Книгите на месец март. Седем кратки ревюта

    Още един месец с няколко отметнати точки в книжните предизвикателства, които си обещах да следвам в началото на годината! Макар и книгите да не са толкова много на брой, компенсират с качество и разнообразие - най-накрая отделих време за една вечна класика и се отклоних по пътя към кримките (като цяло интересите ми в момента доста клонят в тази посока). Няма да увъртам още много; искам да ви разкажа за книгите, които прочетох през изминалия месец! 

    1. „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин (★★★★/5) - роман, който не се нуждае от каквото и да е представяне. Интрига, вълнение, чувства и герои, които още дълги години ще бъдат еталон за поколения писатели в търсене на вдъхновение и качествен пример за изграждане на образи. Гарантирам, че бавното четене на романа ще увеличи многократно удоволствието от умелия разказ на Джейн Остин. 

    Нямам огромен опит в четенето на класическа литература от този период (особено на автори от Острова, до този момент интересите ми клоняха повече към други националности) и затова в началото ми беше мъничко трудно да привикна към стила - най-вече диалозите и начина, по който хората комуникират на всяко ниво. Преодолях го бързо заради ударното начало на действието и незабавното навлизане в обкръжението на семейство Бенет. 

    Тепърва имам да гледам и екранизациите, затова ще се въздържа от споделяне на позиция за тях. Мога да се съглася обаче с всеобщото мнение, че това е една от онези книги, които трябва да прочетеш поне веднъж в живота си - вечна класика с вечни герои. 

    2. „Списъкът“ от Луси Фоли (★★★★/5) пък е супер попадение за почитателя на трилъри в мен. Централното събитие на романа е сватбата на известен ТВ персонаж и неговата половинка, красива дама, създала популярно списание. Празненството ще се състои на изолиран остров в Ирландия, а в списъка с гости фигурират имена на близки и далечни приятели, бегли познати и хора, които успешно успяват да прикрият истинското си лице до мига, когато в нощта на сватбата труп прекратява веселбата. 

    На случаен принцип пуснах аудио версията на „Списъкът“ в Сторител и изкарах абсолютен късмет, защото ако я бях чела, може би полифонията на романа нямаше да ми хареса. Историята е разказана от гледните точки на различни гости на острова. Всеки един от тях освен че предава случващото се в краткия отрязък на време покрай събитието, нюансира образите на младоженците и малко по малко дава важни детайли за отношенията между присъстващите. Така в края на романа, още преди разкриването на убиеца, читателят е напълно способен да навърже фактите и да направи съвсем правилно предположение за развръзката.
    Предвидимост за някои, за мен - точка в десетката. Рядко с криминалните романи ми се отдава възможност да вляза в роля на детектив и наистина да събирам информация, и сама да разреша случая. Много автори подават информация по начин, който не оставя време за едно финално премисляне преди края. 

А ти как говориш и четеш за книги?

    През годините стилът ми на писане на книжни публикации доста се е променил. Някога ми харесваше да мисля, че хората от другата страна на екрана са запознати със заглавието, за което говоря, затова си позволявах свободата да разказвам, но без да навлизам в развалящи удоволствието детайли. Все още пазя желанието да дискутирам сюжети и според мен важни елементи, но мисля повече и за хората, които може би четат, за да решат дали това е тяхното заглавие. Затова включвам малко повече сюжет, следвам най-общи условни насоки за структура, персонажи, силни и слаби страни на сюжета, по-забележителни сюжетни моменти... Бягам от „академичните“ разсъждения - искам текстовете ми да са достъпни за хората, които не са изучавали литературна теория. 

„Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева

    През 2017 г. прочетох първата книга на Симона Стоева, „Никога достатъчни“, когато се подготвях за предстоящи изпити и се нуждаех от няколко часа спасение от стреса. Миналата година пък я препрочетох, защото исках отново да съпреживея първото влюбване на главните й герои и да си припомня какво е да се губиш в емоция.
    Тази година държа новия й роман, озаглавен „Всички ние сме мечти“. Въобще няма да ви губя времето, като ви обяснявам какви очаквания съм имала и защо, нито пък с каква нагласа съм отворила първите страници и съм зачела редовете. Всичко това може да бъде обобщено с две кратки думи: влюбих се. И ако можех ей сега да забравя цялата книга и да я препрочета, щях. 

Това ревю съдържа части от сюжета на романа! Всички те ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят за тези от вас, които все още не са стигнали до него, но все пак биха искали да прочетат публикацията!

На лов за истории

    За човек, който има повече от 30 непрочетени книги вкъщи, ходя на пазар из книжарниците твърде често. Пет предизвикателства и безсънни нощи, посветени на прелистване на книги, на този етап също не са способни да спасят преливащата ми библиотека. Какво остава за спестяванията ми... С всичко това на ум, загърбвам тоталната забрана за купуване, която си наложих в началото на годината, и ви взимам с мен на разходка, за да си поговорим за литературата, сериали и за живота напоследък. 
    Програмата ми през последните седмици е такава, че мога да си позволя малко повече свобода за развлечения. (Малко повече значи, че онзи ден прекарах 5 часа в Симс. Всеки си има вредни навици, а моят е да контролирам несъществуващи хора и да ги карам да правят всички онези неща, които аз не мога - най-вече да отглеждам кокошки и крави и да се изхранвам с писане. Sad life.) Това обяснява и изненадващите девет книги, които завърших през февруари. Не че нямам какво да правя - имам си повече от достатъчно. Жертвата е здравият ми сън. 
    Всъщност огромна част от мотивацията ми да включа турбо режима и да уча и работя по цял ден бе премазана от тежестта на дебелия сняг, който наваля преди няколко дни. Климатичните условия ми влияят по странни начини. Дъждът е приемливата степен на приятно и ползотворно време (стига да съм си у нас), но снегът е тежката артилерия. Едно нещо мразя повече от това да ми е горещо, и то е да замръзвам. Затова доброволното обикаляне по книжарници в днешния хубав празничен ден е нещо като изключение, жертва в името на забавлението.