Ако не сте чели/дочели първите три книги на Кийра Кас, не продължавайте да четете, тъй като ревюто съдържа важни части от сюжета им.
Ако трябва да опиша "Наследницата" само с една дума, то тя би била "задоволяваща".
Поредицата (или в начало планираната трилогия) "Изборът" е една от любимите ми заради оригиналната идея и едновременно забавни и вбесяващи герои. И вероятно заради мисълта, че Изборът за първите ни главни герои е приключил, не успях да приема четвъртата част сериозно, въпреки ентусиазма покрай издаването.
Две години след Избора на принц Максън, много неща в Илея са променени - той вече е крал, кастовата система е свалена, а първородната му дъщеря е на път да стане глава на държавата. В същото време поданниците му започват да негодуват заради промяната в обществото.
Подобно на предходните книги, тази част е изключително пленителна и лесна за четене, върви бързо, историята е динамична и скучните моменти са рядкост. Дори и идеята на всички да е сходна, тук се проследява историята на другата страна на събитието в кралския дворец - историята на принцеса Идлин, нейната борба със семейството и нежеланите момчета в дома ѝ, също и задължението ѝ към Илея.
Ако потърсите думите "каша" и "гордост" в речника, то е много вероятно да намерите снимка на Идлин Шрийв някъде в страничната лента на страницата. Негативни качества, но прилягащи перфектно на героинята, особено в случая, тъй като характерът ѝ е изграден въз основа на тези на родителите ѝ. Чертите, взети от Америка, са преобладаващите, но Идлин е наследила мъдростта на баща си и в повечето моменти именно това ръководи решенията ѝ. Останалите са напълно спонтанни и обикновено свързани с безкрайното ѝ самочувствие, породено от позицията ѝ в йерархията.
Няколко пъти докато четях си позволих да сравня Идлин с майка ѝ, Америка, може би заради дискусиите, на които често попадам в интернет. Америка далеч не е най-харесваният литературен персонаж, но личното ми мнение е, че дъщеря ѝ е доста по-неприятна. Кралицата притежава искра у себе си, дива и жизнерадостна е, докато Иди е студена, премерена и предвидима. Очаква да получи всичко, което желае без да дава каквото и да било от себе си с мисълта, че е бъдещата кралица, което на моменти е доста дразнещо.
Друго нещо, което намерих за леко объркващо, е запомнянето на имената на момчетата от Избора. Не всички тридесет и пет се споменават, но десетината, които имат главна роля в действието са трудни за характеризиране. Не ми беше достатъчно да зная, че някой от десетимата се занимава с мода, за да запомня името му. Това, обаче, не ми пречи да имам своите любимци.
Изненада ме малката поява на много герои от първите книги и в тази част, беше ми интересно да видя персонажите двадесет години след основната история, това, в което са се превърнали, какво се е случило със семействата им и най-вече как участват те в живота на кралското семейство.
От другата страна новите предизвикаха и задържаха интереса ми буквално до последната страница. Например близнакът на Идлин, само седем минути по-малък от нея, е може би любимият ми персонаж от тази част. Много различен от сестра си, индивидуален и нетипичен принц. Все пак трябва да има един противоположен на Иди персонаж. Кайл и Иън, двама от кандидатите в състезанието, са запомнящи се второстепенни герои също. Може да се каже, че книгата не страда от недостиг на такива.
Краят на "Наследницата" ме шокира и несъмнено повлия за крайната оценка, която дадох на книгата в положителна насока, защото е нещо неочаквано и дори шокиращо. Защото ме накара да преосмисля мнението си като цяло и да оценя по-добре.
Хареса ми да разбера за живота на Максън и Америка след Изборът, макар че мисля, че историята им е напълно завършена и красива без четвъртата част. За мен "Наследницата" е напълно подходящо начало на нова, независима поредица, но не мога да не оценя старанието на Кийра Кас да създаде нещо интересно (дори и вероятно повлияно от финансов мотив). Също и крайният резултат, защото въпреки всичко "Наследницата" е интригуващо и леко четиво, което без проблем се чете на един дъх, задоволява любопитството и предизвиква интереса и нетърпението за следваща (и последна, предполагам) част.
Две години след Избора на принц Максън, много неща в Илея са променени - той вече е крал, кастовата система е свалена, а първородната му дъщеря е на път да стане глава на държавата. В същото време поданниците му започват да негодуват заради промяната в обществото.
Подобно на предходните книги, тази част е изключително пленителна и лесна за четене, върви бързо, историята е динамична и скучните моменти са рядкост. Дори и идеята на всички да е сходна, тук се проследява историята на другата страна на събитието в кралския дворец - историята на принцеса Идлин, нейната борба със семейството и нежеланите момчета в дома ѝ, също и задължението ѝ към Илея.
Ако потърсите думите "каша" и "гордост" в речника, то е много вероятно да намерите снимка на Идлин Шрийв някъде в страничната лента на страницата. Негативни качества, но прилягащи перфектно на героинята, особено в случая, тъй като характерът ѝ е изграден въз основа на тези на родителите ѝ. Чертите, взети от Америка, са преобладаващите, но Идлин е наследила мъдростта на баща си и в повечето моменти именно това ръководи решенията ѝ. Останалите са напълно спонтанни и обикновено свързани с безкрайното ѝ самочувствие, породено от позицията ѝ в йерархията.
"Имаха си работа с Идлин Шрийв. Никой не беше по-могъщ от мен.""Никой не е по-могъщ от мен" е мантрата на главната героиня, която от пръв поглед кара читателите да си мислят, че самочувствието и самоувереността са повече от достатъчни в картинката. Но за мен повтарянето на тази проста фраза издава несигурността, която крие Идлин под красивите рокли, тиари и надменно изражение. Това, разбира се, ми се струва перфектно нормално за едно осемнадесетгодишно момиче, което е принудено да понася толкова тежест върху раменете си от ранна възраст. Особено в момент, в който сама трябва да мине по пътя на родителите си и да съчетае задълженията си със забавления с момчета, които дори не желае.
Друго нещо, което намерих за леко объркващо, е запомнянето на имената на момчетата от Избора. Не всички тридесет и пет се споменават, но десетината, които имат главна роля в действието са трудни за характеризиране. Не ми беше достатъчно да зная, че някой от десетимата се занимава с мода, за да запомня името му. Това, обаче, не ми пречи да имам своите любимци.
Изненада ме малката поява на много герои от първите книги и в тази част, беше ми интересно да видя персонажите двадесет години след основната история, това, в което са се превърнали, какво се е случило със семействата им и най-вече как участват те в живота на кралското семейство.
От другата страна новите предизвикаха и задържаха интереса ми буквално до последната страница. Например близнакът на Идлин, само седем минути по-малък от нея, е може би любимият ми персонаж от тази част. Много различен от сестра си, индивидуален и нетипичен принц. Все пак трябва да има един противоположен на Иди персонаж. Кайл и Иън, двама от кандидатите в състезанието, са запомнящи се второстепенни герои също. Може да се каже, че книгата не страда от недостиг на такива.
Краят на "Наследницата" ме шокира и несъмнено повлия за крайната оценка, която дадох на книгата в положителна насока, защото е нещо неочаквано и дори шокиращо. Защото ме накара да преосмисля мнението си като цяло и да оценя по-добре.
Хареса ми да разбера за живота на Максън и Америка след Изборът, макар че мисля, че историята им е напълно завършена и красива без четвъртата част. За мен "Наследницата" е напълно подходящо начало на нова, независима поредица, но не мога да не оценя старанието на Кийра Кас да създаде нещо интересно (дори и вероятно повлияно от финансов мотив). Също и крайният резултат, защото въпреки всичко "Наследницата" е интригуващо и леко четиво, което без проблем се чете на един дъх, задоволява любопитството и предизвиква интереса и нетърпението за следваща (и последна, предполагам) част.
"Спри да държиш всички настрана, Идлин. Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното: можеш да бъдеш и кралица, и съпруга."
Няма коментари:
Публикуване на коментар