Страници

понеделник, 11 февруари 2019 г.

Изпитите свършиха. И сега?

     Заради желанието си да бъда винаги продуктивна често ми се случва да забързвам темпото на ежедневието си, да си намирам нови задачи и да давам всичко от себе си, докато нещата за вършене не се изчерпат и аз не остана с поглед в тавана и без нито една идея какво да правя. Повечето студенти могат да се припознаят веднага в ситуацията, особено часове след края на послединя изпит - тогава напрежението го няма, няма и за учене и изведнъж се оказваме с някакви дни до началото на новия семестър, в които ясна цел на хоризонта няма. 
     Бих могла да интерпретирам темата два по-общи начина: 
     1. Свръх продуктивността и желанието да правим много неща са изтощаващи и в един момент неминуемо ни водят до burnout
     2. Свръх продуктивността ни дава повод да се чувстваме добре със себе си и постигнатото, а също и ни кара да се замисляме за грижата за самите себе си.
    Заобиколно поемам по втория път, но в никакъв случай не зачерквам истинността на първата точка. Все пак темата на днешния пост е времето след свръх продуктивността.

     Преди три дни за мен приключи третата ми сесия в университета и след тези 72 часа опипване на почвата мога спокойно да кажа, че се вписвам с описанията от по-горе. Нямам за четене за изпити, нямам и останали домашни за предстоящите упражнения; на теория времето ми трябва да бъде посветено само на приятни неща. А те се оказаха твърде много: четене, сериали, спорт, симс, разбира се, излизане с приятели, пътувания дори. Проблемът е, че прекарвам повече време в мисли за това какво да правя първо отколкото в правене на някое от нещата. Иронично, но факт. Все още не съм намерила решение за този проблем, различно от скролване в инстаграм и фейсбук - това само по себе си е още по-голям проблем. 
      Имам една седмица да направя няколко конкретни неща: да си почина от ученето, да си почина от социалните мрежи, да прочета възможно най-много книги и да направя 5 тренировки. Тези четири неща не са случайни и всички целят да ме подготввят за четвъртия семестър, в който ще трябва да дам от себе си повече, отколкото съм давала във всички други семестри взети заедно. Убедена съм, че не съм единствената.
     Затова през тази седмица ще направя всичко възможно да постигна целите си. Независимо дали това значи да изтрия социалните си мрежи и да остана "офлайн" в името на самата мен. И без това е нещо, за което си мисля от много време. И всичко това, като си почивам. 
      Рядко чувствам някаква силна нужда от почивка именно защото съм свикнала всичко да е на бързи обороти и винаги да се случва нещо (а и защото след почивка винаги изпитвам малко трудност към възвръщане във форма). В духа на #ГрижаЗаСебеСи - тренд, който нашумя в българското блог общество през последните седмици - ще се погрижа за нуждите си и ще си наложа почивка, релакс, повече медитация (с това се заниммавам от съвсем скоро и тепърва навлизам в същността на практиката, може да ви разкажа повече след някой друг месец!) и прекарани часове на открито; повече от нещата, за които нямам време обикновено; повече спокойствие и по-малко мисли за университет и "сериозни" задължения.
      С целия този план започнах тази сутрин, след като отскочих до Ректората за нанасяне на една от последните оценки. Спонтанно реших, че ще се възползвам от прекрасното и не много хладно време вън, щом излязох от станцията на метрото, и на път към блога ми спрях в една от градинките. Паркирах се на по-отдалечена пейка и четох "Любов по време на холера" цял час. Свеж въздух, без разсейващи фактори, без телефон или слушалки. В превод - всичко, което искам от следващите няколко дни.

понеделник, 4 февруари 2019 г.

Впечатления от "You" - за преследвачите и социалните мрежи

     Убедена съм, че повечето от вас вече знаят за нашумeлия сериал на Netflix "You". В разките на 10 епизода се представя недългото познанство между Джо, симпатичен и много начетен книжар, и Бек, студентка, която търси своя път в издателството и в живота. Обсебен от нея, Джо намира начин да влезе в личния ѝ живот, да спечели доверието ѝ и да се отърве от всички хора, които стоят между него и Бек, независимо от цената, която трябва да плати. 
     Струва ми се, че не много хора знаят, че "Ти" е сериал по книгата на Каролайн Кепнес "Ти", която е преведена на български (но, за съжаление, изчерпана). За нея след мъничко!
    Ревюто съдържа спойлери! Някои от тях са маркирани с по-светъл цвят сиво, а други са отбелязани в началото и в края!
    Бих искала да започна със самата история и героите - много неща ми направиха впечатление, но все пак ще се опитам да не навлизам в твърде много детайли, за да не издам някои от най-интересните моменти на тези, които все още не са имали възможността да го изгледат. 
      Напоследък темата за серийните убийци и преследването нашумя отново, може би заради предстоящото излизане на филма за Тед Бънди (а и заради крактия документален сериал в Нетфликс). "Ти" ни дава перфектната възможност да надникнем в ума и да анализираме мислите на един преследвач, който сами никога не бихме различили в тълпата от хора по улиците, с които ежедневно се разминаваме. Джо е именно това - собственик на книжарница, при това доста добре изглеждащ, с интереси в областта на литературата, не много приятели, но пък мил, грижовен, добре възпитан и много, много манипулативен и с невероятен талант да замаскира тази си черта. Историята е представена от неговата гледна точка - през всички десет епизода той води монолог, отправен към възлюбената му Бек, и малко по малко разкрива части от характера и намеренията си. Може би именно това е елементът, който прави историята толкова пленителна, но и объркваща. Джо е от онези герои, които мразиш и обичаш едновременно, защото не одобряваш действията му, мислиш ги за безумни, очевидно са неправилни, но в същото време някаква част от теб вярва, че извършва всички престъпления от любов, за да предпази Бек, за да се погрижи за съседското дете Пако. Именно с Пако се загатва идея, която доста ми допадна - именно на него Джо предава знанията си го превръща в потенциално свое копие подобно на мъжа, който се е грижил за него, когато е бил малък. Остава ни да се чудим дали детето ще придобие само дорбите, или и лошите му черти.

четвъртък, 31 януари 2019 г.

"Какво прави днес?"

     В последно време много въпроси изникват в главата ми в и без това малкото моменти свобода от задължения. Давам си сметка как понякога не съществува нищо друго извън границите на ученето и основните дневни дейности, които безпощадно ме завличат в омагьосан кръг, от който, за съжаление, трудно се излиза. И това се потвърди скоро, когато мой познат за пореден ден започна разговора ни с въпроса "Какво прави днес?". "Учих". "Иии?". "Тренирах час и малко. Сготвих си нещо. После пак учих, но си дадох кратка почивка, за да скролна фейса. Това е май. Съжалявам. Малко съм скучна". Почувствах се малко зле, но на този етап не си давах сметка защо.
     Измислих си причина едва когато за пореден път този ден отворих инстаграм профила си и разгледах снимките на познати и разни известни личности, които следвам уж за мотивация. Снимки на пътешествия, разнообразни храни и красиви тоалети; сторита със силна музика, много приятели, заведения, разходки из увеселителни паркове и други локации, много от които не съм посещавала нито веднъж в живота си. Общото между мен и тези хора е възрастта, плюс-минус 2-3 години. Разликата - техният живот е вълнуващ, интересен, а моят - не. 
     Като че ли по поръчка, на следващия ден, след като бях качила снимка на записките си за предстоящия изпит, позната ми писа: "Само учиш, сигурно имаш отличен успех". Да, имам го  (тук поемам дълбоко въздух и чуквам на дърво). Но всъщност не правя само това. Наистина не е само това. Защото, да, не съм вън постоянно, нямам последен модел кола, с която да се разнасям из София и не пътувам по три пъти на месец, понеже приоритетите и финансите ми точно в този момент са насочени към други неща. Не си падам по нощни заведения - скоро разбрах, че пълноценният сън може да ме направи сто пъти по-продуктивна. Напоследък често излизам на кафе с приятели, но междувременно уча здравата, чета книги, когато не съм твърде уморена, и гледам сериали, защото това е моят начин да разпускам след петте часа учебна сесия в седнало положение. От скоро особен интерес ми е здравословното хранене - прилагам го в собствения си живот и го комбинирам със спорт. Ходя по Х километра на ден, тичам и уча движенията в залата. Междувременно слушам много музика! Само ако знаеше някой колко скрити плейлисти имам в Спотифай... Споделям и музика, и книги, и филми с хората около мен - оказа се, че вкусовете ми съвпадат с тези на все повечето от тях и заради това се случва да си говорим с часове... А пък и пиша тук. Случва се да прекалявам с по-"дълбоките" постове (като този, който четете в момента), но пък точно тях искам да пиша сега.

     Както казах, след онзи разговор с познатия ми се почувствах зле - не можех да се похваля с някаква супер вълнуваща случка от деня или пък някоя нова вещ. И все пак не мисля, че това е достатъчно, че да лепне етикет "скука" върху всички неща, които съм направила през деня. Субективно е - за някого може и да са, не твърдя, че всеки изпада в екстаз при мисълта за романи от по 500 страници или за учебници по някоя дисциплина, нито за час кардио. Но пък мен ме вълнуват. Това са моите интереси. Обичам да уча и да обогатявам общата си култура, обичам да се движа, обичам да пия кафе в любимите си кафенета и да вървя с часове дори в дъжд, но със слушалки в ушите, докато слушам поредния саунтрак на филм, който съм гледала предната вечер. 
     Отвсякъде чувам, че сега ми е времето да се забавлявам, да лудувам и да бъда малко по-безотговорна, нали съм студентка, едва на 20 години. На това сама частично опонирам със "сега е времето да поставиш основите на бъдещето си". Уча се да балансирам социалния и академичния си живот и на първо място правя нещата, които ме правят щастлива, спокойна и уверена в самата себе си. На такъв от етап от живота си съм - не бързам за никъде, наслаждавам се на времето си и се отучвам от вредния навик да правя неща, за да угодя и да се харесам на останалите - вече не съм в гимназията и ми е някак все тая дали ще съм от "готините" с цигара в снега или ще пия чай сама, докато чета.
      Всеки момент от живота ни е възможност да променим нещо в себе си, в нещата около себе си, във вижданията и настройките си. Ако мислех, че ежедневието ми е скучно или не правя, каквото трябва, отдавна щях да съм го "поправила". The thing is, знам, че се намирам точно там, където трябва да съм, и не искам да променя ни-що. 
     А пък следващата ми задача е да обръщам една идея по-малко внимание на това какво искат хората от мен, на това какво очакват и на това какво ми показват с цел да дадат някакъв изкривен модел на "живота, който трябва да водя". Не съм аз човекът, който ще научи останалите да не гледат в чуждата купичка, но съм тази, която може да установи собствените си граници в това отношение. It´s a work in progress. Изисква време, но се научава и има потенциала да се превърне в нещо голямо. Инвестиция в бъдещето, ако не нещо дори по-силно. 

неделя, 27 януари 2019 г.

Януари с Nivea и #daretoWOWandCARE

Преди няколко дни при мен пристигна една пратка, за която бях забравила. Екипът на Nivea България ми даде възможността да се превърна посланик на кампанията им #daretoWOWandCARE за първия месец на новата година и за тази цел ми изпрати кутия, пълна с прекрасни продукти, които да изпробвам и по-късно да споделя с вас! 
Продуктите от януарската кутия са избрани специално за по-студените месеци и са предназначени за защита и грижа за кожата. За мен те се оказаха повече от подходящи не само заради сезона, а и защото в момента съм в сесия и всичко, което би ме накарало да се почувствам по-добре, е добре дошло в живота ми! 
Грижата за кожата ми е от изключително значение, казвала съм го страшно много пъти. В тази връзка обичам да пробвам нови продукти и още повече обичам да попадам на добри такива. Пратката ме зарава. В нея открих пет продукта: 

1. Балсам за устни манго - мангото е сред любимите ми плодове и съм пристраснета към аромата му, заради което това се оказа изключително успешен продукт. Харесвам и текстурата му - мазна, но не твърде мазна, не се изтрива лесно от устните ми и няма вкус на самия плод. Не успя да "излекува" напуканите ми от студа устни, но ще продължа да тествам хидратиращите му свойства.
2. Сух шампоан за кестенява коса - от много време исках да го пробвам - фен съм на сухите шапмоани като цяло, тъй като косата ми се омазнява една идея по-бързо, отколкото ми се иска, а нямам навика да се къпя всеки ден или през ден, защото не е полезно. Не залагам на Нивеа като марка за сух шампоан принципно, но не съм разочарована от резултата след употреба Забележка: на мен се падна този за кестенява коса. Косата ми остана една идея сивкава и си мисля, че вариантът за по-тъмна коса ще ми бъде по-полезен. Ще изпробвам!
3. Успокояващ крем с алое вера - един от любимите ми продукти, въпреки че не го очаквах. Кремът е с класическата миризма на Нивеа, не оставя кожата мазна и попива, както е обозначено на етикета. Универсален е, следователно е подходящ както за лице, така и за останалата част от тялото. Кожата на лицето ми е склонна към омазняване и несъвършенства и заради това избягвам да си слагам по-мазни кремове, какъвто е този. Със сигурност обаче ще продължа да го използвам върху ръцете, краката и т.н. Харесва ми мекотата след употреба, както и лекият аромат, който след известно време изветрява - никак не обичам кремовете ми да са натрапчиви и затова тук давам една допълнителна точка! 
4. Urban skin detox clay wash - от серията Urban skin имам крем, от който не съм особено очарована, и може би заради това гелът за почистване на лице ме изненада приятно. Има няколко начина за употреба - като измивнно средство и като маска, която се оставя за около 5 минути и обещава чиста и матирана кожа. Опитах и двете и с доволна усмивка аплодирам, тъй като ми хареса - миризмата му е малко силна, когато се нанесе, но пък не изисква 15-20 минути върху лицето и реално кожата ми изглежда по-озарена и на допир е една идея по-мекичка. Има малки ексфолиращи частички, които не дразнят кожата. За почти седмица употреба резултатите са прекрасни, с интерес ще тествам до приключване на опаковката! Засега е вторият ми любим продукт! Използвам го в комбинация с любимото ми масло от чаено дърво (което сякаш изтрива всички проблеми от живота ми) и крем, най-често матиращия гел на Здраве от серията Акне стоп.
5. Подхранващо душ олио - оставих олиото за края, тъй като към него бях много скептична. Очаквах да остави омекотяващ защитен филм след измиване като много други продукти за суха кожа, които се предлагат в момента. Всъщност олиото ухае прекрасно, създава приятна пяна при контакт с вода, измива се перфектно и кожата остава свежа и мека. Използвам го в комбинация с душ гел и успокояващия крем от кутията и съм страшно доволна от резултатите.
Продуктите, които препоръчвам: маската/измивния гел с глина заради приятното почистване и усещане, а също и душ олиото, защото е неочаквано попадение, което надскочи всичките ми очаквания! 
Благодаря на Nivea за възможността да се включа в прекрасната им програма, да открия няколко нови любимци и да споделя с читателите си мнението си за тях! Следете сайта им за информация за кампанията и участието в нея.

понеделник, 21 януари 2019 г.

Верни на себе си

Наивно ми се струва да констатираме в началото на всяка една година, че "това ще е година на много решения", защото не е ли всяка една именно такава? Малки или големи, взимаме ги всеки ден и създаваме един уникален път на растеж и промени, който никой не може да придобие. Нямаме особен контрол над този факт - ако се замислите, ставането сутрин дори е едно решение, което може да насочи хода на събитията в най-малко две посоки: да си почина и да изгубя още няколко часа, ако си полежа, или да започна деня си рано и да имам възможността да свърша повече работа, ако стана точно в този момент. Реалността парадоксално ни принуждава да вземем това решение без възможност да го прескочим, просто защото трябва да последват други такива.
Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се обърквам и се чувствам като в някоя книга-игра (или като в Bandersnatch, впрочем, който провокира не много приятни чувства, свързани с настоящия въпрос). Ясно обаче разграничавам видовете решения, които имаме възможността да вземем: малки такива, които със сигурност ще променят нещо в живота ни, и по-големи, които в даден момент имат потенциал да го обърнат на 180 градуса.
До скоро не си давах сметка за значението на вторите; онези, които понякога изискват повече премисляне, които създават дискомфорт и на моменти дори ни плашат. От собствения си живот се сещам за два конкретни примера: първият е свързан с решението ми къде да уча преди две години, а вторият е настоящ - дали да замина на обмен за половин или една година. Очевидното общо между двете е, че са свързани с образованието ми. Това, което не се вижда на пръв поглед, е значението на двете неща и начинът, по който разсъждавах/м за тях. Третото общо е влиянието на хората наоколо върху решението, което се предполага, че трябва да взема. 

Колко често правите избор, базиран на мнението на родителите или приятелите си? Знам, че се питате "Ами какво биха казали те?", "Как ще реагират?". Осъзнавате ли, че дори някакви глупави статуси са способни да повлияят на решението ви? Ще се преместите в друга държава, хората ще харесват статуса ви във Фейсбук, ще ви завидят, ще ви коментират, ще сте различни.
Друг сценарий - от вас се очаква да се преместите някъде, например. Учили сте, работили сте и според всички единственото логично нещо е да заминете. И го правите, защото започвате да им вярвате. Оказва се обаче, че това далеч не е така. И се започва един безкраен низ от събития, реакции, всички с цел да ви убедят, че не сте прави, че се самозалъгвате, че е една върховна глупост да не се доверите на собствените си инстинкти, които са святкали в яркочервено, докато хората наоколо са ви убеждавали в правотата си. Последвали сте нечии чужди желания и мечти.

Има ситуации, чийто изход знаем, чувстваме го. И пиша всичко това, за да припомня както на вас, така и на себе си, че игнорирането на инстинкта е висша форма на неуважение към самия себе си. "Верни на себе си" - така заглавих този пост, за да наблегна на това, че ние сме тези, които търпим най-големите последствия от собствените си решения. Поради тази причина няма по-логично нещо от това сами да ги взимаме, без да се влияем до голяма степен от желанията и очакванията на другите, понеже тях няма да ги има, когато се окажем в ситуация на безпомощност и осъзнали, че не сме там, където искаме да бъдем. 
Верни на себе си и знаещи какво искаме, а не какво другите искат от нас; осъзнали, че сме много повече от статуси и ъпдейти, които ще бъдат харесани и забравени. Можем да си направим тази малка услуга, за да избегнем моментите на несигурност и съжалени, а също и за да направим една крачка към усъвършенстване на сегашното ни Аз. 
Но преди това е моментът на осъзнаване. Този пост не е това; предпочитам да го приемам като един повод за размисъл между всичко останало; повод да преразгледам всички онези неща, които правя днес и които не ме карат да се чувствам напълно добре. А също го приемам като насока към това как да бъда една идея по-смела, да вярвам в собствената си преценка (не и когато става въпрос за ограждане на онче-бонче на тест, там нямам късмет) и да преследвам идеите и мечтите си.