Страници

събота, 14 април 2018 г.

"Играч първи, приготви се" - да си поговорим за филма

Преди няколко дни с приятелка от университета гледахме скоро излязлата адаптация по книгата на Ърнест Клайн "Играч първи, приготви се" и нямам търпение да ви споделя мнението си.
Няколко пъти до сега съм писала "ревюта" на филми, чиито първоизточници са книги ("Хартиени градове", "Shadowhunters" и т.н.). Този път обаче ще се държа по-далеч от оригинала, тъй като от него помня съвсем малко. Прочетох "Играч първи, приготви се" в началото на 2016 година и още тогава бях меко казано очарована от динамичната обстановка, интересни герои и история, както и от начина, по който така добре познатата поп култура беше преплетена в сюжета. Дори купих книгата на няколко приятели доброволно, само и само да има с кого да коментирам. Днес със същия ентусиазъм пиша на същите хора, за да ги накарам да отидат да гледат и филма. Защото той е меко казано страхотен! 
Нека да започна с един от най-важните за мен елементи - героите. Както казах, не се чувствам подготвена да правя съпоставка на филмовите и книжни образи. Поради тази причина ще се огранича до следното: бяха забавни, различаваха се един от друг, вписваха се перфектно в обстановката и по различни начини привличаха вниманието от момента на появата си до този, в който напускаха обсега на камерата. Кастът, с изключение на Olivia Cooke, ми е напълно непознат, и все пак успя да ме очарова. (Добре де, нека си го кажа - оправдаха малките очаквания, които имах благодарение на спомените, останали от романа на Клайн. Може би не си представях аватарите им в играта по точно този начин, но мога да си затворя очите, защото това е въпрос на въображение. В това се крие магията и на литературата, и на киното - винаги има различни гледни точки и варианти за осъществяване на представите.)
Единственият по-голям проблем, който имам с филма (и все пак достатъчно малък, че да не го изтъквам в разговори), е сценарият, който на моменти ми се струваше плосък, дори и с присъствието на монолозите на главния герой (Уейд). Стана ясно за какъв свят иде реч, в последствие на какво се е стигнало до създаването му и т.н. Липсваше ми, например, репликата "Играч първи, приготви се", която така ясно помня от книгата. Липсваха ми и още малко закачки и хумор. 
Рязко на това контрастира една от положителните за мен черти на филма - препратките към актуалната поп култура, както и тази от 80-те и 90-те години на ХХ век. Филми ("Сиянието"), различни игри и дори музика, вървяща като фон - имаше по нещо за всеки почитател на тези течения. Разбира се, докато се ровех из Туитър, за да видя какво е масовото мнение за адаптацията, попаднах на много изказвания на т.нар. "нърдове", които критикуваха свръхупотребата и "неадекватността" на някои от препратките. С това не мога да се съглася. За мен всичко беше в реда на нормалното и приятното за зрителите. Впечатлена съм!  (Освен това: Oh God, it´s fucking Chucky!)
Саундтракът ми се стори приятен - напълно подходящ за филма и, честно казано, бих си го пуснала да го слушам докато уча или правя неща из вкъщи, така че и по този параграф вдигам пръст нагоре. 
За последно оставих най-впечатляващия елемент на "Играч първи, приготви се" и този, заради който абсолютно бих се върнала още един-два пъти в киното - анимацията. Великолепна! Много цветна и жива, реалистична по особен начин. Накара ме да "вляза" в света на ОАЗИС. От аватарите на играчите, през местата, през които минаваха те, до най-малките детайли в сцените с битки - искрички, малки парченца железа, бетони, стъкло - каквото се сетите! 
В заключение искам да кажа, че съм много, много впечатлена! Тези 2 часа и 20 минути в залата бяха истинско удоволствие. Комбинацията между реалност и анимация с огромен успех държа вниманието ми за този период и успя да ме откъсне от моята реалност и да ме повлече в света на ОАЗИС заедно с главните герои. Залягах на стола, опитвах се да пъхна ключове в ключалки заедно с Уейд и се държах здраво, когато планети гърмяха. Чудя се до колко можем да приемем "Играч първи, приготви се" за пророчески. Дали някой ден и ние ще имаме възможност да сложим маски и да се пренесем в друга реалност, където може да бъдем които искаме? Остава да видим. Но до тогава има доста време - предлагам ви да го запълните с пътуване до най-близкото кино и гледане на великолепната продукция на Спилбърг по книгата на Ърнест Клайн: "Играч първи, приготви се"!

неделя, 8 април 2018 г.

Най-цветното време в годината

Рядко се обръщам към блога, за да поздравя за някой празник - за това разчитам на различните си профили в социалните мрежи. Но тази година Великден дойде ръка за ръка с някакво неописеумо щастие, добро настроение и желание да документирам предните две тук. 

Честит Великден!
Един от любимите ми празници! 

Не бих казала, че го обичам толкова много заради религиозната част. Да, почитам традициите, на които ме учи семейството ми, но ги оценявам най-вече, защото те значат "време с любимите ми хора". Дните покрай Великден винаги прекарвам със семейството си - боядисваме яйца, докато слушаме музика, понякога пътуваме, но най-важното - оценяваме почивката и миговете, в които никой не бърза за работа или училище.  Имаме възможност да си обърнем внимание един на друг.
Освен това, Великден е моментът в годината, който за мен окончателно поставя началото на пролетта. Обожавам да виждам зеленеещите дръвчета и цъфтящите цветя, когато излезам вън, а също рано сутрин да слушам птичките, докато слънцето лека-полека изгрява и става все по-топло. 
Надявам се да прекарате деня си в компанята на любими хора, да ви се падне най-здравото яйце и, разбира се, желая на всички много здраве и щастие през 2018-та!