неделя, 29 март 2015 г.

My Harry Potter experience


Месец и половина.
Седем книги.
3615 страници.
И емоции, които никога не са били провокирани от една поредица. 

Чудя се как да започна този пост и от къде да намеря най-подходящите думи, защото все още се чувствам празна, развълнувана, тъжна и някак си щастлива след последните редове на "Даровете на смъртта". Нека да бъде така: още със започването на "Философския камък" ми хрумна идеята да напиша тази публикация, съчетаваща преживяването ми от четенето на поредицата на Дж. К. Роулинг, а също гледането на адаптираните филми. Признавам си, не си водих записки по книгите, нито по филмите, за това бих определила следващите редове като напълно спонтанни и изпълнени със случайни мисли. Надявам се да не се получи пълен хаос, причинен от чувствата ми (и омраза/ любов към персонажите). И трябва да предупредя, че публикацията съдържа спойлери, и ако не стечели някоя от частите, по-добре спрете преди последната прочетена, или въобще не четете. 

Мисля, че винаги ще помня "Хари Потър и философският камък" с онова изречение от двадесет и първа страница: "Леля Петуния казваше често, че Дъдли прилича на ангелче... Хари казваше често, че Дъдли прилича на прасе с перука."; а също и "Draco Malfoy and the Rejected Handshake", защото това е силата на Тъмблър. Чела съм тази част три или четири пъти. Сестра ми я получи като подарък за рожден ден и аз се възползвах от възможността. Същото и с втората книга, но за това след мъничко. 
Честно казано не помнех много от първите си срещи с Хари, може би защото съм била по-малка, ала това дойде добре дошло за едномесечният ми маратон, макар и да бях гледала филма три пъти повече, от колкото бях чела книгата. Не мога да опиша автентично чувството, което изпитвах на всяка една от тези 250 странички. На първо място бях щастлива. Заобичах Хари от първия момент, в който Роулинг ни срещна с него. Също и семейство Дърсли, дори и те да не са толкова положителни персонажи. Дължа това на начина, по който са описани, определено. Има автори, които умеят да пишат така, че да заобичаш описаните герои въпреки характерите и действията им.
За Хари Потър Хогуортс се превърна в дом, за мен също. Има ли нужда изобщо да казвам как е представено това място, как е създаден този несъществуващ свят. Въздействие. Дори и да повтарям думите на стотици, аз все още чакам писмото си (макар и вече да би трябвало да съм предпоследна година) и се надявам да вляза в куидич отбора.
Нека да обърна внимание на тези думи, които реално не съществуват, но звучат толкова правдоподобно, че стават част от ежедневния речник. Като "куидич". Не мога да преброя колко пъти я споменах през последната седмица. И когато някой ме попита какво е това... отвръщам или с "А Хари Потър знаеш ли кой е?", или с презрителен поглед. Също и заклинанията. Да, взаимствани са от латински, но хайде де, колко от вас биха ги измислили? Преди да направя нещо винаги се опитвам със заклинание. Акцио списание или "Авада Кедавра" за половината от познатите ми...

четвъртък, 19 март 2015 г.

About the 'paper towns' thing

Днес излезе трейлърът към "Хартиени градове" и това, както множеството разговори с Диди, ме хвърлиха около година назад, когато прочетох книгата. И понеже нямам како да правя реших да напиша кратък пост без точно определена тема, плюс мисли, обединени около бъдещата екранизация.

Не мисля, че има такива от вас, които да не знаят, че "Хартиени градове" е един от най-популярните романи на всеобщия любимец Джон Грийн. А сигурно знаете и заложената история - влюбеният Куентин получава шанс да се запознае с момичето на мечтите си Марго, когато тя влита през прозореца му с невероятна идея. Двамата прекарват нощта в изпълнение на плана, а на следващата сутрин Марго оставя гигантска дупка в живота на Кю, след като изчезва. Момичето е оставило тайни закодирани съобщения на подходящи за него места, и сглобявайки пъзела частичка по частичка той се впуска в търсенето ѝ заедно с малка група от приятели. До момента, когато всички части са налични и мистерията "Марго Шпигелман" е разкрита. 
Като цяло не знам как се чувствам, що се отнася до творчеството на Джон. Първата негова книга, която прочетох преди доста повече от година, "Вината в нашите звезди", ми подейства като свеж душ в точния момент от лятната ваканция; изключително високо стъпало, което преодолях и се впуснах в "читателската си мисия". Връщайки се към този момент намирам все повече недостатъци в книгата. Както и в "Къде си, Аляска?", втората негова, която прочетох. Към нея имам сантиментални чувства, тъй като учителката ми по литература я прочете, и реално тя беше първият човек, който прие да отдели времето си, за да прочете нещо, от което се интересувам аз, а след това дори обсъди с мен съдържанието. Което, разбира се, не омаловажава това, че не е шедьовър на съвременната литература - моето лично мнение. 
"Хартиени градове" се бори за второ или трето място в малката ми персонална класацийка, точнослед "Вината". И измежду трите романа е този, който предизвиква у мен най-противоречиви мнения. От една страна си мисля, че като цяло четенето на тези горе-долу 300 страници не провокира у мен силни чувства, не ме накара да повярвам на героите, не ме накара да се запитам "Какво става?" или да потръпна, да не мога да оставя книгата. 
От друга страна именно героите ме пращат към главоблъсканицата. Кю ми беше сладък, много наивен, влюбен до уши. Марго от друга страна - забавна, щура, непредвидима. И малко по-интересна от Аляска Янг, признавам, защото двете героини имат доста сходни черти. Второстепенните герои не ме впечатлиха много обаче. 
Та, главната мисъл, с която започнах да пиша, бе, че ако може да се съди от трейлъра на "Хартиени градове", то филмът ще бъде "мааааалко" по-вълнуващ от книгата. Честно казано не си спомням дали имаше ретроспекции в миналото на двамата главни герои, но видях, че те ще бъдат включени в екранизацията. Която, между другото, е с участието на Кара Делевайн и Нат Улф в ролите на Марго и Кю. Нямам думи да опиша колко се радвам за каст подборът. Макар и да не си представях the main female character по този начин. Нат е едно към едно с въображаемия ми Кю. Не съм го споменавала до сега, но аз обичам Кара. Не съм сигурна как ще се справи с актьорската кариера, но имам високи очаквания.
Може да звучи повърхностно, но съм убедена, че ще харесам филма повече от книгата в този случай. Това се случва много рядко и сега се чувствам виновна, но въпреки че съм неспособна да "не харесвам" книги, тази не ми хареса, въпреки огромното ми желание и позитивна нагласа в началото. 
Сега се сетих да спомена, че в тази, както в повечето книги на Джон Грийн, има няколко забележително запомнящи се метафори и цитати, които не могат да останат незабелязани. А аз много обичам красиви цитати с deep meaning. 

“The town was paper, but the memories were not.” 
“Margo always loved mysteries. And in everything that came afterward, I could never stop thinking that maybe she loved mysteries so much that she became one.” 
“It's a paper town. I mean, look at it, Q: look at all those culs-de-sac, those streets that turn in on themselves, all the houses that were built to fall apart. All those paper people living in their paper houses, burning the future to stay warm. All the paper kids drinking beer some bum bought for them at the paper convenience store. Everyone demented with the mania of owning things. All the things paper-thin and paper-frail. And all the people, too. I've lived here for eighteen years and I have never once in my life come across anyone who cares about anything that matters.”

Не зная дали ще пуснат филма по кината в България, аз всъщност не знам кога е официалната премиера. Но в едно съм сигурна - нямам никакво търпение да видя как Кара и Нат са съживили Куентин и Марго, искам този филм да ме зашлеви, за да се прибера у дома, да взема книгата, и да ѝ дам втори шанс. Защото точно това искам сега. Искам да дам втори шанс. 

неделя, 15 март 2015 г.

Не daily, а weekly пост

Вчера майка ми седна срещу мен и ми каза, че иска нов пост и че ѝ е писнало две седмици да влиза и да не намира нищо ново. (Всъщност после продължи с "Имаш двойка по математика", за да ме газира, и ми купи "Хари Потър и Нечистокръвния принц".) Това е причината да прибягна до кратичък daily пост. 
Напоследък нямам особено време да пиша тук въпреки огромното желание. Невероятно амбицирана съм за каквито и да е постове, най-вече ревюта, но както съм казвала и преди, причината да не пиша е "Хари Потър". Това скоро ще свърши, на предпоследната книга съм. Обмислям идеята за цялостно "ХП" мнение, как се чувствам след поредицата, нещо като гигантско ревю-мнение, но ще реша след "Даровете на смъртта", защото ми мирише, че ще е емоционална бомба. То и сега е...
Както и да е. Изминалата седмица беше приятна, но следващата се очертава твърде натоварена откъм тестове. Само в понеделник и петък (Слава Богу) ще съм свободна, но през останалите дни ще имам по най-малко два теста/изпитвания. В процес на усилена подготовка за всички тях съм, макар и с доста малко желание. Само се надявам всичко да мине бързо и безпроблемно. И с хубави оценки, разбира се. 
Тази седмица имахме родителска среща. Не е честно да не говорят персонално за учениците, какъв е смисълът иначе? Всички и без това казват едно и също - как нивото ни е рязко различно, как не се учи, как телефони, това-онова. И винаги общо. Колко по-забавно и интересно ще е, ако казват този и онзи какво прави. Между другото, много исках да присъствам на тази среща (в моето училище е позволено, а има преподаватели, които дори отказват да говорят с родителите ако няма дете. Например Челиева, госпожата ми по химия, каза, че ако някой тръгне да говори с нея ще извади едно листче, ще напише няколко синтезки и много бързо ще стане ясно защо са ни такива оценчиците.), но не отидох, защото трябваше да уча по нещо за следващия ден. (Така и не го направих, учих на сутринта.)
Страх ме е от резултатите от втория кръг на олимпиадата по испански, защото имам чувството, че съм се провалила с гръм и трясък. Тоест знам, целия вариант беше безобразно отвратителен. Четири пъти четох текста за разбиране, за да схвана какво пише, а да не говорим какво направих със съчинението. Думите ми бяха малко в повече... Предполагам тази седмица резултатите ще са на лице, за това сама си стискам палци, макар че ми е болезнено ясно, че трети кръг ще видя през крив макарон. 
Чак сега се сетих (6 часа след като започнах този пост.), че в началото на седмицата получих и колета от Мони. И толкова много обичам всичко от него! Както винаги е уцелила най-любимите ми неща, даже ми е купила "Ние, лъжците" (тук няма как да пренебрегна яката намеса на Зин, приех го като заговор.;)). Не мога да реша коя е любимата ми част от swap box-а, а даже нямам думи да опиша колко много се радвам. От сега казвам, че всичко от кутията ще е в следващия пост с месечни любими.
Сега отивам да си направя кафе или чай, и да почета. Или евентуално да поуча по история, например. Бях забравила, че в събота сме на училище също... As I said, ще бъде натоварена седмица. 

вторник, 10 март 2015 г.

Opposites Book TAG

Здравейте! От няколко дни се чудя какъв пост да напиша, чувствам се зле, че публикувам през големи интервали от време. Не мога да напиша представяне на книга, защото все още чета "Хари Потър", а същевременно съм лишена от всякакви оригинални идеи. Моето спасение е прекрасната Гери от Nightingale's princess, която ме покани да направя Opposites Book таг. Благодаря ти! Сега нека да премина към противоположностите... 

1. - Първата ви книга - първата купена книга през живота ми? Нямам толкова далечни
спомени, не мога да кажа коя е най-най-първата. Но най-старата, която все още е на рафта ми, е книжка на "Покемон".
- Последната ви закупена книга - "Хари Потър и Орденът на Феникса" от Дж. К. Роулинг.

2. - Евтина книга - "Дядо Горио" от Оноре дьо Балзак, взех си я само за два лева от "Славейков".
- Скъпа книга - "Друговремец" от Диана Габалдон, струва 29 лева.

3. - Книга с главен герой момче/мъж - "Аутсайдерът" от Маркъс Зюсак.
- Книга с главен герой момиче/жена - "Да остана ли?" от Гейл Форман.

4. - Книга, която сте прочели бързо - "Разбий ме" от Тахере Мафи, прочетох я за ден, мисля, защото ми беше ужасно интересна и нямах търпение да стигна до края.
- Книга, която сте прочели бавно - "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма. За две седмици изядох двата тома. Макар и периодът да не е толкова дълъг като се има в предвид, че през това време бях на училище.

5. - Книга с красива корица - "Изборът" от Кийра Кас, може би книгата с най-красива корица, която притежавам.
- Книга с грозна корица - "Лабиринтът: Невъзможно бягство".Просто не харесвам горицата на тази книга.

6. - Книга, в която действието се развива в България - "Българи от старо време" от Любен Каравелов.
- Книга, в която действието се развива в чужбина - "Робиненочервено" от Керстин Гир.

7. - Тънка книжка - "Аутсайдерът" на Маркъс Зюсак, 161 страници. 
- Дебела книга - "Друговремец" от Диана Габалдон. 878 страници. 

8. - Художествена литература - "Делириум" от Лорън Оливър.
- Нехудожествена литература - Мисля, че не притежавам нехудожествена литература.

9. - Романтична книга - "Ще те чакам" от Джей Лин.
- Криминална книга - "Жега"от Ричърд Касъл.

10. - Книга, която ви прави щастливи - "Хари Потър и Стаята на тайните" от Дж. К. Роулинг
- Книга, която ви натъжава - "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак.

Много бих искала да прочета отговорите на Мони и Ками от iliketoreadd и Ана от Book Hero 13. Надявам се да направят тага!

вторник, 3 март 2015 г.

¨Списъкът на омразата¨ от Дженифър Браун - Ревю

Всички сме чели поне една-две книги "за живота", такива, които ни учат да бъдем по-добри и ни показват и тъмната страна на нещата, непоправимата разруха от безразсъдни постъпки и болката, породена от всичко това. "Списъкът на омразата" следва този принцип. С какво обаче се различава тази книга от останалите? Със самото "начало".
За да стигнем до него обаче трябва да се върнем малко по-назад.

Валъри Лефтмън е "нормална" тийнейджърка - учи в държавна гимназия, обожава запаления си по Шекспир приятел Ник Ливъл, има приятели и като че ли единствените неща, в които не ѝ върви, са овладяването на нападките на съучениците ѝ и семейството - родителите ѝ постоянно се карат. Вал става свидетел на тъжни семейни скандали. Двамата с Ник прекарват времето си заедно, а темата им за разговор обикновено е смърт. Обединени от омразата си към съучениците им, които твърде често ги тормозят, те съставят "Списък на омразата" - лист с имената на хората, които биха искали да убият. Разбира се, за Валъри нищо от това не е сериозно, за нея е вид отдушник на чувства и дори не се замисля да даде живот на идеята на списъка.
Докато един ден без очевидна причина Ник влиза и започва стрелба в училищното кафене. Всичко завършва с най-малко шестима мъртви, десетима ранени и самоубийството на Ник.
След това събитие животът на Валъри се преобръща с главата надолу, но не само защото приятелят ѝ се е превърнал в убиец и се е самоубил, а защото полицията и съучениците ѝ мислят, че тя е деен съучастник в бруталното дело.
Едно от нещата, което ме впечатлиха много в "Списъкът на омразата" на по-напреднал етап от четенето, е конструирането на самата история. Разделена е на четири части и не следва хронологичния ред на събитията. Първата част е разказ за първия ден на Валъри обратно в училище в началото на новата година, след дълъг курс при психолог и възстановяване на простреляния ѝ крак. В тези стотина страници авторката ни въвежда в разрушения свят на момичето с помощта на кратки статии от местния вестник по повод трагедията в гимназията и ретроспекции към момента на стрелбата. Тук, също така, полагаме и основите в представата за самата Валъри - сама, изплашена, забравила коя е всъщност, потресена от това, което ѝ се случва и най-вече безсилна срещу думите на хората. 
"Защото да не знаеш коя си, боли. Адски боли. Но едно нещо знаех със сигурност. Бях толкова уморена от болката и страданието, че не можех да поема нито грам повече."
Втората част се връща назад, в деня на събитието и проследява един кратък период от възстановяването на момичето. Море от емоции залива читателя, докато чете как Вал разбира истината за случилото се, колко виновна се чувства зарази загиналите си съученици, макар и не тя да е натиснала спусъка. Тук започват сеансите ѝ при доктор Хелър, според мен най-реалистичната и силна част. По време на терапията тя се изправя срещу емоциите си, понякога не на глас се примирява с мислите си и бавно търпи сериозна промяна. 
Третата част на "Списъкът на омразата" отново ни връща във времето след стрелбата на Ник. Валъри все още е неспокойна и ясно вижда стреснатите и пълни с омраза погледи на много от съучениците си, но за първи път от много време вижда подкрепа в очите на момичето, което е спасила от куршум на втори май 2008 година - Джесика. Макар и да са се мразели, двете изграждат връзка, Джесика кара Валъри да се включи в училищния съвет, за да подготвят мемориал за загиналите. Всичко това дава сили на момичето и му помага в справянето с всички проблеми, които таи в себе си. 
Четвъртата част е и най-кратката - показва резултата от труда на Ученическия съвет - красив мемориал, а с това и огромния напредък, който е направила главната героиня за тези няколко месеца след трагедията в гимназията.

Докато четях се опитвах да не гледам на книгата като история за смъртта, като на нещо негативно и депресиращо и това ми помогна да осъзная, че дори и това да е водещата тема, има още една, която не бива да бъде подценявана - взаимоотношенията между хората. 
Първите и тези, които и направиха най-голямо впечатление, са тези в семейство Лефтмън. Родителите на Валъри са в лоши отношения още преди началото на историята. Това си личи в кратките им разговори също. Но държанието им към дъщеря им ме накара да ги намразя безвъзвратно. Майката на Вал е възможно най-лошата майка. Не можах да проумея как може да се държи с нея, все едно тя е застреляла съучениците си, от къде черпи сила да я обвинява за това, че се е сдружила с Ник и най-вече, че не е предвидила какво ще се случи. Защо нямаше сили да повярва на детето си. И защо предпочита да гледа на себе си като на най-голямата жертва, вместо да помогне на Валъри да се пребори с проблемите? 
Баща ѝ е по-ужасен дори и от майка ѝ. Не мога да си представя родител, който ще застане пред детето си и в прав текст ще му каже, че иска да се махне от живота му, защото е само товар. Що за човек трябва да си и колко себичен и противен... 
Голям интерес предизвикват и реакциите на приятелите и познатите на героинята, когато тя се връща в училище. Огромна част от тях не се радват да я видят, странят, шушкат зад гърба ѝ и дори явно изказват мнението си за позицията ѝ след стрелбата. Измежду всички обаче се намират хора, чиято съдба също се е променила след произшествието - като Джесика. Двете с Валъри никога не са били приятелки, но взаимоотношенията им са може би любимите ми от книгата, защото показват как след едно събитие хората се намират и си помагат взаимно, подкрепят се и в крайна сметка успяват заедно. 
Точно обратен на родителите ѝ герой е докторът на Валъри - Хелър. През първите няколко момента с него не ми се стори сериозен, но в последствие осъзнах, че неговият метод да ѝ помогне е като я провокира и ѝ дава малка част от свободата, която не ѝ дават родителите ѝ. Освен като помощ, доктор Хелър е отделен персонаж, който предизвика интерес в мен, искаше ми се да разбера повече за семейството му и да чуя още няколко красиви мисли. 
"- Животът не е честен, Валъри. Честен е само светът, където ядеш хотдог и се возиш на виенско колело."
Няма как да забравя и Беа, частната учителка по рисуване, която се появява сякаш от нищото в живота на Валъри и ѝ дава много повече от уроци с четката. 
"- Времето никога не свършва - прошепна в ухото ми, загледана не в мен, а в платното. - Има време за болка, но има време и за лекуване. Бъди сигурна в това."

 "Списъкът на омразата" е като огромна емоционална вълна, която те залива и повлича в една трогателна история за болката от това да загубиш себе си и хората около теб в момент, в който чувствата са на път да те повалят. 
"Ник беше прав в известен смисъл. Всички ние трябва да побеждаваме понякога. Но онова, което не можеше да разбере, беше, че всички трябва понякога да губим. Защото не можеш да имаш едното без другото."

неделя, 1 март 2015 г.

The book worm TAG

Напоследък все по-често в блоговете, които следя, се появяват постове с най-различни tag-ове. Мой ред е да напиша такъв, за което се радвам, от много време си правя планове и кръстосвам палци да бъда тагната. И така, Калина от Cute Disaster ме предизвика да направя "The book worm TAG" (благодаря ти!), за това преминавам към дванадесетте въпроса. 
1. Ако мога да имам един човек или предмет, който е от книга, кого/какво бих взела?
- Ако мога да имам книжен герой, то той би бил Парк от "Елинор и Парк", защото е страшно интересен и едновременно с това обикновен. Или Оливър Ууд, he is my guy. 
Колкото до предметите, няма да откажа мантията невидимка по очевидни причини. Би било невероятно забавно да се разхождам наоколо без никой за ме види. Съгласна съм на хронографът от "Скъпоценните камъни", всичко давам да мога да се връщам назад във времето, да науча повече за съответното време и да нося красиви костюми. 

2. В кой художествен свят бих искала да живея и защо?
- Сигурно всеки един отговор на всеки един блогър е този от "Хари Потър". Моля ви, магьосници, мъгъли, Хогуортс, магия. Има ли някой, който може да откаже това? 
Но за да не бъда със всички, вторият ми вариант е светът от "Изборът", стига да съм родена някъде по-близко до кралското семейство, за да имам по-голям шанс с Максън. 
3. Ако мога да пренапиша края на книга/поредица, коя би била тя?
- Бих пренаписала края на "Лабиринтът", а по възможност втора и трета книга. Първата наистина много ми харесва, но следващите две ме оставиха някак си... чакаща, исках да стане нещо по-вълнуващо. Някак си идеята за цялото нещо се изгуби към края, героите станаха предсказуеми. Освен това отворен край... Едно от нещата, които ненавиждам.
4. Има ли поредица, която в началото съм обичала, но сега просто изобщо не харесвам?
- Поредицата, която ме накара да започна да чета - "Дневниците на вампира". Дължа на възрастта си тази мания, в началото всичко беше ненормално впечатляващо, боготворях всяка една дума от поредицата, но сега, като се връщам назад, си давам сметка, че са били някак си глупави, незавършени, без скрит смисъл и твърде високо оценени. 
5. Кой е любимият ми саундтрак от филм, направен по книга.
- Саундтракът към "50 нюанса сиво", невероятен подбор. Не мога да си избия половината песни от главата тази седмица. Това боже би е любимата ми част от филма. Също и саундтракът на "Дивергенти". (Замисляйки се, има нещо общо между двата. Ели. Ели ли е причината да ги обичам толкова?)
6. Коя е книгата/поредицата, която съм смятала, че ще намразя, но сега обичам?
- Нямата такава поредица, поне не се сещам. Опитвам се винаги да започвам книга позитивно настроена и без да се влияя от мнения, които съм прочела или думите на приятелите ми. Точно обратното (да харесвам в началото и да мразя в края) ми се случва сравнително по-често. 
7. Ако мога да изгоря една книга, коя би била тя?
- Когато прочетох този въпрос се сетих за онази сцена от "Крадецът на книги", когато горяха книги на площада. Художествена литература няма да изгоря под никакви обстоятелства, но ако имам причина да хвърля в огъня учебника по химия - с удоволствие. 
8. Ако мога да убия двама герои кои биха били те и от коя книга?
- Президентът Сноу от "Игрите на глада". И ще се опитам да бъде бавно и мъчително.
Ашли от поредицата "Лукс" също, през всички книги ме дразнеше страшно много, струваше ми се някак непотребна освен в моментите, в които караше Кейти да ревнува и пускаше саркастични обиди по неин адрес. 
9. Ако съм в казино "Лотус" от света на Пърси Джаксън, кой герой бих искала да е затворен с мен?
- Ще бъда кратка тук. Акива от "Създадена от дим и кост". 
10. Отивам на пътешествие с подводница. Но то ще се проточи дълго време и трябва да взема книги. Кои ще са те?
- Ще ми трябват много и неангажиращи книги. Бих заложила на трите на Стефъни Пъркинс, трилогията "Скъпоценните камъни", поредицата "Лунните хроники", "Кралици на красотата" на Либа Брей, някоя книга на Сара Десен... 
11. Книги, които седят в моя Wishlist от известно време.
- За съжаление книгите в листа ми са твърде много. Иска ми се да можех да чета по няколко едновременно. За сега на по-преден план са "Смарагдовозелено" на Керстин Гир, "Живота, какъвто го познавахме" на Сюзан Бет Пфефър, "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас, "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, "Списъкът на омразата" на Дженифър Браун. И поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп"
12. Кого тагвам?
- Вече нямам никаква идея кой е правил този таг, за това нека всички, които имат желание да отговорят на въпросите да се чувстват свободни да го направят! 

Още веднъж благодаря на Калина, забавлявах се страшно много, отговаряйки и изброявайки герои в ума си, за да намеря най-подходящия!