Десет причини да прочетете „Наръчник за убийства за добри момичета“ от Холи Джаксън

    Не знам за вас, но аз често минавам през периоди на подчертан интерес към true crime случаи. Подкасти, видеа, статии в интернет, книги - само ми дайте да поемам информация. Това май е логичното обяснение на любовта ми към „Наръчник за убийства на добри момичета“. Come on... преди пет години в градчето, в което живее Пип, е извършено убийство, а заподозряното момче, гаджето на жертвата, се самоубива. Пип не вярва, че той е отговорен, затова се залавя да изрови всяко доказателство и да говори с всички пряко и непряко замесени, за да достигне до истината и евентуално да оневини момчето. True crime в истинския (книжен) живот!  
    Описан така, романът звучи семпличък и някак предвидим. Повярвайте ми, и аз така си мислех. Холи Джаксън светкавично опроверга първото ми впечатление и ме накара да разлиствам страница след страница, докато не приключих някъде след полунощ, изпълнена с желание още в онзи момент да открия следващата част от поредицата и да я изчета. Причината за вълнението не е една. Затова днес искам да ви разкажа за „Наръчник за убийства за добри момичета“ и с десет точки да се опитам да ви убедя, че тази книга е повече от впечатляваща! 

     1. Заплетен сюжет, който не те губи в описания и изброявания на персонажи. Холи Джаксън не е залитнала по тенденцията на други автори да добавят ненужни сцени към действието. Тук всичко е подчинено на развитието му и му служи вярно, като е важно да се отбележи, че постъпките на героите са и главният мотор за изграждане на образите. Динамика, динамика, динамика! 

Книгите на месец април. Седем кратки ревюта

     Ти да видиш! Въпреки кофти прогнозите, и през април не се разминах с готините заглавия! Well, всъщност не четох особено много на хартия, а заложих повече на аудио формата, но не е сега моментът да се впускам в обяснения защо слушането и четенето могат да бъдат равностойни. Вместо това ви предлагам няколко кратки ревюта на априлските книги, с които да се опитам да ви убедя (или разубедя!) да хвърлите поглед на любопитни четива! 

1. „Екстаз“ и „Еуфория“ от Силвия Дей

    Поредицата за Ева и Гидиън на Силвия Дей („Кросфайър“, 5 части) ми е любимата романтично-еротична поредица. Да, признавам, отчасти заради името на главната героиня е. Освен това съчетава и повечето елементи на съвременния романс, които ме влекат - има си екшън, драма, интересни второстепенни герои, любов и обем, който да ме занимава в продължение на повече от няколко дни. 

    Можете да си представите разочарованието ми, когато изслушах тези две дъна на съвременната литература. От една страна, няма нищо от Силвия Дей такава, каквато я харесвам. От друга, историята просто е най-плоското нещо, което съм чела изобщо. Нито герои, нито сюжет, нито осъществяване на тоя сюжет. Изобщо не споменавам диалози и описания. Краят на втората част ме остави с впечатлението, че ще има и трета, но, слава на книжните богове, такава не съществува. Ще спя спокойно.