Има-няма половин година, откакто престанах да пиша редовно тук за книги (и каквото и да било), и имам чувството, че всичко се е променило - към добро или лошо аз не мога да кажа, защото не съм в крак с всички проявления на тези новости. Най-съществената разлика, който всеки, започнал да пише преди повече от две-три години, може би може да открои, е огромният наплив - все повече и повече ентусиасти създават блогове и с огромно желание за изява (и мнението им да бъде чуто) пишат и пишат, и пишат, и пишат. Това ме радва. Да видя, че толкова много тийнейджъри на възраст, по-малка от моята, проявяват интерес към младежка литература, е невероятно, защото отбелязва прогрес и оправдава всеобщото твърдение "Младите не четат, младите затъпяват, интересуват се само от техника". Броят на активни блог пространства, посветени на литература, е способен да унищожи стереотипа с размах. Проблемът идва обаче от друго - еднообразността.
Еднообразност. Едни и същи книги в сайтове с подобни имена. Едни и същи ревюта в ютуб. Едни и същи мнения, изразени с различни думи. Едно и също навсякъде. Не може аз да съм единствената, която е забелязала тенденцията да излезе една книга и след това десетима блогъри да се юрнат да пишат за нея, възпявайки едва ли не еднакви признаци. Така се получават вълни - например в една и съща седмица се пише само за едно. Следващата - за друго. Разнообразност - липсва? Лични предпочитания - сякаш заличени? Нима вече една и съща книга се оказва перфектното четиво за всеки?
Трябва да бъда коректна като кажа, че това не е ново явление, появило се с присъединяването на нови личности към малката отворена/затворена общност. Имаше си го още когато започнаха да се заформят първите групи, съсредоточили фокуса си върху young adult заглавията. Само дето тогава не беше в такива размери, защото всички се стараехме най-малкото да съобразяваме писането един с друг, така че евентуалните читатели да могат да се запознаят с нещо различно във всеки следващ сайт. Също така - до някъде отказвах да го приема.
Помня как един ден, когато все още имах профил в ask.fm, получих въпрос, свързан с "Наследницата", мисля. Гласеше нещо от сорта, че писането на ревюта е състезание между блогърите - кой ще напише пръв, как ще го напише. Общо взето - същото, което казвам и аз - еднообразност, ескалираща до открито "надбягване" кой ще заеме първото място в някакво несъществуващо състезание, само и само да е писал, да го има черно на бяло. С голямо пренебрежение отговорих на този коментар, твърдейки, че няма нищо такова. Всъщност не помня много добре. Същността на това, което искам да кажа, е, че човекът, който тогава се осмели (макар и анонимно) да ми каже това, беше напълно и сто процента прав в това да обвини в еднообразност мен, но заедно с мен и обществото, поело по грешния път. Грешен път - силно казано. Не мисля, че има грешен път, щом всеки следва това, което му харесва. Въпросът е, че в един момент това "лично предпочитание" започва да бъде съобразявано с общото течение, и след това абсолютно претопено в една малко безсмислена тенденция, която днес наблюдавам в известията във фейсбук/google+. (Предполагам, че хубавото от тази ситуация е, че знам кои са новите и набиращи популярност книги, без да си правя труда да следя отделните издателства, понеже абсолютно всички блогъри, които чета, пишат за нея.)
От сегашната ми позиция нямам особено право да критикувам или да давам съвети на когото и
да е, защото сигурно много малко хора вече знаят Stormy garden като блог, какъвто тебе преди една или две години. Не претендирам да имам същата позиция в тази общност, каквато имах тогава. Но това не значи, че все още не съм силно заинтересувана от нея и не се опитвам да следя новостите - независимо дали са разочароващи или не. Едничкото ми желание на този етап е някой ден да отворя blogger, за да разгледам пропуснатите постове, и да видя по-голямо разнообразие от жанрове, мнения, заглавия. Защото това е главният проблем, който в момента сякаш възпира блогърите да бъдат приети като хора, способни да пишат качествено за литература в контекста на изискванията, които имат читателите. Ще ми се за видя експеримент, не придържане към това, което всеки знае, че ще бъде харесано на всяка цена. Лесно е да се следват вече очертаните пътечки. Вече не става въпрос за количество, а за качество.
*пляскам от ъгъла, доволна че някой най-накрая каза всичко това*
ОтговорИзтриване*same here*
ИзтриванеАдмирации за този пост.Всичко ,което си написала до голяма степен е така и лично аз също съм забелязала тенденцията изведнъж всички да се юрнат и да пишат за една и съща книга , но понякога се случва така , тъй като книгата е била дълго очаквана и при пускането ѝ за продажба всеки тича , купува я и започва с прочита.
ОтговорИзтриванеОтносно блога ти много се надявам скоро да се "завърнеш" и отново да се радваме на постовете ти , тъй като следя блога ти от доста време и винаги откривам интересни постове :)
Благодаря ти! Разбира се, че допускам случаят да е този - дългото очакване на излизането на някое заглавие, заедно с още куп фактори, които влияят на обстоятелствата. И всъщност елементът на нетърпение от страна на читателите много ме радва, защото показва интерес към случващото се в книгоиздаването, а не сляпо следване на масата (както се получава често, особено с появата на безброй фейсбук групи и прочее). Така че всичко е много относително. Просто в много случаи прави лошо впечатление появата на пет различни текста за една и съща книга в рамките на 2-3 часа.
ИзтриванеЕдно голямо ЕВАЛА! Другото ти го казах! <3
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Мари, за подкрепата! <3
ИзтриванеМного добре си изразила с думи това, което много пъти ми е правило впечатление. Наистина има много фактори за тази еднаквост при ревютата, а примерите са хиляди. Просто някои хора не разбират, че ако прочетат дадената книга с малко закъснение от другите няма да стане нищо с тях. Напоследък има модел, който силно се налага и сред българските блогъри и това е да се обръща внимание само на young adult и фентъзи книгите, които излизат в момента, а някой остарели непрочетени класики в тези жанрове се смятат за отживелица. Да, всички чакат и искат новото, но новото не означава различно!
ОтговорИзтриванеТака че това е новата тенденция, особено когато книгите са пратени за ревю от издателствата, но това не е извинение, защото както си казала мненията на всички се припокриват напълно и само е променен редът на изказването им. Обаче това е съвсем друга тема, която не мисля да засягам. Хубаво е, че има и хора като теб, които си изказват мнението по такива въпроси, смелост е, защото не се знае кой може да се разпознае в него, но като гледам на всички им е направило впечатление това, просто чакат някой друг да го каже, за да не изглеждат "лоши" или просто знаят, че ако тръгнат да пишат по темата ще стане пожар и по-добре да не го правят! И от мен имаш поздравления за този пост, а пък и аз обичам да чета подобни неща :)
Изключително много благодаря за дългия и изчерпателен коментар, който си написала! Винаги трябва да има един, който да подхване темата и да поеме всичките последвали удари сам. Но в случая се радвам, че има хора, които подкрепят моите наблюдения и вече по-смело пристъпват към коментиране. В крайна сметка - "проблемът" няма да се реши, ако всички подминаваме и се молим не ние да сме тези, които трябва да го повдигнат и да дадат старт на "поправянето".
ИзтриванеФакт е, че пишещите в момента са в teen възрастта - демек под 20, и е някак си естествено обектът им на интерес да са по-съвременните книги, в които, както много обичат да се изразяват, могат да намерят себе си, посредством героите. Въпрос на лично предпочитание е да изберат между това да са с групата - да пишат за същите книги и да не казват нищо ново; или да се обърнат към друг жанр или най-малкото към заглавия, писани преди няколко десетилетия, за да опитат да интерпретират темите и да ги съобразят с ежедневието такова, каквото го виждаме и изживяваме днес.
Права си за това, че тенденцията е свързана предимно с книгите, които биват изпращани за ревю от различни издателства. Естествено е, когато им е предоставена бройка, всички да пишат. Но отново - иска ми се да има някакво по-силно чувство за съобразителност, което да навежда на мисълта, че ревю на някоя определена книга няма да се появи само в един блог, защото издателствата не пращат само на един пишещ. Блогърите сами се поставят в тази ситуация. И не мога да ги коря, защото пак е личен избор. След като не смятат, че лично за тях е проблем да пишат за същото, за което пишат още петима - всичко е наред, предполагам.
Отново ти благодаря за коментара! Засегна много ключови точки!
Много точно изказано мнение, което напълно отразява действителността. Браво!
ОтговорИзтриванеФакт е, че еднообразието е голям проблем. Повечето буук блогъри изразяват мнения за една и съща книга отново и отново. Публикациите се сливат една с друга и това е факт! На мен самата ми се наложи да напиша ревю (а и честно да си призная- имах огромно желание да го направя) за така нашумялата книга ,,Двор от рози и бодли" (спокойно, не е защото се възползвам от услугите на някое издателство). Както се очертава ще коментирам още две особено нашумели (,,Двор от мъгла и ярост" и ,,Железният изпит"), но това не представлява особен проблем за мен, тъй като моите вкусове са насочени по принцип към заглавия, които рядко се поднасят от блогърите (бих могла да кажа- от нито един от българските модерни буук блогъри). В блоговете на моите връстници се очертават едни и същи заглавия, едни и същи мнения. Но трябва да се признае, че от толкова поднасяните заглавия, понякога НАИСТИНА КНИГАТА СИ СТРУВА. Така се случи при мен с ,,Двор от рози и бодли". Може би еднообразието в мненията и коментираните книги се дължи на това, че повечето читатели избират основно два жанра- научна фантастика и фентъзи (тук-там и любовни). А може би на рекламите от страна на няколко издателства в България. Това никой не може да твърди със сигурност, обаче. Но... Да приключвам!
Публикацията е наистина особена, мнението ти е точно на място и аз съм напълно съгласна с него, въпреки че самата аз съм част от океана от еднообразие в момента. Да се надяваме, че нещата ще се подобрят. Успех!
Напълно съм съгласна с теб по въпросите за наплива от книжни блогъри и еднообразността. Миналата година се случи така, че и при мен имаше един застой и връщайки се и започвайки отново да се интересувам от книги и книжното блогърско общество, забелязах и двете неща. Не казвам, че те непременно са лоши, но според мен основната цел на това да имаш блог е заради самото писане и желанието да помогнеш на някой да реши дали дадено нещо ще му допадне (било то за книги или каквото и да е), а не съм сигурна, че при всички е така. Аз лично никога не съм се водила по това какво ново е излязло от печатницата, а какво ми се чете и дали бих искала реално да споделя мнението си, а не да търся актуалност.
ОтговорИзтриванеМного ще се радвам да продължиш с развиването на подобни теми, че стават интересни дискусии. Всъщност много ще се радвам каквото и да решиш да споделяш с читателите си, защото лично на мен винаги ми е интересно да чуя мнението ти.
Усмивки :)
Поредното съгласие за написаното от теб ще получиш и от мен. Освен това ще добавя, че разнообразието може и да е търсено пред еднообразието,но когато човек напише пост за не кой знае колко известна книга, статистиката на блога рязко пада в сравнение с тази на някоя популярна книга. Поне при мен се получава така, зависи колко е харесван блогъра де. Освен това новите блогъри, които споменаваш започват сайтовете си и след два-три месеца ги зарязват. Ако тази година са създадени 20 нови блога, догодина от тях ще са останали 2. Аз изразявам мнението си такова, каквото е и знаеш ли какъв коментар получих? Че не е достатъчно аргументирано. Защо? Защото не припадам по "Крадецът на книги".
ОтговорИзтриванеОсввн това, издателствата дръпнаха кранчето на книгите и вече няма по 30 блога с еднакви ревюта на книги, по-малко са, но разбира се, че ще са еднакви. Хората четат това, което се чете и пишат това, което знаят че ще бъде прочетено и колкото и да не ни харесва, това няма да се промени, но винаги ще я има тази малка група, която ще е напълно ясно с това и ще се опитва да направя някаква промяна и това според мен е добре, защото означава, че все някой вижда нещата такива, каквито са.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТова откровение е като взето директно от съзнанието ми. Многократно съм искала да възроптая срещу монотонността, с която ни залива тълпата от блогъри. Защото нека откровено си признаем от времето, в което пишех и четях активно до сега, българското блогърско общество разцъфна и от тих ромолящ поток се превърна в бурна река, която се спуска стремглаво и досущ като истинска такава тече само в една посока. Ала по течението на тази стихия от четящи и пишещи люде най-много ми липсват скатовете и водопадите, който веднъж небрежно, а друг път драстично да начупят релефа ѝ.
ОтговорИзтриванеХубаво е да видиш, че има и други, били те млади, връстници или по-възрастни хора в Интернет, които се осмеляват да възроптаят срещу неправдата на еднообразието, което е наложено не само от четящата маса, но и от издателства и от "критици", на които все по-често вторите плащат, за да бъде литературата им продавана.
Този пост ме подтиква да напиша още много по темата, да драскам хаотично и безразборно, да се противя и боря за намирането на повече сродни души, които четат литература като моята - някак забравена от мнозинството, което всъщност несъзнателно я превръща в безценна скъпоценност. Благодаря ти за това вдъхновение, над което вече работя от как за първи път видях написаното от теб.
Навярно не би било лошо повече от нас - четящите блогъри, да въстанат словесно, защото колкото и добър, и признат литературен критик да си, в момента няма по-голям и директен съдник от четящият и коментиращ в Интернет човек.
Браво, Ева! Харесва ми и мнението ти, и начинът, по който го изразяваш - без злоба, но категорично.
ОтговорИзтриванеАз имам блог от около година (понякога качвам в него постове за книги). Пиша за това, което ми харесва - нито повече, нито по-малко. Не разбирам как някой би могъл да се преструва, че обожава дадена книга, пък дори и тя да е нашумяла и да му донесе някой и друг последовател. Никой не може да се прави, че е влюбен в най-популярното момче/момиче в класа си, само защото това ще донесе популярност и на него?...
Изобщо - доскоро мислех, че читателите сме друга, по-висша порода хора. Че буквите са скъпоценни камъни, заплетени в прекрасна огърлица около врата ни. Но често огърлицата се превръща във верига.
Мисля си подобни неща от известно време. Няма лошо да се четат YA книги, или каквито и да е модерни книги. Най-малкото радва факта, че книгата не е умряла в класическият си (книжен) вид. Но този "тренд" така да се нарече, излиза от определението за модерна вълна, и навлиза в границите на шаблон, по който се мери. Ако не четеш еди-какво значи не си наистина запален четящ. Крайният снобизъм няма място в книжната общност. Нито лозунги от типа "Ако не си с нас, си против нас"? Всяка книга е хубава, има какво да се извлече от нея, дори да не ни хареса.
ОтговорИзтриванеНаскоро открих покрай една българска влогърка твоят блог и ми харесва както естетически, така и като съдържание. Аз също пиша за книги, филми, сериали и музика в блог в Интернет, а също така пиша и кратки разкази. Винаги се радвам да намеря "съратници", които да следя и чета, за да се вдъхновявам :)
Не мога да бъда по-съгласна с мнението ти! Написах този пост преди цели три години и ми е тъжно да го чета отново, заедно с всички коментари под него, защото, ако тогава е бил актуален, то сега е дори повече. Струва ми се, че измеренията на валидност дори са се разпространили и достигат нови висоти. Но... това е положението и нямаме право да се сърдим, предполагам. Снобизъм ще си има. Ще има и шаблони, защото с тях се работи лесно - гарантират ти успех, измерен във внимание и лайкове.
ИзтриванеИ благодаря за милите думи за блога! Много бих искала да разгледам и твоя! Ако видиш този коментар, моля те, прати ми го тук или в някоя от социалните ми мрежи! С удоволствие ще си почета!