Заради лековатите весели моменти, красивия град, в който се развива сюжетът, и relatable главната героиня, наскоро в онлайн пространството нашумя един от новите сериали на Нетфликс - "Емили в Париж". Разбира се, моя милост не се въздържа и при първа възможност изгледа на един дъх кратките епизодчета и не само си пожела да се върне обратно в Париж (предимно заради обстановката, да не решите друго, имайки предвид събитията в сериала), ами и се зачуди дали няма да намери друг сериал или дори книга в същия тон. Попаднах на "Парижкият апартамент" случайно и в момент на отчаяние - ровех се из Storytel, след като установих, че нямам нищо за четене вкъщи, харесах тамошната корица на романа и...
В романа си Мишел Гейбъл ни среща с Ейприл - получила възможност да отпътува за Париж по работа, тя оставя живота си в Америка на драго сърце и се впуска в приключение из пленителните парижи улички в търсене на най-вкусното сирене и най-ароматното вино. Това обаче само в свободното време. А то, за нейно щастие, се оказва малко, тъй като ѝ е възложено да оцени мебелите в стар апартамент, останал заключен в продължение на десетилетия. Антични мебели и декорации от времена на велики крале, дрехи, документи и картина на непозната жена, нарисуван от един от най-влиятелните и известни портретисти на XIX век - Ейприл никога не се е докосвала до подобни ценности. Запленена от духа на мястото и подтикната от любопитството си, американката прочита изоставените дневници на собственичката на апартамента и така съдбата ѝ лека полека започва да се преплита с тази на величествената Март дьо Флориан.
▼
четвъртък, 26 ноември 2020 г.
"Парижкият апартамент" от Мишел Гейбъл - Ревю
петък, 6 ноември 2020 г.
Есенни почивни дни
През училищните ми години не считах уикенда за неприкосновено време, което трябва да посветя само и единствено на почивка. Не ми го позволяваха купищата домашни и уроци - за разлика от голяма част от връстниците ми, на мен ми харесваше да взимам насериозно задълженията си и рядко си позволявах пропуск. Та, винаги или съботата, или неделята беше посветена на дописване и по-старателно преглеждане на учебниците. И така до началото на студентството ми. Стана така не защото имах по-малко работа или графикът ми беше по-рехав, а по-скоро защото рано се научих да разпределям задачите си съобразно енергията, която изразходвам през седмицата.