Всяка година в края на лятото започвам да изпитвам силна няколкодневна носталгия по отминалите горещини, по твърде силното слънце и нощите на отворен прозорец, по незабравимите преживявания и хората, които дълго ще гледам само през екрана на телефона си. И въпреки че тази година не мога да се похваля с толкова вълнения, лятото на апокалиптичната и малко страшна 2020 г. не ме остави без неща, към които да се връщам с умиление.
Спазвайки социалната дистанция и оборудвана с пълен комплект предпазни средства, успях да се отдам на пълна почивка на стотина километра от София - дни, посветени на препичане, четене на книги, вечерни разходки и коктейли на балкона по тъмно и в приятна компания. След цял семестър на стол и пред компютъра, часове разходки в хората и свеж въздух бяха най-доброто, което можех да си подаря. Със сигурност почивката можеше и да е по-ползотворна, но все пак се върнах у дома свежа и готова да се заловя с предстоящите задължения.
Спазвайки социалната дистанция и оборудвана с пълен комплект предпазни средства, успях да се отдам на пълна почивка на стотина километра от София - дни, посветени на препичане, четене на книги, вечерни разходки и коктейли на балкона по тъмно и в приятна компания. След цял семестър на стол и пред компютъра, часове разходки в хората и свеж въздух бяха най-доброто, което можех да си подаря. Със сигурност почивката можеше и да е по-ползотворна, но все пак се върнах у дома свежа и готова да се заловя с предстоящите задължения.