Страници

неделя, 18 юли 2021 г.

Любими романи от испаноезични автори

    Четирите години изучаване на испански език в университета послужиха за нещо повече от това да ме научат как да правя морфологичен и синтактичен анализ на прости и сложни изречения на ниво, по-високо от това на осмокласник. Всъщност се превърнаха в перфектния повод да изляза от зоната си на комфорт и да се гмурна в обширен литературен океан. На принципа "проба-грешка" за това време изпитах вкусовете си и, смея да твърдя, продължих да развивам аналитичните си способности, създавайки един не много дълъг, но все пак ценен списък със заглавия на испаноезични писатели, които днес с огромно нетърпение искам да ви представя кратичко и с надеждата, че някое от заглавията ще привлече вниманието ви. Голяма част от изброените книги обаче все още си нямат превод на български език и представляват смесица от заглавия, които съм чела задължително, и други, които съм намерила сама. Естествено, литературата на испаноезичния свят е необятна. Затова настоящият списък остава отворен към допълване, промяна и предложения от вас!

събота, 19 юни 2021 г.

"Завинаги само твоя" от Луис О´Нийл - Ревю

"Завинаги само твоя" - поредният антиутопичен роман, различен от всички останали. 

    Намираме се в нашия свят, претърпял коренни промени след неназовани събития. В него властта е в ръцете на общество на мъже, в което жени не се раждат, а се проектират с една-едничка цел: да са най-перфектната си версия, за да служат възможно най-добре на мъжете. Те нямат права, абсолютно незначими са извън ролята им на домакити и компаньонки на онзи, който ги е избрал. Същества толкова нищожни, че дори имената им се изписват с малка буква. Всички отклонения от ДНК-то им се премахват. Пръвите шестнадесет години от живота им са посветени на подготовка за бъдещия семеен живот и за отглеждането на перфектни Синове, а след това, щом навършат четиресет години, идва денят за тяхната Терминация. 

Ревюто съдържа спойлери, които ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят. 

    Освен история за потенциалния живот на земята я след някоя война, я след природен катаклизъм, "Завинаги само твоя" може да се чете и като критика към съвременното общество, в което често залитаме към крайности и се понасяме във вихъра на танца, попаднали в обятията на слепия стремеж към съвършенство. Главозамайва ни, шепне ни сладки думи, обещава ни прекрасен живот, за да ни смаже. 

    Причислявам романа на Луис О´Нийл към онази група произведения, които се оценяват най-трудно. Самото четене наподобява чувството да се возиш на влакче на ужасите: не ти е никак приятно заради съдържанието, но езикът е толкова увлекателен, толкова ритмичен и завладяващ, че страниците, пълни с отблъскващи сцени, сякаш сами се сменят и те въвличат все по-навътре в перфектния свят на болка, нямо страдание и неведение. Плаши те, но те кара за мислиш; кара те да ти се повдига, но вече е твърде късно да се откъснеш; мъчно ти е, но нямаш друг избор и съдиш. Много пъти обаче изплуват няколко основателни въпроса: с какво допринася тази история към морето от всевъзможни дистопични романи; историята има ли смисъл?

четвъртък, 20 май 2021 г.

Първи стъпки в света на Сюзън Елизабет Филипс: "Идеалната половинка", "Избрах теб" и "Рай в Тексас" - Ревю

    През годините четене съм научила, че лошото настроение се лекува най-ефективно от чик-литите - онези страшни книги, които преди време посетител на книжарницата, в която работех, нарече "поезия за възрастни" и които продължават да провокират полемики под постове с красиви маникюри и полепнал по кожата пясък през летните месеци. Хубаво е да се отнасяме критично към литературата от всякакъв жанр, за да подобряваме предпочитанията си и да се възползваме от дидактическите възможности на този тип забавление, но без да забравяме, че в крайна сметка си е забавление. Романите на Сюзън Елизабет Филипс с техните шарени и провокативни корици, които едва ли някой би развявал гордо в метрото или автобуса, сякаш съществуват, за да напомнят на изписаните отгоре неща. 

    Във фокуса ми попадат три книги от поредицата "Чикаго старс", които се публикуват между 1994 и 2016 година (очаква се и нова през настоящата 2021 г.) и са преведени на български от изд. Ибис. Става въпрос за една от онези дълги, дълги поредици, които се развиват в една и съща вселена и споделят герои - главните от една част се появяват като второстепенни в друга, създавайки богат свят от образи и взаимно свързани събития, които обаче все пак могат да съществуват независими едни от други. Тук е моментът да спомена, че настоящото ревю съдържа спойлери за сюжетите на трите споменати книги. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят. 

събота, 1 май 2021 г.

Книгите на месец април. Десет кратки ревюта

    До този момент новата година се оказва благосклонна към мен и читателските ми навици. Втори месец достигам рекордния брой прочетени заглавия, но не защото ме е подгонила спортна злоба и съм решила да се съревновавам с някого, а защото имам малко повече свободно време и възможност да седна и да прочета книга от корица до корица. Друг е въпросът на какви книги попадам. 

    През април имаше и много попадения, и много разочарования; намерих книги, които ми дадоха много храна за размисъл и станаха повод за чудесни разговори с приятели, с които се опитвахме да разгадаем скрити послния. Други пък разочароваха и ме отказаха от останалите произведения на автора. В общи линии, кртината е цветна и разнообразна. А заглавията са: 

вторник, 27 април 2021 г.

"Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - Ревю

        Извън стените на лъскавите книжарници, пълни с нови, бляскави книги, чакащи своя звезден миг, съществува един безкраен свят на позабравени заглавия, сред които от време на време някой заблюден читател открива истинско съкровище. За мен това се оказа "Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - книга от около 300 страници, която от години стои на най-горния ред на библиотекатаа на нашите и търпеливо чака да бъде разлистена за първи път от има-няма 30 години, за да припомни една пленителна десетилетна сага.

    Историята повежда читателя на дълго пътешествие във времето в компанията на три поколения жени от едно семейство - Маги, Теди и Фов Люнел. През 20-те години на ХХ век незаконно родената Магали поема живота в свои ръце и пристига от провинцията в Париж, за да се прослави като един от най-добрите модели в културния център на Европа. Поразителната ѝ красота става поводът за срещата ѝ с Жулиен Мистрал - никому известен ексцентричен художник, решил да използва новодошлата като модел за следващото си произведение. Мистрал навлиза в ежедневието на Маги грубо и ненадейно и краткото им съжителство в малка и разхвърляна парижка квартира бележат както нейния собствен живот, така и живота на дъщеря ѝ Теди и внучка ѝ Фов години по-късно. Ако всички пътища водят до Рим, то пътищата на трите дами от рода Люнел неизбежно поемат в посока на Жулиен Мистрал.