"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" от Цвета Тодорова - Ревю

Никога не съм си падала по поезия - нямам претенции да имам страхотен усет и понякога се слувча да свръхинтерпретирам, да ровичкам за скрити значения. Струва ми се твърде сложна и недостъпна, случва се често да не харесвам произведения, които хората покрай мен обожават. Виждам я като нещо строго лично - цяло преживяване, от което всеки индивид може да си извлече различна поука и да види нещо противоположно на това на седящия до него. В поезията няма правилно и грешно. А понякога всичко се свежда до моментни чувства, които взимат превес и наклоняват везната на една страна. Случаят с "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" е малко по-специален. 

Стихосбирката на слънчевата Цвета Тодорова е непретенциозна, съставена от прости думи, които формират сложни изречения. Стиховете в нея хващат читателя и го пренасят през цяла гама от емоции - някои положителни, други не чак толкова. Хвърлят го към бездънна пропаст от спомени, които предизвикват умилителни усмивки за едно време, в което двете лица на любовта се сблъскват едно в друго до създаването на зрелищна заря от чувства - тях Цвета предава простичко, леко, без претенцията на велик поет, готов да завзема нови висини. И пак, прави именно това по свой собствен начин. 

Темата, която обединява стиховете, е любовта във всички нейни форми - красива, мечтана, но и болезнена и носталгична. Ако бях прочела мъничката книжка преди два месеца, най-вероятно щях да изплача душата си. Днес я прелиствам с щастлива усмивка, защото няколко определени стиха уцелват правилното място в душата ми по правилния начин. Това е качеството, което до този момент е спечелило толкова много привърженици на поезията на Цвета, а и ще продължи да печели такива - посланията ѝ могат да намерят пътя си към всеки един, който се зачете. Звучат искрено и преживяно. 

В стила и оформлението на стихосбирката намирам известна прилика в нашумялата Рупи Каур, но не виждам място за сравнение, защото двете интерпретират различни теми с различен подход и повече или по-малко омагьосват читателите си чрез майсторската си игра с думите.

Започнах с това, че за мен "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" е по-различна от останалите стихосбирки, и всичко, изписано до този момент, обяснява. Искам обаче да добавя едно последно нещо в защита на твърдението си: любовта е едно от универсалните понятия, които използваме в живота си. Него не можем да отнесем към една нещо или към един-единствен човек. Понякога тя е нещо по-голямо, по-всеобхватно. И Цвета се е справила страхотно със задачата си да загатне тази всеобхватност. Любов сега, любов преди, любов някога; към Него или Нея, към себе си, към Живота. Тъга и Щастие заради мен и заради теб. И всичко това в едни 64 странички.

И отново - аз не разбирам поезията. Сложна ми е. Но мога да усетя емоции и да оценя таланта. И това ми е достатъчна причина да ви предложа "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш" - прочетете я и сами се уверете, че има и такива млади хора - талантливи и с желание да се изявят и докажат.