сряда, 21 ноември 2018 г.

Ежедневни уроци от университета

Година и половина във ВУЗ не е чак толкова много време, признавам. Но пък ми беше напълно достатъчно, че да направя няколко генерални заключения, с които с напредването на лекциите се научих да живея. Може би след половин година ще се появят фактори, които да ги оборят. Може пък да има такива, които да ги затвърдят. И със сигурност ще има нови заключения, които да добавя към този списък. Но днес ще се спра на:

Времето никога не е достатъчно
Общовалиден факт, който успях да потвърдя в контекста на ученето. До заключението стигнах през първата седмица на първи курс. Изведнъж лекциите започнаха да се трупат, а към тях и домашните, курсовите работи, бързите срещи за кафета с цел социализиране. Колкото повече задачи имаш, толкова по-бързо времето тече. И ако го осъзнаеш по-рано, започва да тече още по-бързо. Две на нула в полза на времето.
С това обаче осъзнах, че е ок понякога да не си на върха на to do списъка. Ок е от време на време да оставяш по една-две несвършени задачи за утре (испанското в мен се обажда), ок е да предпочетеш почивката пред това да учиш до 2 в името на довършена задача за четене по някоя дисциплина.

Академичен живот = Социален живот
Забавлявам се с уни меменцата във фб на тема "социален живот" също толкова, колкото и останалите студенти, които са вкусили от истината, която стои зад тях. Няма време, има за учене, т.н. Но Уни не е само учене. Всъщност е време за сериозно личностно развитие, създаване на приятелства и контакти, забавление. И не е честно тези неща да страдат за сметка на ученето по простата причина, че в един момент последствията се усещат и определено не са от най-приятните.

Красивото не винаги е практично
И тук визирам няколко неща: гримът и специалния тоалет за сутрешни лекции (колкото и да ми се иска да се снимам в учебна обстановка), високите обувки, дамските чанти, tumblr органайзерите за задачи, записки, а понякога и прекрасният дълъг маникюр. В университета приоритет има всичко практично.

Понякога няма да си добър във всичко
Отне ми време да надникна над негативната страна на този факт и да осъзная, че всъщност мога да използвам слабостите си в собствена полза.
Моментът, в който осъзнаеш, че не си най-добър, че не всичко ти се отдава супер лесно, че има хора, които умеят нещо по-добре от теб или че схващат десет пъти по-бързо, е доста потискащ, защото предразполага към самосъжаление, ако не друго. И демотивира. Става така, че започваш да наблюдаваш успехите на останалите и наум си повтаряш, че ти не можеш, не ти се получава, не, не, не... Но след това си даваш сметка, че всички тези, които успяват, могат да се превърнат в страшна мотивация да учиш повече, да ги настигнеш и след това да ги надминеш. Дълъг процес, труден път, но напълно постижим.

Airplane mode е най-добрият ти приятел!
На туитър, инстаграм, Фейсбук, на всичко, когато знаеш, че те натоварват понякога също толкова, колкото и обстоятелствата в реалния живот. Днес те са главният виновник за разсейването, бавенето на задачи, отлагането им дори. И понякога единственото решение се крие в спускащото се в горната част на телефона меню и има формата на самолетче.

вторник, 6 ноември 2018 г.

За дните, в които решиш, че ще посетиш някой магазин

1. Буташ - вдигаш.
2. Не казваш на майка си/ приятеля си/ детето си/ който и да е придружител "Ооо, ми те ще си го вдигнат, нали затова работят тук".
3. Взимаш - връщаш на мястото му и не го оставяш на другия край на магазина.
4. След като ти кажат, че нещото, което искаш, го няма, не питай "Така ли?". Отговорът е да. Да, така. 
5. Не хвърляй парите си на касата. Ще ти хвърлят парите в отговор. Само дето не знаеш колко точен е този зад касата.
6. Книгата се казва "Гордост и предразсъдъци", а не "Истина или предизвикателство".
7. Не ровиш като къртица. 
8. Питаш дали има картички някъде другаде преди да платиш тази, която вече си избрал. 
9. Не дърпаш консултант за ръка/ ръкав/ друга част от тялото/униформата.
10 Не говориш на ти, когато ти се говори на Вие. Не сме на полето.
11. Не ходиш да питаш колега същото, което си попитал мен. Отговорът няма да бъде по-различен.
12. "Нямам дребни" не е опция, когато се виждат еднолевките и двулевките в ръката ти.
13. Определено не казвай "А само да ми покежете къде стои ---" в 21:57. 
14. Не говори по телефона, докато говориш с консултанта. 
15. Не очаквай консултантът да знае всичко на 100% (особено когато се намира в книжарница - не е чел всичко, не е възможно).
16. Бюрото за информация не е тук. 
17. Не, не можем да принтираме нищо от служебния ни принтер.
18. На поздрава "Добър ден/ Добър вечер" се отвръща със същото, а не с поглед ала "Ти що ми говориш, ма". 
19. Запазената стока е запазена стока и няма да ти бъде продадена, само защото се тръшкаш като петгодишно.
20. Не щракаш с пръсти на консултанта от другата страна на магазина. Причините са очевидни. 
21. Също така определено не чакаш той да стигне до теб. Консултатнът е там, за да консултира, а не за да слугува.
И още някакви такива работи...
:)