"След" от Анна Тод - книгата и филмът

       Доста рядко си позволявам да навлизам в дълбоки води и да коментирам въроси, които предизвикват много противоречиви мнения. Днес обаче се хвърлям с главата напред, за да ви разкажа защо намирам "След" на Анна Тод за една от най-проблематичните книги, но в същото време с усмивка си признавам, че ми харесва. 

Ревюто ще съдържа спойлери за книгата и филма!

КНИГАТА

        Историята на "След" е много дълга и може би много от вас - особено почитателите на One direction, вече я знаят. Съвсем накратко - появява се за първи път през 2013 г. в Wattpad като фенфикшън за групата, а главният герой е Хари Стайл. Интересът на читателите привлича вниманието на издатели и през 2014 г. Gallery Books го издават под формата на книга. През 2019 г. излиза филмът по първата част от поредицата от общо 5. За всички тези години творбата на Анна Тод си печели много почитатели, но е факт, че хората, които не се страхуват да я нарекат "най-лошата книга, писана някога", не са никак малко.

      Собствената ми позиция е някъде по средата и това ме кара да се затруднявам в структурирането на аргументите ми. Едновременно виждам повечето от проблемите, които са забелязали и други читатели, и се забавлявам изключително много, докато чета.  

Summer glow up

       Да, досетихте се: това е задължителният пост тип "сесията свърши". Вече несъмнено е традиция да пиша по един такъв, когато най-накрая имам правото да дишам, без да се притеснявам за това колко имам да уча за някой предстоящ изпит. 

       Четвъртата ми сесия в университета мина с успех и вече почти официално съм трети курс. Чувството - на блаженство, спокойство и щастие. Втори курс беше тежък - на много моменти ми се искаше да захвърля всичко, неведнъж се питах дали изобщо ми харесва и струва ли си да влагам толкова много усилия в нещо, което не винаги ме прави щастлива. С две думи - годината не мина без перипети. Резултатът обаче се оказа сполучлив - сесията мина много повече от добре и ми върна мотивацията за следващата година. Но преди това: почивка. 

       Обожавам началото на лятото - първите няколко дни на тотален мързел, спане до късно, въртене из леглото, сериали, излизания и абсолютна почивка. Наслаждавам се на моментите, в които просто не знам какво да правя със себе си, но не е нужно да знам - времето е пред мен и за първи път от много време никой не очаква да спазвам срокове, да предавам домашни или да решавам задачи.