Страници

понеделник, 19 декември 2016 г.

Предстои ни пряка среща с Хитлер #Blogmas2016 Ден 19

Днешният пост въобще няма да бъде дълъг, защото снощи учих до полунощ, легнах си и се въртях в леглото до след четири, като си повтарях, че трябва да заспя, но без да заспивам. Станах едвам едвам в девет, за да продължа да чета. Днес бяхме с тъпа разместена програма, затова започнахме училище чак в два без десет с двата часа класно. Отчаях се само като видях първия въпрос. Учих страшно много и не мога да кажа, че се провалих напълно, но имаше неща, които ми се изплъзнаха и въобще не съм доволна от този факт. Приемливо е, да. Но тая година далеч не се боря за "приемливо".
Но като цяло денят ми беше скапан, бях уморена, спеше ми се, дори монстъра и кафето не ми помогнаха да се събудя. Не бях единствена - и приятелките ми бяха също в сравнително лошо настроение по една или друга причина. Разместването на часовете ми дойде в повече - по едно време се оказа, че нито ние имаме идея как ще ни протекат часовете, нито учителите. Трябваше да имаме история, ама госпожата каза, че има час с друг. Учителката ни по свят и личност пък ни каза, че днес няма шанс да отидем на кино по проект именно заради тая промяна. Ядосани, след като се оказа, че не се знае какъв час трябва да имаме, просто си събрахме нещата и дружно се изнесохме да гледаме The revenant с Леонардо Дикаприо в Дома на киното. В трамвая поспах малко и си мислех, че и по време на филма ще спя, защото са ми казвали, че не е толкова атрактивен. Oh boy. Брутален и буквално, и преносно. Хареса ми изключително много - играта беше мнооого добра, начинът по който са го снимали - също. Нищо, че от време на време се налагаше да си прикривам очите, за да не гледам някои определени сцени. Не само, че не спах, но и се разсъних достатъчно, че да си напиша домашното по испански и да изгледам епизод на EXO Showtime. Може би ако си легна сега няма да си отворя очите до утре сутрин. Ама планът ми е да седна и да почета малко от "Чичовци". Ама вероятността да задрема над него е още по-голяма и от това. Така че - ще видим. Още малко музика и после - каквото дойде. Единственото сигурно нещо, което трябва да свърша, е да се подготвя психически за сблъсъка с учителите, от чиито часове се чупихме. Утре ще бъде интересен ден. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар