Страници

четвъртък, 16 април 2020 г.

Пролет в Bullet Journal. За оригиналността и желанието винаги да бъдем най-добри

      Не ми харесва да гледам пролетта през прозореца, но се налага да се примиря с факта, че любимият ми сезон ще премине неусетно пред очите ми, без да мога да се насладя на топлите слънчеви лъчи с кафе пред факултета, без да мога да се разходя в любимите си паркове, нито пък да пребродя централните улици и да хапна вкусутийки във вътрешните градини на новите сладкарнички по центъра.
       Вече съм в процес на превръщане на балкона вкъщи в градина на пет етажа над земята, но това и кратките излизания до магазина не са достатъчни, че да ме заредят с достатъчно настроение (и витамин Д в тоя ред на мисли, но това е тема за друг разговор, предполагам). Затова реших да се завърна към хоби, което преди бях превърнала в ритуал за през уикендите - реших отново да започна на рисувам в bullet journal-а си, който в момента е посветен само и единствено на организация.
       Имам bullet journal от вече повече от година - сама изрисувах предната корица и в началото започнах с желание да рисувам изгледи от всички градове, които посещавам. Исках всеки нов месец да е артистично оформен като онези от снимките в инстаграм, но бързо ми стана ясно, че не съм толкова търпелива и за мен постоянното добавяне на драскулки и цветове по страниците е по-скоро непрактично. Предпочитам чистите подредени страници, списъците със задачи и минималистично изглеждащите графи без излишни подробности. Определено не съм от онези хора, които следят в органайзера си дали са си мили зъбите, дали са пили осем чаши вода и дали са си направили десетте хиляди крачки. Списъците с поленца за отбелязване на завършена задача са центъра на месечните ми страници. Скука. И грозотия, когато започна да драскам и единственото цветно са изписаните крайни срокове за предаване на различни задачи, в ярко червено.     

сряда, 1 април 2020 г.

Recent favorites, March 2020

       Седмица номер три от домашната изолация. Седмица номер три, в която аз няма да поставя любимото на медиите словосъчетание в заглавието на пост, защото животът продължава - за някои нормално, за други - не чак толкова. При всяко положение, до голяма степен зависи от самите нас това как ще възприемем създалите се обстоятелства и дали ще се приспособим успешно към тях, за да продължим да виждаме и позитивите. А те не са никак малко. Интровертнана ми душа се наслаждава на часовете у дома, на домашното кафе, на следобедите на слънце на балкона, на онлайн обучението и на цялото време между всички други дейности, което остава за четене, лек вариант на спорт и ежедневно (о, да, обожавам!) чистене. 
        В днешния пост искам да ви разкажа за няколко неща, които ме направиха щастлива през изминалия странен месец. Вдъхновение намерих в последното видео на Криси в ютуб - него можете да изгледате ето тук, а също и в публикацията на прекрасната ми Вичи, в която ме беше споменала! Можете да я прочетете, като кликнете върху името ѝ или ето тук. Ще започна именно с темата от нейния пост: музика.