June wrap up & July TBR pile

Официално честита лятна ваканция на всички, считано от днес!

Целият ми месец премина в чакане на последния юнски ден и ето, че бележникът е у мен, а аз се подготвям за пътуване. По традиция юни е месецът на оформяне, крайни оценки, класни, последни изпитвания и прочие, и за това в началото подходих внимателно с избора на книги, които исках да прочета. Очаквах времето ми да е сравнително ограничено. Така и беше, но въпреки това сега, гледайки goodreads профила си, мога да кажа, че не е толкова слаб, колкото предполагах. Предизвикателството ми беше да прочета четири книги. Прочетох пет, като обаче така и не завърших една от списъка.

Първата книга, към която се обърнах, е "Обсебена от теб" от Силвия Дей, която получих като коледен подарък от моя приятелка. Мнението ми е много смесено, намирам и положителни, и отрицателни страни. Точно като "Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра. Бях много въодушевена за тази книга, която си я купих от Панаира на книгата, но за съжаление съм малко разочарована. Не мога да кажа, че няма хубави неща, но негативните в случая са повече.

Най-сетне намерих време (а и желание) да прочета "Наследницата" от Кийра Кас. Не ми се стори на нивото на първите и основни книги от поредицата, но все пак ми хареса достатъчно. Ако желаете да прочетете малко повече за книгата и мислите ми кликнете тук за ревю.

Този месец получих първата си книга за ревю от издателство "Софтпрес" - "Онова лято" от Лорън Уилиг. Наистина красива книга, една от новите ми любими. Отново, можете да намерите ревю с повече подробности, кликвайки тук.

И последната книга, която прочетох през юни, е  "Кралицата на Тиърлинг" от Ерика Йохансен, която в момента нашумява в ютуб и блог книжното общество. Има за какво - книгата е наистина комплексна, със сериозни герои, основаваща се на много исторически факти от прекрасно измислен свят. Единственото, което ми дойде повече, бяха безкрайните описания, които забавяха процеса на четене много.

За съжаление с настъпването на лятната ваканция се появяват едни не особено приятни (и сякаш безкрайни) списъци със задължителни книги и произведения, които трябва да прочетем по време на почивката. Думата "задължително" ме демотивира малко, но пък възлагам надежди на "Гераците" и "Бай Ганьо", определено ще ме забавляват няколко часа. А и не са чак толкова обемни.

Реших в духа на новите книги да включа и "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир в този списък. С много позитивни мнения, нямам търпение да я прочета на плажа или през някоя почивка между плажовете през юли.

Четвъртата (миналият път казах за традицията, нали?) и първа книга, която ще чета през новия месец, е "Друговремец" от Диана Габалдон. Не мога да намеря думи, с които да опиша колко много обичам сериала, сниман по тази книга. Вече я започнах и до сега съм с много високо мнение и очаквания за останалите 700 страници. И да, доста обемно четиво е, но I love big books and I cannot lie. 

Unpopular Opinions TAG

Читателският ми застой в края на учебната година се засили неприятно, от което произлиза и неспособността ми да пиша по-честичко ревюта и други книжни постове. За сметка на това Криси ме тагна да направя Unpopular Opinions tag, който набира популярност в ютуб в последно време. Готова съм да се присъединя към критикуващата страна на книжното общество.

1. Популярна книга или поредица, която ти не харесваш: Повечето ми четящи приятели са големи фенове на книгите на Касандра Клеър, за това много рядко се случва да призная пред хора, че всъщност аз не харесвам поредицата "Реликвите на смъртните". Започнах да чета първата книга миналото лято и тогава ми хареса, но преминавайки към втората започнах да намирам твърде много кусури, предимно в персонажите. Чаках до последните петдесет страници да се случи нещо, което ще ме накара да затворя книгата, да си поема дълбоко дъх и да продължа да чета, но уви, това така и не се случи. Може би е твърде рано да съдя за цялата поредица само по "Град от кости" и "Крад от пепел". Въпреки това нямам намерение скоро да продължавам със следващите части. 

2. Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш: Много хора окачествяват поредицата "Изборът" като дразнеща заради главната героиня, Америка, но всъщност това е една от любимите истории на рафта ми. Любовта ми идва от едно пътуване по гръцкото крайбрежие. През целия път седях на задната седалка с първата книга в скута си, толкова пленена от историята, че нямам ясен спомен за красотата на морето от този ден. Съдейки по изминалия път съм чела около четири часа, които като се връщам към този момент ми се струват като половин-един час. 

3. Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш): Няма книга, в която героинята избира този, който аз не харесвам, и от една страна това е добре. Има много литературни двойки, които не одобрявам. Като Теса и Хардин/Хари от "След", връзката им е толкова нездравословна, колкото тази на Крисчън и Ана от "Петдесет нюанса сиво". Ейвъри и Кам от "Ще те чакам" ги харесвам като отделни персонажи, но заедно са твърде много за моите предпочитания. Мерседес и Фернан от "Граф Монте Кристо"...

4. Популярен жанр, към който рядко посягаш: Contemporary. В България много рядко се издават популярните в момента книги, а тези, които се предлагат на книжния пазар, са с подобни сюжети, герои и в повечето случаи не провокират интереса ми. 

5. Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш: Все още не мога да кажа категорично, но не си падам особено много по Уорнър от трилогията "Разбий ме" на Тахара Мафи. Всъщност връзката ми с него е love/hate, не е истинска омраза, но все още не мога да намеря нещо, за което да го обичам достатъчно силно. 

6. Популярен автор, който не успява да ти се хареса: Както споменах в първия отговор, не мога да се спогодя с Касандра Клеър. Все още залагам надежди на другата ѝ поредица, въпреки всичко. Лонър Оливър също не е в списъка ми с любими автори, макар че е много популярна в книжните среди и има голяма фен база. 

7. Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.): На първо място са свръх перфектните мъжки персонажи с "непоколебим син поглед", "идеални тела", "несравнимо чувство за хумор" и така нататък. Също и безпомощните момичета, които чакат принца на бял кон. Не съм фен и на тези, които са свръх самостоятелни и не допускат никого до себе си. Нито на любовта от пръв поглед.

8. Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш: Напоследък все по-често започвам да се отказвам от книги и поредици, защото издателите и авторите смятат, че ако разтегнат история за една книга в три (и повече) ще се получи нещо ново и оригинално. Друга причина е лансирането на предимно нови книги - безкрайната реклама ме демотивира и понякога отвращава. Времето много често е убивало желанието ми, какво в случая със "Сирена" от Триша Рейбърн и останалите две части. Имам първите две, но не мисля, че някога ще ги прочета, не се чувствам заинтересована и едва ли ще ги харесам, ако ги взема насила. Нито пък "След" от Анна Тод. Започнах историята още като фенфикшън и не мога да приема факта, че излиза книга след книга, огромни томове от по средно 800 страници, в които се повтаря едно и също. 

9. Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник? Определено съм на мнение, че филмът на "Лабиринтът: Невъзможно бягство" от Джеймс Дашнър е много, много по-добър от книгата. (Частично признавам, че го казвам заради Дилън О'Браян) Тя не ме развълнува толкова, колкото екраницазията. Друг филм, който харесвам повече от книгата, е "Вината в нашите звезди".

Бих се радвала, ако Вики, Ники и Кая направят този таг също!

"Онова лято" от Лорън Уилиг - Ревю

Не винаги е нужно да знаеш много за сюжета на една книга, за да я харесаш. 

Това разбрах от "Онова лято" на Лорън Уилиг, новата книга в колекцията ми от любими.

Съвсем случайно се получи така, че я зачетох, знаейки съвсем малко и разхвърляни неща - не бях чела или гледала ревюта, а първата част от анотацията на гръбчето до този момент ми беше съвсем достатъчна, за да се впусна в историята, владееща две напълно различни епохи. 

Въпреки това - иска се време, за да навлезеш в ритъма на четивото и да започнеш да навръзваш двете сюжетни линии, също да създадеш връзка с героите.

Историята на романа проследява животите на две напълно различни жени с времева разлика от 160 години - Джулия Конли и Имоджен Грантън. Животът на нещастно омъжената Имоджен през 1849 година въвлича този на Джулия през 2009 година по неочакван, но изключително интересен начин, като в центъра на всичко стои забравена картина на неизвестен прерафаелитски художник, изчезнал в деня, в който планирал да избяга заедно с Имоджен.

Обичам книги, които препращат читателя и действието години назад, почти толкова, колкото изкуството. В случая тази две неща бяха причината да се впусна толкова ентусиазирано в четенето. "Онова лято" е като картина с всички възможни цветове, в която всеки ще намери нещо красиво и уникално. От старата викторианска къща, разнообразието от персонажи, мистерия, любовна история, чак до историческите препратки...

Няма начин да не се забележат разликите не само във времето, но и в героите в книгата, и мисля, че именно те ми направиха най-голямо впечатление. Джулия и Имоджен са пълни противоположности - първата е независима млада жена в големия град, която сама се бори с призраците от миналото си и преследва съдбата си с гордо вдигната глава. Силна и категорична е, отстоява мястото си и не позволява да бъде ръководена от други хора. Докато нейната предшественица е типична представителка на обществото от деветнадесети век - свенлива, мълчалива, потайна и смирена пред съпруга и участта си. 

Харесвам Гавин Торн и Никълъс, главните мъжки фигури, също толкова, колкото и жените. Ако трябва да избирам между двамата, то Гавин ще излезе по-напред, защото е представител на общество на артисти. Още с първото споменаване на Прерафаелитите интересът ми се заостри и побързах да попитам майка ми дали някога е чувала за тях, или за някои от по-известните представители като Росети. Торн е измислен член на братството, но достатъчно интригуващ. Образът му провокира въображението ми, опитвах се да си представя  "Тристан и Изолда" и великолепния портрет на Имоджен до най-малки детайли. 

Историята, разказана от два гласа от различни епохи, незагасваща повече от сто и петдесет години, е на първо място вдъхновяваща. "Онова лято" е красива книга, която вдъхва някакво странно спокойствие, но в същото време провокира интереса до самия край. А Лорън Уилиг е авторка, чието име ще търся измежду останалите в частта с нови заглавия в книжарницата за в бъдеще.
Благодаря на издателство "Софтпрес" за копието от книгата, а също и пожеланието в нея! 

"Наследницата" от Кийра Кас - Ревю

Ако не сте чели/дочели първите три книги на Кийра Кас, не продължавайте да четете, тъй като ревюто съдържа важни части от сюжета им.

Ако трябва да опиша "Наследницата" само с една дума, то тя би била "задоволяваща".

Поредицата (или в начало планираната трилогия) "Изборът" е една от любимите ми заради оригиналната идея и едновременно забавни и вбесяващи герои. И вероятно заради мисълта, че Изборът за първите ни главни герои е приключил, не успях да приема четвъртата част сериозно, въпреки ентусиазма покрай издаването.
Две години след Избора на принц Максън, много неща в Илея са променени - той вече е крал, кастовата система е свалена, а първородната му дъщеря е на път да стане глава на държавата. В същото време поданниците му започват да негодуват заради промяната в обществото.
Подобно на предходните книги, тази част е изключително пленителна и лесна за четене, върви бързо, историята е динамична и скучните моменти са рядкост. Дори и идеята на всички да е сходна, тук се проследява историята на другата страна на събитието в кралския дворец - историята на принцеса Идлин, нейната борба със семейството и нежеланите момчета в дома ѝ, също и задължението ѝ към Илея.
Ако потърсите думите "каша" и "гордост" в речника, то е много вероятно да намерите снимка на Идлин Шрийв някъде в страничната лента на страницата. Негативни качества, но прилягащи перфектно на героинята, особено в случая, тъй като характерът ѝ е изграден въз основа на тези на родителите ѝ. Чертите, взети от Америка, са преобладаващите, но Идлин е наследила мъдростта на баща си и в повечето моменти именно това ръководи решенията ѝ. Останалите са напълно спонтанни и обикновено свързани с безкрайното ѝ самочувствие, породено от позицията ѝ в йерархията.

"Имаха си работа с Идлин Шрийв. Никой не беше по-могъщ от мен."

"Никой не е по-могъщ от мен" е мантрата на главната героиня, която от пръв поглед кара читателите да си мислят, че самочувствието и самоувереността са повече от достатъчни в картинката. Но за мен повтарянето на тази проста фраза издава несигурността, която крие Идлин под красивите рокли, тиари и надменно изражение. Това, разбира се, ми се струва перфектно нормално за едно осемнадесетгодишно момиче, което е принудено да понася толкова тежест върху раменете си от ранна възраст. Особено в момент, в който сама трябва да мине по пътя на родителите си и да съчетае задълженията си със забавления с момчета, които дори не желае.

Няколко пъти докато четях си позволих да сравня Идлин с майка ѝ, Америка, може би заради дискусиите, на които често попадам в интернет. Америка далеч не е най-харесваният литературен персонаж, но личното ми мнение е, че дъщеря ѝ е доста по-неприятна. Кралицата притежава искра у себе си, дива и жизнерадостна е, докато Иди е студена, премерена и предвидима. Очаква да получи всичко, което желае без да дава каквото и да било от себе си с мисълта, че е бъдещата кралица, което на моменти е доста дразнещо.
Друго нещо, което намерих за леко объркващо, е запомнянето на имената на момчетата от Избора. Не всички тридесет и пет се споменават, но десетината, които имат главна роля в действието са трудни за характеризиране. Не ми беше достатъчно да зная, че някой от десетимата се занимава с мода, за да запомня името му. Това, обаче, не ми пречи да имам своите любимци.
Изненада ме малката поява на много герои от първите книги и в тази част, беше ми интересно да видя персонажите двадесет години след основната история, това, в което са се превърнали, какво се е случило със семействата им и най-вече как участват те в живота на кралското семейство.
От другата страна новите предизвикаха и задържаха интереса ми буквално до последната страница. Например близнакът на Идлин, само седем минути по-малък от нея, е може би любимият ми персонаж от тази част. Много различен от сестра си, индивидуален и нетипичен принц. Все пак трябва да има един противоположен на Иди персонаж. Кайл и Иън, двама от кандидатите в състезанието, са запомнящи се второстепенни герои също. Може да се каже, че книгата не страда от недостиг на такива.
Краят на "Наследницата" ме шокира и несъмнено повлия за крайната оценка, която дадох на книгата в положителна насока, защото е нещо неочаквано и дори шокиращо. Защото ме накара да преосмисля мнението си като цяло и да оценя по-добре.
Хареса ми да разбера за живота на Максън и Америка след Изборът, макар че мисля, че историята им е напълно завършена и красива без четвъртата част. За мен "Наследницата" е напълно подходящо начало на нова, независима поредица, но не мога да не оценя старанието на Кийра Кас да създаде нещо интересно (дори и вероятно повлияно от финансов мотив). Също и крайният резултат, защото въпреки всичко "Наследницата" е интригуващо и леко четиво, което без проблем се чете на един дъх, задоволява любопитството и предизвиква интереса и нетърпението за следваща (и последна, предполагам) част.

"Спри да държиш всички настрана, Идлин. Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното: можеш да бъдеш и кралица, и съпруга."

Bookish Scenarios TAG

Имам нужда да публикувам таг постове, дори с риск да станат прекалено много отново. Ще рискувам в името на този, който пиша благодарение на Вики. Тя ме тагна преди няколко дни, за което ѝ благодаря! (Спасява ме от писане на ревю.)

1. Трябва да се отървеш от всичките си книги и можеш да задържиш по една от всеки от следните жанрове: съвременна литература, фентъзи, нехудожествена литература и друг по твой избор. Кои книги ще задържиш?

- От съвременната литература определено бих запазила "Елинор и Парк" от Рейнбоу Рауъл, тъй като все още е една от най-любимите ми и една от тези книги, които мога да препрочитам отново и отново. "Създадена от дим и кост" е фентъзи книгата, която избирам. Рядко се срещат толкова красиво написани четива с оригинални идеи и интригуващи герои. Не притежавам нехудожествена литература, за това тук не мога да дам отговор. Жанрът, който избирам, е романтика, и книгата, която бих задържала, е "Без хоуп" от Колийн Хувър.

2. В книжарница си и чуваш тейнейджър да казва на майка си, че не обича да чете, но

майка му настоява да вземе някоя книга. Отиваш при тях и препоръчваш книга, която смяташ за подходяща за хора, на които не им допада четенето - коя е тя?

- Първото заглавие, което изниква в ума ми, е "Хари Потър". Смятам, че книгата е подходяща както за малки читатели, така и за големи, достатъчно завладяваща е, че да те накара да продължиш с останалите книги от поредицата. А и до момента колко хора са е влюбили в четенето именно заради нея? :)

Не се чувстваш на себе си и се нуждаеш от подобряване. Коя книга четеш, за да си върнеш доброто настроение?

- "Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут, една от най-забавните книги, на които съм попадала. Както и останалите от поредицата.

Връщаш се назад във времето за ден, в тийнейджърските си години. Коя книга е най-вероятно да се хванеш да четеш?

- "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. Тази книга заслужава да бъде препрочетена един милион пъти.

5. Твой приятел те изненадва с четиридневно пътуване и имаш един час да се подготвиш. Коя книга ще вземеш за по път?

Обикновено за пътувания предпочитам леки летни книги, които не ангажират мислите ми с анализиране. Предполагам, че книгите на Сара Десен са перфектни за случая. Също "Изборът" от Кийра Кас и "Кралици на красотата" от Либа Брей.

6. Къщата ти е била обрана! Не се тревожи - всички са в безопасност, но библиотеката ти е била претършувана. Коя книга наистина се надяваш да е добре?

Истината е, че ако в действителност някой обере къщата ми, първото нещо, което ще проверя, ще бъдат рафтовете с книгите ми.

И първата книга, която ще потърся, ще бъде "Крадецът на книги" (която се появява за втори път в този пост). Имам някакви странни сантиментални чувства, изключително много я

обичам и не бих искала да я изгубя. Също така бих била притеснена за "Друговремец" от Диана Габалдон (въпреки че не съм я чела все още). Книгата ми е подарък, а заедно с това се чувствам привързана заради сериала - любимия ми.

7. Твой приятел взима назаем книга и я връща в ужасно състояние. Ти а) се преструваш, че не си забелязал/а, б) го молиш да ти купи нова или в) тайно унищожаваш някоя от неговите?

Моля го да ми купи нова. Ужасно много мразя да давам книгите си на когото и да било, защото в крайна сметка ги получавам не в ужасно, но очевидно по-лошо състояние. Не понасям сгънати ръбчета, пречупено гръбче и протрити страници. Въпреки това не бих го причинила на друга книга, за да си отмъстя. Не бих си премълчала също. Ново копие ме устройва перфектно.

И така. Благодаря за тага отново! На свой ред каня Юли, Ана и Гери да го направят, ако имат желание! Това е от мен за сега, желая ви усмихнат петък! 

Пренареждане на рафтовете 2015

Знаете ли гадното виновно чувство, когато искате да направите нещо, но ви е страх от промяната, не знаете как да го направите или просто не ви се занимава? Всичко това се отнася за мен и пренареждането на рафтовете ми, което планирам буквално от половин година. Най-вече това със "страха". Когато свикна с нещо обикновено ми е трудно да го променя, защото знам, че ще ми отнеме много време да свикна с новото. Но днес най-сетне се реших да пренаредя час от книгите си. Тези върху библиотеките, които главно привличат вниманието в стаята ми. 

Реших да не пренареждам само най-горния ред на високата библиотека, тъй като в момента книгите се побират перфектно и разликата във височината им не си личи. 

В процеса на подреждане разбрах няколко неща. Първото е, че нямам място за повече книги и се нуждая от нова библиотека. Второто е, че един цял ред от широката библиотека събира почти всички на издателство Егмонт, които притежавам. Чувствам се обсебена.

Идеята в основата на пренареждането ми е книгите да са подредени по височина, автор и дори издателство. Само госпожа Илиева може да пресметне колко са възможностите за подредба на всички, които притежавам. И аз мога, но на око ми е по-лесно.

Ето го и резултата от свалянето и качването на всички книги:

1 night to go...

Чудех се какво да публикувам за много бързичко, понеже напоследък нямам мотивация за нищо. Не мога да пиша ревюта заради изходните и оформянето в училище, нямам идеи за други публикации. За това публикувам песен, която слушам непрекъснато напоследък, питайки се как е възможно Андрес да е истински.

И утре имам рожден ден.

17 е доста. 

Чао-чао, 16. 

OneRepublic, София, 2.06.2015

МНОГО ИСКАМ ДА НАПИША ЦЕЛИЯ ПОСТ ЕТО ТАКА, но няма да го направя, защото дори с главни букви няма да пресъздам всичко, което изпитах снощи, на концерта на OneRepublic, за който искам да ви разкажа днес. 

Първо, получих билета си преди шест месеца като много подранил подарък за седемнадесетия ми рожден ден, който е след само седем дни. Още тогава тръпнех в очакване, но всъщност осъзнах какво ми предстои едва нощта преди втори, когато с майка ми си говорехме, че ще си тръгна от училище в голямото междучасие, за да успея да се оправя и да стигнем до Арена Армеец, дори и да е на десет минути от апартамента ми. 

Не знаех колко хора се очаква да присъстват, а скромната тълпа в шест и половина, час и половина преди началото, малко ме стресна и си помислих, че шоуто няма да протече така, както си го представям. Влязохме около час преди подгряващата група да започне, и през цялото това време с майка ми (моето другарче), си говорихме, наистина ентусиазирани за концерта. 

Когато The Makemakes излязоха на сцените си с тези огромни коси си помислих, че половин час ще слушам немски, странни ритми и прочие. Оказа се, обаче, че заслужено са финалисти и незаслужено не-победители. Свирят жестоко, пеят жестоко, текстовете им са яки, те изглеждат невероятно забавни и енергични. И определено си спечелиха един почитател най-вече заради енергията, която разпръснаха на увеличаващата се вече публика. 

След песничките им получихме около двадесет минути за почивка и психическа подготовка, колкото да освободят сцената за групата, да включат апаратурата и да подгреят аудиторията, спускайки завеса, за да не се вижда какво се случва отзад (можете да видите какво имам в предвид в един от клиповете). 

Мен не можаха да ме излъжат, защото мястото ми се намираше в сектор А, от лявата страна на сцената и от страната, от която влязоха One republic, които наблюдавах няколко минути, докато се разхождаха и разучаваха обстановката.

След това същинската част започна.

Със светлини, музика, която никой клип не може да ви предостави, крещящи фенове и настроение. 

Клиповете и снимките, които следва да видите, са лично мои. Качеството е лошо заради светлината и факта, че не можех да спра на едно място. Но ги обичам, дори размазани и много шумни. И разфокусирани, около десет минути се борих с авто фокуса, докато най-накрая се сетих, че има бутонче. Но както и да е, ако решите да изгледате клиповете си представете, че се намирате в огромна зала с много хора, невероятен бас, супер настроение и Раян Тедър пред вас. Enjoy.

Няма как да мина без селфи. Тук е около седем, час преди началото, когато в сектора няма никого. Почти.

По същото време срещу мен. Тук можете да видите горе-долу къде се намирах спрямо сцената.

(Отбележете как в края каза "Благодаря"! :3)

11 days to go

След 11 дни ставам на 17 и нямам никакво желание да правя каквото и да е за рождения си ден. Предчувствам как вечерта, след гадния тест, който са насрочили за деня, ще свърша в Цитаделата с Марчето и my bitches, много шотчета и музика, която принципно не слушам. Поне така стана миналата година. 

Всъщност днес се замислих за това, когато именно Мария ме попита къде ще е купонът на 11-ти. Остава ми да стискам палци тя да ми спретне готино парти изненада като миналата година. Разказвала съм няколко пъти тази история, мисля, но много искам да си припомня фактите, защото беше един от най-щастливите ми моменти. 

Сутринта ми беше страшно готина миналата година, помня как влязох в училище и съучениците ми се щураха насам-натам из етажа. Стейси ме видя от парапета на стълбището и изчезна нанякъде. Появи се на вратата, препречи старателно пътя ми, и каза, че госпожата по български искала да ме види. В този момент дори не си дадох сметка, че ме излъга много жестоко. След досаден разговор се върнах в стаята и целия клас се беше събрал с торта в средата на стаята, всички пееха песничката за рожден ден. Дори хора, с които не се харесваме особено много. 

Само моят клас може да го направи така.

Не знам защо пиша това, може би просто защото ми е някакво носталгично - това е последната ми година с тези хора, които организираха един от най-любимите ми дни. 

Освен 11 дни до рождения ми ден има 2 до теста по география, 3 до този по информатика, 4 до изпитването ми по физика и 30 до края на учебната година. След осем доста изтощителни месеца единственото, за което си мечтая сега, е малко почивка, пикник зад Съветска, много сладолед, снимки и приятели. Но като знам, че ще мине една седмица и ще ми стане тъпо, се отказвам напълно от ваканция и съм готова да прекарам колкото трябва време в училище, стига да не ми дават домашни. Съвсем сериозно говоря.

Може ли да спомена как днес щях да получа инфаркт по физика, защото се очаква да ме изпитат, а аз бях не достатъчно подготвена, че да изкарам нормална оценка, и Коцето седна до мен, за да се крие зад пердето с цел госпожата да не го вижда? И с Христо се атакуваха с химикалка, която в крайна сметка се заби в ръката ми?

Или пък как Илиева ни преподава урок и пет минути като развален касетофон повтаря "Не, Не, НЕ, НЕ" на грешните предположения за решение на задачите, които ѝ давахме. 

В невероятно добро настроение съм, имайки в предвид колко часа е в момента. С настъпването на лятото супер много неща придобиват друг смисъл и както Мария казва "Време е да сритаме задника на старата Ева". Която впрочем се върна към "историята", на която подари времето си миналото лято. Ако сте човек, който следи блога ми от много време, може би знаете, че отделям много часове от ежедневието си, за да пиша различни неща. Лято 2014 беше моето и на Мария лято, защото и двете започнахме да пишем паралелно преплитащи се разкази, които се превърнаха в нещо повече от просто развлечение. 

Сега съм щастлива, че отново се завърнах към своята история, при това с гръм и трясък. И нямам търпение за шести, да се съберем пред Народния и да храним главната ми героиня, която е твърде спонтанна и понякога твърде вглъбена в принципите си.

И последно, защото този пост стана истинско мазало от случайни мисли, утре по това време ще съм някъде в Арена Армеец на концерт на One republic. Почувствах нужда да го кажа. Чакам го от повече от половин година. Не е честно да получавам толкова яки подаръци за рождените си дни.