Radio Silence от Alice Oseman - ревю

      Доскоро завиждах на хората, които казваха, че са намерили книжен герой, който до голяма степен да прилича на самите тях. Не говоря за прилики в предполагаемата негова външност, а в говора, поведението и дори начина му на мислене. И не че съм се нуждаела спешно от такъв персонаж в живота си. Търсех го, да, опитвах се да припозная себе си в много герои, но винаги нещо се различаваше, нещо бягаше и не достигаше. Докато не започнах да чета историята на Alice Oseman за любимите ми Алед и Франсис - книжната ми двойничка.

      Няма да се изненадам, ако неведнъж сте чували заглавието на Radio Silence - през последната половин година заслужено си спечели титлата "любим YA роман" на много популярни и набиращи скорост ютубъри и книжни блогъри. Казвам "заслужено", защото огромна част от хората, които я коментират, споделят много от позитивните мнения, които и аз днес ще представя пред вас. За да ви разкажа най-аргументирано за книгата и мнението си, а и за да угодя на собственото си желание да говоря за новото си любимо четиво, ревюто ще съдържа спойлери, които ще бъдат маркирани с по-светъл цвят на шрифта, за да може и тези от вас, които все още не са чели Radio Silence, да се запознаят със сюжета и основните й позитиви.

Paris, mon Amour

     Планирането на двойно пътуване не е чак толкова сложно, колкото хората си представят. Изисква прецизно пресмятане, работа с календар, доста ровене из сайтове и една идея повече увереност от обикновено - това са основните изисквания най-вече за хващането на правилните превозни средства, ориентирането в повече от един непознати градове, а също и чуването на алармата в четири сутринта! (Познайте кое се оказа предизвикателство за мен...)

      Когато стресът покрай хващането на правилното метро, влак и самолет, пренасянето на целия багаж без забравени елементи в хотелската стая и ориентирането в новата дестинация бъде преодоляно, започва на повърхността да изплува чувството на екстаз. Екстаз от това, че си се справил с всички сложнотии по минаването през чужда граница; че си успял да се намериш в град, където хората не говорят език, който ти знаеш; и най-вече че ти предстоят няколко дни по красиви и грандиозни улици на някой забележителен полис. В моя случай това беше великолепният Париж.

       Техническите подробности покрай пътуването ми от Лондон до Париж (което споменах в поста за пътуването ми до столицата на Обединеното кралство) не са от особено значение. Премина безпроблемно и лесно, пък и не съм първата, която го прави това упражнение. Хванахме влак от лондонската гара St. Pancras в седем часа сутринта и след два-три часа път пристигнахме на Gare du Nord в Париж.