Победих! NaNoWriMo 2015

Вчера, в около седем часа привечер, написах 50 679-тата дума от романа, който започнах в десет вечерта на първи ноември за участието си в Националния месец за писане на роман. Така поставих официален край и бях поздравена от екипа на сайта за първата си победа!

Този месец беше неуспешен за много от нещата, с които се занимавах, но се гордея, че НаНо е абсолютен успех, въпреки всички дни без нито една написана дума, липсата на желание и мотивация, всички отхвърлени идеи за сюжета и моменти, които ме накараха да хвърля химикалката, да затворя компютъра и да спра да мисля за каквото и да било, свързано с "романа". 

Страшно се радвам, че се намериха хора, които да ме мотивират да започна. Пиша от много години, но последната бе застой - не можех да измисля нищо, думите ми се губеха и се нуждаех от нещо, което да ме накара да събера силите си и да ги вложа на едно-единствено място. НаНо се оказа правилния избор. Не взех участие в групови чатове или маратони, но наблюдавах българските такива и се радвах, че не съм единственият участник и има други хора, заразени от тази лудост. Мотивирах се от хората около мен, които се интересуваха от това, с което се занимавам. Много хора от класа ми разбраха, че пиша и често ме питаха докъде съм стигнала, какво се случва сега с героите ми, дали може да режисират филм с поверена главна роля на една от съученичките ми. Финалният резултат на "Oblivion" е обещан на много приятели, защото сега няма начин който и да е, с изключение на мен, да види написаното. Има страшно много грешки откъм правопис, лексика, пунктуация, също хронология и събития, които ще бъдат поправени с началото на редакцията. Все още не съм решила кога ще я започна. Защото истината е, че самата история все още не е свършена. 50 000 думи са написани, факт, но ми трябват още около 10 000, може би, за да достигна до самия край на първата част. В процеса на писане реших да превърна историята в "роман" от две части, той като не е възможно да я изчерпам само в такъв обем. За втората ще мисля по-нататък - може би дори другата година в началото на ноември, когато сайтът на НаНо отново "отвори врати" за участниците. 

Освен сертификата, който сама си изтеглих от сайта, нямам идея какви са наградите, които се получават. Според него в началото на декември ще мога да разбера какво ми се полага, но, за да бъда честна, това не ме интересува много. Онова, което очаквах от НаНо, бе да ме накара да започна нещо, да напиша средата, и след това да достигна до края. Не точно, но на практика се случи. 

И така след официалния край се чувствам едновременно горда и някак си разочарована и тъжна, че вече няма всеки ден да отчитам напредъка си и няма да се боря да се вмъкна в някакъв брой думи, за да постигна целта си. Със сигурност няма да изоставя писането отново, поне не и в дните, в което имам достатъчно свободно време. 

А колкото до публикуването на "романа" - за сега не планирам да го споделям в интернет. Както казах, предстои дописване и сериозна редакция. Но дори и след това ще ми отнеме много време да се престраша и да го споделя в пространството, дори и с най-близките ми приятели. Винаги съм приемала нещата, които пиша, твърде лични, заради което рядко позволявам друг да ги чете. Но ако размисля - това ще е първото място, в което ще споделя решението си!
Надявам се другите участници, които четат това, да са доволни от резултатите си, дори и да не са достигнали определения от НаНо брой думи. Дано сте си изкарали прекрасно изминалия месец! Предполагам, че ще се срещнем отново следващия ноември!