#Шефката на пътя към успеха

      Преди около половин година за първи път чух името на София Аморусо в клип на моя любима книжна ютубърка от Америка. "Вдъхновяваща", "иновативна" и "смела" бяха сред епитетите, с които тя я описа. Разбира се, нямаше как интересът ми към тази нова за мен фигура да не се отклучи и, следователно, се зачетох. Nasty gal, много пари, Netflix сериал, банкрут, съдебни дела. "Да", помислих си, "София трябва да е наистина смела". 

      Съвсем скоро след тази първа среща в Уикипедия си взех #Шефка и зачетох с очакването да намеря великолепни съвети как да покоря ежедневните си задачи, да бъда максимално продуктивна, да стана безпогрешна в момента, в който затворя последната страница. Наивно и очевидно невъзможно още на пръв поглед желание, което обаче ми даде повод да търся скрити съкровища във всяка една от 200-тата страници на биографичната книга. Такива, разбира се, бяха открити. 

     Не бих казала, че #Шефката е литературно произведение, заслужаващо десетки награди. Спада по-скоро към категорията на нешлифованите диаманти, които заблестяват само в очите на тези, съобразили да ги огледат достатъчно внимателно. 

     София Аморусо е остователката на американската компания Nasty gal, предлагаща разнообразни модерни тоалети за дами на всикчи възрасти. В книгата си София си поставя за цел да опише пътя си до върха, перипетите, а също и уроците, които е научила след всички (не)усехи. С други думи, #Шефката не е роман на Сафон или Сара Дж. Маас, липсват му сладкодумна реч, идеализирани герои и фантастични ситуации. Разполага само с противоположните на тези неща - авторови мисли, които от време на време прескачат и са непоследователни; на моменти болезнено познати ежедневни ситуации и една главна героиня, която всъщност може да бъде всяка една от нас, читателките. А на мен това ми беше напълно достатъчно.

     Историята за основаването на Nasty gal звучи фантастична, когато самата създателка говори за тях в интервюта за списания или онлайн медии. Но не изглежда така, когато четеш за всички неща, които е преживяла София, за да се превърне в една от най-влиятелните жени в бизнес сферата. За тях тя говори с ирония и дори лек сарказъм, осмива до една степен себе си и критикува някои от решенията, които е взимала в миналото си, но без да се отрича от тях. Най-важният урок, който успява да предаде чрез книгата си, е, че никой не е безгрешен, миналото ни е част от нас и само ние можем да определим какъв ще бъде пътят ни за напред. Успехът е личен избор, а късмет не съществува. Всичко е усилен труд, старание, желание и много мотивация. 

     Чрез случки от собствения си живот авторката-бизнес дама засяга не само теми, свързани с бизнес сферата, но и с живота като цяло. Една от частите, които ми направиха най-голямо впечатление, е тази, в която говори за енергията на хората и това, че сме способни сами да предизвикваме събитията в живота си само и единствено като мислим за тях. Хареса ми, защото с точно едно изречение ("... осъзнах, че съм вложила толлкова много енергия да мисля за това, което не искам да се случи, че така го бях предизвикала.") синтезира мисли, които се въртят в моята глава от седмици и които исках да превърна в цял дълъг пост. Тоест, оценявам малките истини за света и за нас самите като човеци, превърнати в полезни уроци чрез забавен изказ и вдъхновяваща история за успех. 

      През 2017 година Netflix посвещата цял сезон на предаване на живота на София Аморусо (или тази част от него, която приключва със създаването на компанията ѝ), но втори сезон няма да има. И аз съм доволна. Изгледах го с интерес, но не останах особено впечатлена. Мисля, че е доста добре направено и духът на София, който усетих от книгата, е пренесен брилянтно на малкия екран. Но ги няма малките моменти, които показват урок и предаването не преминава границата на посредствения сериал. В сравнение с книгата, него не бих го нарекла "мотивиращ" или "вдъхновяващ". И ще цитирам сестра ми, която казва, че в ролята си Брит Робъртсън изглежда "unlikable". 

Снимки в поста: google.com

     С удоволствие бих препоръчала #Шефката на всички момичета и момчета, които търсят източник на малко смелост, за да направят нещо предизвикателно в живота си. Защото София и историята ѝ са доказателство, че всяко предизвикателство е преодолимо, стига да имаш цел и да я преследваш като хишник плячката си. Така нещата рано или късно ще се получат по най-добрия възможен начин. За себе си извлякох някои уроци и определено намерих вдъхновение дори за ситуацията, в която се намирам в момента с новата ми работа. Малката книжка ми вдъхна една идея увереност за това, че краят на света все още не е дошъл и всичко е преходно. Също, че ако продължавам да вървя напред, винаги ще намирам начини да се справям. А това е философия, която повтарям наум от много време. Беше чудесно да я видя, синтезирана в няколко изречения и се надявам вие да я оцените също!

Лятото на 20-те

      Краят на първата ми година в университета и навършването на 20 години поставиха началото на един доста интересен етап в живота ми. Не съм сигурна как точно трябва да го нарека, защото е странен, междинен и такъв, който служи за преход. Но е важен. Белязан е от промени и новости, към които все още привиквам. 

      Например, преди малко по-малко от месец започнах първата си работа. Харесва ми, обичам я. Колко хора могат да кажат това за първото си работно място? Локацията ѝ не е перфектна (което се дължи на предразсъдъци), но е интересна. Колегите ми са яки, старая се да запомня абсолютно всички особености на дейностите, които трябва да извършвам, забавлявам се. И всичко това, защото се осмелих, кандидатствах и в крайна сметка получих мечтаната работа (която съм споменавала тук още преди години, впрочем, но няма да издам сега целенасочено).

      От това произлиза друга ситуация - нямам време. Да чета, да гледам сериали с часове, да излизам с приятели постоянно, защото и те работят и графиците ни не съвпадат. Всичко си има плюсове и минуси, просто трябва да си избереш на кои на отделяш повече внимание. Аз си падам повече по първите - наблягам на опитите да се възползвам максимално от това, с което разполагам, защото нямам време за вайкане и самосъжаление. 

      Лятото на 20-те ми е белязано и от така чаканата поправка по морфология, която ще се състои след по-малко от месец. Вълнувам се и все повече се надъхвам да я взема и никога повече да не допусна да стигна до това положение. Изпитите ще се взимат от раз до края на четвърти курс, пък и след това, в зависимост към какво се насоча! 

      А, да. Белязано е и от списък от 10 книги за уни, от които съм прочела една и половина. И една книга за превод - дори още не знам коя е тя. Плюс още десетина книжки, които искам да (до)прочета просто за удоволствие. За всички тях ще крада време от обедната почивка, защото не е като да имам друг избор.

      Лятото ми всъщност едва започва, защото началото на моята учебна година ще настъпи чак през октомври. Значи ли това, че ще правя супер вълнуващи неща през следващите два месеца? Едва ли. Ще работя, ще излизам, за да се забавлявам с приятели, ще чета и ще се радвам на топлото време през прозореца на стаята ми, понеже няма никакъв начин (!) да се подложа на 28 градуса без климатик, съжалявам. 

     За сметка на това есента ще предприема нещо много интересно, което вече планирам. За него обаче чак през октомври в поредица от няколко обвързани поста, някои от които вече се опитвам да outline-на. Вълнувам се! Няма да е от най-оригиналните ми поредици, но ще е написана с много щастие и желание, което ще я направи достатъчно ценна. 

     Казано с няколко думи - лятото на 20-тата ми годишнина е шарено, заето, ново, непознато, изпълнено с комични моменти, свързани с работа, с дълги разговори с приятели, с много неознати емоции. И е преход към живот с една идея повече отговорности, порастване и, надявам се, хубави и различни събития.  Как бихте описали вие своето лято с няколко думи?