Филологията - това ли е "твоето нещо"?

     Филологията не беше първият ми избор. Истината е, че в началото дори не беше в списъка ми с желания. След това се появи, но застана на последно място. Днес съм студентка във втори курс по Испанска филология в Софийския университет и искам да си поговорим за това какво всъщност представлява тази специалност и дали е "вашето нещо". 

      Мнението ми е базирано на личния ми опит от изминалата година и половина в конкретната специалност в СУ и не излизам от този кръг на знание, макар че понятията не се променят от университет до университет. Преподаването, подходът и знанията обаче се. 

    Когато средностатистическият човек чуе думата "филология", първата асоциация, която прави, е с учителската професия - завършваш и заминаваш в някое училище да преподаваш. Преди да опровергая това очакване, ще се върна няколко месеца преди кандидатстването за специалността, когато бъдещият студент трябва да отвори някоя програма и да види какви предмети се изучават, каква е заетостта, какви практики се предлагат и какви професии може да изгради.

     Филологията е науката, която изучава езика, неговата система, докосва се до културите, на които принадлежи. Съществуват много клонове, които се занимават с изследвания на конкретни езици - английски, немски, френски, испански, китайски, т.н. Има две основни направления - лингвистика и литературознание. Лингвистиката се съсредоточава върху по-теоретичните и "научни" дисциплини, които изследват системата на езика: морфология, синтаксис, граматика, семантика, прагматика фотнетика и фонология, т.н. Литературознанието пък, както подсказва името, е науката на литературата - тук спадат дисциплини като теория на литературата, история на литературата, литературна критика.

     Филологията не е специалност, в която просто се изучава даден език - как да кажеш това или онова правилно, да си учиш думички, като ги пишеш по сто пъти и общо взето да запълваш дупки, които си допуснал, в продължение на 4 години. Да, езикът се учи, да, дупки се запълват, но още от първата седмица става ясно, че във филологиите, в които не се започва от А1, нивото е много, много високо. Изискват се предварителни знания, много мотивация, бърза адаптация и желание да работиш в синхрон както с преподавателите, така и с колегите, тъй като, противно на очакваното, материалът е страшно много, трупа се и има опасност да се стовари като лавина с настъпването на първата сесия. 

    Както казах малко по-горе, много е важно всеки потенциален филолог да провери предварително програмата на курса, за да придобие обща представа за материала, който предстои да учи, и да се ориентира в двете направления.

     Филологията е подходяща за всеки, който има интереси в областта на лингвистиката, в областта на литературознанието или в двете едновременно - перфектният случай. За съжаление, в началото на първи курс не се прави допитване до курса и хората не се разделят в профил "лингвистика" и "литература" - това значи, че през целия период на обучение феновете на граматиката ще бъдат принудени да събират кредити от дисциплините с литературна насоченост, а обичащите литературата ще се занимават със задължителтине морфологии, синтаксиси и подобни сложнотии. Независимо от вашите лични предпочитания, трябва да бъдете готови, че ще има и трудности, и неприятни предмети, но ще има и приятни и такива, които ще се превърнат във ваши любими. 

     Още от първи курс започва трупането на систематична информация - предметите обикновено са разпределени с цел да се натрупват, допълват и така да създадат една много богата картина, която описва системата на дадения език. Изпусне ли се фонетиката, например, ученето на морфологията става доста по-трудно. Ако се изпусне морфологията, синтаксисът директно се отписва. Домино.

      Във филологическите програми освен тези теоретични лингвистични и литературоведски предмети са заложени и исторически - не съм чувала за колеги от Факултета по класически и нови филологии, които да нямат предмет, свързан с историята и цивилизацията на страната, в която се говори съответния език. При нас, испанистите, имаше цели четири такива, разпределени в два семестъра: Предколумбови култури (историята на Латинска Америка до 1492, когато Колумб пристига от Европа), Цивилизация на Латинска Америка (от 1492 до днешни дни), Цивилизация на Испания - Античност и Средновековие и Цивилизация на Испания (до днешни дни). Всичко това, защото испанският се говори не само в Испания, но и в почти всички латиноамерикански страни. И те, също като лингвистичните дисциплини, изискват натрупването на информация, която да остане активна - историята се учи обикновено в първи курс, но пък продължава да се използва и в "Испанска литература от XVIII и XIX в." - дисциплина от четвърти семестър.

     

     "Филологията не е просто учене на даден език" може да се отнесе не само към изучаваните дисциплини, но и към самата заетост на специалността. Всички сме свикнали да гледаме по филмите огромни аули с десетки студенти, които тракат на клавиатури на лаптопи, работят, пишат по една-две курсови работи и се явяват на finals week. Във филологията рядко е така. Има няколко конкретни с по-голям поток от студенти, но като цяло курсовете са малки - по около 30 човека. И с изключение на една-две лекции, в които се събират колегите от целия факултет, останалите са в малки помещения по групи и занятията са най-вече упражнения. Това е така, защото езикът не е някаква си суха теория, която да се назубри. Езикът е жива система, която всеки от нас ежедневно употребява с цел комуникация, размяна на информация, показване на чувства и т.н. Да учиш език, значи да го практикуваш. Заради това почти всяка теоретична лекция върви с упражнение, в което присътвието е задължително (или изключително препоръчително). Това навежда на мисълта, че има завидно количество домашни. Работата в домашни условия и извън лекции е много и е важна - програмите обикновено на разработени по начин, който предполага повече самостоятелна работа и подготовка, която да бъде затвърдена на упражнения. 

      Във филологията домашните най-често са преводи между българския и чуждия език. Това не предполага само и единствено добро владеене на тези два елемента. Изисква също много добри граматика, правопис и пунктуация! Цялостната грамотност е на пиадестал, а желанието за подобрението им трябва да съпътства всеки още от първия ден! 

      Както във всяка друга специалност, заедно със задължителните дисциплини всеки студент трябва да запише избираеми, за да получи нужните кредити. Тук вече всеки може да избере такава, която отговаря на личните му интереси - нещо по-лингвистично или по-литературно.

     

     За да създам по-точна представа за специалността, ще контрирам няколко от най-често срещаните реплики на кандидат-студенти и потенциални бъдещи филолози:

• "Щом избирам аз какво да уча, значи всичко ще ми е интересно" - Сигурно така сте си мислели и в седми клас, когато сте си избирали в коя гимназия да учите. Както там, така и тук не е 100% хубост - винаги, винаги, винаги (!!!) ще има някой предмет, който не ми вопада, който ви се ще да не срещате никога повече в живота си. Не само във Филология, ами и в Журналистика, и в Икономика, и в Европеистика, и във Връзки с обществеността...
• "Аз си го знам езика, какво повече има да му уча..." - Ха-ха-ха. Може ли дадена дисциплина да бъде овладяна до съвършенство изобщо? А всъщност това твърдение се базира на гимназиални знания, или? Ученето на език е непрекъснат и вечен процес, повярвайте ми. И колкото повече научавате, толкова по-добре разбирате, че почти нищо не знаете. 
• "Много обичам да чета, със сигурност ще ми хареса" - зависи от човека, но все пак малко вероятно. Във филология не се четат само и единствено актуални произведения. Всъщност се започва от първите известни, които най-често са писани на езици, наподобяващи тези, които учите, но не са точно те. Четат се несвързани поеми с остатъци от латински, десетки театрални произведения, странни романи, любопитни разкази и какво ли още не. И любовта ви към съвременната литература не е никаква гаранция, че и задължитлната литература ще ви стане фаворит.
• "Лекциите ще са като от американски филм, ще мога да спя в тях, ще ги пропускам и няма да имам домашни" - В лекциите не се спи (само веднъж успях да си пусна Симс в една лекция по Езикознание, ама ми стана гузно, понеже информацията и без това беше много, та го спрях). Повечето дори не са в аули. А домашните може би ще отнемат цели уикенди за подготвяне. Да не говорим за курсовите работи, които ще се стараете да пишете добре, за да успеете да се освободите от някой изпит.
• "Ще си уча само този език до края на живота" - "до края на живота си" едва ли, само ако решите да работите по специалността си. "Само този език" пък е далеч от истината - всъщност се изисква втори чужд език, който ще трябва да си учите (колкото сериозно решите вие, това не е гимназия, всеки си има глава на раменете и решава дали да бъде сериозен към задълженията си). Понякога даже има и трети опционален.
• "Ще уча само по някаква граматика и няма да ми се налага да чета от учебници" - със сигурност няма да са толкова учебници, колкото изискват на колегите в Икономика или Журналистика, но пак - история, литература, чужд език... Определено няма да изкарате цялото следване с някоя самотна граматика.
• "Ще взимам изпитите лесно, защото няма изисквания" - Изисквания има. Да, филолозите не учим за лекари и някой ден човешките животи няма да зависят от нашите знания (освен ако не настъпи някой извратен апокалипсис), но все пак изискванията на преподавателите не са нулеви и не всеки посредствен студент минава. Пряката връзка с тях им дава възможност да си създават мнение, върху което базират крайна оценка, която вавира между 2 и 6, а не между 5 и 6.

    Във филология се влиза лесно, но все още не съм убедена колко лесно се излиза. Специалността е много особена - носи ѝ се славата на лесна, неангажираща и перспективна, но истината е, че когато работиш в толкова малък колектив се появява нуждата за доказване и всичко се превръща в състезание "кой е по-добър" - все пак и професорите имат възможност да опознаят всеки един студент от близо и започват да оказват влияние. Именно затова споменах, че изучаването на език е подходящо за хората, които са мотивирани да надграждат бързо и да поддържат дадено темпо - изискванията често се вдигат, иска се още и още. (Макар че не отричам валидността на това твърдение и за други специалности.)

     Понякога език учат хора, които не знаят защо са там. Записват, защото е лесно, учили са някога я руски, я английски, я испански, и това им дава някакво спокойствие, че с минималните си знания ще успеят да се справят. Филологията не е за хора, които "поназнайват", освен ако нямат адска мотивация да научат всичко в рамките на няколко седмици и да шокират всички - има такива случаи и поздравявам хората, които не се спират пред тази пречка. Но със сигурност им е много, много по-трудно. 

     "Очевидните" кариери след бакалавър Филология са две - учител или преводач. Във втори курс всеки студент има право да избере едно от двете като профил и в продължение на две години и половина се профилира, за да излезе със съответна диплома, която му дава правото да практикува. Истината е, че филолозите не са обречени да посветят живота си на едното или на другото - винаги има време за друга магистратура, а дори няколко. Освен това, в днешно време никой не е казал, че е задължително да работиш по специалността си - в България имаме безброй примери за журналисти, книгоиздатели и какви ли още не хора, които по образование са филолози. Филологията е мост, който ви дава солидни знания за изграждане на кариера в много области, които невинаги са пряко свързани с изучаването на езика. 

Бъдещ колега, помисли си добре - филологията ли е твоето нещо? Живо ли те интересуват езикът и литературата? Наистина ли искаш да им посветиш 4 години от живота си? Информирай се, разгледай програмите в различни университети, поговори с хора от горни курсове и прецени, чак след това запиши. А дори и да не си се насочил към Филология, отново следвай изброените стъпки - следващите 4 години са в твоите ръце и сега е моментът да се насочиш към това, което наистина ти харесва. 

Тук оставям една много полезна статия по темата в StudyAbroad.