Бях книжар в Orange за един ден

Бях книжар в Ориндж за един ден и това се оказа едно от най-впечатляващите и вълнуващите ми преживявания! 

Чудя се от къде да започна с този пост, защото, както винаги, когато съм страшно развълнувана, нямам търпение да спомена всичко, да изразя емоциите си, да изхвърля всичко, за да разберат и други за страхотното нещо, случило ми се. Но днес събитието изисква малко хронология с цел тези от вас, които не са чули за кампанията, да разберат малко повече.

Преди около месец видях във фейсбук, че Orange Center организира събитие, озаглавено "Стани книжар в Orange за един ден", което беше насочено само и единствено към читателите на възраст между 7 и 18 години. Последва много четене на публикуваната информация, разговори с приятели, желаещи да се включат, и час-два писане на първото (отнасящо се за вид работа) мотивационно писмо. Бях нервна и малко несигурна дали честността, изразена там, няма да ми изиграят лоша шега, но все пак го изпратих. Няколко седмици по-късно получих обратен мейл - бях одобрена за първата група младши книжари! Започна се чакането на интервюто. В деня, в който бе насрочено то, станах, изпълнена с желание - исках да получа възможността наистина да поработя, да се запозная както с организаторите, така и с децата, които също са кандидатствали и са потенциални нови книжни приятели. Искаше ми се да изпитам и собствените си способности - как ще се справя на интервю, ще преодолея ли бариерата за разговор с много непознати хора, а след това исках да разбера ще мога ли да приложа всичко това на практика между рафтовете с книги.

Интервюто беше емоция, която няма да забравя. Беше първото в живота ми и мисля, че се получи по най-блестящия начин. Благодаря за това на Деси, която организира събитието, Вал от "Детски книги", и всички други деца, които ме заредиха и развълнуваха през краткото ни време заедно. Беше... невероятно! 

27 август, днес, беше работният ми ден. Ето тук вече мислите ми се объркват и биват изместени от желанието да пиша и пиша колко страхотно беше. Наистина беше! 

Посрещнаха ме с широки усмивки, невероятно настроение, желание за работа, без никакво отегчение или умора! Накараха ме да се почувствам точно на мястото си - мен и Натали, "колежката" ми за краткия работен ден. Получих униформата и баджа си. Бях разведена из цялата книжарница, страхотните момичета и момче от Orange на Графа показаха и на двете ни всяко кътче, всеки рафт. Получихме шанса да помогнем с подредбата на доставени книги, а също подреждахме няколко централни рафтчета. Имахме дори собствено, отрупано (макар и не цялото) с книги, които сме чели и горещо препоръчваме! И научихме толкова много! За книжарницата - от това как функционира, през подредбата, зареждането на нови книги, времето за усилено посещение от клиенти, та чак до търсенето в базата данни, "ЕГН-то" на книгите и малко от процеса по разплащане. Говорихме много - имаше моменти, в които нямаше хора или само един-двама, обслужвани от един член на екипа, и затова имахме възможност да обсъждаме книги, интереси, желания, дори образование. 

Няма и час след стъпването ми в това магическо място и си обещах едно - някой ден, може би след година-две, отново ще се върна, но този път не като човек, търсещ книга, а като такъв, който е готов да направи всичко възможно, за да намери ново любимо заглавие за клиенти. Да - нагледно видях, че професията на книжаря не е най-лесната, но пък от друга страна е толкова ценна, вълнуваща, развиваща се... За краткото време, с което разполагах този ден, се убедих, че не напразно години наред си мечтая да работя там. Бях влюбена в идеята, а днес съм влюбена в реалността на това да работиш с книги. Някой ден...

Всичко, изброено досега, е ценно. Благодарна съм, че кампанията бе организирана и осъществена по невероятен начин. Страшно съм щастлива, че имах шанса да съм в първата група младши книжари! Благодаря!

Но най-големите благодарности днес дължа на старши книжарите - те приобщиха мен и втория младши книжар към екипа си, показаха ни, че книжарницата е истински втори дом. Доказаха ни неведнъж какво богатство е да разговаряш с хора, дадоха ни възможност да изразим себе си чрез книгите и какво ли още не... Именно те направиха преживяването толкова вълнуващо! Затова благодаря! (И да, мерси, че ми приехте поканата за приятелство във фейсбук :D)

Обобщено... не е възможно да се предаде този ден. Написах всичко. Изживях го, забавлявах се, усмихвах се, получих възможността да се докосна до работата и се влюбих в нея. Надявам се всички други деца по книжарниците на 27-ми да са изпитали същото, да са срещнали нови хора и да са създали силни приятелства! Дано и тези, които ще работят през следващите месеци, да обикнат работата - със сигурност ще мина през някоя книжарница, за да получа някоя друга препоръка! А ако някой ден видите, че кампанията е стартирана отново - не се колебайте и кандидатствайте! Опитайте! Обещавам ви - ще преживеете вълнение, което едва ли някога ще забравите!