A través de mi ventana (Through My Window) от Ариана Годой - книгата и филмът

    Какво е мнението ви за романите, които първо набират популярност в платформи като Wattpad? Или пък за тези, които започват като фенфикшън? Ако искате за момент се абстрахирайте от заглавия като "След" или "50 нюанса сиво" заради оправдано спорната им слава. Но като цяло? Имат ли шанс подобни романи да достигнат дадено ниво литературна стойност, без да бъдат заклеймявани преди дори да бъдат прочетени? 

    В обсега ми преди няколко дни попадна заглавието A través de mi ventana („През прозореца ми“) от Ариана Годой - писателка от Венецуела, която печели овации за повече от 20 заглавия именно в Wattpad. Няколко от книгите й са издадени на хартия, а една от последните - фокус на публикацията - е сред най-новите филмови адаптации на Netflix. В ролята си на фен на романтични тийн истории, драма, испаноезична литература и филми, не мога да се въздържа да не споделя мнението си за двете версии! 

    „През прозореца ми” е перфектната книга за почитателите на „След“ - написана е в същия лековат стил, който би се харесал на тийн почитателите на любовните историйки (дори със същата доза романс и по-експлицитни сцени, които се нуждаят от едно „+16“ на предната корица). Книгата не е преведена на български, но в Амазон например можете да я намерите както на испански, така и на английски език.
    Сюжетът се завърта покрай Ракел - гимназистка с лошия навик да шпионира и преследва (по-скоро проследява) един от синовете на съседското семейство, с коeто никога не са си разменяли дори думичка. Това се променя, когато става ясно, че Арес, обектът на нейния интерес, е разбил защитата на уайфая й и използва безвъзмездно връзката. След конфронтация, двамата все по-често започват да се засичат, да комуникират, а след това и да се събират на купони и други мероприятия, докато отношенията им лека-полека не започват да се затвърждават. Макар че „затвърждават“ в техния случай не е най-правилната дума, тъй като двамата имат много различна настройка един към друг. Докато Ракел се влюбва все по-силно в момчето с име и телосложение на гръцко божество, то прави всичко възможно, за да притъпи чувствата и емоциите си и да отблъсне Ракел дори с цената да разбие на пух и прах сърцето й. Отново. И отново.

    Романите от този жанр, балансиращи някъде на границата между тийн литературата и литературата за възрастни, са нож с две остриета. Идеалният пример за това е гореспоменатата “След” от Анна Тод: докато много читатели затварят очи и предпочитат да гледат историята като чисто забавление и източник на малко тръпка от драматичните премеждия на главните персонажи, останалите (по-голямата част от читателите) не могат да подминат червените флагове.
    Ще ми се да кажа, че с романа си Ариана Годой е направила голям скок в сравнение с колежката си, но истината е, че, да, има неща, които минават със зелена светлина, но повторените грешки преобладават. Мога да напиша дълъг пост с възхвали за драматичната история, като я предложа на масата читатели, които си търсят заместители на Теса и Хардин, но не смятам, че това би било честно и обективно, ако не спомена и всички онези подробности, които в продължение на цялата книга ми вадиха очите и ме дразниха открито. Затова buckle up, приятели, ще бъда многословна.
    Имайте предвид, че настоящото ревю съдържа спойлери! Всички те ще бъдат маркирани с по-светъл сив цвят, за да можете да ги пропуснете, ако не искате да разберете някои сравнително важни моменти от сюжета. 

    Главите на A través de mi ventana са структурирани по типичния за Wattpad историите начин: сравнително кратки са и по-голямата част от тях свършват в момент на най-голямо напрежение. Благодарение на това книгата се чете по-бързо от очакваното. Оригиналът на испански не представлява особен проблем откъм лексика, затова смятам, че е напълно подходящ за хора със средно ниво на познание, които биха искали да се упражнят. На английски пък не бихте имали какъвто и да е проблем!
    Сюжетът на романа също не е нещо невиждано, както най-вероятно вече сте заключили. Всъщност е много типичен и съдържа всички задължителни моменти за тийн драмите, сред които и двете най-важни: сцената в задимен клуб и играта на истина или предизвикателство! Не остават по-назад типичните уатпадски описания на външния вид на персонажите: като се започне от чисто физическите черти, та се стигне до подобни детайли от облекла. Постоянно, за всеки повод. Друго типично е отсъствието на родителски фигури, които да санкционират. (Имаше една-единствена сцена, в която майката на главната героиня влезе в ролята си на родител. Накратко, майката на Ракел изпада в истерия, че дъщеря й хойка с някакво момче и повтаря нейните грешки, не може да повярва, че е сбъркала в методите си за възпитание и се чуди защо се е случило така. Може би надеждата на авторката за тази сцена е била да покаже отношенията на майка и дъщеря, да открехне вратичката към тяхното минало и даже да подчертае здравия разум. Всъщност единственото, което постига, е още драма, защото майката всъщност е разбрала за „прегрешението“ на Ракел от нейния най-добър приятел Йоши. Както можете да се досетите, това води до конфликт и още драма, която на пръв поглед има потенциал за катарзисен момент, но в крайна сметка просто остава в пространството.)

    Ако сме свикнали да виждаме как в отношенията си двойките от романтичните книги обикновено правят две крачки напред и една назад, то Ракел и Арес правят една напред и пак една назад. Просто си дълбаят на едно място. Типично за този вид романи (пожънали успех първо в онлайн платформа), драмата е главният мотор на действието. Случва се през две глави, ако не и във всяка. Героите обаче не се учат от грешките си, а просто повтарят същото отново и отново, и отново, и отново. За да онагледя: Арес се прави на недостъпен; Ракел успява да “разруши” стените му, след което той се показва като изключително мил и внимателен; в края на романтичната сцена обаче отново става мрачен, недостъпен и груб, тръгва си, оставя я с разбито сърце. После тя му прощава и всичко тръгва наново с обяснението, че за него любовта е измамна и води само и единствено до разочарование. Затова е по-добре да отрича истинските си чувства и да отблъсква момичето. По-лесно е да е играч. Главите от негова гледна точка се опитват да оправдаят кофти поведението му, но не съм сигурна колко успешно. В един момент - ако не четеш книгата само заради тръпката от драмата - започваш да си мислиш колко безсмислени са тоя тип тийнейджърски сдърпвания, тотално ненужни и от нищото. В това отношение книгата има доста сериозна червена точка от мен.
    Някъде към средата нещата започват да се пооправят. Е, вече не се изпада в такива крайности, но пък започват безумия от рода на „ма тя защо те погледна така“, „този пък кой е“, „няма да говориш с момчета/момичета, само с мен“, схващате. Целият свят на Арес и Ракел се върти само и единствено около отвратителната „връзка”, която авторката се опитва да поднесе като пример за велико влюбване. Само дето според мен това няма как да стане, щом героите ти са тотално двуизмерни: не съществуват извън границите на отношенията си, нямат хобита, нямат забележителни характеристики, които да не са създадено само и само да допринесат към „романса“.
     Заслужава си да разгледам двамата главни герои поотделно, за да докажа твърденията си.
    За Ракел не се знае нищо друго, освен че е обсебена от Арес и чат-пат го следва, има двама най-добри приятели, майка й работи предимно нощни смени, защото така е по-удобно за целите на сюжета и за това „послушната“ дъщеря и нейните гости да влизат и излизат нон-стоп през прозореца. Някъде към края става ясно, че иска да е и психолог, но освен всички тези неща сигурна е единствено тоталната липса на достойнство в този образ. Ракел живее с идеализираната представа за едно момче, с което никога не си е разменяла и една дума. Виждала го е само през прозореца. Каквото и да направи той, колкото и пъти да я зареже след интимен момент и колкото и пъти да неглижира чувствата й публично, тя му прощава и дори не се замисля, преди отново да му се хвърли в обятията.
    Арес пък е „гръцки бог“ с жестоко тяло, трима братя и daddy issues, което явно му позволява да третира жените около себе си като забавление за една нощ. За разлика от Ракел, той търпи някакво минимално развитие - вече казах, че в първата половина се държи безобразно, а във втората - малко по не безобразно. И в двете обаче поведението му демонстрира само и единствено плътско привличане. Никой не може да ме убеди, че между него и Ракел, и двамата безхарактерни и лишени от най-елементарни личностни характеристики, възникват емоции, базирани на някакво емоционално и интелеткуално ниво. Абсурд. Просто не. Няма нито една сцена, която да сочи към нещо повече от първично привличане, повярвайте ми. 

    Най-„токсичната“ черта на Ракел и Арес е желанието им да карат другия да ревнува абсолютно всеки път, когато един от двамата направи нещо съвсем леко дразнещо и „предателско“ (по техните стандарти). Сцената на един от първите купони в дома на Арес е добър пример - докато той е в басейна с някаква негова приятелка на раменете, забавляват се, смеят се, Ракел изревнува и решава, че трябва да си отмъсти, като предизвикателно се заиграва с най-добрия му приятел и чака да види подобаваща реакция. После се чуди откъде-накъде Арес прави същото с въпросното момиче на раменете. Единственият плюс е, че тази токсичност така и не успява да достигне нивото във връзката на Хардин и Теса.
    Не мога да кажа, че стилът на авторката надскача този на Анна Тод. В много отношения двете книги (и поредици като цяло, предполагам) са на подобно ниво и затова си позволявам да ги сравнявам и препоръчвам като заместители.
    Тук, както и в „След“ и в много други романи от този калибър, има един елемент, който вече леко ми писва - сексуалните сцени. Винаги, винаги, винаги един автор може да седне и да напише качествена и вълнуваща любовна история, без да включва подобни моменти. Не всеки романс се нуждае от тях. Просто не е нужно да се блъскат навсякъде и в безобразни количества. Още повече, ако са написани зле. В A través de mi ventana всичко е описано твърде първично и тотално неподходящо за тийн роман, какъвто този май се опитва да бъде. Тийнейджъри, хормони - окей, всички сме минали през това. И да, има крайни случаи като този и в ралния живот. Но. Силно се съмнявам всеки втори подрастващ да върви и да говори работите, които говорят уважаемите Арес, Ракел и придружаващата ги компания от личности. Повтарям - понякога сексуалните сцени загрозяват книгите и не допринасят с НИЩО нито за развитието на героите, нито за историята като цяло, нито за ни-що.

    Обобщено: ако сте почитатели на „След“, харесвате този тип драма, не търсите целенасочено лошите черти на романите и сте склонни да си затваряте очите за някои недомислени неща, съвсем искрено смятам, че „През прозореца ми“ ще ви хареса. Носи същата енергия като историята на Теса и Хардин, но без безумните дози скандали, без физическа агресия и без злоупотреба със субстанции (макар че тук бая алкохол се лее). Романът не блести с възвишен стил, героите пък не са най-пълнокръвните и определено няма да ви послужат като добър пример нито индивидуално, нито като двойка. На второстепенните образи е придадена някаква важност, но общото усещане е, че са там, за да „служат“ в подходящия момент, да са удобни за помощ или някаква драма. Романът би се харесал на почитателите на neighbour романсите с герои, които от нещо като врагове стават lovers. 

ФИЛМЪТ

Източник на всички снимки: https://www.cinebooom.cl/clara-galle-y-julio-pena-protagonizan-el-impactante-trailer-de-a-traves-de-mi-ventana/

    При повечето филмови адаптации на книги се наблюдава един и същи феномен: персонажите се подобряват леко, изрязват се проблематичните моменти и се заменят с някои по-удачни за големия екран, а след това филмът заживява свой собствен живот - не е е нужна книга, за да разбереш за какво става въпрос. Според мен това е най-добрият вариант и съм щастлива, че в най-общи линии екипът зад Through My Window се е справил с нелеката задача да задоволи почитателите на историята.

    Според мен Through My Window е приличен самостоятелен филм. Има си прилична структура и динамика, интересни моменти, драма, вълнение - може би не толкова, колкото му се иска на фена на тийн драмите, но достатъчно, че да си прекара добре петъчната вечер. Би ми било интересно някой, който не е чел книгата, да сподели дали схваща идеята и историята му е ясна, няма дупки и неща, които не може да върже. 
    Непрофесионалното ми и нетренирано око на зрител хареса визуално филма - как са заснети сцените (с изключение на една от финалните сцени с покъртителен CGI), какви ефекти са избрани, ъглите, времето, ритъмът и героите...

    Актьорският състав също е чудесен. Харесвам Хулио Пеня невероятно много и харесах интерпретацията му на Арес Идалго. Химията между него и Клара Гайе, филмовата Ракел, е неоспорима. Двамата се справят прекрасно с ролите си и остават верни на книжните персонажи, но работата им е страхотно подпомогната от останалата част от каста. Абсолютно влюбена съм в Наталия Асаара, която играе Даниела, най-добрата приятелка на Ракел, също и в Ерик Масип (Артемис), най-големият от тримата братя Идалго. Радвам се, че са съумели да включат достатъчно много сцени с всички второстепенни герои, защото те са важни в първоизточника на историята. 

    Няма да се впускам в подробен коментар на паралелите със „След“, тях вече ги споменавах достатъчно пъти нагоре. Ще вмъкна единствено, че Клара Гайе освен че влиза в ролята на героиня, много близка по характер до Теса, визуално също прилича на Джозефин Лангфорд. Кой знае каква прилика между Хулио Пеня и Хиро Тифин Файнс няма, но пък и Арес, и Хардин се обличат ексклузивно в черно. Oh well...

    Музикалното оформление ми е страшно испанско - носи ми духа на всички други тийн испански филми и сериали, които съм гледала и които обичам страшно много. Зарадвах се, че са включили испански кавър/версия на песента I hate you, I love you - готино намигване към читателите, които помнят, че именно тази песен е цитирана в книгата, когато Арес вече започва да се замисля за истинските си чувства към Ракел.

    A través de mi ventana на Нетфликс може да е приличен филм сам по себе си, но според мен не е отлична адаптация на книга. Ще започна с хубавото.

    Както вече споменах, представянето на героите е доста вярно с оригинала - до голяма степен характерите и поведението им са запазени. От историята са изтрити доста малко персонажи: някои по-незначителни и други, които за Ариана Годой са били най-вече източник за драма и вълнение, компенсирано във филма.

    Коментирах също, че апелирам към адаптиране, съкращаване и подобряване на историите от книгите, особено когато те се намират на границата между приятна тийн история и глупост. Както е и тук. Затова останах щастлива от факта, че токсичността на връзката на Ракел и Арес е почти напълно заличена (притъпена, да речем). Също и че липсват много от безсмислените диалози; естествено, няма един куп повтарящи се сцени, ненужни драматични моменти, сцени с напивания и клубове и други детайли, които коментирах по-горе в книжната част - стисваме си ръцете за това, че и без това няма как всичко да бъде включено в един-единствен филм. 

    Присъствието на майката на Ракел е много по-подчертано - тук двете имат отношения, близки са, комуникират и споделят. Майчината фигура не служи само като призрачна фигура, която да напомня за възрастта на персонажите - плюс за адаптацията!
    Мястото на развитие на действието също е променено. В оригинала всичко се случва в Щатите, макар и главните герои да са латиноамериканци, докато във филма историята се пренася в моята любима Барселона. Според мен решението Нетфликс Испания да поеме работата над филма е било добро - не съм пристрастна, просто латиноамериканските продукции на платформата не ме впечатляват кой знае колко. Латиноамериканската нишка не е забравена напълно - прекрасният колумбийски акцент на актрисата, която играе Даниела, внася приятна нотка на разнообразие.

    Само дето... много рязане не е на хубаво. Може би сега ще прозвуча леко лицемерно и в разрез с нещата, коментирани в предишната част на това ревю. Но. След като гледах филма, останах леко разочарована, че три от най-драматичните моменти в A través de mi ventana са изрязани, а на тяхно място има или адаптирана по-кратка история, или съвсем друг елемент от сюжета, който да послужи за заместител. Говоря за кавгата, която създава Йоши, най-добрият приятел на Ракел, за да раздели нея и Арес. В последствие заради нея той прави опит да се самоубие. Третият важен драматичен момент е сцена в началото на романа, където посред нощ нападат Ракел, взимат й телефона, а Арес я прибира у дома. Да, по този начин филмът спестява на зрителите една доста солидна доза негативни емоции, които дори у мен предизвикаха възмущение, докато четях. Само че през цялото време чаках да се случат, защото знам, че носят някакво значение, колкото и малко да е то. Тъпи сцени, но вълнуващи в контекста на тъпата история, ако разбирате какво искам да кажа. 

    Почитателите на книгата със сигурност очакват една идея повече напрежение, една идея повече тръпка, до голяма степен предадени именно чрез тези сцени. И да, получават една финална „трагедия“, която донякъде запълва празнината от очакването нещо по-така да се случи. От всички промени, може би единствено тя си заслужава. Останалите са леко изсмукани от пръстите. Например, не намирам логика в това главната причина за "финалния разрив" в отношенията на главните герои да е нагласено от брат му парти, целящо да унижи Ракел, понеже майка й е една от сервитьорките (всъщност никой не би си дал сметка, че е унижена, защото само тя и Арес забелязват случващото се). 

    Не разбрах и сцената, в която Йоши и Арес се сбиват и Арес пада в басейна. Допускам, че съм се разсеяла и не съм разбрала, но отново беше от никъде и тотално не съответстваше на характерите на двете момчета.

Най-разочароващо за мен обаче си остава отсъствието на дядото на Арес. В книгата той влиза в ролята на най-мъдрия и справедлив член на семейството му. Именно той помага на внука си, когато баща му и големият му брат не му позволяват да следва мечтата си да учи медицина. Във филма причината за това той все пак да замине остава неясна.  

    Всъщност филмът започва супер обещаващо - първите сцени съвпадат идеално с началото на книгата. След това всичко отива надолу. Според мен като цяло на екранизацията й липсва емоция, която да не е породена от интимните отношения на героите. И тук те са главният мотор на случващото се между тях: продължава да липсва нещо по-задълбочено, върху което двамата да градят връзката си. Затова няма да ви изненадам, като ви кажа, че и като индивиди те са тотално двуизмерни, не се развиват по никакъв начин, не проявяват никакви интереси (като изключим писането на Ракел, което май не беше a thing в книгата). 

    Бих ли препоръчала филма? Да, особено ако сте почитатели на „След“ и търсите нещо, което да ви донесе ако не същата, то подобна емоция. Интересен е, красив е, ще ви насочи към нова музика на испански език и ще задоволи нуждата ви от малко романтика. Но ако по някаква случайност на съдбата сте чели книгата и я харесвате - мисля, че ще останете разочаровани от това колко се отдалечава филмът от нея, макар и да предава есенцията й. Затова подходете към A través de mi ventana без големи претенции, леко несериозно и с очакване на много клишета, типични за жанра. Надали ще ви изненада с нещо повече.

Можете да прочетете A través de mi ventana безплатно на испански в Wattpad тук и на английски (частично платено!) отново в Wattpad  тук.

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden