Краят, който чаках, но не исках

    През изминалите четири години ми стана навик след всяка сесия да отварям нова чернова и да пиша - да пиша с мисълта, че след току-що свършилата ще има следваща, а после още една и още една. Уви, всяко нещо достига до своя край. И понякога те оставя с твърде противоположни, дори биещи се помежду си чувства. Със сигурност има вълнение по дългоочаквания край и предстоящото ново начало. Има обаче и тъга, защото се затваря една голяма, гигантска глава от живота ти, в която остават много спомени, хора, събития, тръпки, разочарования, успехи, неуспехи... Защото част от преживяването ти е било отнето или пък не си направил всичко, за което си планирал и мечтал. В този случай говоря за края на бакалавърското си следване.

Mid-Year Book Freak Out Tag 2021

    Първата половина на 2021 година се оказа много подходяща за наваксване с пропуснатото през миналите четири години четене. Донякъде се дължи на факта, че най-накрая завърших един етап от образованието си и се оказах с малко повече свободно време от обикновено, донякъде на това, че най-сетне се преборих с reading slump-а, подгонил ме преди няколко месеца. Резултатът към днешна дата е 68 прочетени книги. В помощ се притече аудио форматът, благодарение на който изслушах много от заглавията в списъка, докато чистя, редя пъзел или гоблен. Успях и да препрочета някои любими книги. Естествено, новите заглавия са най-много, а сред тях се намират и нови любими.

    Не храня надежди останалите няколко месеца да са също толкова пълни откъм четене и затова с днешния пост искам да отбележа сама пред себе си малкото постижение в читателски план. Тагът, който избрах, се е появявал и друг път в блога, пък и със сигурност ще го познаете - любим е на много блогъри и ютубъри по това време на годината. Каня всички ви да го направите, ако имате желание да съставите кратка равносметка за прочетените през изминалите няколко месеца книги!

"Невидимият живот на Ади Лару" от В. Е. Шуаб. Читателски бележки

    Името на В. Е. Шуаб попадна в полезрението ми още с излизането на първата ѝ книга на български език. Етикетът "фентъзи" обаче се оказа спирачката на желанието ми да се потопя в нейния литературен свят до деня, в който не получих като подарък свръх нашумялата "Невидимият живот на Ади Лару" от Вичи (нейния блог можете да посетите, като кликнете тук). Фактът, че тя е една от най-любимите ѝ книги, а и всички приповдигнати отзиви, които ме заливаха от публикуването на романа насам, са вдъхновението зад този пост, който ще представлява нещо като читателски дневник. След края на дадена част ще пиша впечатленията и мислите си, ще си записвам любими цитати и свободно ще коментирам герои и събития, които са ми се сторили интересни и важни. Затова публикацията не е подходяща за тези от вас, които все още не са прочели романа! Тя ще съдържа спойлери! А останалите - чувствайте се свободни да споделите собствените си впечатления и всичко, което ви идва на ум, в коментарите долу! 

Летни книги в духа на лятото на 2014 г.

    Имам навика да поставям романтична аура около спомените си от лятото на 2014 година. Тогава бях на 15-16 години и в апогея на активността ми в читателските среди - тъкмо бях изоставила предишния си книжен блог и бях решила да превърна този в основен приоритет и място, където да съчетавам и лични статии, и читателски впечатления. По книжарниците постоянно се появяваха нови любопитни заглавия, а американските ютубъри без почивка лансираха още и още YA романи, които, за съжаление, не се появяваха при нас особено бързо. Най-голямото ми щастие бяха специалните издания на списание "Браво", които идваха с тийн книжки от изд. Егмонт. Четях по цели сутрини и излизах следобедите с най-добрата си приятелка, за да пишем собствени истории и да си говорим я за "Дивергенти", я за "Вината в нашите звезди". След това отново - четене до никое време. Нощите тогава бяха запазени за писане - страници, пълни с мечти, илюзии, преразкази на всичко прочетено и поукрасени реалности.
    Макар че това може да звучи твърде монотонно, твърде скучно, спомням си за тези вече далечни дни като за райско време на свобода и удоволствие, към което се стремя, но, уви, едва ли ще получа отново.
    Предпочитам да гледам на днешната публикация като ода към отминалото време и литературата, която съм прочела от онзи момент до днес, носеща ми усещането за горещите августовски дни, нетърпението да завърша поредната история, бързото тракане на клавиатурата в името на нова статия в блога. Ода към онова позабравено чувство на екстаз от времето на простите истории, пълни с грешки, недосмислици и посредствени герои, които обаче ми бяха напълно, напълно достатъчни.
    Затова днес ви предагам списък с някои доста поостаряли книги, които може би дори вече сте прочели, но все пак трябва да присъстват в изброяването на най-емблематичните заглавия от изминалите някоко години. Към тях ще прибавя и някои нови попълнения и ще ви поканя да споделите кои са книгите, които напомнят на вас за любимото ви лято!

"Перфектна химия", "Верижна реакция" и "Правилата на привличането" от Симон Елкелес

    Перфектни тийн драми за лоши момчета и добри момичета (и обратното), между които любов не бива да просъществува. Книги за социални различия, пълни с обрати, вълнения и трепети от онзи вид, които те карат да повярваш в истинската любов и да поискаш да си на мястото на главните герои дори с ясното съзнание, че може би отношенията им не са най-правилните и може би наистина не бива да са заедно. 

"Егоцентрик" от Ви Кийланд - Ревю

    Аз съм читател без особени предразсъдъци - рядко се отказвам да чета нещо, защото не ми харесва корицата, например, или защото съм прочела няколко лоши ревюта. Така често попадам на недооценени съкровища, каквото е и "Егоцентрик" от Ви Кийланд. Нека не се лъжем - може би щях да се изчервя, ако бях поднесла физическо копие на романа на касата на някоя книжарница, защото и корицата, и заглавието му лъхат яко на любимия ми чик-лит сектор, който всеки обича да подминава с доза насмешка. Няма как - репутацията на книги като "Петдесет нюанса сиво" и "След" определят тона на разговор и рядко изскача заглавие, което да изпъкне с добър сюжет и интрига, минаваща нивото на елементарния и агресивен романс.
    Отвъд обложката с костюмиран джентълмен и заглавието, което според мен не приляга съвсем на съдържанието, всъщност се крие чудесна романтична история с нотки на ром-ком, изключително подобна на любимата ми "Игра на омраза" от Сали Торн. Започва с изненадващата среща на адвоката Дрю и психолога Емъри. Измамена от мними брокери, Емъри е принудена да се нанесе за известно време в офисното пространство на Дрю. Докато тя се занимава нахъсано с поправянето на нефункциониращи връзки, той работи по разтрогването на неуспешни бракове. Въпреки полярните различия във вижданията им за връзките и сред шеги и закачки, между двама им започват да се пораждат най-искрени чувства - на моменти сладки, на моменти - повече от страстни. С две думи: офис романс, остроумни закачки, spicy сцени, трогателни взаимоотношения между дете и родител и искрена любов.