Страници

понеделник, 1 юни 2015 г.

11 days to go

След 11 дни ставам на 17 и нямам никакво желание да правя каквото и да е за рождения си ден. Предчувствам как вечерта, след гадния тест, който са насрочили за деня, ще свърша в Цитаделата с Марчето и my bitches, много шотчета и музика, която принципно не слушам. Поне така стана миналата година. 
Всъщност днес се замислих за това, когато именно Мария ме попита къде ще е купонът на 11-ти. Остава ми да стискам палци тя да ми спретне готино парти изненада като миналата година. Разказвала съм няколко пъти тази история, мисля, но много искам да си припомня фактите, защото беше един от най-щастливите ми моменти. 
Сутринта ми беше страшно готина миналата година, помня как влязох в училище и съучениците ми се щураха насам-натам из етажа. Стейси ме видя от парапета на стълбището и изчезна нанякъде. Появи се на вратата, препречи старателно пътя ми, и каза, че госпожата по български искала да ме види. В този момент дори не си дадох сметка, че ме излъга много жестоко. След досаден разговор се върнах в стаята и целия клас се беше събрал с торта в средата на стаята, всички пееха песничката за рожден ден. Дори хора, с които не се харесваме особено много. 
Само моят клас може да го направи така.
Не знам защо пиша това, може би просто защото ми е някакво носталгично - това е последната ми година с тези хора, които организираха един от най-любимите ми дни. 

Освен 11 дни до рождения ми ден има 2 до теста по география, 3 до този по информатика, 4 до изпитването ми по физика и 30 до края на учебната година. След осем доста изтощителни месеца единственото, за което си мечтая сега, е малко почивка, пикник зад Съветска, много сладолед, снимки и приятели. Но като знам, че ще мине една седмица и ще ми стане тъпо, се отказвам напълно от ваканция и съм готова да прекарам колкото трябва време в училище, стига да не ми дават домашни. Съвсем сериозно говоря.
Може ли да спомена как днес щях да получа инфаркт по физика, защото се очаква да ме изпитат, а аз бях не достатъчно подготвена, че да изкарам нормална оценка, и Коцето седна до мен, за да се крие зад пердето с цел госпожата да не го вижда? И с Христо се атакуваха с химикалка, която в крайна сметка се заби в ръката ми?
Или пък как Илиева ни преподава урок и пет минути като развален касетофон повтаря "Не, Не, НЕ, НЕ" на грешните предположения за решение на задачите, които ѝ давахме. 
В невероятно добро настроение съм, имайки в предвид колко часа е в момента. С настъпването на лятото супер много неща придобиват друг смисъл и както Мария казва "Време е да сритаме задника на старата Ева". Която впрочем се върна към "историята", на която подари времето си миналото лято. Ако сте човек, който следи блога ми от много време, може би знаете, че отделям много часове от ежедневието си, за да пиша различни неща. Лято 2014 беше моето и на Мария лято, защото и двете започнахме да пишем паралелно преплитащи се разкази, които се превърнаха в нещо повече от просто развлечение. 
Сега съм щастлива, че отново се завърнах към своята история, при това с гръм и трясък. И нямам търпение за шести, да се съберем пред Народния и да храним главната ми героиня, която е твърде спонтанна и понякога твърде вглъбена в принципите си.
И последно, защото този пост стана истинско мазало от случайни мисли, утре по това време ще съм някъде в Арена Армеец на концерт на One republic. Почувствах нужда да го кажа. Чакам го от повече от половин година. Не е честно да получавам толкова яки подаръци за рождените си дни. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар