Седмица номер три от домашната изолация. Седмица номер три, в която аз няма да поставя любимото на медиите словосъчетание в заглавието на пост, защото животът продължава - за някои нормално, за други - не чак толкова. При всяко положение, до голяма степен зависи от самите нас това как ще възприемем създалите се обстоятелства и дали ще се приспособим успешно към тях, за да продължим да виждаме и позитивите. А те не са никак малко. Интровертнана ми душа се наслаждава на часовете у дома, на домашното кафе, на следобедите на слънце на балкона, на онлайн обучението и на цялото време между всички други дейности, което остава за четене, лек вариант на спорт и ежедневно (о, да, обожавам!) чистене.
В днешния пост искам да ви разкажа за няколко неща, които ме направиха щастлива през изминалия странен месец. Вдъхновение намерих в последното видео на Криси в ютуб - него можете да изгледате ето тук, а също и в публикацията на прекрасната ми Вичи, в която ме беше споменала! Можете да я прочетете, като кликнете върху името ѝ или ето тук. Ще започна именно с темата от нейния пост: музика.
На слушалки или през колонка, докато уча или чистя, у дома винаги се чува музика. Март беше страхотен музикален месец - The Weeknd и Dua Lipa, които от край време са сред любимите ми изпълнители, пуснаха по един силен албум. Break my heart, Hallucinate, Levitating (Future Nostalgia), Heartless, Save your tears, Scared to live и Escape from LA са траковете, които слушам постоянно - когато съм в коренно различни настроения, естествено. Оставям The Weeknd за по-лежерните дни, в които ритъмът ми е по-забавен, може би вали и настроението ми не е страхотно, а Дуа си пускам, когато се нуждая от малко повече енергия и мотивация. С прости думи - уча ли, нея слушам.
Не се нуждая от определено настроение, че да си пусна Не надо быть сильной на Миша Марвин. Симпатиите ми към музиката на руски език започва да се задълбочава все повече, а сега имам достатъчно време, че да се заровя и съзнателно да потърся музика, която ми харесва. Не че точно тази песен я намерих целенасочено... Същото се отнася за Аллея на Anavae. Не съм особено голям фен на remix версии на любими песни, но признавам версията на PEROX на Детство, първата песен на Rauf & Faik, която чух.
А всяка сутрин и всяка вечер си повдигам настроението със "Стой си вкъщи" на Папи Ханс. Адски пристрастяваща, с много свеж текст, готин ритъм и... поражда у мен огромно желание най-накрая да си направя профил в Тикток и да изпълня мечтата си да бъда вайръл звезда... в рамките на шегата това.
Фаворити на испански не липсват: през април топ ще продължат да бъдат Dolerme на Rosalía, Capítulos на Dvicio и Estamos mal на Sofi de la Torre.
За курса ми по Философия на езика гледах Arrival за втори път. Знам - филм за извънземни, какво общо има с езика? Връзката е във факта, че главната героиня е изтъкнат лингвист, който се опитва да разгадае основите на езика на пришълците, като по този начин цели да установи контакт и да разбере с каква цел са дошли на Земята. Беше ми адски интересно да разгледам и по-късно да анализирам този аспект от продукцията, защото се оказа, че зад изграждането на образа на героинята има много труд, факти и проучвания в областта на лингвистиката, които обогатиха общите ми познания.
Бавно се завръщам към активното гледане на корейски драми, а заглавието, което избрах през март, беше Crash landing on you, продукция на Нетфликс. Страшно добра при това! В основата на драмата се намират главните ни герои - бизнес дама от Южна Корея и военен от Северна. Пътищата им се пресичат на територията на Севера след инцидент, а историята им се развива с 16 забавни и напрегнати епизода, изпълнени с безумни ситуации, лъжи, интриги и изнудвания. Заради тази драма осъзнах, че съм голям фен на военната тематика - друга драма на подобна тема е Descendants of the sun.
Всъщност новото в книжния ми живот е Storytel - платформа за аудио книги, за която се абонирах в началото на епидемията, уж за да "чета" по-бързо дори когато не ми е възможно да седя на едно място и да разгръщам страниците. От първия изслушан запис минаха около две седмици и чувствата ми към аудио книгите са смесени, по-скоро клонящи към негативни. Не съм човек, който може да остане съсредоточен върху нещо, което слуша, вършейки задачи у дома. Хващам се как започвам да размишлявам върху различни въпроси, разказвам си вицове, тотално губя логическата нишка на историите, но после ми е трудно да се върна там, където съм прекъснала.
Трябва да съм обективна - бибиотеката на Storytel е доста богата - особено на английски език - и качеството на записите е страхотно. Заглавията, които бих прочела, са твърде много, но не мисля, че ще продължа абонамента си след първия месец, просто защото аудио книгите не са за мен.
Градинарството е ново хоби, което искам да развия тази година. Започнах с посаждането на няколко пакетчета със семена на цветенца и главната ми цел е да превърна балкона у дома в малко зелено кътче рай и място за отдих и изолация. Все още нямам кой знае колко знания и умения, използвам като източник различни видеа в Ютуб и един от най-добрите ми приятели, който вече е превърнал стаята си в същинска джунгла. Но да - макар и да не изискват коооой знае колко усилия, чувството, когато видиш малките поникнали зеленинки, е страшно удовлетворяващо. Сега само стискаме палци да не ги удавя.
Покрай онлайн обучението ми трябва много високо ниво на самоорганизация и дори още повече мотинация, за да спазвам конкретен график и да изпълнявам задачите си в зададените срокове. За целта започнах да отдавам още по-голямо внимание на Bullet journal-а си. Все още не съм го превърнала в място за различни драскулки и творчески изяви, но полагам една идея повече старание различните графи да изглеждат подредени и добре структурирани - дейност, която понякога ми отнема часове...
Сигурно изпускам още много неща, които през март са заслужили мястото си в този списък. Но нищо. Продължавам да се радвам на малките детайли от ежедневието си, които ми носят щастие и ми припомнят, че и това ще мине - всичко е временно. От нас сега се иска да бъдем търпеливи и да извървим един привидно дълъг път, без да се изгубим и без да забравим, че позитивите винаги са една идея повече от негативите. Стойте си вкъщи, четете, гледайте филми, правете всички онези неща, за които казвате, че обикновено нямате време. Бъдете отдадени и не забравяйте да казваше "обичам те" на хората, които ви заобикалят. Наслаждавайте се на спокойствието и на възможността да прекарате малко повече време сами със себе си. Поздрави!
Филми и сериали:
През март излезе третият сезон на Élite - испанска (тийн) драма за гимназисти от елитно частно училище, които за втори път се сблъскват лице в лице с убийство на свой близък приятел. Винаги и завинаги ще препоръчвам с две ръце сериала, защото е адски забавен и динамичен, актьорите са много талантливи, а сюжетът, макар и граничещ с много клишета, държи в напрежение и не те оставя безпристрастен към вълненията на вски един от героите.За курса ми по Философия на езика гледах Arrival за втори път. Знам - филм за извънземни, какво общо има с езика? Връзката е във факта, че главната героиня е изтъкнат лингвист, който се опитва да разгадае основите на езика на пришълците, като по този начин цели да установи контакт и да разбере с каква цел са дошли на Земята. Беше ми адски интересно да разгледам и по-късно да анализирам този аспект от продукцията, защото се оказа, че зад изграждането на образа на героинята има много труд, факти и проучвания в областта на лингвистиката, които обогатиха общите ми познания.
Бавно се завръщам към активното гледане на корейски драми, а заглавието, което избрах през март, беше Crash landing on you, продукция на Нетфликс. Страшно добра при това! В основата на драмата се намират главните ни герои - бизнес дама от Южна Корея и военен от Северна. Пътищата им се пресичат на територията на Севера след инцидент, а историята им се развива с 16 забавни и напрегнати епизода, изпълнени с безумни ситуации, лъжи, интриги и изнудвания. Заради тази драма осъзнах, че съм голям фен на военната тематика - друга драма на подобна тема е Descendants of the sun.
Книги:
Стоенето може да ме вдъхновява да чистя, уча и готвя, но не ми помага с четенето. През март започнах повече книги, отколкото трябваше, и завърих една миниатюрна част от тях. По-тъпо е, че не попаднах на страшно интересни и вълнуващи заглавия. Минах през What if it´s us на Becky Albertalli и Adam Silvera (с рейтинг 3/5*), припомних си "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев (4/5*), изслушах "Всяка сутрин пътят към дома стана все по-дълъг" на Бакман (3/5* - много трогателна история, но неподходящ за мен стил. Заради него оставих преди години "Баба праща поздрави и се извинява"; не ми е фаворит) и прочетох "Влакът на сираците" на Кристина Бейкър Клайн (3/5*). Всъщност новото в книжния ми живот е Storytel - платформа за аудио книги, за която се абонирах в началото на епидемията, уж за да "чета" по-бързо дори когато не ми е възможно да седя на едно място и да разгръщам страниците. От първия изслушан запис минаха около две седмици и чувствата ми към аудио книгите са смесени, по-скоро клонящи към негативни. Не съм човек, който може да остане съсредоточен върху нещо, което слуша, вършейки задачи у дома. Хващам се как започвам да размишлявам върху различни въпроси, разказвам си вицове, тотално губя логическата нишка на историите, но после ми е трудно да се върна там, където съм прекъснала.
Трябва да съм обективна - бибиотеката на Storytel е доста богата - особено на английски език - и качеството на записите е страхотно. Заглавията, които бих прочела, са твърде много, но не мисля, че ще продължа абонамента си след първия месец, просто защото аудио книгите не са за мен.
Случайни любимци:
Признавам си с известна доза срам, че инсталирах Tiktok на телефона си. Знам, знам. Ужасно е, не е морално, какво, сега и аз ли ще започна да снимам? Не. Обаче през изминалите няколко дни открих колко добро настроение предизвикват много от кратките клипчета у мен. Отбелязах също и колко време вися пред екрана, за да ги гледам... Градинарството е ново хоби, което искам да развия тази година. Започнах с посаждането на няколко пакетчета със семена на цветенца и главната ми цел е да превърна балкона у дома в малко зелено кътче рай и място за отдих и изолация. Все още нямам кой знае колко знания и умения, използвам като източник различни видеа в Ютуб и един от най-добрите ми приятели, който вече е превърнал стаята си в същинска джунгла. Но да - макар и да не изискват коооой знае колко усилия, чувството, когато видиш малките поникнали зеленинки, е страшно удовлетворяващо. Сега само стискаме палци да не ги удавя.
Покрай онлайн обучението ми трябва много високо ниво на самоорганизация и дори още повече мотинация, за да спазвам конкретен график и да изпълнявам задачите си в зададените срокове. За целта започнах да отдавам още по-голямо внимание на Bullet journal-а си. Все още не съм го превърнала в място за различни драскулки и творчески изяви, но полагам една идея повече старание различните графи да изглеждат подредени и добре структурирани - дейност, която понякога ми отнема часове...
Сигурно изпускам още много неща, които през март са заслужили мястото си в този списък. Но нищо. Продължавам да се радвам на малките детайли от ежедневието си, които ми носят щастие и ми припомнят, че и това ще мине - всичко е временно. От нас сега се иска да бъдем търпеливи и да извървим един привидно дълъг път, без да се изгубим и без да забравим, че позитивите винаги са една идея повече от негативите. Стойте си вкъщи, четете, гледайте филми, правете всички онези неща, за които казвате, че обикновено нямате време. Бъдете отдадени и не забравяйте да казваше "обичам те" на хората, които ви заобикалят. Наслаждавайте се на спокойствието и на възможността да прекарате малко повече време сами със себе си. Поздрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар