Girl online by Zoe Sugg - Ревю/Дискусия

Хората имат ужасния навик да съдят автоматично, само секунди след като разберат нещо, което не им се нрави. Това е общото между Зоуи Съг, която вие може би познавате много добре от YouTube, и героинята от първата ѝ книга "Girl online" - Пени.

Проблемът е, че не дълго след издаването на книгата стана ясно, че Зоуи не е я е написала съвсем сама, т.е. има ghostwriter. Не зная дали само идеята е нейна, а всичко останало е дело на друг човек, или е получила малко помощ като начинаещ писател без особен опит в тази сфера (освен нещата, които е писала сама за себе си и блога си). Много голяма част от читателите и почитателите ѝ обаче не останаха доволни от факта, че още в началото тази информация не е била споделена. Също че името ѝ се използва от издателството само заради финансова изгода.

Всичко това ми беше ясно много преди да се реша да прочета "Girl online", за добро или лошо. Очаквах разочарование, та толкова много хора бяха изказали негативно мнение. 

Но първите няколко глави привлякоха вниманието ми и много бързо историята на Пени ми стана много близка. 

Пени Портър е петнадесетгодишно момиче от Брайтън, което създава анонимен блог, в който споделя интересуващите я неща - от любимите си снимки до притеснителните паник атаки, които получава. След като родителите ѝ получават неочаквано предложение да организират сватба в Ню Йорк, те, заедно с Пени и нейния най-добър приятел Елиът, заминават за Голямата ябълка. Там момичето се среща с милия Ноа - симпатичен музикант, в който тя бързо намира утеха и упора.

Мисля, че Пени е героиня, в която много от читателите могат да намерят частичка от себе си - срамежливостта и несигурността ѝ между връстниците, паник атаките, проблемите в приятелството и любовта, а също ѝ блог хобито ѝ, което е моята най-близка допирна точка с нея. Почти всички, ако не всички, неща са добре познати от литературата днес, и макар че някои са твърдо против тези "клишета", като човек, който си пада по сладки и стоплящи истории, нямам нищо против.

В сравнение с останалите герои, Пени е единствената, която търпи коренна промяна по време на историята - от притеснително момиче става такова, което без проблем излива шейк в лицето на бившата си най-добра приятелка и си дава сметка, че понякога хората израстват нещата, с които са свикнали, и е по-добре да се откажат от тях.

За сметка на това частта с "но той криеше голяма тайна, която беше на път да съсипе връзката им" ме ядоса още докато четях резюмето. Ноа ми харесва като партньор за главната героиня заради непринуденото му държание. И ме грабва окончателно с обиколките на Ню Йорк и всички места, които показва на Пени. Обаче той е предвидим и дори без предварително проучване още с първите няколко страници в негово присъствие щях да се обзаложа, че нещо с този пич не е съвсем чисто. Да, нямаше да налучкам какво точно е, но все пак в подобна книга този елемент на сюжета е като по правило задължителен.

Елиът, най-добрият приятел на Пени, предизвика най-силни симпатии у мен. Той е пример за приятеля, от който се нуждае всеки един човек в реалния живот - отдаден, постоянен и подкрепящ, независимо от обстоятелствата (въпреки че в този случай има няколко изключения). Обичам хумора, с който разнообразява и лекотата, с която се отнася към дадени ситуации, много по-зряло от приятелката си.

“What went down well?” Mum asks, coming back to the table. “Nothing,” I say. “The Titanic,” Elliot says.”

Паник атаките са тема, която все по-често се засяга в книги за подрастващи/ тийнейджъри, но много пъти не е реалистично представена, защото повечето от писателите не са преминавали през всичките им фази сами. Зоуи обаче ги е преживявала, за това съм склонна да вярвам и да приема навътре описанията на книгата и страха на Пени, само защото идват от първоизточника. Обичам с каква лекота са представени (дори и в действителност темата да е наистина сериозна) и това, че Зоуи си дава свободата да говори за тях все по-често не само в книгата, но и в блога и ютуб канала. Когато не говорим за даден проблем това не значи, че той не съществува. Важно е темата да бъде обсъдена, за да може повече хора да се запознаят и да са на ясно, че винаги могат да намерят подкрепа и изход.

Всички казват, че Girl online е поредният опит на Зоуи Съг да изкара пари от известността, придобита в интернет. Също, че не заслужава да бъде публикувана и преиздавана, имайки в предвид колко други "по-добри" автори не успяват да го сторят със своите произведения. Но аз ще кажа, че всеки заслужава да бъде успешен по един или друг начин, а Зоуи е открила нейния и сега се възползва максимално от възможността. И дори името ѝ да бива използвано само за популярност (отново историята с ghostwriter-а), не може хората да пренебрегват същността на историята, която четат. Би ми се искало когато някой започва да чете книга да остави предразсъдъците си, да забрави чие име е написано на предната корица и да оцени думите на хартията, без да съди с каква цел са написани те. Съдържанието е по-важно от написаното отпред.

“Every time you post something online you have a choice. You can either make it something that adds to the happiness levels in the world—or you can make it something that takes away.”

Бележка: Книгата предстои да бъде издадена от издателство "Кръгозор", като се организира конкурс за снимка, която да присъства на корицата на българското издание. Ще се проведе през септември тази година. Тук можете да намерите клипа за състезанието, кликвайки тук ще посетите официалната фейсбук страница на Girl Online Bulgaria, и тук - за официалния български сайт.