2023 година в няколко изречения

    Явно ще ми е навик към края на всяка година да правя по някоя неочаквана поява тук, колкото да ъпдейтна и може би само за себе си да напиша някой друг ред, с който след време да се върна назад във времето ей така, за спомен. 

    В представите ми този път е малко по-различно, защото, вярвате или не, 2023 година беше голямо мазало. Ама голямо. Представете си мазало като от някоя супер клиширана любовна книга с траги-комични елементи, която четете, докато се пляскате по челото отново и отново, и отново, и отново, понеже още на двадесетата страница започвате да се съмнявате в психическата стабилност на главната героиня. Драги, it is more than obvious that I am the main character and the mental stability is highly questionable. 

    Подробностите от големия цирк ще запазя засега, защото кой знае, някой ден от тях може да излезе някой приличен бестселър. Но пък нищо не ми пречи все пак да споделя нещо отгоре-отгоре, колкото да синтезирам и някои изводи, които направих за себе си през изминалите 12 (а всъщност и малко повече от 12) месеца. 

    Оказва се, че както ти започне годината, така си и продължава. Затова е хубаво да прецените с кого е окей да сте при отброяването на последните секунди до зарята. Моята започна с драма. И после още драма, скарване, нарушени обещания и разочарование, което от сегашна гледна точка е добре дошло, но тогава не ме накара да се почувствам кой знае колко хубаво. Единият извод вече го посочих: внимавайте с кого влизате в новата година. Вторият е: скъпи мои, каквото и да правите, няма да промените някого, ако му давате все повече любов и внимание. Всъщност не ви е и работа. Ditch the bitch в момента, в който ви покаже и минимален дисреспект (а какво остава да ви каже, че не сте достатъчни право в очите), и продължавайте напред, защото няма да оцени цялото старание и желание да му докажете, че заслужава нещо по-добро. В повечето случаи не го. Нищо даже не заслужава. 

   

    Миналия декември с група приятели отидохме на немския коледен базар пред Народния и там една леля ни прокле. Ама съвсем буквално - няма стотинка, на ти клетва. В рамките на следващата седмица всичко взе да се срива. Половината се разделихме с партньорите си, случиха ни се някакви премеждия, а за капак на всичко ни сервираха, че затварят проекта, в който работехме към онзи момент. Та и работа нямаше. През февруари се преместих в нов проект - пълен ад. Излязох след месец и половина със сто зора, при това само и единствено защото изкарах гигантски късмет да получа оферта от компания, която днес държи сърцето ми. Изводът: и това ще мине. Невинаги ще е добре, но невинаги ще е и зле. И обикновено след нещо гадно идва друго, сто пъти по-яко. Нали знаете онази приказка за дъжда и дъгата, или за тунела и светлината. 

    Осъзнах, че животът като възрастен не е чак толкова гаден. Изключваме сметките и факта, че сам трябва да си носиш торбите от Лидл до вкъщи. Но ако съумиш да не се затвориш у вас след работно време, да не забравиш за хобитата и приятелите си, и не престанеш да експериментираш с нови занимания, всъщност работническият живот отваря повече врати, отколкото затваря. 

    Докато достигна до това умозаключение обаче мина известно време. Преди да намеря баланса, експериментирах малко повече от необходимото и забравих твърде много от нещата, които ме греят. Например, 2023 година е една от най-слабите ми в читателски план. Не гледах кой знае колко филми и сериали. Бях забравила да рисувам и творя. Всичко вече е поправено, естествено, но тези месеци, в които не практикувах онези неща, сфомиращи същността ми, бяха повече от тежки. 

    Едното хубаво, ама наистина гениално хубаво нещо, което се случи през 2023 г., е завръщането ми към активното пътуване!!! Успях да ида няколко пъти до Италия, а също и до любимата ми Испания. Плажувах на нашето черноморие, а между самолетните полети изпробвах разни туристически неща, които до онзи момент не бяха влизали в списъците ми с приоритети за екскурзии. Много ми се ще все пак някак да отразя пътуванията, макар и да е с известно закъснение. Истината е, че ми липсва да пиша текстове тип пътеписи - или поне да споделям паметни моменти от пътуванията си. Правя го лично, само за отбран най-близък кръг хора, но... 

    Което ме води до следващият извод от изминалата година: колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Това не значи да се криеш, а да бъдеш отбран с информацията, която споделяш, както и придирчив към хората, които имат достъп до личния ти живот. Не е лесно да направиш списък с хора, които да отрежеш от ежедневието си, но ми се наложи да направя и това. Сега по странен начин се чувствам много по-щастлива и свободна що се отнася до всичко, което публикувам където и да било. Затова, ако някой от вас реши, че иска да си другаруваме в социалните мрежи, може да ме открие в букстаграм акаунта ми (клик тук, за да ме последвате и да си поговорим).

    Ако някой ме накара да посоча най-лошия си нов навик, всъщност няма да ми е особено трудно. Придобих два: твърде много време в социалните мрежи като механизъм за избягване от реалността (в момента съм в частта на Тикток със смешни животни) и твърде чести пазари за неща, които на практика не ми трябват (тук пак има пръст Тикток, но също е и резултат от това да бъдеш възрастен с достъп до истински пари). Поне знам с какви цели ще започна 2024 година.  

    Бях забравила как се отплесвам, когато отворя чернова тук. Мога да пиша още дълго, но засега ще се огранича, за да не abuse-на желанието ви да продължите да четете. При всяко положение благодаря, ако по някакъв начин сте открили този пост и сте го изчели. Винаги е значело и винаги ще значи ужасно много 💓