Страници

събота, 24 декември 2016 г.

Наваксване като за последно #Blogmas2016 Ден 20//21//22//23//24

И... отново стигнахме до последния Блогмас пост за тази година. Носталгично и щастливо ми е, както винаги. Но искам да завърша подобаващо, макар и наваксвайки. Миналите дни пропуснах да пиша, защото думите не идваха и нямах особено желание да седя и да пиша така или иначе. Но ще синтезирам пропуснатите дни колкото е възможно, отбелязвайки най-важните случки.
Двайсти декември, сряда, не беше особено интересен ден, поради което ще го пропусна. Но пък в четвъртък сутринта станах рано, оправих се и в девет и половина тръгнах в студа към далечната спирка на 88 в посока Дружба, за да се срещна с две мои приятелки и да отидем на маникюр - по препоръка на едно от тях - Мелиса. Ад беше, понеже не само беше студено, но и бях на твърде високи обувки, които до края на деня ме скапаха. Но за това след малко. Та, след месец мъка с обикновен лак отново съм с гел и съм щастлива. Мислех да пропусна училище, но ме натовариха със задачата да предам пари на моя съученичка и извинителни бележки на Гергана, така че се наложи да отскоча. Постоях три часа, в които в общи линии не правихме нищо, понеже бяхме едва петима или шестима в класната стая. Освен това Вълков, господина ми по испанска литература, го нямаше. Което значеше, че ни трябва заместник не само по този предмет, но и по испански, защото (нека сега ви обясня схемата): Игнасио си замина за Испания. Вълков трябваше да го замества, ама и него го нямаше. Разбра се по-късно, че директорката ще ни вземе часовете по испански. Ама и нея я нямаше. Заместникът на заместникът на заместникът изчезна. Черешката на тортата е, че госпожата ни по литература
отсъстваше, та и неин заместник влезе. Което обезсмисли деня и стоенето ни. Та след двата часа литература всички дружно, тактично се изнесохме. С Гергана обиколихме Сердика в търсене на последни попълнения към подаръците, пихме кафе и в шест отидохме в Хепи, където имахме резервация за вечеря, заедно с Диляна. Като цяло си прекарахме великолепно, ядохме суши и фиш енд чипс и пиле и какво ли още не. След вечерята пък висяхме около час в столичен бар в центъра, за късмет точно на бара, и момчетата отсреща станаха свидетели на душевните излияния на Диляна, която си направи двеста снимки с един пластмасов тризъбец от коктейла ми, понеже е някаква inside joke с гаджето ѝ. Благополучно се прибрах и дори не бях мъничко пияна въпреки виното и напитката с ром, която изпих забележително бавно (беше ми много вкусна и не исках да свършва. Пък не ми се купуваше втора)
Както можете да се досетите - в петък дори не ГЛЕДАЙТЕ ГОБЛИН! Започна ли да пиша с главни букви, положението е сериозно. Но да. Само след 4 епизода тая драма ми е една от любимите. Наравно ми е с "Пинокио", хора, а "Пинокио" е 11/10. Много повече ми допада от Uncontrollably fond. Просто... има моменти, дето просто седя и се смея истерично, спирам, става нещо и аз пак започвам. Не знам, не знам, гледайте я, ако няма какво да правите, и ви обещавам, че няма да съжалявате, защото тия диалози, тия сцени, тия актьори, Гоблинът и Жътварят... А бе. Теглете го. Заповед. Край на лирическото отклонение.
отидох на училище. Станах късно, гледах Goblin, излежавайки се на дивана. Време за лирическо отклонение:
Някъде по обяд майка ми ми се обади и ми каза, че са я пуснали по-рано от работа, та ме взе и около три часа обикаляхме мола, купихме най-най-последните подаръци и... рокля за моето изпращане. Неочаквана, но много красива покупка, която ме накара да осъзная колко малко време остава до края на учебната година и времето ми в гимназията като цяло. Много искам да прикача снимка, но не ми се рискува някой познат да види тоалета ми. Така че чак май. Ама доверете ми се - много е красивичка.
Иии 24 декември, Бъдни вечер, последният ден от Блогмас. Станах рано, разбира се, оправих си стаята, помогнах на нашите да сготвят част от храната за вечерята. Догледах епизодчето на Гоблин, което бях започнала, а след това със сестра ми седнахме на гледаме "Влак до Пусан". Бях ви споменала, че много искам да видя за какво става въпрос, но тогава, по някаква странна причина, си мислех, че е романтичен филм или нещо подобно. О, не, не, приятели. Сестра ми ми се изсмя, разказвайки ми, че всъщност става въпрос за зомби апокалипсис. Ама карай, пуснахме си го, смяхме се яко на великите сцени с въпросните зомбита. Александра даже не го догледа, последните 20 минути ме остави сама, защото ѝ стана тъпо. Не е най-великия филм, който съм гледала, ама актьорите бяха яки. Особено главният, който е главен и в "Гоблин" (намиг-намиг). 
И след като часът е едва седем, след малко ще вечерям, заедно със семейството си, след което ще отворим подаръците си. Никога не сме държали на това да ги отваряме на 25-ти, което реално си е Коледа - традицията при нас е Бъдни вечер. А пък докато заспя или ще си пусна някой филм по телевизията, или, както можете да се досетите, драма. 
Желая на всички вас, които четeте това, весели празници, споделени с най-близките ви! Весела Коледа! Надявам се другата година по същото време да имам честта да ви го напиша отново! Но дотогава - ще имаме още много срещи! 

понеделник, 19 декември 2016 г.

Предстои ни пряка среща с Хитлер #Blogmas2016 Ден 19

Днешният пост въобще няма да бъде дълъг, защото снощи учих до полунощ, легнах си и се въртях в леглото до след четири, като си повтарях, че трябва да заспя, но без да заспивам. Станах едвам едвам в девет, за да продължа да чета. Днес бяхме с тъпа разместена програма, затова започнахме училище чак в два без десет с двата часа класно. Отчаях се само като видях първия въпрос. Учих страшно много и не мога да кажа, че се провалих напълно, но имаше неща, които ми се изплъзнаха и въобще не съм доволна от този факт. Приемливо е, да. Но тая година далеч не се боря за "приемливо".
Но като цяло денят ми беше скапан, бях уморена, спеше ми се, дори монстъра и кафето не ми помогнаха да се събудя. Не бях единствена - и приятелките ми бяха също в сравнително лошо настроение по една или друга причина. Разместването на часовете ми дойде в повече - по едно време се оказа, че нито ние имаме идея как ще ни протекат часовете, нито учителите. Трябваше да имаме история, ама госпожата каза, че има час с друг. Учителката ни по свят и личност пък ни каза, че днес няма шанс да отидем на кино по проект именно заради тая промяна. Ядосани, след като се оказа, че не се знае какъв час трябва да имаме, просто си събрахме нещата и дружно се изнесохме да гледаме The revenant с Леонардо Дикаприо в Дома на киното. В трамвая поспах малко и си мислех, че и по време на филма ще спя, защото са ми казвали, че не е толкова атрактивен. Oh boy. Брутален и буквално, и преносно. Хареса ми изключително много - играта беше мнооого добра, начинът по който са го снимали - също. Нищо, че от време на време се налагаше да си прикривам очите, за да не гледам някои определени сцени. Не само, че не спах, но и се разсъних достатъчно, че да си напиша домашното по испански и да изгледам епизод на EXO Showtime. Може би ако си легна сега няма да си отворя очите до утре сутрин. Ама планът ми е да седна и да почета малко от "Чичовци". Ама вероятността да задрема над него е още по-голяма и от това. Така че - ще видим. Още малко музика и после - каквото дойде. Единственото сигурно нещо, което трябва да свърша, е да се подготвя психически за сблъсъка с учителите, от чиито часове се чупихме. Утре ще бъде интересен ден. 

неделя, 18 декември 2016 г.

Диаболизъм в Коста #Blogmas2016 Ден 18

Пиша този пост в малката почивка от ученето за класното, която ми се полага, за да ви се оплача от деня си и факта, че диаболизмът ме кара да искам да си легна в десет часа. Общо взето днес само учих. Излязох в 11 и от 12 до два бях на уроци по литература, където слушах разпалени приказки за "Под игото", а след това и малко за "Бай Ганьо" и Алеко като цяло. Изпитвам удоволствие от факта, че това ми е последния урок за тази календарна година, но като те сетя колко много лисове имам да пиша, ми се ще да седя и да си пиша там постоянно, вместо да се занимавам с тях. Както и да е. След уроците с Герко решихме да отидем на кафе и да учим за класното по литература утре, което ще бъде върху Смирненски, Гео и Далчев. Наместихме се в любимото Коста (отново, да), убихме половин-един час в общи приказки и след това преминахме на същинската част. И се отчаяхме. Смирненски - окей. Гео Милев - също е добре, защото твърде много наблегнах на него, понеже "Септември" - знаете как е. Но стигнахме до Далчев и се отчаяхме. Може би защото не съм чела чак толкова много произведенията му, и аз не знам. Бях изкарала всеки един възможен тест за него от интернет и с Гери се заехме с решаването им, ама... Ад. Просто ад. Въпросите бяха брутално зле, зададени по невъобразимо тъп начин, неразбираеми... Просто нямам идея как точно ще се справим с това класно. Всъщност като за начало аз не знам защо трябва да правим тест от 60 въпроса, по 20 за всеки автор, вместо един лис и край на мъките...

След дългата сесия учене се поразходихме по Съветска, обиколихме Графа, върнахме се и решихме да висим още известно време в Старбъкс. Демек се прибрах около девет и се нахвърлих върху храната, която сестра ми ми беше донесла от Бункасай - японски празник, организиран в училището ѝ. И общо взето от тогава отново уча за Далчев, чета му произведенията, умирам си. Не мисля мъката да продължи до късно, ама в момента нямам право да не науча всичко, така че... Така че сега отивам да си направя още едно чайче, ще си взема почивка и ще почета за Гео Милев, и каквото стане след това. Надявам се да приключа по-бързо и поне а си догледам епизода на "Гоблин". Между другото, с Гергана и Диляна го започнахме заедно, защото има само три епизода и ще ни е лесно да ги наваксаме и да го следим и трите, и е супер интересен? Лайк планирах да гледам Descendants of the sun или The Heirs, ама... гледайте го. Як е, епизодите са по час и половина, а главните герои са много хубави. Има си всичко... Не знам, не и е сега време да мисля за това. Далчев първо, че ако не го науча, един друг диаболизъм ще ме преследва до края на срока. 
(И да, песните днес са две, защото ЕХО, нов албум, нови клипове, много щастие. Днес, когато видях, че са излязли, бях в Коста и първичната ми реакция беше да скоча, да изтръгна слушалките от телефона на Гергана, да ги включа в своя и да я принудя да гледа с мен тая красота, дето са Каи, Сухо и Чаньол. И аз не знам. Кпопът ме прави боклук.)

събота, 17 декември 2016 г.

Умора от правене на нищо #Blogmas2016 Ден 15//16//17


Ако не знаете как изглежда човек, чиито сили са изсмукани, каня ви да дойдете у нас и да ме видите сега - в 11 без десет в събота след четири часа учебна сесия и само два денс брейка и една малка почивка, за да сваря яките песни, които чух до тоя момент. Малко е странно да се чувствам толкова изморена, след като половин седмица си стоях у нас, лежах, боледувах си тихичко и гледах корейски сериали, учейки от дъжд на вятър, когато ми стане твърде дезориентирано. Но стигнах до заключението, че умора от мързел съществува. Сега съм скапана, защото принципно бях скапана и без желание за живот. 
Истината е, че съм уморена, защото днес бях на урок, после до НДК, до няколко магазина за подаръци и обратно у нас, където се хвърлих да уча веднага. 

Впрочем - нямам обяснение за пропуснатите два дни блогмас. Просто забравих, окей? 
В четвъртък, както казах в предния пост, отидох на училище. Още първи час ме изпържиха да пиша съчинение по испанска литература. Благодарение на това, че си бях написала доста подробни бележки още вкъщи, успях да приключа цялото нещо - страница и половина - в рамките на 30 минути и дори ми остана време да поправя разни грешки от бързина и да си поговоря с господина. Той така и не разбра, че първия час съм отсъствала, и тепърва сядам да се занимавам с това писмено. След неговия час имахме литература. Поради отсъствието на госпожата ни, по заместване влезе учителят, който неформално наричаме Дъмбълдор, макар и да няма нищо общо с него. Преподаваше ми литература в осми клас и тогава часовете преминаваха в... правене на нищо. Този път в името на доброто старо време с хората, с които бях в клас тогава, буквално ревяхме от смях, докато тоя човек говореше и директно си ни плюеше, докато се пали за Далчев. Не пропусна да ни понапсува под нос, но това беше нищо - на нас такива неща не ни правят впечатление. Вижте, за сметка на това оценихме миризмата на салам, която идваше от чантата му. След него испанският мина доста бързо, за да дойде английски - тест. Не съм фен на тестовете на господина. Не одобрявам начина, по който ги оценява, нито факта, че си затваря очите, когато види преписващ. Не ме кефи и мъмренето, че има хора, които преписват, защото, в крайна сметка, той е напълно виновен за това. Уча английски от 12 години и съм със самочувствието, че малко или много го знам. Същото се отнася за всички момчета от класа ми, които са до един със сертификати. Но винаги имат тройки и четворки. Само за сравнение - хората с пищови безвъзмездно получават петици и шестици и им се разминава всеки път, без значение дали са хванати или не. Очакванията ми за резултатите този път са високи, защото много учих и наистина се постарах. Но самият тест не мина безпроблемно, защото великият ми господин реши, че аз съм най-подходящият човек, с който да се заяде. Разбира се, не си замълчах и тайно се насладих на тишината, която настана в стаята, след като му отправих умишлено злобна забележка. Има неща, които мога да търпя. Но след като аз съм една от тримата сигурно с тетрадки, нямам изпуснати планове, слушам и пиша всичко, не мисля, че е много удачно да ме иронизира с думите "Ако беше по-внимателна и беше слушала упражненията, щеше да знаеш фразовите глаголи". Аз фразови глаголи знам. Ама... окей, ако продължа с тая тема, ще стигна много далеч, така че благодаря, че четохте това душевно излияние. Стига ви толкова.
Вчера спах до късно, танцувах си вкъщи, гледах драма, но накрая на деня бях толкова hype заради липсата на разговори с човеци, че спамих кой ли не с какво ли не, молих ги никога повече да не ми позволяват да си оставам вкъщи. Защото се случи така, че гледах 30 минути кпоп флашмоб в Мюнхен, а след това си пуснах десетчасова версия на Сехун, който повтаря shawty imma party till the sundown и изслушах притеснително много.
Та, вече ви казах какво правих днес. Но искам да наблегна специално на посещението си в НДК, защото... не знам, не го чувствам толкова пълноценно тази година. Не бях особено въодушевена по една или друга причина, и се надявах, че щом вляза и видя познатата книжна атмосфера, многото хора с книги в ръце и познатите лица от издателствата, ще се развълнувам. Но не стана така. Може би вече съм се нагледала на това - познато ми е кое къде е, няма толкова много новости... не знам. Не си купих книги. Взех само една за подарък, при това много спонтанно. Прибрах се едва ли не само с едно каталогче. Не говорих дори с блогърите и влогърите, които стояха на някои от щандовете. Това обаче отдавам на блъскащите се баби, които явно се страхуваха книгите да не избягат или нещо такова. Няма да ви казвам колко пъти ме настъпиха. Надявам се Панаирът да е бил по-вълнуващ и ползотворен за тези от вас, които са го посетили. Това, което направих аз, беше да набележа две-три заглавия, които да взема със стипендията си. Така че... няма нови книги за мен. Само "Бай Ганьо", "Чичовци" и "Под Игото", които просто трябва да си припомня ,защото... о, любими матури. 

сряда, 14 декември 2016 г.

Болна през първата седмица на класните #Blogmas2016 Ден 12//13//14

Хората биха предположили, че, след като съм си вкъщи по цял ден, имам достатъчно време (15-30 минути) да седна и да напиша пост за блогмас. И хората биха имали право. Само дето това съм аз, здрасти. Животът ми е зает. И чакайте да чуете от какво. 
Училището в понеделник беше доста скучно - не правихме нищо забележително в часовете. След голямото междучасие, пък, когато трябваше да имаме два часа история, госпожата не се появи. Решихме, че има работа с директорката или нещо такова, затова не я търсихме настоятелно (аз исках да сляза до учителската, но в действителност ме освиркаха и бях принудена да се върна). Та, свободни часове. След това влезе Вълков с типичната си походка и ядосано изражение. "Кои тъпаци не са изпитани? Казвайте, че след 15 минути се махам от тука". В този момент влезе госпожата по история - хем ядосана, хем развеселена. Нахока ни шеговито и каза, че ще си наваксаме с часовете за сметка на това, което се е случило. При което, дами и господа, моя милост в тишината се провиква "А какво е станало?". Полученият отговор беше: "Ти 90 минути проспа ли ги, или какво?". Всъщност да, един вид. С Дидко слушахме кпоп и тя ми се караше, защото не съм слушала всички стари песни на B.A.P.
Последните два дни пък си бях вкъщи, защото вчера станах и се чувствах безкрайно болна - запушен нос, боляща глава, гърло, което заплашва за боли също... Затова прекарах целия си ден, следвайки следната схема: един час учене, три часа корейска драма, един час учене, три часа корейска драма... Днес попромених - станах късно и отидох на лекар, тъй като вчера нямаше време за мен в графика. Часът ми беше насрочен за 12:15, заради което аз бях там в 12:05. И се сблъсках с целия китайски народ, бутащ се пред кабинета на личната ми. Влязох час по-късно, за да обясня с две думи какво ми е, да ми предпише някакво адекватно лекарство и най-важното - да ми даде бележка за училище. Историята с извинителните бележки в училището ми е доста смешна. Например - ако ще отсъстваш, трябва да дадеш молба до директорката една седмица по-рано, за да си знае, жената, че ще липсваш. С приятелите ми се шегуваме, че, когато ми предстои да си счупя крака в някоя дупка по софийските улици, например, трябва да го планирам предварително, за да не останат неизвинени отсъствия случайно.
Та, като се прибрах се наблъсках с лекарства и легнах, за да си гледам драмата. И така три-четири часа, в които си взимах малки почивки, за да бъда общителна и да досаждам на приятелите си. Също така, седях и правих схеми за Колединя книжен маратон, който предстои. Инициативата е на български блогъри, които искат да направят по-обширно събитие за всички, които искат в продължение на седмица да четат интензивно. Все още не съм решила дали ще се включа - нямам идея как ще бъде разпределено времето ми през следващите седмици, що се отнася до училище и прочее, затова ще реша буквално в последния момент. Но пък отправям апел към вас - ако желаете да се включите, направете го и се забавлявайте. Защото обикновено маратоните се получават безкрайно забавни за всички участници, особено когато помежду им има платформа, чрез която комуникират. Можете да намерите повече информация тук и тук
Утре ще ми е по-интересно - трябва да отида на училище, за да напиша едно съчинение по испанска литература. Съучениците ми са го започнали във вторник и утре само ще го продължат, но аз ще трябва да го пиша само за един час. И всъщност се надявам Вълков да не ме изгони с думите, че не може да един час. Не мисля, че би го направил на мен точно, но не знам какво да очаквам. Също така, утре имам контролно по английски. За съжаление вече нямам възможност за шестица за срока благодарение на великия ни господин, озлобен от факта, че не се справя със задачата си да ни научи на каквото и да е. Но, както честичко казвам, "Прави каквото трябва, да става каквото ще" - учих, преговарях теорията и си мисля, че все нещо ще направя. Единственото, което ми остава, е да си пия лекарствата, за да може утре да направя всичките тия неща адекватно и без да допускам фрапиращи грешки. 

неделя, 11 декември 2016 г.

Няма нищо лошо в гледането в една точка и денс брейковете #Blogmas 2016 Ден 11

Никога не съм била от хората, които мразят понеделниците - казвала съм го неведнъж. За сметка на това ненавиждам неделя вечерта. Все едно времето ме е стиснало в някой ъгъл. И само при мисълта за нещата, които трябва да осъществя следващите седем дни, ми става гадно - желание за каквото и да е ми се губи. Ситуацията тази вечер е тази, но се добавя малката вина, защото не отворих учебник днес, и лошото настроение, защото утре Лина заминава и няма да се виждаме около месец. Няма да я има, за да ходим да ядем и да храним хората, които мразим... Нвм, познайте кой ще ѝ спами нон-стоп, без да се съобразява от това къде е и какво прави. 
"Проспах" подобаващо единствения си почивен ден тази седмица. Като за начало, станах към десет. След това много дълго време държах майка ми в стаята ми, за да гледа кпоп клипове. Истината е, че тя сама пожела. Със сестра ми записахме диск с песни за колата (само него слушаме, впрочем) и изглежда на мама ѝ харесва. Сама пожела да види клиповете на Mama и Monster, също полага усилия да запомни кои са Бекхюн и Шиумин, макар че първия още го бърка с Чаньол (един вид ѝ прощавам, защото... защото и двамата ги обичам много и CHANBAEK IS REAL ВИДЯХТЕ ЛИ СНИМКАТА В ПРОФИЛА НА СЕХУН???). Към 12 излязохме и след като свършихме планираните работи се отправихме към Сиела на Витошка (да, изглежда, че всеки ден съм някъде около тоя булевард, да), за да купим няколко подаръка. Няма да споменавам какви са, защото хората, за които са предвидени, може би ще прочетат това. Но... ето ви един факт. Влязох в книжарница за първи път от няколко месеца и в първия момент се стреснах. Буквално се почувствах, все едно попадам в някакъв друг свят. Забравила съм кое къде се намира, удивих се колко много нови книги са излязли, докато аз съм се занимавала с други работи... Посещението беше полезно - оправихме се с подаръците, а аз набелязах книги за себе си, които да си купя със стипендията от "1000 стипендии". 
От тогава бездействам и ям мандарини. Изгледах два-три епизода на драмата, лежах си, търсих нова музика, опаковах новите придобивки за приятели и семейство и много дълго време се опитвах да убедя самата себе си да седна и поне да препиша урока за "Чичовци", който изпуснах вчера. Но не. Продължих да ям мандарини, гледайки в нищото. Не ме е яд, че си позволявам подобни своеволия по един ден в седмицата. Дванайсти клас съм. До вчера се тормозех с изпити. Сега тепърва предстоят класните ми. Междувременно всяка седмица имам изпитвания, пиша по две съчинения, уча за кандидат-студентски изпити и тайно се стресирам за оценки, кандидатстване, заминаването в чужбина и куп други глупости. Мисля, че заслужавам ден, в който напълно да изключа и дори гледането в една точка да ми е приятно. Май с всеки изминал ден умората се увеличава. 
Щастие в такива дни намирам в песните, които имат такъв бас, че карат слушалките ми да вибрират, без да съм увеличила звука на сто. Такава е песента, която публикувам днес. Дамерих я благодарение на българска група от танцьори, които правят кавъри на танци. Те ме открехнаха към тая част на ютуб също. Прекарах час и малко в гледане на всичките им изпълнения, а и такива на други български формации. Харесва ми, че все пак има хора на моята възраст (пък и бая по-малки), които имат желание да се занимават с това, правят го и отгоре на всичкото им се получава жестоко! Абсолютен респект от мен. Аз не мога от такси да сляза, без да падна. (Помолих приятелките си да не споменават този нещастен случай, но самата аз не мога да спра да правя препратки към него, защото от моята гледна точка беше брутално смешно, а не мога да си представя какво са си помислили всички хора, които ме гледаха отстрани...)
Току-що се пусна Monster, а аз забелязах, че сестра ми е е в стаята. А може би аз трябва поне урока по история да си прочета. 

събота, 10 декември 2016 г.

Изпитът ми по английски се обърка напълно #Blogmas2016 Ден 8//9//10

10 декември 2016, 7:41
Включването ми е бързо, защото имам да убия десет минути, преди да тръгна към изпита. Предните два дни се въздържах от писане на постове именно заради него - изпитът ми по английски е последният езиков такъв, който ще направя в живота си (ако случайно не науча някой друг език де), а и е нещо важно, което ще ми служи за в бъдеще. Затова на осми си дадох почивка от блога в името на това да си припомня нормите, а пък вчера - просто за да не си създавам някакво (несъществуващо и без това?) напрежение. Привечер ще наваксам с разказа за изминалите дни, особено за девети, и като цяло ще се опитам да компенсирам за кратката липса на новини. А сега... сега може би е добре да отида и да хапна нещо, тъй като със сигурност няма да е много приятно да се окажа гладна по средата на writing task-а. Брб. 

21:28
Здрасти. След много часове, пак съм тук. 
Чудех се как да наваксам за изпуснатите дни, но и да не удължавам поста безпричинно. Затова реших да сбия осми колкото се може повече, за да се съсредоточа върху случилото се вчера и днес. Та - четвъртъкът беше скучен. Абсолютно нищо не се случи, затова... Петък. Денят на устния ми изпит за Кеймбридж. Фактът, че се събудих и пожелах да продължа да спя, показва, че не ми беше много притеснено. В 12 се видях с Дидко и двете отидохме да си взема дипломата по испански от Института Сервантес. Когато влязохме в кабинета, тя реши, че е напълно удачно за зашумка с нещо в раницата си, така че аз да не мога да чуя какво ми казва мъжът. По някаква причина реших, че ме пита за името ми, та автоматично отговорих "Ева Койчева" - рефлекс. След което настъпиха няколко секунди неловко мълчание, след които Диляна много объркано ме погледна и каза "Ева, той те попита за бащиното ти име, а ти каза всички други, освен него". Принципно съм свикнала да ми се случват такива работи, затова просто се изсмях, прибрах си дипломата и двете се запътихме към един китайски ресторант в центъра, където умряхме от преяждане. И понеже имахме около два часа до изпита - срещнахме се много преди него, за да "се упражняваме" (само ядохме),

убихме време пред стадион "Васил Левски" и в крайна сметка влязохме за изпит 50 минути преди зададения час. Видяхме се с някои от хората, с които бяхме на практикум, убихме напрежението и най-сетне стана 15:38 - време за Speaking. Не беше толкова зле, колкото предполагах, че ще бъде, но все пак си мисля, че можеше и двете да се справим малко по-добре. Не обичам да говоря предварително, затова чак след един месец ще се впусна в подробности кое-какво - първо да видя взимам ли я дипломата или не я взимам. 

След това преживяване се прибрах у нас и общо взето гледах корейска драма и ядох китайско, докато най-накрая не заспах от преумора и най-вече защото знаех, че трябва да стана рано. Изпитът ми тази сутрин започна в девет. Перипети имаше, разбира се - влязох в грешната стая и чаках Дидко да ме спаси, защото не се ориентирах къде да отида. Както и да е. Направихме теста, колко успешно - един Бог знае. Резултатите, както казах - чак след месец. Но пък ми олекна, че и това мина. Макар че ме е яд. Причината е следната - когато бях на практикма, определени упражнения ми бяха изключително лесни, а други - много трудни. Днес нещата бяха по абсолютно обратния начин. Онези трудните ги направих за по три-четири минути, а останалите - стоях и ги зяпах, все едно не го знам тоя език. Освен това (!!!) през цялото време на подготовката наблягах изключително много на структурата на писмо - формален стил, параграфи, обръщения и прочее. Днес, ако не можете да се досетите, опция за писмо нямаше. Та се наложи да си измислям някакви работи в движение. Мисля, че все пак се справих на високо ниво - ще видим...
След приключването на изпита с Дидко отидохме но Витошка, за
да се почерпя в името на това, че съм приключила и с тая задача. Купих си обувки и се отправих към любимото ми Коста, за да прекарам пет-шест часа с любимата ми Лина (hola, знам аз, че четеш ;)). Докато я чаках, гледах новата уеб драма на Каи и компания, за която вече веднъж писах, и хората ме подминаваха с учудени изражения, защото се усмихвах сама на себе си и от време на време повтарях репликите на героите, за да видя дали мога да произнеса някои корейски думички. Получих си предварително коледния подарък (прекрасенпрекрасенпрекрасен) и в общи линии си прекарахме много чил. Ще ми липсва да я виждам един месец, ама съм я предупредила, че няма да се отърве от мен в чатовете и видео разговорите.
Докато си седяхме ние най-спокойно (всъщност буквално си лежахме върху канапетата), от нищото чухме испанска реч. "Хехе, в Коста има испанци, нека ги подслушам", помислих си аз. "Чакай, знам тоя глас" беше следващата мисъл в ума ми. С Лина се спогледахме и отправихме поглед към мъжа, стоящ с гръб към нас, който, по някаква случайност на съдбата, беше Игнасио - учителят ни по испански. Щом и той осъзна, че сме там, тримата се позяпахме изненадани малко, дойде да си разменим две-три думи и ни представи на якото момче, с което беше там - предполагам бивш ученик от университета. Хора. Тоя приличаше на Даниел Радклиф брутално, кълна се, зяпах го с отворена уста. Покани ни даже да седнем на тяхната маса, ама ние сме учтиви и отказахме да им се бъркаме в разговора. Ама аз го наблюдавах. Притииии.
И... в общи линии е това. Сега съм си у нас, каня се да изям килограм мандарини и да си гледам драмата. Снощи я почнах, впрочем, и съм на пети епизод, защото е... прекрасна. Ако се интересувате - Uncontrollably fond (по незнайна пречена бях решила, че думата е found и сестра ми ме скастри, че не мога да чета... Предполагам, че просто някъде е било изписано грешно, и съм го запомнила така?) със Сузи и Kim Woo Bin. Бест тинг евър. Този е Bias wrecker, въпреки че не искам да го призная. Не мога да преодолея колко е яко злобното му изражение. Определено не е само то. Затова сега отивам да си го гледкам. 

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Паднах от едно такси #Blogmas2016 Ден 7

Ако си мислите, че заглавието е кликбейт, много се лъжете, приятели.
Наближава 12, а аз съм уморена, затова ще синтезирам деня си в кратичък текст, за да не губа и вашето, и собственото си време. То и без това беше скучно. Тая сряда започна на криво, защото до последния час, преди да тръгна за училище, се убеждавах, че няма нужда да влизам да си къпя косата. Но понеже съм перфекционист, след като приключих с последния епизод на драмата, се къпах, гримирах се и какво ли не. Пет минути преди да тръгна осъзнах, че блузата, която исках да облека, е за пране, та и това трябваше да променям. Забравих си половината неща. Беше ми студено. Щях да си изпусна метрото. А престоят ми в училище беше значително по-скучен - компенсира за бързането по-рано. 
С Дидко и Герко, и още дена приятелка, днес си тръгнахме час по-рано, защото бяхме на театър - "Железният светилник" в Българска армия. Имахме план - да се качим на автобус 11, след това на 72, и да ходим мъничко до театъра. С 11ката - добре. ама имаше 23 минути до втория автобус, което ни принуди да си вземем такси. Пристигнахме тъкмо на време - 30 минути преди постановката - достатъчно, че да хапнем нещо и да не се бутаме като откачени, за да си стигнем до местата. Но не. Когато шофьорът спря, Хриси - третото момиче, което седеше до вратата, тръгна да слиза. След Хриси аз тръгнах. Но в момента, в който се хванах за дръжката, Диляна (стояща зад мен) реши, че е напълно адекватно да ме хване за раменете и да ме бутне напред, за да изляза по-бързо. Но явно не осъзна, че точно в този момент стъпва върху тока на ботуша ми. В резултат на това аз, заедно с петкилограмовата си чанта, изхвърчах напред като хартиено самолечте. Християна се мръдна, благодарение на което аз прекосих тротоара, залитайки, и свърших забита в стената на сградата, а след това на земята. Пред абсолютно всички хора, които ни заобикаляха. 
Ако се питате - не, не се ударих. Падането не беше болезнено, а безкрайно, повярвайте ми, безкрайно комично. Най-вече защото станах и сама започнах да се смея истерично. 
Само за протокола - единствено Дидко направи опит да ме спаси. Дори минувачите просто седяха с поглед "На тая па кво ѝ стана". Тя също ме попита какво се случи. "Ти ми се случи, Диляна, холи фък". 
Иначе - постановката беше яка. Не ми хареса факта, че са изрязали голяма част от началото на романа - именно тази, в която се разказва за историята на Султана и Стоян. Защото според мен на нея се базира постъпката ѝ по-късно с Катерина. Също така, Явор Бахаров хич не ми се върза в ролята на Рафе Клинче, ама здраве да е. Изглеждаше доста разсеян на сцената. Въпреки това оценявам усилията му. Както и тези на останалите актьори. Най-голямо впечатление ми направиха Нети и мъжът, който играе Лазар и чието име аз не знам. Доста добре изиграни роли. Единственото, което бих посъветвала зрелостниците, мислещи си да гледат постановката, без да прочетат книгата - не го правете. Книгата е много по-добра. Само това не е достатъчно, че да придобиете първа представа за историята. Защото, след като излязохме от Българска армия, самата аз трябваше да я разказвам на приятелките си, за да им обясня защо съм толкова безобразно ядосана на Султана, защо обичам Андрея, защо Ния е най-достойната сред женските героини... Четете, четете, четете!

В общи линии това е интересното от днешната сряда. Паднах. Всички видяха. Посмях се. Вече не говорим за това. Просто се почувствах длъжна да увековеча момента и тук, пък и евентуално да ви разсмея. Не е достатъчно само да го напиша обаче. Картинката беше... а ми брутална. Поне имам чувство за самоирония. Ако го нямах, най-вероятно с приятелките ми нямаше да си говорим заради истеричния им смях, щом се размазах на стената. 

вторник, 6 декември 2016 г.

Мнението ви няма значение, ако не сте яли паламуд #Blogmas2016 Ден 6

След дългия и много подробен пост от вчера, днес нямам интересни истории, които да засегна. Затова ще го карам кротичко и отново разхвърляно, както обичам. Май ми е специалитет. 
Та, денят ми, както можете да се досетите, беше доста скучен. Станах по обичай в девет, закусвах рамен (рамен за закуска, рамен за обяд, рамен за вечеря!) и общо взето си изгубих шестте часа в училище. Нито по испански правихме нещо жизнено важно, нито по испанска литература (баламосвахме го пак, не ни изпитва - караше ми се, защото не съм яла паламуд, а след това ме упъти към женския пазар - до някаква конкретна сергийка, от която да си взема риба. Обясни ми даже как да я сготвя, за да се получи най-добре.), а пък госпожата ни по история я нямаше, обезсмисляйки цялото идване на училище днес. Като човек в историческа паралелка обръщам най-голямо внимание на тези часове (и на испанския и българския, защото "здравейте матури, ред на Ева е!"). 
А да. Разказах днес на момчетата от класа ми за одисеята от снощи и отговорът на единия беше "А, ми ние те видяхме как вървиш към СУ от таксито, интересно..." лайк тенк ю, че ми се обадихте и ми предложихте да дойда с вас, в една посока пътувахме принципно. Няма значение. Исках да кажа, че заради тая разходка май съм понастинала, защото днес главата ме болеше, вратът ми беше схванат и не си свалих палтото, защото ми беше ужасно студено. Кихам също. Цялото това нещо е страшно лошо, защото 1) утре съм на театър и 2) в петък и събота съм на изключително, изключително важен изпит и ако се проваля на него... най-малкото ще съм безкрайно разочарована.
Впрочем, досега не съм го споменавала тук, но още през май тази година се явих на испанския изпит ДЕЛЕ и взех диплома. Преди два дни тя пристигна в София от Мадрид и нямам никакво търпение да си я прибера от Института Сервантес. Това е едно от най-големите ви постижения и определено е highlight на 2016-та. 
В момента е 11 часа, което значи, че ще прекарам още 30-40 минути будна. Може би ще продължа да си тегля музика (правя го от около два часа и засега имам 20 нови песни) или просто ще си пусна последния епизод на Flower boy next door - драмата, която споменавам във всеки блогмас пост от самото начало на декември. Вероятността да заспя още в началото е голяма, но... Време е да приключа и с това. Което ми напомня - новата драма на Каи (Ехо), Лий Джонг Сук, Лий Джун Джи, Парк Хе Джин и т.н., т.н. започна и много хайпнах след първия епизод, защото обожавам по-голямата част от актьорите, които участват. Събрали са буквално всичките ми любимци на едно място и не знам как ще се справя с това психически. Ще навия всичките си приятели да го гледат, за да не полудявам самичка. (Гергана вече го изгледа, и тя хайпна за Лий Джун Джи и Лий Джонг Сук.)
След това обиайно лирическо отклонение, свързано с корейци, ще приключа с обичайната песен, защото наистина започвам да се уморявам. Отдавам го наистина на факта, че съм болна, защото, както вече сами разбрахте, днес изобщо не беше продуктивен ден и няма как да съм се уморила от седене на стола и лежане върху чина. Затова... а ми, поздрав за тези от вас, които все пак си пускате песните, които прикачам. 

понеделник, 5 декември 2016 г.

Нека Спотлайт напишат статия за нефункциониращото софийско метро #Blogmas2016 Ден 5

Диляна ми е като майка омг
Днес е паметен ден, защото най-накрая в ежедневието на Ева се случиха достатъчно интересни неща, че да напише няколко километра пост, който да не е 90% кпоп или нещо, свързано с Корея. Всъщност тия "интересни" неща, дето преживях днес, са и причината да пиша днешния пост в 11 часа - около 30 минути, след като се прибрах. Но, нека да ви кажа какво се случи на пети декември 2016 година.
Принципно понеделниците не са ми най-омразните дни, но не ги и обичам, по простата причина, че когато реша, че понеделникът ми ще е як, то той е точно обратното. Вие сами можете да кажете като какъв определяте моя. Станах сравнително рано - около девет часа, и си позволих да се поизлежа, защото наистина нямах никаква мотивация да уча. Имах късмета майка ми да ме закара на училище днес, демек не се мъкнах по градския час. Пътят от училището ми до нас е около 15 минути с кола, но, понеже няма пряк транспорт, съм длъжна да обикалям. Та, пристигнах и си полегнах аз на чина, който беше огрян от топлото слънчице. Даже по едно време си поспах.
Цялата ни програма беше разместена днес заради проекта на двете ми най-добри приятелки, свързан с киното. Те организират две ходения до Дома на киното - събираме се целия клас и ходим да гледаме филми, печелили Оскар. Днес беше първата прожекция. Но има време, докато стигна до тази конкретна част от разказа.
Та, миналата седмица господинът ни по испанска литература го нямаше по болест. Щастливи от този факт и обнадеждени, че няма да се появи и днес, целият клас се изсипахме неучили и мотивирани да си слушаме музика и да спим, докато стане време да се изнесем дружно като първи пичове. Но не. Не, не, не. Познайте кой се появи на вратата на класната ни стая преди часа по испанска литература. Нашият любим (съвсем искрено!) господин. Свали си шапчицата той, разказа ни как тъкмо влязъл в училище и колегите му казали "Арее, отивай при тия, имаш час", ама понеже той не знаел, че програмата е променена, им се накарал и си седнал на диванчето да чете вестник. Хората, все пак, го убедили да се качи, та той нямал избор и влязъл. Както казах, целият клас не бяхме подготвени психически да го видим, пък камо ли да ни изпитва. Затова се заехме със спасителната мисия - да баламосваме Вълков 40 минути, за да не се сети, че имаме урок за учене. И така моята другарка в престъпленията Мелиса, аз и две от момчетата ни се заехме да спорим с него - при Иван Асен II ли е най-голяма територията на България, или при Самуил. Последваха 40 много напрегнати минути, в които баламосването се превърна в чиста караница, в която Вълков ни викаше "Тъпациии, няма да вярвате на тоя учебник, ваще баби са учили по него, нищо не знаете!", на което аз отвръщах "Ааа не, баба ми е историк!", Мелиса: "Аз ходя на уроци, при Иван Асен е, не виждате ли, че тука стига до Солун?", Светльо: "Bruja, защо не отчиташ измененията на североизточната ни граница?", а Наско: "Александър Македонски не е македонец". Така и не разбрахме как последното се връзва с темата.
Изгубихме часа в спор по въпрос, чийто отговор едва ли ще получим, защото госпожата ни по история, за добро или за лошо, няма да бъде на училище до четвъртък. Път от часа в петък аз ще отсъствам заради малкото, сладко изпитче по английски, което, според господина ми но английски, не вАжи, защото е платено. Нищо не знам, като си плащам за изпит. Вие също, имайте го в предвид.
Та, някъде там, по средата на спора, моята прекрасна и адекватна Диляна, която организира ходенето но киното, осъзна, че е забравила всичките 27 билета, с които трябва да бъдем допуснати, у тях. Та се наложи да си тръгва по-рано. Така започнаха злочестията. Спирката на трамвая ни беше преместена. Тръгнахме в грешната посока. Стигнахме по-късно от планираното. Общо взето не знаехме къде да слезем (аз не знаех и заради това ми се смяха). Бутахме се 20 минути на опашка по някаква причина, която така и не беше изяснена. 
Най-накрая влязохме и общо взето гледахме супер смисления "Спотлайт". В края, разбира се, имаше хора, които се опитаха да убедят останалите, че тоя филм Оскари не заслужава и е пълна загуба на време. Госпожата ни по свят и личност пък декларира, че е интересен само и единствено заради събитията, стоящи зад него. 
Но както и да е. С моите приятелки игнорирахме тези коментари и си тръгнахме. Двете продължиха към трамваите, а аз поех към метрото, без да знам, че два или три часа по-рано се е случила авария на Софийски. Та, тичах, за да си хвана влакчето, седнах си с две слушалки и зачаках да тръгне. Но мина една минута, хората влизаха и излизаха. Чак тогава се досетих да си сваля слушалката. "Внимание, тази вечер влакове до Младост няма да има!". Чакай, чакай. Какво? В продължение на 3 минути се чудих какво става и как така спират единствения транспорт, с който мога да се прибера от тая точка на София. В крайна сметка бях принудена да сляза и да извървя повече от километър в убийствения студ, докато стигна до най-близката спирка на автобус, който води до моя квартал. От Сердика до Софийски. Може би, софиянци, не ми звучи толкова много, ама, повярвайте ми, ще ви се дореве, когато трябва да го изминете това разстояние в студа, без ръкавички и идея колко трябва да си отвисите на спирката и дали че има място за вас в автобуса, понеже кой знае колко хора са се оказали в същото положение. 
Добрах се до спирката успешно и започнах да пиша на приятелките си за случващото се, ядосвайки се, че от студа екрана на телефона ми отказва да работи. В този момент до мен застана момче, вдигна телефона си и заяви, явно на приятел от другата страна на линията, "Да, досега бях в Дом на киното, гледахме "Спотлайт". Да, филмът беше невероятен. Малко тежък, но все пак.". При което реакцията на Ева - да се вторачи в прити момчето и да не сваля поглед, докато не разбере повече. Оказа се, че е от моя квартал и също е ходило тоя километър, за да може да се прибере. Това разбрах от разговора, преди той да приключи. И за да не бъде неудобно, аз вкарах отново слушалките в ушите си и си дадох сметка, че те не са включени в телефона, чак когато всички хора се обърнаха към мен, щом припевът на Blood sweat and tears на BTS огласи спирката. Failed. 
Резултатът от тази вечер е... а ми, прибрах се късно, измръзнала, но пък развеселена от всичко, което се наложи да преживея. Все още не мога да разбера как не са успели за почти четири часа да поправят аварията в метрото, но... здраве да е. Поне се получи достатъчно дълъг пост. Ако сте стигнали до тук - евала за нервите да прочетете днешните глупости. Поздравявам ви с днешната песничка - може би трябваше да поздравя и всички хора на спирката, гледащи ме странно. Сигурно си мислеха, че слушам някаква странна чалга. 

неделя, 4 декември 2016 г.

Обратно към старите навици, филми за гледане #Blogmas2016 Ден 4

Днес направих няколко неща, които не бях правила от доста време. Например (1) спах до почти 11 часа и за първи път от може би месец си починах наистина добре. След това (2) опаковах коледен подарък добре. Да. Бива ме с нещата, които трябва да бъдат правени ръчно, но обикновено съм доста зле с опаковането на големи кутии - просто не знам накъде трябва да сгъна хартията, за да изглежда ок. Справих се със задачата да оправя подготвените неща на най-добрите си приятелки и тези, които съм взела за семейството си до този момент. И последното нещо, което направих за първи път от мноооого, наистина много време, е следното - (3) изгледах цял филм, без да се отегча или нещо такова. Откакто започнах да навлизам в
кпоп културата, занемарих гледането на американски/европейски филми и сериали и като цяло гледането на филми. Но днес, понеже нямах особено много задължения, пък и защото мисля, че заслужавам малко почивка, си пуснах филм. Да, признавам - корейски е. Но ми хареса толкова много, че не мога да ви го опиша. Казва се Unforgettable - от тази година е и главната причина, поради която си го изтеглих, е участието на Satansoo (по-добре познат като Do Kyungsoo) от ЕХО. Не съм доволна от качеството на записа, на което попаднах, но всичко останало - 10/10. Актьорите, историята и съпътстващия я хумор, саундракът. Някъде около средата загрях как точно ще свърши, но това не ми попречи да се разчуствам безобразно много през последните 20 минути. Затова - препоръчвам ви го! Не е коледен или нещо такова, не. Просто е много готин и ако не друго, то ще ви разнообрази ежедневието на мястото на някоя американска продукция ала "промивка на мозъка". 
Със сигурност не съм единствената на това мнение, но Декември ми е месец, който свързвам с уютно пространство у дома, много филми и мандаринки, докато ги гледам. Преди малко се замислих всъщност кои са филмите, които ме интересуват в този момент, и реших да разнообразя днешния пост с малко списъче, което може да даде идеи и на вас (особено ако сте заинтересувани от корейско кино, защото, ако не сте забелязали, аз съм). Неизменно място тук имат Fantastic beasts and where to find them и The girl on the train, които все още не съм гледала, макар и да бяха хит по кината в България (пък първият още е даже). Някой от следващите уикенди ще бъде запазен само и единствено за филмов маратон и почивка. A Man and A Woman и My Annoying Brother (Hyung) чакам с огромно нетърпение. Вторият особено. Трябва да знаете, че страшно много харесвам D.O. като актьор и съм мотивирана да изгледам абсолютно всички продукции, в които е участвал. Но Hyung ми е приоритет, защото участва и Парк Шин Хе, която е перфектна (в момента гледам две драми с нея, пък съм приключила "Пинокио" и... то процента още някоя, за която просто не се сещам). Miracle in Cell No. 7 вече даже ми е изтеглен на компютъра и чака да стане време и да си го пусна. (Като се замисля, това може да стане още тая вечер, ако не намеря нещо по-наложително за правене.) Somewhere Only We KnowSweet SixteenGangnam Blues, Shoot Me in the Heart, Snow is on the Sea - списъкът е безкраен, затова го приключвам до тук. Само стойте да видите колко са к-драмите, които планирам да изгледам...

Периодът на Блогмас е сигурно най-веселата част от декември. Страшно много обичам да вляза в главната страница на гугъл и да видя безброй известия с нови постове, чиито имена ме карат да се заливам от смях (не подигравателно, а истински). Имам в предвид - кога друг път ще прочетете пост, озаглавен "Натъртих си дупето"? Харесва ми колко ентусиазирани са всички за това начинание. Надявам се до края на месеца настроението да не напусне блогърското общество, защото е страшно зареждащо. Преди, когато аз бях една от малкото, пишещи подобни постове, беше някак си скучно. А сега блика от разнообразие. Обожавам да чета дейли постове. Обожавам. 
А да. Днес направих още нещо, за което не бях отделяла време от месеци - висях в тъмблър около два часа и просто реблогвах някакви красоти. Напоследък това е сайт, на който не обръщам много време, защото приоритетите ми са ученето и кандидатстването, както казах n на брой пъти в предните постове, но пък се почувствах много яко, губейки времето си в разглеждане на снимки и рандъм постове. Стигнах до извода, че се нуждая от такива почивки от сериозните задължения, за да не "изпуша" по някое време. (Денс брейковете вършат чудесна работа, но все пак...)
Часът е седем, а аз все още не съм пипнала учебник. За това ви говоря. Честно казано, нямам и намерение да го правя. Най-вероятно ще продължа да си лежа на топличко. Ако не слушам музика или не си говоря с някой приятел, най-вероятно ще си пусна мини драмата на Каи или нещо друго, и ще заспя за нула време, за да мога утре сутрин да стана и да си свърша задълженията, както повелява понеделникът. Всъщност, може би ще седна да почета малко за изпита, който ми предстои следващия петък. Не, че ще науча особено много една седмица преди него де. Ако го направя, няма да се чувствам толкова зле, когато се явя и започнат да ми засичат час и половина за Use of English и Reading. Да, добре, това е планът.
Песента тази вечер избрах, за да почета Unforgettable - тя е една от главните в саундтрака на филма. 

събота, 3 декември 2016 г.

Затрих си музиката #Blogmas2016 Ден 3

Събота ми е най-любимият ден от седмицата. На първо място е фактът, че мога да си поспя до късно. Пак съм ограничена - най-късно ми е позволено да стана в десет, за да имам време да се оправя и да изляза за уроци по литература. Два часа с групата ми (която, впрочем, е съставена само от мои приятели? С изключение на трима човека, с които се запознах тази година) и след това съм свободна ако ща цял ден да прекарам вън и далеч от учебници. Миналата събота с една от най-добрите ми приятелки лежахме на една маса в Коста на Университета пет часа. Просто стояхме и си говорихме за какво ли не, избирахме коледни подаръци, аз спах, после се друсахме с кафе. Днес пък с другите ми две баета стояхме три часа в една малка, сладка сладкарничка. Наблъскахме се с тортички и бисквитки, докато разглеждахме списания, коментирахме модели, хора, които мразим, а също и плановете ни за следващите две години. Засега и трите (пък и другата, четвъртата, с която висяхме в Коста) кроим велики планове за чужбина. И всеки път, когато темата за ученето ни се повдигне, хайпваме и си представяме как ще обиколим света, докато учим и общо взето колко страхотно ще е да поживеем някъде другаде. Излиза, че обичаме приключения. 
В общи линии прекарах половината си време вън. Поизмръзнах, чакайки автобуса, и като се качих реших, че ще е добре да оползотворя половин час път като преименувам всички корейски песни, които имам, за да се разкарат досадните надписи от свалянето - обикновено имената на клиповете, от които съм ги свалила. Хубаво, направих го. И в момента, в който се опитах да си пусна музика от плейлиста с кпоп осъзнах, че понеже съм сменила имената, всичките са изчезнали. Имаше точно три песнички. 
Затова се наложи през цялото пътуване в метрото да ги търся в общия списък с песни, за да ги върна в определения плейлист. Such fun, very wow. 
Както и да е, справих се с тоя проблем.
След като се прибрах изгледах един епизод на Flower boy next door и от тогава просто си почивам. Отново бездействие. Общо взето слушам музика, от време на време отварям уърд, за да напиша някой друг ред в "повестта", която започнах преди известно време. Нищо особено - дори не си заслужава да я споменавам, защото е страшно непретенциозна. Пиша я, само за да си излея мислите - по някакъв начин да синтезирам идея, която ми се върти от известно време. Но да, it is a thing. 
Предполагам, че това ще правя до края на вечерта. Денят не е post worthy, но няма голямо значение. Съботите са за уроци, разпускане и...
А, сетих се за нещо, което си заслужава да бъде споменато, преди да ви кажа чао. Значи, започнах да си чета правилника за движение по пътищата, защото смятам да изкарам книжка, преди да вляза в университет. Та, още на една от първите страници установих, че съставителите на това помагало нямат никаква представа как се пренасят думите в българския език. Ама никаква! Как се очаква да ме научат да шофирам, като и това не могат да направят като хората? 
Добре, сега вече свърших. Но преди това - нека да започнем една нова традиция, става ли? Вместо да ви казвам "чао", ще ви публикувам по една песен, за да не е толкова банално. Как е? Приятно слушане!

петък, 2 декември 2016 г.

Защо денс брейковете са важни #Blogmas2016 Ден 2

10:20 ч., 2.12.2016
Нека ви кажа едно нещо за ученето до късно - не го правете! Ще влезете в омагьосан кръг, от който няма излизане!
Снощи за поредна вечер стоях до посред нощите, за да довърша още едно интерпретативно съчинение за курса по литература, на който ходя вече втора година (на седмица по две съчинения - сами можете да пресметнете колко съм написала досега). Та, свърших около 12 и половина. Заспах не по-рано от три, защото и аз не знам защо. И станах в девет и нещо, което е абсолютно против принципите ми. Предпочитам да ставам по-рано, защото така денят ми е по-дълъг и се чувствам по-пълноценно откъм дейности. Опитвам се да променя този режим безуспешно от около месец и затова си позволявам да ви кажа никога да не изпадате в подобна рутина, защото ще изсмуче животчето ви, обещавам. 
И все пак не си довърших съчинението, защото се отчаях от факта, че писах толкова много по двете тези, че минах лимита от два листа... 
Ако има едно яко нещо в цялата тая ситуация, то това са денс брейковете. Докато уча за училище или пиша съчинения, винаги си пускам някой кпоп стрийм в ютуб (на изчезване са - налага ми се да слушам записи, макар че предпочитам да е лайв, за да си чатя с останалите слушащи) и когато пуснат някоя моя любима песен (за пример давам Monster на ЕXO, DOPE на BTS и Haru Haru на Bigbang) изведнъж просто хвърлям молива или химикалката и танцувам в седнало положение. След това продължавам да си пиша. И така до следващия денс брейк. По този начин хем си взимам заслужените почивки, хем се забавлявам. Пък от време на време споделям и в туитър и инстаграм стори за случващото се. Трагедията е пълна.
И така, стана и половина. Плановете ми за деня не са много точни, но в общи линии трябва да отида до офис на Спиди, за да взема един от подаръците за Коледа, да отида на училище и след това на кафе с приятелки, за да отбележим петъка. Докато стане време за това обаче аз ще си помързелувам с, представяте ли си, книга! Както споменах вчера - изборът ми е "Бялата кралица" от Филипа Грегъри. Да видим...

20:46
Няколко неща имам да кажа.
Първо. Не успях да гледам МАМА наградите днеска, защото бях на училище. Щастлива съм за тези, които са взели ЕХО, радвам се и за BTS. Ама най-прекрасното нещо от цялото събитие, ако трябва да бъда напълно честна, е изпълнението на ЕХО. Гледах го три пъти, все стоейки с отворена уста, щото... Нзнз, хайде да си говорим за Бекхюн със светли очи и Сухо с червена коса и всички останали, щото изглеждат перфектно и омг. Хайп.
Второ. Не четох книгата, както обещах да направя. Вместо това малко, след като написах горната част на поста, хукнах по задачи (събиране на коледни подаръци от различни части на София). Подраних с един час за училище, ама поне най-добрите ми приятелки също се бяха излъгали, та 40 минути ревахме заедно за университетите, в които ще кандидатстваме. В някой от следващите постове сигурно ще ви разкажа за това по-подробно, също и за ученето, към което съм се ориентирала.
Трето. Пълно бездействие. Все още имам да препиша половината интерпретативно, което трябва да предам утре, но... а ми, гледам изпълнението на ЕХО пак и се опитвам да разбера защо хората, на които пиша, са решили точно сега да не ми отговарят. Планирам да прекарам остатъка от вечерта гледайки Flower boy next door, защото ми трябва причина да игнорирам правилника за движение по пътищата още мъничко.
Окей, в момента не се сещам за нещо друго, което да включа. Ще се наложи да пренебрегна плановете, които изброих отгоре, за да завърша съчинението си. Затова сега отивам да търся стрийм с музика. И обещавам, че няма да стоя до три. 

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Това е много импулсивно решение #Blogmas2016 Ден 1

Това е много импулсивно решение, както разбрахте от заглавието.
Часът е 9:40, аз стоя и трети пореден ден се опитвам да науча наизуст километричния урок по испанска литература, който трябва да изрецитирам перфектно днес, пия си сутрешното кафе. Преди малко обаче влязох във фейсбук и видях сената си залята от постове "Блогмас". И реших и аз. Това ще е третото ми участие. През 2014 заложих на дейли постовете в блога - отпуснато, неангажиращо, забавно - просто разказвах за дните си. През 2015 път бях по точен график, обмислях постовете си предварително и дори някои от тях бяха готови, за да мога всяка сутрин просто да ставам и да ги публикувам. Тази година ще се върна към изначалната си идея. Дейли постовете са това, с което започнах бога си. Поне този декември ще се постарая да се завърна към тях. Всеки ден. Не обещавам, че ще ви говоря само за книги, тъй като, за съжаление, те заемат миниатюрна част от ежедневието ми в последно време (благодаря ти, 12ти клас). Но за сметка на това ще ви разкажа какво става напоследък, какво ме вълнува, какво правя, как минават дните ми. Ще засегна много от темите, за които пишех в началото на Sormy garden. Пък - каквото стане! 
Днешният първи ден е по-информативен, ще ме извините. Както казах два пъти - импулсивно решение беше да отворя празния лист в блогър и да започна да пиша при положение, че ми остава още твърде много информация за Las vanguadias, която трябва да науча спешно. Обаче... не знам, първи декември е. Вън е снежно и готино, студено. Спомних си как предните две години с огромно нетърпение се прибирах вечер, за да пиша тук. И ми се прищя отново да го направя. Пък, ще го използвам като още един отдушник за гнева си. Нека ви обясня за какво става въпрос.
На 11.11 от AliExpress поръчах една камара глупости за коледни подаръци. Няма да ви казвам колко време висях, за да ги избера, а също колко пари изхарчих (рип дебитна картичке и стипендийка). От 20-те предмета, които поръчах, при мен са три. ТРИ. Което, ако смятам правилно във въздуха, както правят героите от филмите, прави точно ПОДАРЪЦИТЕ МИ НЯМА ДА ПРИСТИГНАТ ПРЕДИ КОЛЕДА И КАКВО ЩЕ ПОДАРЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ И СЕМЕЙСТВОТО СИ?????????? Най-вероятно ще раздавам по една-две бонбонки лукчета. Те моите хора и без това като излизат от нас цели шепи си взимат. 
В момента съм в настроение за купуване на подаръци, вече сериозно. С повечето съм готова, но тези, които тепърва трябва да идват, са ми доста несигурни. В сравнение с друга година, тази идеите ми са готини и съм почти убедена, че няма да има разочарован член на семейството или приятел. Но ще видим. Единственото, което не съм измислила, е собствения ми подарък. Да, имам навика да купувам по нещичко и за себе си, да го опаковам яко и на Коледа да се правя на изненадана, все едно не знам кой го е оставил под елхата. Не случайно госпожата ми от осми клас по испански ми каза един ден, че съм много добра актриса. Беше по друг повод, но да прескочим подробностите. 
Между другото, искате ли да си поговорим за книги? Защото аз да. Последната, която прочетох, беше "Вероника решава да умре" преди и аз не знам колко време, ама нека да не го споменаваме, защото ме е срам. (Тук с тихичък, но обвинителен тон Лина прошепва "Корейците са виновни!") Нооо!!! сега безумно много ми се е дочело нещо историческо. И знаете ли какво имам? "Бялата кралица" от Филипа Грегъри, която още през лятото сперечил от гивъуея на Ана. Познайте кой ще я прочете веднага, щом изпитът по английски и курсовете по литература за тая година приключат. Тук неонови стрелкички сочат към мен. Заедно с още една камара книги, които от брутално много време чакат да им обърна внимание. 
Бай дъ уей ("Между другото", ама госпожата ми по литература още в седми клас ми се накара, год демит, буквално си забравих мисълта, докаго пишех това в скобичките... сега ще импровизирам. Оказа се, че reading slump-ът е най-брутално гадното нещо, което може да се случи на един читател, особено ако има много разсейващи неща, които може да се окажат приоритет. Преди си мислех, че хората преувеличават, като казват, че не могат да четат, но от повече от два месеца не мога да прочета две книги последователно в рамките на две седмици и тактиките, които си бях измислила, не действат. Нито мога да се принудя да седна и да чета, нито да препрочета стара любима книга. Кажете ми, какво да правя? Особено сега, когато кпоп-ът и корейците като цяло са ми кайндда приоритет. Буквално, вечер стоя по повече време, отколкото трябва, за да гледам crack видеа и кпоп мемета, на които отговорът ми е "hahahaha saaaaameeeee". За да ви докажа, сега ще инсъртна едно меме, което е на испански и повечето от вас няма на го разберат, ама... представете си, че се смея и казвам "сейм". 
че два абзаца не започват с едно и също нещо)...
И така, този пост стана дълъг. Затова спирам. Честит декември на всички, успех на хората, които подхващат Блогмас и се надявам постовете с душевни излияния, които предстои да прочетете, да ви развеселят поне мъъъъъъничко. Поздрави от мен. И... до утре? 
(Как завършвах тия постове преди?)