понеделник, 31 декември 2018 г.

Без новогодишни цели тази година

Краят на 2018-та приближава с бясна скорост, а с него и надеждите за "ново аз", "нови" върхове за покоряване, "нова" възможност да поправим грешките от миналото си, да се отървем от някой друг вреден навик, да започнем да спортуваме повече и какво ли още не. 
Но защо трябва да чакаме началото на новата година, защо трябва да чакаме дори понеделника, за да направим нещата, които искаме?
Ние, хората, харесваме идеята за ново, чисто начало, след което можем да градим живота си по начин, различен от предишния - по-добър и изчистен от всякакви пороци. Харесва ни това да имаме отправна точка, както и идеи за осъществяване. "Новогодишни цели". Мечти и желания, които имаме, подхващаме мотивирано, но често оставяме. Защо? Сигурно защото след "Ще започна с идването на новата година" идва "Ще започна следващия понеделник" или "Ще започна в началото на следващия месец", и така до безкрай. 
Не харесвам новогодишните цели. Същността им е прекрасна - няма нищо по-хубаво от това да си целенасочен и да преследваш нещата, които искаш. Но не е нужно да са новогодишни. Ако човек иска нещо, може да го направи още сега, точно в този момент - може да остави безсмислените си занимания, да обуе спортните обувки и най-накрая да се престраши да влезе в залата, или пък следващия път на пазар да подмине участъка с вредни храни. Не е нужно цялото това чакане на несъществуващи отправни моменти във времето, които сигурно действат като някаква мотивация понякога, но са чиста абстракция в реалността. И всъщност показват само и единствено склонността на индивида да отлага и отлага, да си намира причини да не прави нещата, които казва, че иска, а всъщност понякога си въобразява, че иска, защото са наложени от обществото.
Нима най-масовите новогодишни цели не са именно спирането на цигари, здравословното хранене, свалянето на онези 5-6 излишни килограма? Прави ми впечатление всяка година. Коментира се по телевизията, по радиото, а да не говорим за огромното количество видеа и постове на десетки ентусисти.
Като се замисля, лошото при новогодишните цели не е задължително стартовата точка. По-скоро е фактът, че някъде около края на януари и началото на февруари всички цели са забравени, вършителите - доста разочаровани, а очакванията на собствениците на фитнеси - потвърдени. Скоро си говорих с момичето от моя фитнес и тя потвърди това - бум-ът на издаването на месечни фитнес карти е през януари, но февруари намаляват драстично. Тя го обясни с това, че хората го правят, защото си мислят, че е тяхното нещо. Записват се във фитнеса с идеята да направят нещо добро за самите себе си, но в действителност не им харесва и бързо се разочароват от липсата на резултати, след което напълно се отказват. Позволих си да добавя към това, че понятието "новогодишна цел" носи в себе си погрешната идея за бързо изпълнение. Постигането на успехи не е нещо, което се случва от днес за утре, изисква търпение и отдаденост. Но кой да знае, когато на първи си плати за картата...

Тази година отново няма да си поставя цели. Повечето вече започнах да изпълнявам още в момента, в който се появяваха в ума ми. Предстои да се заема с други идеи, но това няма да стане задължително на първи януари. Ще започна новата 2019 г. без очаквания, без надежди, и ще се радвам на всяка малка победа, която ми предстои.
И въпреки това ще работя усилено по себе си и в името на всички онези неща, които искам да постигна. Ще продължа развитието си и ще бъда малко по-добра версия на себе си. Ще дам всичко от себе си, за да направя 2019-та по-добра от всички изминали досега години. 

вторник, 25 декември 2018 г.

Една Коледа разстояние

Преди точно една година в този момент отново бях вкъщи, на топло, обградена от любими хора, вкусна храна и празничен дух. Както сега се бях отдала на спомените от изминалите месеци - хубавите и лошите, тези, научили ме на урок или други, дали ми повод за размисъл. 
365 дни, цяла година, много случки, смях, емоции, запознанства и новости. 365 интересни дни, които едва ли ще се повторят в периода до следващата Коледа. Оказа се, че именно там се крие магията на отминаващото време - не допуска случките да се повтарят, поднася неочаквани изненади и винаги ни води към момент, в който всички парченца от пъзела са наредени и изглежда сякаш нищо не може да развали перфектния момент. Кулминацията винаги ми се е струвала 25 декември. 
А днес - усмивки, топлина и подаръци, последното от специално значение по особени причини. Харесва ми да получавам, но дори повече ми харесва да подарявам. При това не неща, за които някой ме е помолил, а такива, за които съм се сетила по време на някой случаен разговор и съм бързала да запиша тайно на бележка някъде, за да може днес хората около мен да седнат около елхата, да разкъсат опаковъчната картина и да се изненадат искрено, да се зарадват и да не скрият усмивката си до края на деня. В този дух: "Любовта тежи повече от златото" (Josephine Daskam Bacon).
Не е ясно колко части на "Сам вкъщи" ще изгледам днес, нито пък колко часа ще играя на Симс. Няма гаранция и колко от останалите от снощи сармички ще хапна. Колкото и да е отговорът на трите - няма да го направя с угризения и определено няма да си мисля за това колко време ще трябва да тичам на пътеката след празниците. Днес е ден за почивка и наслаждаване на свободното време преди онова-което-не-бива-да-се-назовава (ако не се сещате - сесията).

А Блогмас беше успешен! Написах 11 поста (заедно с този) - не са 24 както повелява блог и влог традицията, но пак са по-добре от 4-те поста, които прибнипно бих публикувала. 11 поста, написани в духа на сезона и с желание да направя още една крачка към преоткриването на Stormy Garden. Благодаря на всеки от вас, отделил от времето си, за да прочете някоя или всички публикувани статии! Надявам се да са ви харесали!
След една година може би отново ще съм тук и ще пиша нещо подобно. Надявам се обаче 365-те дни да са били цветни, изпълнени със събития и прекрасни хора, пътешествия, снимки, успехи и все такива положителни нещица. Пожелавам го на всички!
Весела Коледа!

неделя, 23 декември 2018 г.

Как да останем мотивирани и да учим по време на празниците

Седмиците около коледните празници са едни от най-трудните както за работещите, така и за студентите (а да не говорим за работещите студенти). Преди празниците нямаме търпение да стане време за почивка, а след тях пък се молим времето да минава по-бавно, защото не искаме да се сблъскаме с ежедневните задачи. А пък и сесията се подава иззад ъгъла...
Мотивацията по време на тези две седмици почивка е нещо, с което се боря всяка година, защото ми отнема време да намеря баланса между удоволствие и задължение. Потиска ме мисълта, че не мога да се отдам напълно на едното или на другото, а крайните срокове започват да ме притискат и след има-няма половин месец трябва отново да се явявам на изпити, за които пък имам да науча по един учебник. 
За този празничен сезон съм заредена с няколко идеи, които да приложа и да се опитам да бъда една идея по-продуктивна, и днес искам да ги споделя с надеждата поне един от вас да намери мотивация и да използва дните си добре!

Почивка, но и Работа
Целта на "почивните" дни е повече от очевидна и е глупаво да се опитваме да се лишим от заслуженото време за отдих в името на това да бъдем свръх продуктивни. Нужно е да бъде установена граница между двете и времето да бъде разпределено - например, да се отделят по половин-един-два часа за работа на ден или пък да се отделят два-три цели дни за това. Важен е балансът и редуцирането на стреса до минимум.
Позволете си да починете добре, заредете се с енергия и след това натиснете газта и се наградете за добрата организация! 

Да систематизираме задачите си
Това е може би нещо очевидно, но все пак си струва да го спомена: систематизирани, задачите не изглеждат чак толкова страшни и предразполагат към завършването им. От много време вече to do списъците са най-добрият ми приятел, защото ми позволяват да приоритизирам и да разпределям времето си така, че накрая да съм готова с всичко в срок.

Да си намерим другарче за учене
Работата в група може да е опасна, но и страшно полезна. Плюсовете са повече от минусите. В случай, че си намерите приятел от същата специалност, можете да си правите срещи "за по кафе", в които да обсъждате теми от някой конспект, или заедно да работите по домашни или курсови работи. Но факторът "колега" не е задължителен. Който и да е понякога е по-добре от никого. Аз, например, обичам да излизам с най-добрата си приятелка. Сядаме в някое кафене и в продължение на няколко часа всяка работи самостоятелно върху задачите си. Обстановката и фактът, че виждаш продуктивността от друг, зареждат с желание и сили за учене. 

Да премахнем всичко разсейващо 
И тук визирам храна, филми, Симс 4, телефон и интернет, изкушаващи срещи с приятели и обиколки на магазини. Времето за учене, което сте отделили по предназначение, трябва да е само за това и за нищо друго. Използвайте празниците като удобен повод да упражните този принцип и след това го приложете през новата година като част от учебната ви рутина!

Да учим "умно", а не много дълго!
Тук съм виновна! Харесва ми идеята за дълга сесия учене и премятане на учебници, но това не винаги е най-добрият и най-вече най-умният вариант. Намерете вашия начин да бъдете възможно най-продуктивни за минимален период от време - опитайте за час-час и половина да възприемете материал, който би ви отнел двойно повече време. Или учете три часа, но се съсредоточете върху повече задачи. Учете активно, а не пасивно. Експериментирайте с подхода си и се награждавайте за малките успехи.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

Нашата малка джинджифилова къщичка

Тази година със сетра ми за първи път направихме две малки джинджифилови къщички. Решихме за по-сигурно да заложим на вече готови части, които намерихме в Икеа, но се случи така, че "лепилото", с което би трябвало да бъдат прикрепени и декорирани те, беше свършило в магазина и се наложи да правя сама. Може би именно то стана причината за провала - стените на къщичките ни няколко пъти паднаха, трябваше да ги придържаме 30 минути и най-накрая декорацията стана по-скоро като полу-разтопен сняг, отколкото каквото и да било друго. 
Все пак ги завършихме - украсихме ги с много бонбони и декорацийки, междувременно изядохме голяма част от неизползваните такива, докато слушахме музика и се подигравахме една на друга за великите творения. 
Със сигурност препоръчвам правенето на подобен вид проекти, но ако имате много голямо търпение и не се ядосвате, когато нещо се обърка (тоест, не сте като мен). Трудно е иска доста време и прецизност, а и след това не ви се ще да ги развалите, за да ги хапнете. 

неделя, 16 декември 2018 г.

"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" от Цвета Тодорова - Ревю

Никога не съм си падала по поезия - нямам претенции да имам страхотен усет и понякога се слувча да свръхинтерпретирам, да ровичкам за скрити значения. Струва ми се твърде сложна и недостъпна, случва се често да не харесвам произведения, които хората покрай мен обожават. Виждам я като нещо строго лично - цяло преживяване, от което всеки индивид може да си извлече различна поука и да види нещо противоположно на това на седящия до него. В поезията няма правилно и грешно. А понякога всичко се свежда до моментни чувства, които взимат превес и наклоняват везната на една страна. Случаят с "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" е малко по-специален. 
Стихосбирката на слънчевата Цвета Тодорова е непретенциозна, съставена от прости думи, които формират сложни изречения. Стиховете в нея хващат читателя и го пренасят през цяла гама от емоции - някои положителни, други не чак толкова. Хвърлят го към бездънна пропаст от спомени, които предизвикват умилителни усмивки за едно време, в което двете лица на любовта се сблъскват едно в друго до създаването на зрелищна заря от чувства - тях Цвета предава простичко, леко, без претенцията на велик поет, готов да завзема нови висини. И пак, прави именно това по свой собствен начин. 

Темата, която обединява стиховете, е любовта във всички нейни форми - красива, мечтана, но и болезнена и носталгична. Ако бях прочела мъничката книжка преди два месеца, най-вероятно щях да изплача душата си. Днес я прелиствам с щастлива усмивка, защото няколко определени стиха уцелват правилното място в душата ми по правилния начин. Това е качеството, което до този момент е спечелило толкова много привърженици на поезията на Цвета, а и ще продължи да печели такива - посланията ѝ могат да намерят пътя си към всеки един, който се зачете. Звучат искрено и преживяно. 
В стила и оформлението на стихосбирката намирам известна прилика в нашумялата Рупи Каур, но не виждам място за сравнение, защото двете интерпретират различни теми с различен подход и повече или по-малко омагьосват читателите си чрез майсторската си игра с думите.

Започнах с това, че за мен "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" е по-различна от останалите стихосбирки, и всичко, изписано до този момент, обяснява. Искам обаче да добавя едно последно нещо в защита на твърдението си: любовта е едно от универсалните понятия, които използваме в живота си. Него не можем да отнесем към една нещо или към един-единствен човек. Понякога тя е нещо по-голямо, по-всеобхватно. И Цвета се е справила страхотно със задачата си да загатне тази всеобхватност. Любов сега, любов преди, любов някога; към Него или Нея, към себе си, към Живота. Тъга и Щастие заради мен и заради теб. И всичко това в едни 64 странички.

И отново - аз не разбирам поезията. Сложна ми е. Но мога да усетя емоции и да оценя таланта. И това ми е достатъчна причина да ви предложа "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" - прочетете я и сами се уверете, че има и такива млади хора - талантливи и с желание да се изявят и докажат.

петък, 14 декември 2018 г.

Съкровища от Коледния панаир на книгата 2018

Вече е традиция всяка зима, съвсем малко преди коледните празници, да посещавам любимия ми Коледен панаир на книгата и да се прибирам вкъщи с повече книги, отколкото са ми нужни. С този пазар тази година провалям пост, който исках да публикувам, свързан именно с това масово купуване на книги два-три пъти в годината, което влияе понякога негативно на четенето. Но... Нека да се направим, че не съм си правила този план. Вместо това днес ще се съредоточим върху книжките, които вчера си намериха нов дом в библиотеката ми.
С приятелка от университета отидохме на "кратка" обиколка из четирите етажа на НДК, пълни с изкушения. И двете си пръгнахме с прекалено много, но за разлика от нея, на мен ми се върти идеята да напарвя още един курс до Двореца, защото си харесах още три заглавия, които с тъга оставих зад себе си вчера.
Този път не си взимах само популярни, напоследък нашумели заглавия главно защото много издателства предлагаха страхотни оферти от сорта на три книги за десет лева. Такива, например, са "Влакът на сираците", "Куршум за двама" и "Акушерката от харема" - тотално непланирани покупки, но нямаше как да не ги взема след като прочетох анотациите и ги харесах много! 
"Художникът на битки" на Артуро Перес-Реверте пък ми попадна съвсем случайно и нямаше начин да я оставя в купинката с книжки по пет лева. Уча испанска филология, както може би знаете, и се интересувам от много испаноговорещи писатели. През изминалите две години Перес-Реверте ми беше препоръчван от преподавателите ми многократно. И вчера ударих джакпота с любимата им негова книга. 
Вълнувам се страшно много за биографията на принцеса Даяна. Хвърлила съм ѝ поглед още от първите дни на работа в книжарницата, и вчера се наградих с нея без повод. Не мога да кажа, че следя много-много живота на кралското семейство, нито пък че ги харесвам чаааак толкова. И въпреки това фигурата на Даяна винаги ми е била интересна. Гледала съм страшно много документални филми за живота и смъртта ѝ и имам своите теории за второто. Бих искала да се запозная с други факти за нея, които не са ми попадали до този момент.
"Разказано на водата" от Паула Хоукинс също е непланирана, но пък съм щастлива, че я фокусирах на щанда на Ентусиаст, понеже доста си падам по криминални романи, а пък на Паула Хоукинс съм фен откакто прочетох "Момичето от влака". Не съм чела предварително ревюта (добра идея е сега да погледна) и се надявам да оправдае очакванията ми.
И последната и единствена книга, която целенасочено търсех на щанда на любимите Ибис - "Девети ноември" от Колийн Хуувър. Прочетох "Жестока любов" скоро и се зарекох, че ще прочета всяка книга на авторката, която се публикува на български. Избрах точно тази заради прекрасинте ревюта на български блогъри. Стискам палци да не ме разочарова! 

А вие посетихте ли Панаира, какво си взехте? Какво ще четете през предстоящата коледна почивка?

вторник, 11 декември 2018 г.

Из Netflix мемоарите на една студентка

Сред нас, студентите, Нетфликс се е превърнал в нещо като шега, понже с него можем да обясним отсъствия, ненаписани задачи и пропуснати крайни срокове. С две думи - нямаме време, но за сметка на това имаме огромно желание да си пуснем някой сериал и да го гледаме, докато не приключим и с последния епизод на последния излязъл сезон. Все по-често се случва да е с основание. 
Напоследък освен обичайните любими предавания на платформата се качват и оригинали на Нетфликс, които стават все по-добри според моето скромно мнение. Разбира се, тук съм, за да направя кратък guide за всички онези от тях, които наистина си струват. 

неделя, 9 декември 2018 г.

Втори 8-ми декември

За осми декември не пътувахме по хлъзгави пътища в Банско, за да качваме снимки от хотелски стаи и да пием скъп алкохол. Не си купихме скъпи тоалети специално за вечерта. Не се редихме на километрични опашки пред дискотеки в Студентски град и не се катерихме по маси под оглушителния звук на чалга. 
Но пък бяхме заедно - хората, които искахме за се забавляваме и да не изпадаме в крайности, за които ще си спомняме със странно чувство. Организирахме се в послединя момент и бяхме малка група (не целият курс), решихме да отидем на латиноамерикаснки бар - тематично, нали сме испанска филология.
И си изкарахме жестоко!

Регетон и голямо място за танци, присветкващи светлини, приятели и добро настроение - оказа се, че само това ми е нужно, за да си прекарам студентския празник страхотно. Не очаквах - не знаех къде отивам и дали ще ми хареса, не бях сигурна дали по някое време няма да ми стане скучно. Радвам се, че опасенията ми не останаха оправдани. Диляна си дойде от Милано, реши да се включи в скромната ни групичка и си мисля, че и тя си прекара страхотно. Разбихме се на регетон, бяха разочаровани от мен, защото не знам всички песни, които пускаха, минахме по няколко шота текила и пихме страшнно свеж джин с тоник с краставица и черен пипер, който бих се опитала да си направя вкъщи. Насладихме се на страхотната обстановка в Макондо (бар) в латиноамерикански стил, но си направихме твърде малко снимки (аз, например, имам една-единствена, на която със затворени очи и смешна усмивка ям краставицата от коктейла, която съм хванала с две сламки, все едно са клечки за ядене. Няма да ви удостоя с удоволствието да я видите, отива в личния архив). 
Прибирахме се с прекрасния нощен градски. След забавен момент с непознати на улицата и след това 15 минути пеша от спирката до нас с танцова стъпка, най-сетне дойде време за тотално размазване - но в леглото. 
Няма значение къде сте били, надявам се просто да сте си изкарали толкова добре, колкото и аз; да сте били в готина компания и да сте правили нещата, които искате. В крайна сметка, това са дните от следването, за които ще разказваме след някоя друга година. 

А пък днес продължавам с редовните занимания - чистене, фитнес, учене, някое пътешествие до Икеа...

петък, 7 декември 2018 г.

"Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич - Ревю

"Как ще си запишете душата ми? Ако аз самата невинаги я чета..."
Не е лесна задача да говориш за книги, които не могат да бъдат описани простичко и само с няколко думи. Емоционалният им заряд е твърде голям, човешки са, предизвикват съжаление и понякога те карат да искаш да престанеш да четеш, защото ти идва в повече. Нека обаче да не бъркаме "Чернобилска молитва" с другите книги, за които би могло да се отнесе това. Защо? Защото придава плътност на описания от сорта на "много близка до мен", "реална" и "истинска" - чернобилската трагедия, за съжаление, не е продукт на въображението на някой автор, ами е реалността, в която хиляди са принудени да живеят до днешни дни. 

Достоверността на книгата се базира на факти, но не такива, до които можем да достигнем чрез Уикипедия или някой документален филм; става въпрос за факти, представени от хора, видели със собствените си очи последствията, опитали да продължат живота си и (не)успели. Разказани са под формата на монолози на работници, военни, журналисти, физици, политици, съпрузи, деца. И по изреченото личи всеки момент от изживения ужас - неспокойни са, тъжат, страдат и мечтаят за друга реалност. За повечето от свидетелите информацията от документите е незначителна, защото е обработена и изопачена. Свидетелствата им от първа ръка са превърнати в нещо много по-важно от нея. Заедно са разказ за живота на "оцелелите", в който понятията "вина", "любов" и "страх" на моменти придобиват различни значения.
"Изкуството е спомен. Спомен за това, което сме били. Страх ме е... страх ме е, че страхът сменя в живота ни любовта..."
"Бета-частица, алфа-частица... Цезий, стронций... Те се разпадат, размиват се, пренасят се... А какво става с човека?"
Трудно може да се възприеме фактът, че някои от хората, дали интервю на Светлана Алексиевич, да станали свидетели на няколко трагедии през живота си - 11 септември, Войните, ГУЛАГ и взривяването на централата през 1986 г. Сигурно още. Всяка една е малка война, която е оставила значим отпечатък в световната история, но най-вече в живота на отделната личност.
Гласовете в "Чернобилска молитва" звучат все едно се надпреварват в категория "най-голям ужас". Не е ясно чии истории са най-трагични: на "доброволците", които стъпват на облъчена земя и светкавично осъзнават, че може би няма да видят любимите си хора никога повече; на семействата, които са принудени да заровят домовете си и да се качат автобуси, за да пропътуват стотици километри и да започнат нов, но нежелан живот; на майките, които са принудени да избират между любовта и живота, а след това трябва да се разделят с двете или да се борят с децата си за поредната глътка въздух.
„Вместо обичайните утешителни думи лекарят казва на жената на умиращия мъж: „Не може да се приближавате! Не може да го целувате! Не може да го галите! Това вече не е любимият човек, а обект, подлежащ на дезактивация“. Тук и Шекспир отстъпва. И великият Данте. Въпросът е: да се приближа или да не се приближа? Да целуна или да не целуна?“
Понякога изниква мисълта, че човешкият живот е нищо. Или че става само за разменна монета. Всичко това, защото целият инцидент е обграден от лъжи - от правителство, от работници, от медии. Достъпът до истината е свободен само за онези, които ще спечелят, ако я задържат в тайна, като ликвидират всичко и всеки, позволил си да изрече дори една грешна думичка.
Фалшивата подреденост и равенство, които проповядва идеологията на комунизма, рухват също толкова внезапно и силно, колкото и чернобилския реактор, а също и сигурността на обикновения човек. И бързо се стига до едно генерално заключение - може би трябва да се страхуваме не от радиацията, а от човека - истинското чудовище.
"Чернобилска молитва" не е нападка към онези, допуснали грешка. Не е нападка и към всички, допринесли към задълбочаването на проблема. Не е и молба за съжаление. Тя е призив към всеки един от нас да знае и да помни.

Тук оставям няколко линка с откъси от книгата, които ви препоръчвам да прочетет, ако планирате да дадете възможност на "Чернобилска молитва": freepoetrysociety, Paradox, Площад Славейков

вторник, 4 декември 2018 г.

Любими козметични продукти през зимата

Зимата е сезонът, който с идването си винаги ми напомня, че трябва да полагам повече грижи за себе си във всяко едно отношение: обличам се по-дебело и топло, опитвам се да се храня здравосволно и все пак се награждавам с някой горещ шоколад или коледна напитка от Коста, спортувам усилено и се грижа за кожата си.
Последното от изброените е темата на днешния ми пост. Той е извън зоната ми на комфорт - отдавна не съм писала за козметика и продукти, а и не се чувствам чааак толкова информирана, че да изказвам мнение. И все пак съм тук, за да разширявам познанията си и да споделям мнение!
Продуктите, които са част от рутината ми в последния месец, са сред любимите ми по една или друга причина.

Започвам с няколко продукта за грижа за кожата, които харесвам страшно много! 
Мицеларната вода на Mixa е най-приказният разтвор за почистване на грим, който съм използвала. Тази на снимката не е предназначена за моя тип кожа (смесена), но върши работата перфектно и миризмата ѝ е една идея по-поносима от тази на останалите от серията. Не нося ФДТ или други сериозно покриващи продукти през деня, но все пак не изпускам стъпката, защото водата премахва мръсотията от прекрасния софийски въздух и оставя кожата ми готова за следващите стъпки в рутината. (Цена: около 10 лева)
Uriage Gel Nettoyant е измивен гел за лице и тяло, който си взех след консултация с дерматолог. Предназначен е за смесена и мазна кожа. Формулата му е без сапун и парабени, усеща се много нежна, прави лека пяна и няма натрапчива миризма, която да остане след измиване. Оставя кожата ми една идея по-матирана и наистина чиста. Използвам го вечер преди да нанеса крем (най-често използвам най-обикновения защитен крем Бочко с витамин Е, невен и маслина, предназначен за 0+ месеца, тъй като напоследък той е единственият продукт, който не ми създава проблеми), а понякога и сутрин, когато искам да разнообразя. (Цена: 25-27 лева, в зависимост от аптеката)
Почистващият продукт за сутрините е пяната за измиване с розово масло на Leganza. Отново - деликатна пяна и малко по-силен от нужното аромат на роза. Оставя кожата ми чиста и мека. След няколко седмици употреба забелязвам, че изглежда значително по-добре, но не мога да кажа дали това се дължи само на един продукт, или на комбинацията от всички използвани. (Цена: около 5 лева)
Колкото и да обичам да си играя с грим, напоследък нямам достатъчно време. Стъпките ми за ежедневен грим са сведени до минимум, но все пак всики задължителни.

неделя, 2 декември 2018 г.

Блогмас 2018!

Ако гледаме от практичната страна на нещата, този пост трябваше да публикувам вчера, на първи декември, за да обявя официално участието си в Блогмас. Но и днес е ден! И блогмас ще има! 
Днешният пост е малко инцидентен и непланиран. Нямах намерение да пиша прозаични обяснения, но пък ми се прииска (а и ще използвам възможността да споделя какво правя напоследък). 
Участието ми в Блогмас не беше точно планирано, но и няма да е като обичайните такива - за съжаление тази година отново няма да имам възможност да публикувам ежедневно, особено дейли постове - нека си признаем, че в един момент те и без това стават доста скучни, защото никой няма чааак толкова интересно ежедневие, освен ако предварително не е планирал разни събития или дейности. Имам доста задължения към университета, отделно лични задачи, заровена съм в книги и това силно ограничава времето ми за писане. Затова планът ми е през 2-3 дни (а понякога дори по-малко) но 24 декември да пускам тематични зимни или коледни статийки с възможно най-разнообразно съдържание, за да не зарина блога с еднотипни теми, които и без това няма да бъдат интересни за никого. Планирала съм колаборация, теми за размисъл, идеи и типично коледни нещица. Със сигурност ще черпя вдъхновение от всички влогъри и блогъри, които тази година също ще качват редовно. Желая късмет и много забавление на участниците, а също и приятно четене на читателите!

събота, 1 декември 2018 г.

Коледно-декемврийски книжен маратон #чилколеда

Коледен маратон? 
Бройте ме!
Преди няколко дни Криси пусна в ютуб канала си видео на тема коледния книжен маратон, който тя и Марто от  justmybookstagram организират този месец. И не ми отне много убеждаване, за да реша, че ще се включа! 
Не съм най-големият почитател на книжните маратони, защото в по-голямата част от случаите са организирани така, че на де мога да ги наместя в графика си - седем книги, една седмица, сто категории, ама и предизвикателства междувременно... Това е и причината на организаторите да променят обичайните правила и да ги направят удобни и предразполагащи към четене! Имаме не една седмица, а цял месец - от днес, 01.12, до 24.12, за да прочетем книжки, които да се впишат в следните шест категории: 
1. Джинджифилова бисквита - кратка книга 
2. Коледни лампички - четете книга само след залез 
3. Коледна играчка - книга, която е като бижу в библиотеката ви 
4. Коледна звезда - книгата, която най-много искате да прочетете през декември 
5. Коледен подарък - книга, която някой ви е подарил 
6. Коледна магия - книга, която прави хората по-добри

Важно уточнение е, че една книга може да съотвестства на две или повече категории - идеята е да няма напрежение и всеки, решил да вземе участие, да се забавлява и да му е приятно, докато чете. 
Не съм сто процента сигурна кои книги ще чета аз, тъй като в последно време съм на настроения и предпочитам да нямам планове. Има само няколко книжки, за които си мисля, и които избрах с тайната мисъл да ги "унищожа" преди предстоящия Коледен панаир на книгата - искам да мога да си накупя книжки без угризения, че имам сто непрочетени къщи. Ще си купя ги с мисълта, че имам 97 непрочетени!
Другата причина, която ме подтикна към това решение, е неудовлетворението от изминалата година в читателски план. Четох, но не четох достатъчно и не се насладих на книгите, които попаднаха в ръцете ми. Иска ми се да запомня 2018-та с хубави попадения измежду всички посредствени. С тази мисъл избрах следните няколко заглавия: 
"Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич - страшно не-коледна книга. Но искам да я прочета от мнооого време и мисля, че сега е подходящият момент, освен това си мисля, че ще я чета само след залез. На теория с нея ще мога да отметна категории 2, 4 и 6.
"Хари Потър и стаята на тайните" - няма начин да е зима и Ева да не прочете поне една книга от поредицата на Роулинг. Избрах втората част, защото ми е любима и е достатъчно кратка, че да отговори на предизвикателство номер 1 и 5 (подарък от роднини от преди много години!).
Бижуто на рафтовете ми ще е "Ясновидците" на Либа Брей. Вече съм я чела и дори имам написано ревю за нея - можете да го прочетете ето тук. От миналия панаир на книгата си купих и втората част, но не помня достатъчно добре сюжета, че да я започна. Затова е време за препрочитане!
Както казах - ще променям, ще добавям и ще махам, но най-важното е, че ще чета и ще се постарая да се насладя на макс!
Благодаря на Криси и Марто и поздравления за категориите и желанието тази година да организират маратон! Кликтете тук, за да изгледате нейното видео по темата, и тук, за да посетите неговия блог.
Приятно четене на всеки от вас, решил да се включи! Четете хубави книги и се забавлявайте! И весел Блогмас!