... при положение, че около 40 от заглавията на рафтовете ми са непрочетени, е много чудновато изказване. Знам, че и вие, четящите, често употребявате тази фраза. И ви вярвам - съдържа абсолютна истина.
Преди около седмица реших да поразместя книгите си и да отделя всички непрочетени, за да ми е по-лесно следващия път, когато избирам какво да чета. Отделих едно малко рафтче и там "набутах" около 40-те, чакащи своя ред. Но едва няколко дни след това застанах отпред със скръстени недоволно ръце и пуфтейки казах на сестра ми "Нямам нищо за четене". Как така? Ето го, целият ред отпред е с 40 непрочетени заглавия. 40. Това със сигурност не е нищо.
Това също е истина. Но... кога са купени тези четиридесет книги? На колко бях, когато ужасно много исках да ги прочета? Какъв жанр са?
Исках да повдигна тази теза, защото много често чувам приятелите си да говорят за непрочетените романи с явно нежелание. Всъщност това беше и причината да отделя моите от всички останали, вече четени. Очевидно е, че всеки читател има какво да чете. Ситуацията наподобява малко онази "Нямам какво да облека", която всички много добре познаваме.
Та, замислих се каква всъщност е причината аз лично да употребявам фразата, и стигнах до няколко водещи точки: 1) Просто искам някоя новопубликувана книга, която представлява по-голям интерес; 2) Книгите, които имам, ми се струват банални, понеже вече съм чела десетки със същия сюжет; 3) В reading slump съм и просто нищо не ми се чете; и 4) Купих тези книги преди четири години, когато навлизах в книжния свят, и просто вече нямам никакво желание да ги чета.
В нито една от тези четири точки няма нищо грешно. Да, кофти е да съм в reading slup. Да, нови книги постоянно излизат и със сигурност ги искам всички, особено ако са различни по идея и осъществяване. И е абсолютно нормално да не проявявам интерес към някое криминале, което съм си купила на 14, понеже съм си мислела, че ще ставам Поаро. За съжаление, измъкване от този омагьосан кръг на купуване и зарязване на стари заглавия, едва ли има - то е чисто и просто част от същността на читателя. Да не забравяме, че за него е дори удоволствие да плува в непрочетени книги, непрекъснато добавяйки нови и нови към колекцията.
"Любимата ми" част от това фиаско е онзи момент, когато някой роднина или приятел ме попита "Защо продължаваш да си купуваш книги при положение, че имаш толкова много, които не си пипнала?". И вас са ви питали, нали? Никога не съм намирала смисъл да изпадам в подробности точно защо не съм чела глупавото копие на "Дивергенти" или старата осакатена класика, която лежи под всички други томове. Смисъл намирам в търсенето на решение на този проблем. А единственото, до което достигам, е сбогуване с всичко, по-старо от две години. За да ви докажа правотата си - погледнете рафтовете си и пребройте всички заглавия, които стоят там повече от две години и които продължавате да отлагане "за следващия път". Щом нито един път през тези 730 дни не сте ги започнали, какъв е шансът да го направите занапред?
Задълбах малко повече, отколкото ми се искаше. Мисълта, от която тръгнах, беше, че "Нямам нищо за четене..." е абсолютна истина. Но зависи само и единствено от читателя дали тази реплика ще се превърне в мантра за всеки път, когато стане пред рафтовете, за да си търси четиво. Колко често ви се случва да си я казвате? Колко книги имате вие, но все пак нямате нищо за четене? Споделете мнението си в коментарите - мислите ли, че това положение е ок, как го избягвате? Държите ли на книгите от преди години или именно те са в основата на проблема? И като цяло - защо вие казвате "Нямам нищо за четене."?
Задълбах малко повече, отколкото ми се искаше. Мисълта, от която тръгнах, беше, че "Нямам нищо за четене..." е абсолютна истина. Но зависи само и единствено от читателя дали тази реплика ще се превърне в мантра за всеки път, когато стане пред рафтовете, за да си търси четиво. Колко често ви се случва да си я казвате? Колко книги имате вие, но все пак нямате нищо за четене? Споделете мнението си в коментарите - мислите ли, че това положение е ок, как го избягвате? Държите ли на книгите от преди години или именно те са в основата на проблема? И като цяло - защо вие казвате "Нямам нищо за четене."?