За човек, който има повече от 30 непрочетени книги вкъщи, ходя на пазар из книжарниците твърде често. Пет предизвикателства и безсънни нощи, посветени на прелистване на книги, на този етап също не са способни да спасят преливащата ми библиотека. Какво остава за спестяванията ми... С всичко това на ум, загърбвам тоталната забрана за купуване, която си наложих в началото на годината, и ви взимам с мен на разходка, за да си поговорим за литературата, сериали и за живота напоследък.
Програмата ми през последните седмици е такава, че мога да си позволя малко повече свобода за развлечения. (Малко повече значи, че онзи ден прекарах 5 часа в Симс. Всеки си има вредни навици, а моят е да контролирам несъществуващи хора и да ги карам да правят всички онези неща, които аз не мога - най-вече да отглеждам кокошки и крави и да се изхранвам с писане. Sad life.) Това обяснява и изненадващите девет книги, които завърших през февруари. Не че нямам какво да правя - имам си повече от достатъчно. Жертвата е здравият ми сън.
Всъщност огромна част от мотивацията ми да включа турбо режима и да уча и работя по цял ден бе премазана от тежестта на дебелия сняг, който наваля преди няколко дни. Климатичните условия ми влияят по странни начини. Дъждът е приемливата степен на приятно и ползотворно време (стига да съм си у нас), но снегът е тежката артилерия. Едно нещо мразя повече от това да ми е горещо, и то е да замръзвам. Затова доброволното обикаляне по книжарници в днешния хубав празничен ден е нещо като изключение, жертва в името на забавлението.
Планът беше да си взема три книги, но реалността при мен рядко съответства на очакванията. Изненадващите заглавия са „Гордост и предразсъдъци“ (първо, има класики, които човек трябва да прочете през живота си, и тази е една от тях; второ, една от мечтите ми е да събера колекция от луксозни издания на любимите си класики. Днес полагам началото) и „За ваше собствено добро“. Миналата година прочетох „Моята прекрасна съпруга“ от Саманта Даунинг и не останах хипер възхитена. Бях решила да не продължавам с други заглавия на авторката, след като не ми допадна стилът й на писане, но в книжарницата прочетох анотацията на новата й книга и реших все пак да не я зачерквам категорично. Стискам палци за добър резултат, защото описанието на историята наистина ме влече. Става дума за елитна гимназия, в която се случват убийства - надявам се за класическия трилър с dark academia нотки.
Ще се възползвам от повода да спомена и „Еуфория“. За обсесията си по този сериал споделям най-вече в личния си профил в инстаграм, така че ако с вас си комуникираме само в книжния - ето, казвам, че съм огромен, гигантски фен на предаването и най-вече на идеята зад него. Първият сезон е едно от най-красивите и смислени неща, които съм гледала през живота си. Когато си пуснах първи епизод на втори сезон, нещо ме стисна за гърлото в очакване на грандиозността, която очаквахме всички през изминалите две години.
Вторият сезон обаче ме разочарова. Кастът продължава да е безупречен, музиката и кинематографията също (според мен даже си заслужава да гледаш сериала единствено заради изкусния начин, по който е заснет, няма значение дали ти харесва историята, или не). Само дето според мен историята жестоко куца. Епизод след епизод очакваш да се случи нещо стойностно, което не е просто сцена с shock value. Огромна част от любимите ми персонажи са смазани от режисьорските решения и са лишени от най-характерните си черти; други пък са почти напълно затрити без адекватно обяснение. Носят се слухове за причините това да се случи, говори се и за смяна на оригиналната идея за развитието на новия сезон, но фенът в мен някак не иска да приеме теорията, че двама от каста не искали да снимат заедно и затова, разбирате ли, всичко отишло по дяволите, та решили да ни сервират абсурдна и нелогична история. Знам ли. Не ми хареса. Красив е, но не е това, което беше, нито пък това, което очаквах.
И след като следобедното ми кафе вече не е в компанията на Зендая и дружина, замествам с разни риалити предавания в Нетфликс. А вечер - ергенчето. Но ще си запазя коментарите, понеже искам с чиста съвест да гледам, да се смея и след това да коментирам с приятелките си без цензура.
Отвикнала бях да гледам телевизия, но откакто започнаха риалити предаванията отново - говоря за „Ергенът“, „Хелс китчън“, „Сървайвър“ и „Един за друг“ - вечерите ми са цял ритуал. Следя религиозно първите две, но другите... все още не съм зарибена. Очаквах като че ли малко повече от „Сървайвър“. Била съм малка, когато е излъчен последният български сезон, така че не помня добре как е вървял тогава. Все си мисля обаче, че предизвикателствата бяха една идея по-комплексни, по-сложни, по-предизвикателни. На този етап ако трябва да избирам между „Сървайвър“ и „Игри на волята“, вотът ми ще е за второто предаване.
Не се оплаквам. Харесва ми да има какво да си върна да гледам, когато ми е скучно и нямам нищо по-интересно за правене!
В края на този пост-емоционално излияние искам да ви честитя днешния празник! Не съществува по-голям извор на уроци и поводи за замисъл от собствената ни история. Четете, търсете отговори, интересувайте се, учете постоянно и безкомпромисно защитавайте идеали. Дни като днешния са повод за безкрайна гордост и вдъхновение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар