четвъртък, 7 декември 2023 г.

2023 година в няколко изречения

    Явно ще ми е навик към края на всяка година да правя по някоя неочаквана поява тук, колкото да ъпдейтна и може би само за себе си да напиша някой друг ред, с който след време да се върна назад във времето ей така, за спомен. 
    В представите ми този път е малко по-различно, защото, вярвате или не, 2023 година беше голямо мазало. Ама голямо. Представете си мазало като от някоя супер клиширана любовна книга с траги-комични елементи, която четете, докато се пляскате по челото отново и отново, и отново, и отново, понеже още на двадесетата страница започвате да се съмнявате в психическата стабилност на главната героиня. Драги, it is more than obvious that I am the main character and the mental stability is highly questionable. 
    Подробностите от големия цирк ще запазя засега, защото кой знае, някой ден от тях може да излезе някой приличен бестселър. Но пък нищо не ми пречи все пак да споделя нещо отгоре-отгоре, колкото да синтезирам и някои изводи, които направих за себе си през изминалите 12 (а всъщност и малко повече от 12) месеца. 

    Оказва се, че както ти започне годината, така си и продължава. Затова е хубаво да прецените с кого е окей да сте при отброяването на последните секунди до зарята. Моята започна с драма. И после още драма, скарване, нарушени обещания и разочарование, което от сегашна гледна точка е добре дошло, но тогава не ме накара да се почувствам кой знае колко хубаво. Единият извод вече го посочих: внимавайте с кого влизате в новата година. Вторият е: скъпи мои, каквото и да правите, няма да промените някого, ако му давате все повече любов и внимание. Всъщност не ви е и работа. Ditch the bitch в момента, в който ви покаже и минимален дисреспект (а какво остава да ви каже, че не сте достатъчни право в очите), и продължавайте напред, защото няма да оцени цялото старание и желание да му докажете, че заслужава нещо по-добро. В повечето случаи не го. Нищо даже не заслужава. 
   

четвъртък, 2 февруари 2023 г.

Когато романите се превърнат в реалност

    Явно ми е писано веднъж на няколко години да изчезвам за по пет-шест месеца и след това да се появявам с дълги и твърде обяснителни постове, които, ако трябва да бъда напълно искрена с вас, играят ролята по-скоро на (не толкова личен) дневник, отколкото средство, чрез което да се оправдая за внезапното си изчезване.
    Има нещо хубаво и нещо лошо в цялата ситуация. Противно на инстинктите си, ще ви споделя първо хубавото: близо шестте месеца отсъствие от блога и инстаграма ми бяха почивката, от която се нуждаех отчаяно след защитата на дипломната ми работа и активното откъм четене последвало лято. В този ред на мисли, лошото нещо - поради една или друга причина за това изминало време четох срамно малко. Случи се така, че животът ме удари с пълна сила - работа, сметки, нови хора, а заради тях и подновен социален живот, който реших да приоритизирам поне докато не се наситя на социален контакт. Насищането все още не се е случило, но пък в процеса започнах да осъзнавам, че да, хубаво е да внасяш новости и да се отдаваш на моментните събития, да грабиш с шепи от нещата, които ти се случват, но не е добре, ако това е с цената на онези навици и хобита, които си считал за любими и за част от същността ти. Не казвам, че се отказах от моите любими, нито пък забравих за хора или всичко, което би ви дошло на ум. Въпросът е, че ги оставих на мноооого заден план. 
    Не съжалявам, не. Новостите, опитите и изживяванията, независимо дали техният резултат е положителен и отрицателен, винаги ще бъдат добре дошли. И, трябва да си призная, тези шест месеца всъщност бяха моят личен романтичен комедиен роман. Изведнъж животът ми се завъртя така, че започнах да живея в историите, които до онзи момент стигаха до мен само през страниците на романи. Това изобщо не е свършило, но явно стигнах до онази част от историята, в която главната героиня осъзнава, че не е нужно да губи същността си, за да се впише в контекста на новото си битие, прави стъпка назад, оглежда се, преценява, връща се към любимите си хобита и дори повече засилва чувството на удовлетворение. Именно това планирам да направя аз - да се завърна към себе си и да напомня на новите хора в живота си кой е човекът, с когото се срещнаха за първи път преди половин година. 
    
    Така че нека да кажем, че това е главната новогодишна цел за 2023 г. (честита нова година, предполагам!) - да продължа да живея като главната героиня от роман, но стараейки се да не губя чертите на второстепенната героиня, която се появява в някои по-нзначителни глави от живота на други хора (защото всички знаем, че второстепенните герои са по-забавни и често по-интересни от протагонистите, ахахаха!). Февруари е новият януари, драги мои. Заредете се с позитивна енергия, вярвайте, че предстоят само щастливи мигове, и не забравяйте, че вие и само вие сте способни да контролирате ходът на събитията.