"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън - ревю

Първата книга, която прочетох през новата 2018-та година, се оказа безценно бижу в колекцията ми, което често ще препоръчвам на познати за в бъдеще. Съвременният (тийн) роман "Ще ти дам слънцето", 344 страници, е оригинален, написан раздвижено, с любопитни персонажи и много, много потенциал да се превърне във вашата нова любима книга също.
В основата на сюжета стоят двамата главни герои в книгата - близнаците Джуд и Ноа. Трудно е отношенията им да бъдат вкарани в някакви граници, тъй като пътя, който изминават до последната страница, е дълъг и подреден в глави по интересен начин - разказът от гледната точка на Ноа е съсредоточен върху миналото на двамата и се занимава по-скоро с неговата собствена история, в която е включена, разбира се, и причината, поради която в настоящето с близначката му не ги говорят. "Сега" пък е разказано от Джуд - по-общителната, по-смела и малко по-странна половина от цялото. Казано с други думи - очертават се две времеви линии, разказани от различни хора, които по време на целия разказ се опират една до друга, но се сливат за големия финал.

Изключително изненадана съм от разликите между двата централни образа. Често се случва в тийнеджърските романи много герои да бъдат описвани по един и същи начин, т.е. да липсва личностното развитие на всеки един от тях. Но тук това не е така - Джун и Ноа са най-големият пример, но не и единственият. Двамата са обединени от любовта си към изкуството, но все пак формата им да го изразят е напълно различна. Има потенциал да си приличат по характер (аз лично намерих някои допирни точки тук) и въпреки това са безкрайно различни в разбиранията си за света, желанията, начините да постигнат целите си и най-вече в подхода към хората около тях.
Второстепенните герои са тези, които доизграждат историята и ѝ вдъхват живот. Оскар и Браян са чудесни. Личният ми фаворит е Браян, защото именно моментите с него според собствените ми критерии бяха едни от най-интересните. Химията между него и Ноа не може да бъде отречена. Хареса ми развитието ѝ и това, че ѝ беше отделено достатъчно време. Тук идва различие с отношенията между Джуд и Оскар - те ми се сториха малко по-прибързани и необмислени от страна на авторката. Щеше ми се да има една идея повече дълбочина и причинно-следствена връзка.
Най-странно в цялата картинка стоеше Гилермо, но това, разбира се, може да бъде обяснено с напредването на книгата - елемент, от който ще избягам сега, за да не разваля удоволствието от четенето на тези от вас, възнамеряващи да прочетат романа. Споменавам този персонаж целенасочено - в началото на романа, когато той се появи, много дълго време четях и пишех с молив въпросителни до репликите му, защото си мислех, че преводът им е лош. Отне ми известно време да свържа две и две и да се сетя, че той е испаноговорящ и всъщност преводът отразява недобрия му английски. Това ме води към следващото нещо, което бих искала да коментирам - превода на "Ще ти дам слънцето". Хареса ми! В последно време съм станала малко по-капризна, що се отнася до преводи, но този ми хареса, защото на повечето места успях да схвана играта на думи въпреки езика. Мисълта вървеше гладко и логично, в това отношение нямах проблеми. Въпреки това би ми се искало някой ден да прочета и оригинала, защото си мисля, че така някои моменти биха били по-въздействащи. 

Препоръчвам ли "Ще ти дам слънцето"? Определено! Причините: увлекателна е и това я прави бърза за четене; героите са чудесни и е лесно да им симпатизираш. Темата за семейството и връзките с хората е една от главните, а с нея тази за изкуството, тръпката и прошката. На първо място обаче това е история за безрезервната любов не само между двама влюбени, а между брат и сестра, които трябва да преоткрият пътя един към друг.

“Meeting your soul mate is like walking into a house you've been in before - you will recognize the furniture, the pictures on the wall, the books on the shelves, the contents of drawers: You could find your way around in the dark if you had to.”

Бързо включване

В момента си крада няколко минутки от времето за учене по Цивилизация под претекст, че трябва да си проверя пощата. Откакто съм в университета ми е навик да влизам във всичките си пощи (личната и курсовата) по минимум 4 пъти на ден, ообено сега, покрай сесията, понеже съм в очакване на някое магическо писмо, което да гласи, че сесията е отменена, понеже преподавателите са решили, че е гениална глупост и няма нужда да се стресираме. 

Всъщност ситуацията хич не е зле. Освободих се от два от седемте изпита за този семестър; ученето е трудно, а материалът е обемен, но все пак върви. Колегите не пропускат шегите с това колко уча, но всичко е точно. Всъщност никога не ми е било толкова приятно да седя с часове, да слушам музика и да си чета нещо, да правя mind maps, да прехвърлям листове и учебници, да разхвърлям flash cards... Яко е. Не очаквах, но уви, сесията за мен не е някакво чудовище, което ще се опита да ме убие другата седмица. 

Намерението ми днес беше да напиша някакъв по-интересен пост (не дейли), но идеите ми нещо ги няма. Всъщност не е точно така. Има ги, но не съм особено убедена за какво точно ми се пише. (Всеки ден като се сетя, че трябва да отворя празен лист тук и да напиша нещо си мисля как би било хиляди пъти по-лесно да имам ютуб канал. Изключвам частта с обработката... Моята алтернатива на ютуб е инстаграм - докуентирам си живота в инста сторита напоследък. Follow me, wink-wink!)

Точно след един месец ще приключа с първия семестър от бакалаварската ми степен. Нямам търпение за предметите през втория, но още повече нямам търпение за интересните преживявания, които ми предстоят през наближаващия януари. Ще имам повод да разнообразя постовете тук с нещо интересно, за което не съм говорила от известно време. 

Та, това исках да споделя. Изключително много исках да направя едно включване и нямам друг избор, освен да се радвам, че намерих време да напиша този кратък и крайно несъдържателен пост. Ще се възползвам от възможността да пожелая успех на студентите на изпитите, успех и на учениците покрай края на срока. И помнете, че нищо не е краят на света.

Мотивация 101: The study space

В момента всеки студент тръпне в очакване на наближаващата сесия, но май по-скоро от страх, а не от вълнение. Гимназистите пък вече са в периода на безкрайните класни, нали така? При всяко положение малко допълнителна мотивация никога не е излишна, понеже в 90% от случаите води до повече продуктивност и позитивно отношение към ученето като цяло.

Днес искам да си поговорим за един от най-важните за мен елементи от учебния процес, когато съм у дома - кътчето за учене. 

Нека да се съгласим с това, че не винаги мотивационните речи на любими ютубъри или красивите снимки в Instagram и в Tumblr са напълно достатъчни, за да ни заредят с необходимата енергия за следващите 4 часа над учебниците. Понякога най-силната мотивация идва от самите нас и това, което сами правим. Пример за това е работното пространство, което можем да подредим без чужда помощ и по такъв начин, че да изпитваме пълно удоволствие, когато седнем на стола и стане време да се захванем за работа. 

Перфектното кътче за всеки различно. Но след толкова много години с тетрадки и помагала съм отбелязала за себе си няколко задължителни елемента, които със сигурност правят пространството по-приветливо и подходящо за подобно занимание. И днес искам да споделя тези наблюдения с вас с молбата да ми разкажете за своите навици в това отношение - каква обстановка ви предразполага към учене и четене? 

1. Всичко, но не и легло, да започнем с това. От особена важност е да може да се различи пространството за работа от това за почивка. Известно време си позволявах да си лежа и да пиша домашни на леглото - пусках си филм, разсейвах се с разни неща, а се е случвало дори да задрямвам. Сега нещата стоят по различен начин - бюрото е моето работно място и всеки път, когато седна, знам, че е време да се абстрахирам от заобикалящата ме среда и да се съсредоточа върху задачите си. А пък леглото е място само за почивка - няма учебници, няма тетрадки - само релаксация. 

2. Колкото по-чисто, толкова по-добре - и в началото, и в края. Опитвам се да държа бюрото си възможно най-минималистично, за да има място за учебниците, лаптопа и всички останали неща, които са ми нужни, докато уча. В момента върху бюрото ми има само класьор с папките за всичките ми лекции, една Коледна звезда (за настроение), лампа и поставка за телефона ми (който на пук на всички съвети на ютубъри е почти винаги работещ докато уча, защото се нуждая от фонов шум, за да се съсредоточа). Можем в този списък да включим и чаша, тъй като винаги сядам с кафе или чай - хидратацията е винаги важна! 

Разхвърляното място е потискащо. Лично за мен е предпоставка за непродуктивност и много разсейване. Освен това всички излишни работи ми пречат да "разпростра" материалите си на по-късен етап. Винаги се старая да приключвам на чисто също - не зарязвам нещата си просто така, а винаги подреждам, за да е готово местенцето ми за следващия ден.

3. Светлината е важна. Знам, че не винаги е възможно да раположиш бюрото си в близост до прозорец, който допуска достатъчно слънчева светлина вътре. Но поне малко от нея е достатъчна и е по-добре от каквито и да е изкуствени светлини и лампи. Въпреки това съм абсолютно "за" те да присъстват, защото четенето на тъмно е чисто и просто мъчение за зрението.

4. Хубаво е всичко нужно да стои в близост до кътчето за учене. Ако трябва да ставам по десет пъти в рамките на половин час, за да търся листа, химикали и маркери, учебници и какво ли още не, десет пъти ще прекъсна мисловния процес и ще ми се налага да се "събирам", за да се съсредоточа отново върху материала. Затова мисля, че е много по-добре най-необходимите неща да са по-близко. Държа резервни химикалки, листчета, перфоратор и т.н. в чекмеджетата на бюрото си, записките ми са в папки в класьор върху плота. Единственото, прибрано на друго място, са учебниците ми, но само защото не прибягвам до тях постоянно - на този етап личните ми записки са по-важни за взимането на изпити. 

5. Хидратация! По-горе вече споменах, че това е от изключителна важност. Когато имам шишенце с вода до ръката, вероятността да пия по-често е по-голяма. Затова си наливам едно всеки път, когато седна за начало на учебна сесия, и си го доливам при всяка кратка почивка. Към тази точка бих добавила и нещо за хапване - т.нар. brain food е добра идея. Обичам да имам малки протеинови/каквито и да е барчета. А понякога преди да седна да уча си нося един-два банана и си ги хапвам, докато чета, за да не ми стане зле от глад. Имам навика да игнорирам подобни усещания, когато съм наистина съсредоточена, но след това не ми е особено приятно. 

6. Малкото ми положително кътче за мотивация и напомняне на позитивни емоции е способно да ми даде сили да довърша и десетчасова учебна сесия. Имам коркова дъска над бюрото и на нея (освен програмата ми за първи семестър) има снимки с приятели, снимки на любимите ми изпълнители (корейци са, да) и полароиди от Барселона, защото ми действат мотивиращо и ми припомнят, че трябва да работя, за да постигам целите си. Ученето не винаги е приятно, няма какво да се лъжем. Такива малки неща обаче могат да пооправят лошото настроение и да заредят с нужната позитивна енергия. Освен това са чудесно местенце за творческа изява за тези, които имат идеи (демек не за мен). 

Има още много неща, които мога да добавя в този списък, но не гоня "перфектното". На този етап това ми е нужно, за да се мотивирам и да бъда достатъчно продуктивна, че да завършвам повечето си задачи за деня (а понякога и всички). В крайна сметка мястото, на което прекарвам по-голямата част от деня си, трябва да бъде подредено и достатъчно приветливо, за да сядам и да уча с удоволствие, нали?