Щастие между два сезона

    Обикновено на въпроса "Кой ти е любимият сезон?" всеки път отговарям по различен начин. Ако сме зима, казвам пролет; ако сме пролет, казвам лято; ако сме лято, казвам есен. Схващате логиката. Истината май е в това, че на мен просто ми допада преходността. Обичам пролетта и есента именно защото са точно между крайностите, но май съм най-голям фен на същинския преход - тези две-три седмици безвремие, което, иронично, прелита най-бързо.
    Изпитвам ужасна нужда за пореден път да пиша за красотата на настъпващата есен и за това колко обичам ароматите и цветовете, и студа, и романтичната обстановка, и академичния дух, и всички клишета, от които, сигурна съм, вече ви е втръснало. Есента просто не се нуждае от пресилено допълнително романтизиране - пристига, помита те във водовъртеж от пожълтяващи листа, билков чай и пай и at the end of the day не ти трябва нищо повече, че да се почувстваш щастлив. Така се чувствам аз още в края на август, след като и последната лятна почивка приключи и вече не може да спя да отворен прозорец, защото сутрин се събуждам с драскащо гърло.

"Малък живот" от Ханя Янагихара - Ревю

    Много преди изобщо да се захвана с четенето на "Малък живот" от Ханя Янагихара, обмислях как да представя книгата в блога си - чрез класическо ревю с мнението ми, може би с пост с любимите ми цитати или пък с компилация от фен арт. Със сигурност знаех, че едва ли ще има нещо съществено, което да добавя към стотиците, ако не хиляди клипове и писания по темата, в които хората прекрасно описват всички емоции, възходи и спадове, вървящи ръка за ръка с героите от този некратък роман.
    Резултатът тук е странна структура от информация с начало от няколко точки - бих искала да систематизирам ключовите неща, които всеки читател може би трябва да знае, преди да започне с "Малък живот". Тоест, първата част от публикацията е подходяща и за тези, които планират да го четат скоро и искат да придобият някаква обща представа за романа. Във втората споделям мнението си в по-голям детайл и, както винаги, частите, които издават моменти от сюжета, са отбелязани в по-светъл цвят!

"Заклинанието на розата" от Тони Бейм - Ревю

    Да напишеш добро фентъзи ми се струва доста трудна задача - „добро“ така, че да го накара да изпъкне сред безкрайния поток от информация, на който сме свикнали през последните години. Затова не мога да не се зарадвам, когато в ръцете ми попадне нещо различно и впечатляващо по свой си начин. 

   „Заклинанието на розата“ от Тони Бейм е първата част от предстояща фентъзи поредица, наречена „Флийкс: приключения из световете“, която обаче излиза от рамките на жанра и поема в своя собствена посока. Забравяме за всякакви епични битки с чудовища, ужасяващи злодеи, модерни феи, елфи, дракони... Вместо това даваме път на подобно на приказка повествование (на моменти звучи досущ като българска народна приказка) с главни герои, които трудно бихме поставили върху скалата за добро и зло.