Без новогодишни цели тази година

Краят на 2018-та приближава с бясна скорост, а с него и надеждите за "ново аз", "нови" върхове за покоряване, "нова" възможност да поправим грешките от миналото си, да се отървем от някой друг вреден навик, да започнем да спортуваме повече и какво ли още не. 

Но защо трябва да чакаме началото на новата година, защо трябва да чакаме дори понеделника, за да направим нещата, които искаме?

Ние, хората, харесваме идеята за ново, чисто начало, след което можем да градим живота си по начин, различен от предишния - по-добър и изчистен от всякакви пороци. Харесва ни това да имаме отправна точка, както и идеи за осъществяване. "Новогодишни цели". Мечти и желания, които имаме, подхващаме мотивирано, но често оставяме. Защо? Сигурно защото след "Ще започна с идването на новата година" идва "Ще започна следващия понеделник" или "Ще започна в началото на следващия месец", и така до безкрай. 

Не харесвам новогодишните цели. Същността им е прекрасна - няма нищо по-хубаво от това да си целенасочен и да преследваш нещата, които искаш. Но не е нужно да са новогодишни. Ако човек иска нещо, може да го направи още сега, точно в този момент - може да остави безсмислените си занимания, да обуе спортните обувки и най-накрая да се престраши да влезе в залата, или пък следващия път на пазар да подмине участъка с вредни храни. Не е нужно цялото това чакане на несъществуващи отправни моменти във времето, които сигурно действат като някаква мотивация понякога, но са чиста абстракция в реалността. И всъщност показват само и единствено склонността на индивида да отлага и отлага, да си намира причини да не прави нещата, които казва, че иска, а всъщност понякога си въобразява, че иска, защото са наложени от обществото.

Нима най-масовите новогодишни цели не са именно спирането на цигари, здравословното хранене, свалянето на онези 5-6 излишни килограма? Прави ми впечатление всяка година. Коментира се по телевизията, по радиото, а да не говорим за огромното количество видеа и постове на десетки ентусисти.

Като се замисля, лошото при новогодишните цели не е задължително стартовата точка. По-скоро е фактът, че някъде около края на януари и началото на февруари всички цели са забравени, вършителите - доста разочаровани, а очакванията на собствениците на фитнеси - потвърдени. Скоро си говорих с момичето от моя фитнес и тя потвърди това - бум-ът на издаването на месечни фитнес карти е през януари, но февруари намаляват драстично. Тя го обясни с това, че хората го правят, защото си мислят, че е тяхното нещо. Записват се във фитнеса с идеята да направят нещо добро за самите себе си, но в действителност не им харесва и бързо се разочароват от липсата на резултати, след което напълно се отказват. Позволих си да добавя към това, че понятието "новогодишна цел" носи в себе си погрешната идея за бързо изпълнение. Постигането на успехи не е нещо, което се случва от днес за утре, изисква търпение и отдаденост. Но кой да знае, когато на първи си плати за картата...

Тази година отново няма да си поставя цели. Повечето вече започнах да изпълнявам още в момента, в който се появяваха в ума ми. Предстои да се заема с други идеи, но това няма да стане задължително на първи януари. Ще започна новата 2019 г. без очаквания, без надежди, и ще се радвам на всяка малка победа, която ми предстои.

И въпреки това ще работя усилено по себе си и в името на всички онези неща, които искам да постигна. Ще продължа развитието си и ще бъда малко по-добра версия на себе си. Ще дам всичко от себе си, за да направя 2019-та по-добра от всички изминали досега години.