще прозвучи малко смешно, но е затварянето на зимнина. Със семейството ми обикновено първата или втората седмица след началото на учебната година (или иначе казано - точно официалното начало на сезона) отделяме половин ден за лутане из зеленчуковата борса, от където взимаме огромно количество чушки и домати. И обикновено посвещаваме два дни, за да ги обработим и след това приберем за останалата част от годината. Любимата ми част от целия този процес е печенето на чушчиците, защото се помага на мен. Прекарвам часове сама, седнала на ниско столче до чушкопека, който топли като малка печица, и междувременно чета. Обожавам.
А от най-обичайните неща, които мога да избера като отговор - чаят и цветът на природата. Това са любимите ми две неща от есента.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
"Дивегенти" от Вероника Рот. Четох я през една от любимите ми години в гимназията и споделих всички моменти с тогавашната си най-близка приятелка. Всеки път като я погледна си спомням и ми става много топло и мило.
Друга книга, която е перфектен отговор на този въпрос, е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Една вечер толкова ми беше писнало от всички домашни и задължения, че ги захвърлих и отворих въпросния роман. Четох, докато не останах без никакви сили, много близко до края.

3. Коя корица ти напомня за есента?
Тези на "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак (четох я през есента, а самите цветове ми напомнят за въпросния сезон), "Пазителят" от Лоис Лаури и "Дом за разплата" от Джон Сол.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
След като прочетох този въпрос, се сетих за "Свръхестествено" и мисля, че ако имам любими хорър/Хелоуин истории, то те всички са от там. Между най-любимите ми e тази за Кървавата Мери.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Любимият ми хорър филм винаги ще бъде "Тексаското клане" (колкото и брутално да ви звучи), заедно със "Сирак" и "Петък 13-ти" (частта с Джаред Падалеки).

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
Не съм добре запозната с новите книги, които предстоят да излязат на книжния пазар тази есен. Но от това, което чух отгоре-отгоре в няколко клипа в ютуб, мога да кажа, че съм доста развълнувана за Heartless от Мариса Мейър. Също така, може би греша, но тази есен ще излезе продължението на "Гневът и зората" в България? Моля? Много моля? Умирам за тази книга и силно се надявам наистина да я държа в ръцете си съвсем скоро.

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
Тук отговорът е малко по-лесен - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и "Фантастични животни и къде да ги намерим". Нямам никакво търпение!
8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Много искам да прочета третата книга на Халед Хосейни "А планините ехтяха", "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" от Бакман, а също "Бялата кралица" от Филипа Грегъри и "Двор от мъгла и ярост" от Сара Дж. Маас (на първо място!). Към списъка мога да добавя и някоя друга книга на Джилиан Флин.

петък, 23 септември 2016 г.

Не помня как се пишат дейли постове

Онзи ден влязох в класната стая на предишния ми клас и едно от момичетата, което чете блога ми (Какво става, Мики? ;)) ме попита защо пиша само ревюта, къде са дейли постовете, защо не споделям за себе си. На излизане се запитах същите въпроси. И реших, че днес, вместо пост, свързан само и единствено с книгите, ще поговоря за 450 страници история на България, която трябва да науча тази година.
Шегувам се.
Не съвсем. Наистина трябва да ги науча. Част от последната ми година като гимназистка е - както учебникът по биология, така и десетките помагала по български и литература, безкрайните съчинения по испански, които може би ще ми помогнат мъничко да задобрея за матурата. Част са и часовете наред уроци по литература и английски, както и на изпитите за дипломи, на които трябва да се явя след по-малко от два месеца. Също интервютата с организации по телефона, честите разговори с школи за това и онова, следвани от правене на онлайн тестове за нива и куп подобни глупости.
И все пак не е трудно. Дванадесети клас съм и го казвам след първата (и най-лесна) седмица от годината. Така ще премие тя - в опити да наглася времето си за учене, почивка и спорт. Но какво да се прави. 
Предстоят ми много готини работи - така твърди запълненият ми органайзер. Като например
входни по физика, математика и всички други предмети, по които трябва да уча тази година. (Или поне през първия срок. Не знам дали в моето училище е практика, но обикновено се носи слуха, че дванадесетокласниците не са измежду най-заетите хора през втория срок. Отсега съм се захванала да мисля с какво друго, освен с прелистване на учебници, целящо преговор, ще се занимавам. Искам да работя в книжарница, например. И... да, това е. Изчерпах се.) И уроци по литература, които вече споменах. Миналата година също ходих, но разликата сега е, че ще бъда с най-добрите си приятелки и още едно момиче, с което се запознах преди цели пет години при същата учителка, при която ще ходим сега. Приятелите винаги правят ситуацията малко по-лека, отколкото е. Затова и си мисля, че тази учебна година като цяло ще бъде много готина. Оставям настрана целият потенциален стрес - нямам намерение да затъвам в лоши мисли, а но-скоро да се забавлявам насам-натам. Държа да кажа, че така ми нареди Челиева. Вече бившата ми госпожа по химия знае най-добре.
Не помня дали съм споменавала тук, но си взех изпита по испански? Вече имам диплома? Да, това е a thing от около два месеца. Малка гордост и прескочено препятствие. Сега ми предстои да си взема нивото по английски и вече всичките ми врати към университет в Европа са творени. Не че казвам, че на всяка цена искам да уча там - просто един от първите ми варианти е любимият ми Universitat de Barcelona. Преди две години бях в града и имах възможността да вляза вътре. Красота. Просто... добре, във вътрешния двор на ректората им имаше дръвчета с портокали. Исках да седна на някое стълбище или да се скрия под някоя маса в някой гигантски коридор и да си остана там, докато не дойде време да кандидатствам. 
Не съм сигурна къде е мястото на блога ми в цялата тая схема на 12ти клас. Определено няма да отсъства - никакво намерение нямам да си зарязвам детето. Но не съм сигурна до колко ще смогвам да пиша ревюта. Сами можете да забележите, че последните два месеца не ми бяха особено силни - нямах никакво желание за четене след няколкото маратона, в които участвах, и реших да си дам почивка от това, четейки по средно 2 страници на ден. Обаче аз имам надежда за през учебно време, защото обикновено книгите са това, което ме разтоварва в почивките между домашните. В настроение за различни жанрове съм, така че малките промени със сигурност ще бъдат отразени тук. Няма нищо лошо в малко развитие в читателските вкусове. Хем ще угодя на желанията си, хем ще запозная заинтересуваните от вас с книги, които може би не присъстват все още в списъците ви за четене.
Впрочем, в момента чета "Двор от рози и бодли" и я обичам. Четенето ѝ ми напомня малко на времето, в което бях обсебена от "Дивергенти" и това още повече ме привързва. От тоооооолкова много време не съм чела по този начин, че сама се изумявам как е възможно да бъда толкова погълната от история. Харесвамихаресвамихаресвами. И Там харесвам ;))). Може ли всички книги, които отлагам по една година, да се оказват толкова добри, колкото е тази?
И още нещо, преди да съм забравила - май кпопът ще се окаже сериозна пречка на ученето ми. Няма да ви кажа от колко часа вече седя и гледам клипове. Прави бяха Вик и Зин като казаха, че тая мания е като да си влезеш в ада доброволно. Виня сестра ми, която учи в 18-то. Не с корейски, а с японски, но това не е печка всеки ден да слушаме музика и да заспиваме на Moon lovers. А тоя сериал... И него обожавам. Ама ако започна да говоря за него, този пост ще стане поне два пъти, колкото е сега. 
След като изписах всичко това, мога да кажа, че съм позабравила как се пишат дейли постове. В началото (можете да забележите) думите ми не идваха, но... има място за развитие и припомняне. Ще трябва да търпите излиянията ми от време на време, особено когато не смогвам с писането на ревюта и просто изпитвам нужда да публикувам нещо. Bare with me. Обещавам, че няма да бъда много досадна. Ще ви говоря за книги, музика и сериали. Нали така обещах, когато създадох Stormy garden? :)

вторник, 20 септември 2016 г.

"Мрак" от Джилиан Флин - Ревю

Обичам Джилиан Флин.
Обикновено предпочитам да започвам рецензиите си с малко въведение към книгата или събитието, което ме е довело до нейното прочитане, за да го използвам като мост към емоционалната, много въодушевена и нетърпелива част от писаното. Но този път ще кажа първо нещо друго: "Мрак" е брутална. Много, много по-добра, отколкото си представях.
От героите, през действието, всички обрати и невероятният начин, по който авторката е избрала да покаже всички малки мрачни части от книгата си - всичко е "разсипващо", разтърсващо и плашещо. Очаквах нещо подобно. Гледах "Не казвай сбогом" - филм по едноименния роман на Флин, и още от първите десет минути знаех, че трябва да прочета това в оригинал, така, както тя е искала да представи завъртените си, причудливи герои. Бях погълната от историята и цялата ѝ бруталност, която исках да видя през призмата на собственото си въображение. Но намерих само "Мрак", при това след месеци оглеждане по книжарниците и павилиончетата за книги втора ръка. 
Бях убедена, че и от тази книга ще получа всичко очаквано. Исках подобие на "Момичето от влака" - мрачна история, сякаш погълната от мъгла, за да върви в унисон с дъждовното време (а и настроението от началото на училище). Исках и нелогични герои и истини, които влизат в противоречие с всички зададени въпроси. С две думи - книга, която да ме потопи в една истински мрачна алтернатива на живота, който познавам от реалността, за да се докосна до съзнания на герои, объркани от време и пространство.
"Мрак" е всичко това и в същото време десет пъти повече!
Харесва ми прехвърлянето от настояще към минало - в началото похватът ми се стори леко объркващ, но бързо разбрах, че това е най-подходящият начин всички парченца от пъзела да бъдат сглобени. Историята проследява откъсъчни моменти в живота на Либи Дей - една от двамата оцелели от семейство Дей и "свидетелка" на бруталното избиване на роднините си. Преживяла този кошмар едва на седем, тя е изгубена между собствените си спомени, твърденията на полицията и психолозите, с които се се срещала, и това на всички останали, които в по-голямата част от случаите я корят за обвиненията срещу втория оцелял - брат ѝ Бен. Който е и обвиненият за убийствата. Прескачайки от една гледна точка на друга, от един времеви период на втори, разказът навързва събитията едновременно в настоящето - докато Либи търси начин да открие истината за събитията от преди 25 години; и в миналото - час по час съдбоносния ден, който проваля живота не само на оцелелите Дей. Мисля, че изпълнението от страна на Флин е брилянтно. Няма нито един неясен момент. Да, бих описала книгата като потънала в мъгла и тайнствена, но въпреки това няма момент, в който действието да е объркващо, в който читателят да не знае какво се случва. 
За това допринасят и великолепните герои. Те са много - някои са въведени още в пролога, а други - едва към края на романа. Но всички са мистериозни, прикриващи се и неясни - не се разкриват от веднъж, а отнема време (и много, много глави), за да се проявят характерите им и най-вече мотивите за дадени постъпки.
Всеки персонаж получава заслуженото си време под прожекторите - така се изгражда цялата сюжетна линия. Много съдби, много истории довеждат до изхода на едно-единствено събитие, което променя ходя на историята за всички. И това прави романа толкова комплексен. Затова краят е непредвидим. Реално погледнато, всеки може да е виновен, всеки е многопластов и проблемен, няма такова нещо като "перфектен герой", останал настрана от драмата на семейство Дей. 
Ако се впусна в подробности за всяко едно качество на "Мрак", което ми харесва, скоро няма да приключим. Затова, с цел да ви убедя да дадете шанс на книгата, нека обобщя следното: мрачна, интригуваща, различна, с много и комплексни герои, потъващи все по-дълбоко в собствените си тайни и лъжи, "Мрак" е потенциално най-добрият психологически роман, който съм чела. Най-вероятно само и единствено друг такъв, написан от Джилиан Флин, може да заеме първото място в тази класация. Така че - ако искате да се впуснете в тази литературна категория - изберете "Мрак" от Джилиан Флин и ви обещавам - няма да останете разочаровани. По-вероятно е да не можете да се откъснете от плашещо запленяващата атмосфера, заедно с персонажите и техните малки, мрачни места.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Get To Know The Bookworm TAG

От доста време насам не съм правила таг, в който отговарям на въпроси, свързани със себе си. Поради тази причина много се зарадвах, когато Мари ми писа и ме покани да направя Get To Know The Bookworm (таг). Благодаря ти отново!

Човекът зад блога:
1. Как се казваш? - Ева
2. На колко години си? - На 18 години.
3. Цвета на очите ти? - Пъстри.
4. Естественият цвят на косата ти? - Кестеняв.
5. Цветът на косата ти в момента? - Кестеняв, от много време не съм я боядисвала.
6. Къде живееш? - София.
7. Имаш ли домашни любимци? - Рибки, които много не броя. (И сестра.)
8. Любима песен в момента? - Let's Dance To Joy Division на The Wombats (заедно с Duele el corazon на Енрике Иглесиас, Winter на Daughter, Gold Rays на Vinyl Pinups, Intro на alt-J, Angeles на Elliott Smith и куп други.)

Да преминем към книжните неща:
1. Любима книга като цяло? - Нямам една, но най-често на този въпрос отговарям с "Крадецът на книги", "Тайната история" и "Граф Монте Кристо".
2. Любима поредица? - "Игрите на глада".
3. Обясни с три думи,защо обичаш да четеш? - Хиляди различни светове.
4. Любима героиня? - Кат от "Фенка".
5. Любим герой? (мъж/момче) - Джейми от "Друговремец" и Халид от "Гневът и зората".
6. Любим герой? (какъвто и да е) - Ико от "Лунните хроники".
7. Книга,която разби сърцето ти? - "Гневът и зората", Stolen, "Всички наши места", "Алена кралица", "Аз преди теб".
8. Книга,която всички обичат, но ти не? - "Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра.
9. Любим жанр? - Фентъзи.
10. Любим автор? - Маркъс Зюсак, Тахара Мафи.
11. Какво четеш в момента? - "Звезден полет" от Мелиса Ландърс.
12. Колко е дълъг TBR списъкът ти? - В него има приблизително 40 книги, може би вече 50.
Източник: https://www.instagram.com/p/BG4DrFqvL1j/
Избери:
1. Шоколад или чипс? - Шоколад! (Не съм яла чипс от месеци...)
2. Филма или книгата? - Книгата!
3. TV или YouTube? - Гледам youtube на телевизора си, но така или иначе избирам него.
4. Смартфон или лаптоп? - Лаптоп.
5. Твърди или меки корици? - Меки.
Източник: https://www.instagram.com/p/BGCbF6HBt_L/

вторник, 13 септември 2016 г.

"Летни дни и летни нощи", сборник под редакцията на Стефъни Пъркинс - Ревю

Днес ще се отдалеча малко от обичания формат на ревюта, в който пиша, за да ви разкажа по-подробно и неангаржиращо за всеки един разказ от сборника "Летни дни и летни нощи". Реших, че ще е най-удобно да говоря за всеки веднага, след като го прочета, а не накрая да обобщавам всичко, правейки огромна каша. 
Преди няколко години за първи път разбрах за съществуването на сборник под редакцията на Стефъни Пъркинс (My True Love Gave to Me) и, разбира се, веднага го пожелах. Събитията доведоха първо до прочитането на втория ѝ тематичен такъв. Основните теми, които обединяват дванадесетте автора, са любовта, интерпретирана по различни начини, и лятото. Само по себе си това е обещание за страшно приятно четене! Особено ако е някъде на слънчице. Но фактът, че е сборник, разделен грубо на 12, обърква картинката, защото със сигурност не всеки разказ ще е страхотен. Затова - ето какво имам да кажа в процеса на прочит:

1. "Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго - 3/5
Разказът, който е като въведение към целия сборник, е интересно подбран и обещаващ. Лий Бардуго не е сред любимите ми автори не защото не харесвам досега издадените ѝ книги, а защото съм чела само една от тях. В съзнанието ми "Създадена от дим и кост" е останала като страшно красива първа книга от трилогия, написана едновременно претенциозно и достъпно. Тя е измежду книгите с най-красиво фентъзи, които съм чела. А всичко това, взето заедно, се отнася и за краткия разказ на Бардуго. Макар и самата история да не ми се стори страшно впечатляваща, няма как да не пренебрегна интересния начин, по който е реализирана на хартия.
* Иии ден след публикуването (съответно няколко седмици след като прочетох разказа за първи път) Юли ми писа, че Лий Бардуго не е авторът на "Създадена от дим и кост", а на "Сянка и кост"... Няма да изтрия напълно вече написаното, защото когато го осъзнах ми стана безкрайно смешно, та нека и вие да се посмеете на мой гръб. Мнението ми обаче си остава напълно същото - "Глава, люспи, език, опашка" е прекрасен и (след като се разбра, че не съм чела нищо от Лий Бардуго) със сигурност няма да става "Сянка и кост" непрочетена! (Благодаря отново, Юли!)

2. "Краят на любовта" от Нина Лакор - 5/5
Първият (надявам се не последният)  LGBTQ+ разказ е щастие - това е най-точната дума, с която мога да го опиша. Обичам идеята, посланието, начинът, по който е интерпретирана темата, героите, обичам дори малките клишета, върху които се градят биографиите им. Силно се надявах да има включени еднополови двойки - щях да съм безкрайно ядосана, ако нямаше. Желанието ми се изпълни, при това в по-добре, отколкото си представях. Дължи се отчасти на превода. Иска ми се да вярвам, че той реално показва до голяма степен прекрасния стил на Нина Лакор.

3. "Последната съпротива в "Синегор"" от Либа Брей - 5/5
Обожавам и двете книги на Либа Брей, които съм чела на български - "Кралици на красотата" и "Ясновидците". Разказът ѝ в "Летни дни и летни нощи" заслужава петте звездички, които му дадох, тъй като съчетава любимите ми елементи от двете книги - хумор и свръхестествено. И тя като Лий Бардуго не оставя силните си страни, за да се впусне в някоя сладникава история, а по-скоро изгражда нея около плашещите събития, прикрепени с препратки към поп културата и шегаджийски реплики. Много ми хареса!

4. "Нездрави условия" от Франческа Лия Блок - 1/5

"Нездрави условия" е първият разказ от сборника, който исках да прочета само и единствено, за да приключа. Още в началото се досетих, че Блок е планирала да интерпретира идеята за любовта по малко по-различен начин от останалите - представяйки я като нещо отровно, което невинаги има щастлив край. А след като го прочетох разбрах, че описаната история е реална и с цел да запази хората, тя е използвала инициалите им. От тези две неща със сигурност щеше да стане нещо перфектно, ако не беше стилът ѝ на писане. Бих го определила като твърде обикновен, сух, особено когато се отнася до диалози - тогава е дори глупав. Не ми хареса. Ще ми се някой ден да прочета същия разказ, но написан по коренно различен начин. Тогава може би ще се влюбя в него.


5. "След деветдесет минути завийте на север" от Стефъни Пъркинс - 5/5

Дори и да не бях чела нищо друго, написано от Стефъни Пъркинс, пак щях да дам на краткия ѝ романтичен разказ максимален брой звездички. Малко е странно за обяснение - ако започна, най-вероятно ще звуча много погълната от собствените си представи за любовта и взаимоотношенията.
Харесвам "След деветдесет минути завийте на север" не защото е страшно реалистичен, а защото е сладък, емоционален разказ, подкрепен от достатъчно предистория. Липсва любовта от пръв поглед - тя вече си е там, градена от героите в продължение на много време, само чакаща да бъде разпалена отново. Обичам стила (и превода) на Стефъни, защото е лесен за четене и последователен (в сравнение с тези на няколко от останалите досега прочетени автори) в разказа. Героите са напълно подходящи за обстановката и заслужаващи симпатиите на читателя. Петте звезди, които давам, не са същите като тези на "Последната съпротива в "Синегор"", защото оценявам двата разказа по сравнително различни скали, но въпреки това са напълно заслужени! 

6. "Сувенири" от Тим Федерле - 1/5
Започнах да чета разказа на Федерле по време на почивката ми на морето - теоретично най-доброто време за четене на любовни романи. И въпреки това единствения написан коментар на страницата след края му е "пълен минус". Не го дочетох - не харесах героите въпреки разнообразието. Според мен химия помежду им не съществува. Нямам идея какъв е краят, но нямам желание да избера. Засега за мен това е най-безинтересният разказ от сборника.

7. "Инерция" от Вероника Рот - 3/5
Последният път, когато четох нещо от Вероника Рот, беше преди около три години. "Дивергенти" все още е между най-най-любимите ми поредици и книги като цяло. Но не мога да кажа същото за краткия ѝ разказ тук. Хареса ми до някъде - самата идея, разгърната в малкия обем, е страхотна, същото се отнася и за героите. Всичко ми се стори много различно и оригинално в сравнение с произведенията на останалите истории. Причината да дам само две звездички и половина е разхвърляното съдържание - прескачането от спомен в реалност ми дойде малко повече, дори докато бях напълно съсредоточена в текста. Към леко негативното ми мнение се прибавя и незаслужено щастливия край, който прави целият разказ нереалистичен.


8. "Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон - 4/5
Хареса ми! Даже много! 
Предполага се, че в разказ с подобен обем многото персонажи биха били натоварващи. Но тук въобще не е така! Самият подход в разказването на Джон Сковрон, този опит за комуникация с читателите допринася за лесното потъване в историята, запознанството с всички различни герои и вникването в полярните им стилове на живот. Оценявам високо хумора, забавните моменти и *спойлер!* обратът, който бих нарекла неочакван! *край на спойлера!* Тук-таме има някои миниатюрни детайли, които не ми харесват, но цялостното изпълнение заслужава дадената от мен оценка.

9. "Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт - 2/5
Още една история, която представя любовта не само като чувство между интимни партньори. Обичам героите на Бранди Колбърт и контрастът, който правят с тези от другите разкази. Минус обаче са всички други неща - затова и оценката ми е едва 2. Няма да запомня много от него. Може би ако някой ден отново прочета сборника ще се запитам дали изобщо някога съм чувала за "Късмет и довиждане" и чак в края ще се сетя каква е причината за черното петно в ума ми на мястото на заглавието. (А също и кратката, и малко злобна, забележка след края му на самата страница.)

10. "Чисто нова атракция" от Касандра Клеър - 3,5/5
Както Лий Бардуго, Касандра Клеър е решила да заложи на това, което умее най-добре - фентъзито. Много добре! Интересна завръзка и действие на оригинално, наситено на магия място. Дори и да беше решила да заложи на съвременно и реалистично развитие, излязло изпод нейните пръсти то пак щеше да е страхотно. Но именно такава история очаквах от нея - кратка, в която си личат всичките ѝ силни страни!
В сравнение  книгите, писани от нея, които аз съм чела, тук стилът ѝ изглежда малко по-ангажиращ, личи си ясно развитието от "Град от кости". Но сравнението може би не е удачно, защото форматите на двете произведения са далеч от еднакви. Просто няма как да го отбележа - това е огромен плюс на фона на малкото неща, които бяха причина да отнема малко от общата оценка.

11. "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" от Дженифър Е. Смит - 4,5/5
Нямам представа каква е точната причина да отнема половин точка на краткия разказ на Смит. Нещо не ми позволява да напиша 5 вместо 4,5. Но това не ми пречи. Не пречи и на факта, че "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" е най-любимият ми разказ от сборника. Не заради мини обрата или нещо такова, а защото притежава по малко от всички вече прочетени такива - сладост, любов, искреност, чудесни герои, действие и пак сладост. 

12. "Картата на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман- 3/5
Лев Гросман не ми е познат като име в съвременната литература, но в бъдеще със сигурност ще се интересувам от творчеството му. "Картата на мъничките съвършени неща" крие в себе си много светлина - идеята, от която е тръгнал авторът, ме зареди с много позитивизъм. И макар и да не разбрах някои елементи, които е употребил с цел да придаде малко повече триизмерност на героите си, много харесвам крайния резултат и мисля, че е напълно задоволителен финал на сборника.

След като прочетох всички разкази и ги оцених поотделно, мисля, че има няколко неща, които искам да обобщя, за да бъде мнението ми за целия сборник по-ясно.
Харесва ми! Както се очакваше - не се влюбих в абсолютно всички включени произведения, но това е напълно нормално при книгите, които са писани от сборен колектив. Някои истории ми се сториха глупави и скучни, а други - изпълнени с вълнение и емоции. Но това, което притежават всички, е оригиналност! Няма два разказа, които да представят Любовта по един и същи начин! Заради разнообразието от истории, герои, събития, разбиране на това що е любовта, видовете любов и т.н., обичам "Летни дни и летни нощи". Препоръчвам не само на всички романтични души, но и на тези от вас, четящи това, за които Любовта не е еднопланова и праволинейна, и не винаги е посветена на възлюбения.

(източник на снимки: google.com и https://bookswonders.com/)

сряда, 7 септември 2016 г.

Непрочетените книги

Като запален читател знам чувството да влезеш в огромна книжарница и пред теб да се появят множество рафтове с подредени десетки книги, които ти искаш. Понякога не се отдавам на изкушението да грабна десетина и да похарча последните си пари, но има случаи, в които взимам всичко, което ми харесва, и купчинката с непрочетени книги у дома се удвоява.
Деля читателите основно на два типа - тези, които искат да прочетат книгата и да продължат напред, и тези, които искат да колекционират книгите, които четат, независимо кога ще стигнат до тях.
Аз се причислявам може би към втория тип - обичам да притежавам любимите си книги, да мога да ги отворя по всяко време и да препрочета любим момент. Но за сметка на това мразя да виждам книги, купени преди три години, да стоят недокоснати. Притежавам няколко такива.
Мисля, че е важно да купуваме книги, за които сме наистина развълнувани, а не някакви случайни, чието име просто сме чули или прочели някъде в пространството, и "Ами защо не, някой ден евентуално може да я прочета". Когато искате въпросната книга страшно много, вероятността да я прочетете веднага е много пъти по-голяма, отколкото книга, която сте купили от Славейков, например, защото е намалена, а "Някой в оная група във фейсбук качи снимка с нея (и маникюра си) на плажа".
В момента броят на непрочетените ми книги е около тридесет. Това е сравнително малко,
имайки в предвид купчинките с TBR книги на други блогъри. Опасявам се обаче, че може би никога няма да прочета 3/4 от тях, защото вече стоят втора или трета година. Може би когато съм ги купувала съм си мислела, че са страшно интересни и реално съм имала желание да ги прочета, но вече нямам намерение нито време да се върна към тях, защото книги, които искам, продължават да излизат постоянно. И това е в реда на нещата. Много пъти съм искала да пиша по тази тема и в близкото бъдеще ще дам глас на въпроса за всички онези томчета, които стоят по рафтовете, но сякаш са невидими, щом започна да търся нещо за четене.

Колекциите от книги са важни за хората, които са ги чели и намират нещо специално в тях. Демек - аз. Сигурно в близкото бъдеще няма да се разделя с поне 90% от заглавията, които притежавам, защото ги смятам за безценни, що се отнася до всички преживявания и спомени, свързани с тях. Това е и причината с всеки изминал ден да затъвам все повече и повече в купчинки по земята, да се удрям в окачените по стената библиотеки и да се катеря по столове, за да търся място за някоя друга прочетена книжка.
Но всичко е наред. Непрочетени книги винаги ще има. Малко или много, те са част от професията Читател. И всъщност на мен, а предполагам и на много от вас, ми носят безкрайно щастие. (Освен в моментите, в които са останали само заглавия, изпаднали от задължителния tbr списък преди месеци и години) Затова не се притеснявам. Обичам да купувам книги. Често си позволявам да чета по-нови, заменяйки такива, чакащи реда си от много време. Обичам и да пренареждам непрочетените си книги, да ги разглеждам, припомняйки си защо съм ги купила и колко много всъщност искам да преживея описаните в тях истории. Избрала съм да бъда колекционер на приключения. А към колекциите ми се причисляват и всички онези, които все още не съм преживяла.
Ами вие - колко непрочетени книги имате? Страхувате ли се от бройката? Налагате ли си ограничения, когато влезете в книжарница? Купувате, за да допълните ценна колекция, или в повечето случаи изданията са "просто още една добавена книга"? Искам да знам мнението ви по темата, най-вече защото непрочетените книги са важни и като запален читател искам да предам посланието, че това да имаш малко или много недокоснати заглавия не е повод за срам или притеснение. Ще се радвам, ако се включите в дискусията!