През годините четене съм научила, че лошото настроение се лекува най-ефективно от чик-литите - онези страшни книги, които преди време посетител на книжарницата, в която работех, нарече "поезия за възрастни" и които продължават да провокират полемики под постове с красиви маникюри и полепнал по кожата пясък през летните месеци. Хубаво е да се отнасяме критично към литературата от всякакъв жанр, за да подобряваме предпочитанията си и да се възползваме от дидактическите възможности на този тип забавление, но без да забравяме, че в крайна сметка си е забавление. Романите на Сюзън Елизабет Филипс с техните шарени и провокативни корици, които едва ли някой би развявал гордо в метрото или автобуса, сякаш съществуват, за да напомнят на изписаните отгоре неща.
Във фокуса ми попадат три книги от поредицата "Чикаго старс", които се публикуват между 1994 и 2016 година (очаква се и нова през настоящата 2021 г.) и са преведени на български от изд. Ибис. Става въпрос за една от онези дълги, дълги поредици, които се развиват в една и съща вселена и споделят герои - главните от една част се появяват като второстепенни в друга, създавайки богат свят от образи и взаимно свързани събития, които обаче все пак могат да съществуват независими едни от други. Тук е моментът да спомена, че настоящото ревю съдържа спойлери за сюжетите на трите споменати книги. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят.
