Ако гледаме от практичната страна на нещата, този пост трябваше да публикувам вчера, на първи декември, за да обявя официално участието си в Блогмас. Но и днес е ден! И блогмас ще има!
Днешният пост е малко инцидентен и непланиран. Нямах намерение да пиша прозаични обяснения, но пък ми се прииска (а и ще използвам възможността да споделя какво правя напоследък).
Участието ми в Блогмас не беше точно планирано, но и няма да е като обичайните такива - за съжаление тази година отново няма да имам възможност да публикувам ежедневно, особено дейли постове - нека си признаем, че в един момент те и без това стават доста скучни, защото никой няма чааак толкова интересно ежедневие, освен ако предварително не е планирал разни събития или дейности. Имам доста задължения към университета, отделно лични задачи, заровена съм в книги и това силно ограничава времето ми за писане. Затова планът ми е през 2-3 дни (а понякога дори по-малко) но 24 декември да пускам тематични зимни или коледни статийки с възможно най-разнообразно съдържание, за да не зарина блога с еднотипни теми, които и без това няма да бъдат интересни за никого. Планирала съм колаборация, теми за размисъл, идеи и типично коледни нещица. Със сигурност ще черпя вдъхновение от всички влогъри и блогъри, които тази година също ще качват редовно. Желая късмет и много забавление на участниците, а също и приятно четене на читателите!
Днес ми е ден за наваксване с всичко: тук трябва да напиша предварително два поста, за да може през работната седмица да не стигна до задънена улица, а иначе ми предстои здраво учене по италиански (сесия иде), превод на един кратък разказ и доста проучвания, свързани с глобализацията и световния пазар, за да напиша съчинение - курсова работа по един от най-любимите ми предмети. Да не забравяме домашното по социолингвистика и морфология.
Тези от вас, които ме познават в реалния живот, знаят, че обичам да съм затрупана с работа, защото ми харесва чувството за продуктивност. Предпочитам пълен със задачи лист пред десет "свободни" часа, в които просто да лежа и да се чудя какво да правя. Стига да имам чаша с кафе или чай (напоследък пробвам много нови и ги предпочитам пред кафето), мога да стоя с часове на бюрото, да пиша и да чета. Зимната атмосфера много допринася за позитивното ми настроение по това време на годината. Става ми много хубаво, когато погледна през прозореца и видя покритите със сняг дръвчета. Обичам и да излизам вън, и да се разхождам от нас до някой магазин наоколо, колкото да позамръзна и да се прибера, за да си направя нещо топло за пиене и да седна до парното. Идилия.
Вчера с приятелка ходихме да гледаме "Роди се звезда". И двете сме очаровани. За филма се говори предостатъчно навсякъде, при това мнението е предимно позитивно. Това е причината да подходя скептично. Но съм приятно изненадана. Не мисля, че е перфектен откъм актьорска игра, например, но пък обожавам саунтрака историята, която не е идеализирана и звучи напълно реалистична. И! Прощавайте, но Лейди Гага и Брадли Купър си отиват адски много.
Също вчера започнах да чета първата книга за коледния маратон, за който писах вчера - "Чернобилска молитва". Прочетох малко повече от 50 страници и засега страшно много ми харесва. В книгите, свързани с реални събития, винаги търся гледната точка на нормалния човек, който по някакъв начин се е докоснал до случилото се, и тук този елемент присъства под формата на интервюта-монолози на чернобилци, имали късмета да оживеят след трагедията от миналия век. Тъжно е, истинско е, внася доза истинност към всички онези факти, които сме свикнали да слушаме в документални филми и да четем в учебници. Ако имам време, със сигурност ще пиша по-подробно тук!
Ще се възползвам от възможността да направя малка "реклама" на новата корейска драма на Нетфликс "Memories of Alhambra", чието действие се развива в Испания. Става въпрос за бизнесмен, който тръгва по следите на младеж, направил огромна крачка в света на видеоигрите, създавайки нова, интерактивна и невиждана досега такава. За сега има само един епизод, но и той е достатъчен, че да спечели и тези, които не са почитатели на корейските сериали. Ако имате свободно време, гледайте го! (А също и ако обичате Чаньол от ЕХО.)
И след тази рекламна пауза аз се връщам към четенето за глобализацията и действието върху Латинска Америка! Благодаря на тези от вас, стигнали до края на поста! Надявам се да продължите да четете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар