събота, 24 декември 2016 г.

Наваксване като за последно #Blogmas2016 Ден 20//21//22//23//24

И... отново стигнахме до последния Блогмас пост за тази година. Носталгично и щастливо ми е, както винаги. Но искам да завърша подобаващо, макар и наваксвайки. Миналите дни пропуснах да пиша, защото думите не идваха и нямах особено желание да седя и да пиша така или иначе. Но ще синтезирам пропуснатите дни колкото е възможно, отбелязвайки най-важните случки.
Двайсти декември, сряда, не беше особено интересен ден, поради което ще го пропусна. Но пък в четвъртък сутринта станах рано, оправих се и в девет и половина тръгнах в студа към далечната спирка на 88 в посока Дружба, за да се срещна с две мои приятелки и да отидем на маникюр - по препоръка на едно от тях - Мелиса. Ад беше, понеже не само беше студено, но и бях на твърде високи обувки, които до края на деня ме скапаха. Но за това след малко. Та, след месец мъка с обикновен лак отново съм с гел и съм щастлива. Мислех да пропусна училище, но ме натовариха със задачата да предам пари на моя съученичка и извинителни бележки на Гергана, така че се наложи да отскоча. Постоях три часа, в които в общи линии не правихме нищо, понеже бяхме едва петима или шестима в класната стая. Освен това Вълков, господина ми по испанска литература, го нямаше. Което значеше, че ни трябва заместник не само по този предмет, но и по испански, защото (нека сега ви обясня схемата): Игнасио си замина за Испания. Вълков трябваше да го замества, ама и него го нямаше. Разбра се по-късно, че директорката ще ни вземе часовете по испански. Ама и нея я нямаше. Заместникът на заместникът на заместникът изчезна. Черешката на тортата е, че госпожата ни по литература
отсъстваше, та и неин заместник влезе. Което обезсмисли деня и стоенето ни. Та след двата часа литература всички дружно, тактично се изнесохме. С Гергана обиколихме Сердика в търсене на последни попълнения към подаръците, пихме кафе и в шест отидохме в Хепи, където имахме резервация за вечеря, заедно с Диляна. Като цяло си прекарахме великолепно, ядохме суши и фиш енд чипс и пиле и какво ли още не. След вечерята пък висяхме около час в столичен бар в центъра, за късмет точно на бара, и момчетата отсреща станаха свидетели на душевните излияния на Диляна, която си направи двеста снимки с един пластмасов тризъбец от коктейла ми, понеже е някаква inside joke с гаджето ѝ. Благополучно се прибрах и дори не бях мъничко пияна въпреки виното и напитката с ром, която изпих забележително бавно (беше ми много вкусна и не исках да свършва. Пък не ми се купуваше втора)
Както можете да се досетите - в петък дори не ГЛЕДАЙТЕ ГОБЛИН! Започна ли да пиша с главни букви, положението е сериозно. Но да. Само след 4 епизода тая драма ми е една от любимите. Наравно ми е с "Пинокио", хора, а "Пинокио" е 11/10. Много повече ми допада от Uncontrollably fond. Просто... има моменти, дето просто седя и се смея истерично, спирам, става нещо и аз пак започвам. Не знам, не знам, гледайте я, ако няма какво да правите, и ви обещавам, че няма да съжалявате, защото тия диалози, тия сцени, тия актьори, Гоблинът и Жътварят... А бе. Теглете го. Заповед. Край на лирическото отклонение.
отидох на училище. Станах късно, гледах Goblin, излежавайки се на дивана. Време за лирическо отклонение:
Някъде по обяд майка ми ми се обади и ми каза, че са я пуснали по-рано от работа, та ме взе и около три часа обикаляхме мола, купихме най-най-последните подаръци и... рокля за моето изпращане. Неочаквана, но много красива покупка, която ме накара да осъзная колко малко време остава до края на учебната година и времето ми в гимназията като цяло. Много искам да прикача снимка, но не ми се рискува някой познат да види тоалета ми. Така че чак май. Ама доверете ми се - много е красивичка.
Иии 24 декември, Бъдни вечер, последният ден от Блогмас. Станах рано, разбира се, оправих си стаята, помогнах на нашите да сготвят част от храната за вечерята. Догледах епизодчето на Гоблин, което бях започнала, а след това със сестра ми седнахме на гледаме "Влак до Пусан". Бях ви споменала, че много искам да видя за какво става въпрос, но тогава, по някаква странна причина, си мислех, че е романтичен филм или нещо подобно. О, не, не, приятели. Сестра ми ми се изсмя, разказвайки ми, че всъщност става въпрос за зомби апокалипсис. Ама карай, пуснахме си го, смяхме се яко на великите сцени с въпросните зомбита. Александра даже не го догледа, последните 20 минути ме остави сама, защото ѝ стана тъпо. Не е най-великия филм, който съм гледала, ама актьорите бяха яки. Особено главният, който е главен и в "Гоблин" (намиг-намиг). 
И след като часът е едва седем, след малко ще вечерям, заедно със семейството си, след което ще отворим подаръците си. Никога не сме държали на това да ги отваряме на 25-ти, което реално си е Коледа - традицията при нас е Бъдни вечер. А пък докато заспя или ще си пусна някой филм по телевизията, или, както можете да се досетите, драма. 
Желая на всички вас, които четeте това, весели празници, споделени с най-близките ви! Весела Коледа! Надявам се другата година по същото време да имам честта да ви го напиша отново! Но дотогава - ще имаме още много срещи! 

понеделник, 19 декември 2016 г.

Предстои ни пряка среща с Хитлер #Blogmas2016 Ден 19

Днешният пост въобще няма да бъде дълъг, защото снощи учих до полунощ, легнах си и се въртях в леглото до след четири, като си повтарях, че трябва да заспя, но без да заспивам. Станах едвам едвам в девет, за да продължа да чета. Днес бяхме с тъпа разместена програма, затова започнахме училище чак в два без десет с двата часа класно. Отчаях се само като видях първия въпрос. Учих страшно много и не мога да кажа, че се провалих напълно, но имаше неща, които ми се изплъзнаха и въобще не съм доволна от този факт. Приемливо е, да. Но тая година далеч не се боря за "приемливо".
Но като цяло денят ми беше скапан, бях уморена, спеше ми се, дори монстъра и кафето не ми помогнаха да се събудя. Не бях единствена - и приятелките ми бяха също в сравнително лошо настроение по една или друга причина. Разместването на часовете ми дойде в повече - по едно време се оказа, че нито ние имаме идея как ще ни протекат часовете, нито учителите. Трябваше да имаме история, ама госпожата каза, че има час с друг. Учителката ни по свят и личност пък ни каза, че днес няма шанс да отидем на кино по проект именно заради тая промяна. Ядосани, след като се оказа, че не се знае какъв час трябва да имаме, просто си събрахме нещата и дружно се изнесохме да гледаме The revenant с Леонардо Дикаприо в Дома на киното. В трамвая поспах малко и си мислех, че и по време на филма ще спя, защото са ми казвали, че не е толкова атрактивен. Oh boy. Брутален и буквално, и преносно. Хареса ми изключително много - играта беше мнооого добра, начинът по който са го снимали - също. Нищо, че от време на време се налагаше да си прикривам очите, за да не гледам някои определени сцени. Не само, че не спах, но и се разсъних достатъчно, че да си напиша домашното по испански и да изгледам епизод на EXO Showtime. Може би ако си легна сега няма да си отворя очите до утре сутрин. Ама планът ми е да седна и да почета малко от "Чичовци". Ама вероятността да задрема над него е още по-голяма и от това. Така че - ще видим. Още малко музика и после - каквото дойде. Единственото сигурно нещо, което трябва да свърша, е да се подготвя психически за сблъсъка с учителите, от чиито часове се чупихме. Утре ще бъде интересен ден. 

неделя, 18 декември 2016 г.

Диаболизъм в Коста #Blogmas2016 Ден 18

Пиша този пост в малката почивка от ученето за класното, която ми се полага, за да ви се оплача от деня си и факта, че диаболизмът ме кара да искам да си легна в десет часа. Общо взето днес само учих. Излязох в 11 и от 12 до два бях на уроци по литература, където слушах разпалени приказки за "Под игото", а след това и малко за "Бай Ганьо" и Алеко като цяло. Изпитвам удоволствие от факта, че това ми е последния урок за тази календарна година, но като те сетя колко много лисове имам да пиша, ми се ще да седя и да си пиша там постоянно, вместо да се занимавам с тях. Както и да е. След уроците с Герко решихме да отидем на кафе и да учим за класното по литература утре, което ще бъде върху Смирненски, Гео и Далчев. Наместихме се в любимото Коста (отново, да), убихме половин-един час в общи приказки и след това преминахме на същинската част. И се отчаяхме. Смирненски - окей. Гео Милев - също е добре, защото твърде много наблегнах на него, понеже "Септември" - знаете как е. Но стигнахме до Далчев и се отчаяхме. Може би защото не съм чела чак толкова много произведенията му, и аз не знам. Бях изкарала всеки един възможен тест за него от интернет и с Гери се заехме с решаването им, ама... Ад. Просто ад. Въпросите бяха брутално зле, зададени по невъобразимо тъп начин, неразбираеми... Просто нямам идея как точно ще се справим с това класно. Всъщност като за начало аз не знам защо трябва да правим тест от 60 въпроса, по 20 за всеки автор, вместо един лис и край на мъките...

След дългата сесия учене се поразходихме по Съветска, обиколихме Графа, върнахме се и решихме да висим още известно време в Старбъкс. Демек се прибрах около девет и се нахвърлих върху храната, която сестра ми ми беше донесла от Бункасай - японски празник, организиран в училището ѝ. И общо взето от тогава отново уча за Далчев, чета му произведенията, умирам си. Не мисля мъката да продължи до късно, ама в момента нямам право да не науча всичко, така че... Така че сега отивам да си направя още едно чайче, ще си взема почивка и ще почета за Гео Милев, и каквото стане след това. Надявам се да приключа по-бързо и поне а си догледам епизода на "Гоблин". Между другото, с Гергана и Диляна го започнахме заедно, защото има само три епизода и ще ни е лесно да ги наваксаме и да го следим и трите, и е супер интересен? Лайк планирах да гледам Descendants of the sun или The Heirs, ама... гледайте го. Як е, епизодите са по час и половина, а главните герои са много хубави. Има си всичко... Не знам, не и е сега време да мисля за това. Далчев първо, че ако не го науча, един друг диаболизъм ще ме преследва до края на срока. 
(И да, песните днес са две, защото ЕХО, нов албум, нови клипове, много щастие. Днес, когато видях, че са излязли, бях в Коста и първичната ми реакция беше да скоча, да изтръгна слушалките от телефона на Гергана, да ги включа в своя и да я принудя да гледа с мен тая красота, дето са Каи, Сухо и Чаньол. И аз не знам. Кпопът ме прави боклук.)

събота, 17 декември 2016 г.

Умора от правене на нищо #Blogmas2016 Ден 15//16//17


Ако не знаете как изглежда човек, чиито сили са изсмукани, каня ви да дойдете у нас и да ме видите сега - в 11 без десет в събота след четири часа учебна сесия и само два денс брейка и една малка почивка, за да сваря яките песни, които чух до тоя момент. Малко е странно да се чувствам толкова изморена, след като половин седмица си стоях у нас, лежах, боледувах си тихичко и гледах корейски сериали, учейки от дъжд на вятър, когато ми стане твърде дезориентирано. Но стигнах до заключението, че умора от мързел съществува. Сега съм скапана, защото принципно бях скапана и без желание за живот. 
Истината е, че съм уморена, защото днес бях на урок, после до НДК, до няколко магазина за подаръци и обратно у нас, където се хвърлих да уча веднага. 

Впрочем - нямам обяснение за пропуснатите два дни блогмас. Просто забравих, окей? 
В четвъртък, както казах в предния пост, отидох на училище. Още първи час ме изпържиха да пиша съчинение по испанска литература. Благодарение на това, че си бях написала доста подробни бележки още вкъщи, успях да приключа цялото нещо - страница и половина - в рамките на 30 минути и дори ми остана време да поправя разни грешки от бързина и да си поговоря с господина. Той така и не разбра, че първия час съм отсъствала, и тепърва сядам да се занимавам с това писмено. След неговия час имахме литература. Поради отсъствието на госпожата ни, по заместване влезе учителят, който неформално наричаме Дъмбълдор, макар и да няма нищо общо с него. Преподаваше ми литература в осми клас и тогава часовете преминаваха в... правене на нищо. Този път в името на доброто старо време с хората, с които бях в клас тогава, буквално ревяхме от смях, докато тоя човек говореше и директно си ни плюеше, докато се пали за Далчев. Не пропусна да ни понапсува под нос, но това беше нищо - на нас такива неща не ни правят впечатление. Вижте, за сметка на това оценихме миризмата на салам, която идваше от чантата му. След него испанският мина доста бързо, за да дойде английски - тест. Не съм фен на тестовете на господина. Не одобрявам начина, по който ги оценява, нито факта, че си затваря очите, когато види преписващ. Не ме кефи и мъмренето, че има хора, които преписват, защото, в крайна сметка, той е напълно виновен за това. Уча английски от 12 години и съм със самочувствието, че малко или много го знам. Същото се отнася за всички момчета от класа ми, които са до един със сертификати. Но винаги имат тройки и четворки. Само за сравнение - хората с пищови безвъзмездно получават петици и шестици и им се разминава всеки път, без значение дали са хванати или не. Очакванията ми за резултатите този път са високи, защото много учих и наистина се постарах. Но самият тест не мина безпроблемно, защото великият ми господин реши, че аз съм най-подходящият човек, с който да се заяде. Разбира се, не си замълчах и тайно се насладих на тишината, която настана в стаята, след като му отправих умишлено злобна забележка. Има неща, които мога да търпя. Но след като аз съм една от тримата сигурно с тетрадки, нямам изпуснати планове, слушам и пиша всичко, не мисля, че е много удачно да ме иронизира с думите "Ако беше по-внимателна и беше слушала упражненията, щеше да знаеш фразовите глаголи". Аз фразови глаголи знам. Ама... окей, ако продължа с тая тема, ще стигна много далеч, така че благодаря, че четохте това душевно излияние. Стига ви толкова.
Вчера спах до късно, танцувах си вкъщи, гледах драма, но накрая на деня бях толкова hype заради липсата на разговори с човеци, че спамих кой ли не с какво ли не, молих ги никога повече да не ми позволяват да си оставам вкъщи. Защото се случи така, че гледах 30 минути кпоп флашмоб в Мюнхен, а след това си пуснах десетчасова версия на Сехун, който повтаря shawty imma party till the sundown и изслушах притеснително много.
Та, вече ви казах какво правих днес. Но искам да наблегна специално на посещението си в НДК, защото... не знам, не го чувствам толкова пълноценно тази година. Не бях особено въодушевена по една или друга причина, и се надявах, че щом вляза и видя познатата книжна атмосфера, многото хора с книги в ръце и познатите лица от издателствата, ще се развълнувам. Но не стана така. Може би вече съм се нагледала на това - познато ми е кое къде е, няма толкова много новости... не знам. Не си купих книги. Взех само една за подарък, при това много спонтанно. Прибрах се едва ли не само с едно каталогче. Не говорих дори с блогърите и влогърите, които стояха на някои от щандовете. Това обаче отдавам на блъскащите се баби, които явно се страхуваха книгите да не избягат или нещо такова. Няма да ви казвам колко пъти ме настъпиха. Надявам се Панаирът да е бил по-вълнуващ и ползотворен за тези от вас, които са го посетили. Това, което направих аз, беше да набележа две-три заглавия, които да взема със стипендията си. Така че... няма нови книги за мен. Само "Бай Ганьо", "Чичовци" и "Под Игото", които просто трябва да си припомня ,защото... о, любими матури. 

сряда, 14 декември 2016 г.

Болна през първата седмица на класните #Blogmas2016 Ден 12//13//14

Хората биха предположили, че, след като съм си вкъщи по цял ден, имам достатъчно време (15-30 минути) да седна и да напиша пост за блогмас. И хората биха имали право. Само дето това съм аз, здрасти. Животът ми е зает. И чакайте да чуете от какво. 
Училището в понеделник беше доста скучно - не правихме нищо забележително в часовете. След голямото междучасие, пък, когато трябваше да имаме два часа история, госпожата не се появи. Решихме, че има работа с директорката или нещо такова, затова не я търсихме настоятелно (аз исках да сляза до учителската, но в действителност ме освиркаха и бях принудена да се върна). Та, свободни часове. След това влезе Вълков с типичната си походка и ядосано изражение. "Кои тъпаци не са изпитани? Казвайте, че след 15 минути се махам от тука". В този момент влезе госпожата по история - хем ядосана, хем развеселена. Нахока ни шеговито и каза, че ще си наваксаме с часовете за сметка на това, което се е случило. При което, дами и господа, моя милост в тишината се провиква "А какво е станало?". Полученият отговор беше: "Ти 90 минути проспа ли ги, или какво?". Всъщност да, един вид. С Дидко слушахме кпоп и тя ми се караше, защото не съм слушала всички стари песни на B.A.P.
Последните два дни пък си бях вкъщи, защото вчера станах и се чувствах безкрайно болна - запушен нос, боляща глава, гърло, което заплашва за боли също... Затова прекарах целия си ден, следвайки следната схема: един час учене, три часа корейска драма, един час учене, три часа корейска драма... Днес попромених - станах късно и отидох на лекар, тъй като вчера нямаше време за мен в графика. Часът ми беше насрочен за 12:15, заради което аз бях там в 12:05. И се сблъсках с целия китайски народ, бутащ се пред кабинета на личната ми. Влязох час по-късно, за да обясня с две думи какво ми е, да ми предпише някакво адекватно лекарство и най-важното - да ми даде бележка за училище. Историята с извинителните бележки в училището ми е доста смешна. Например - ако ще отсъстваш, трябва да дадеш молба до директорката една седмица по-рано, за да си знае, жената, че ще липсваш. С приятелите ми се шегуваме, че, когато ми предстои да си счупя крака в някоя дупка по софийските улици, например, трябва да го планирам предварително, за да не останат неизвинени отсъствия случайно.
Та, като се прибрах се наблъсках с лекарства и легнах, за да си гледам драмата. И така три-четири часа, в които си взимах малки почивки, за да бъда общителна и да досаждам на приятелите си. Също така, седях и правих схеми за Колединя книжен маратон, който предстои. Инициативата е на български блогъри, които искат да направят по-обширно събитие за всички, които искат в продължение на седмица да четат интензивно. Все още не съм решила дали ще се включа - нямам идея как ще бъде разпределено времето ми през следващите седмици, що се отнася до училище и прочее, затова ще реша буквално в последния момент. Но пък отправям апел към вас - ако желаете да се включите, направете го и се забавлявайте. Защото обикновено маратоните се получават безкрайно забавни за всички участници, особено когато помежду им има платформа, чрез която комуникират. Можете да намерите повече информация тук и тук
Утре ще ми е по-интересно - трябва да отида на училище, за да напиша едно съчинение по испанска литература. Съучениците ми са го започнали във вторник и утре само ще го продължат, но аз ще трябва да го пиша само за един час. И всъщност се надявам Вълков да не ме изгони с думите, че не може да един час. Не мисля, че би го направил на мен точно, но не знам какво да очаквам. Също така, утре имам контролно по английски. За съжаление вече нямам възможност за шестица за срока благодарение на великия ни господин, озлобен от факта, че не се справя със задачата си да ни научи на каквото и да е. Но, както честичко казвам, "Прави каквото трябва, да става каквото ще" - учих, преговарях теорията и си мисля, че все нещо ще направя. Единственото, което ми остава, е да си пия лекарствата, за да може утре да направя всичките тия неща адекватно и без да допускам фрапиращи грешки. 

неделя, 11 декември 2016 г.

Няма нищо лошо в гледането в една точка и денс брейковете #Blogmas 2016 Ден 11

Никога не съм била от хората, които мразят понеделниците - казвала съм го неведнъж. За сметка на това ненавиждам неделя вечерта. Все едно времето ме е стиснало в някой ъгъл. И само при мисълта за нещата, които трябва да осъществя следващите седем дни, ми става гадно - желание за каквото и да е ми се губи. Ситуацията тази вечер е тази, но се добавя малката вина, защото не отворих учебник днес, и лошото настроение, защото утре Лина заминава и няма да се виждаме около месец. Няма да я има, за да ходим да ядем и да храним хората, които мразим... Нвм, познайте кой ще ѝ спами нон-стоп, без да се съобразява от това къде е и какво прави. 
"Проспах" подобаващо единствения си почивен ден тази седмица. Като за начало, станах към десет. След това много дълго време държах майка ми в стаята ми, за да гледа кпоп клипове. Истината е, че тя сама пожела. Със сестра ми записахме диск с песни за колата (само него слушаме, впрочем) и изглежда на мама ѝ харесва. Сама пожела да види клиповете на Mama и Monster, също полага усилия да запомни кои са Бекхюн и Шиумин, макар че първия още го бърка с Чаньол (един вид ѝ прощавам, защото... защото и двамата ги обичам много и CHANBAEK IS REAL ВИДЯХТЕ ЛИ СНИМКАТА В ПРОФИЛА НА СЕХУН???). Към 12 излязохме и след като свършихме планираните работи се отправихме към Сиела на Витошка (да, изглежда, че всеки ден съм някъде около тоя булевард, да), за да купим няколко подаръка. Няма да споменавам какви са, защото хората, за които са предвидени, може би ще прочетат това. Но... ето ви един факт. Влязох в книжарница за първи път от няколко месеца и в първия момент се стреснах. Буквално се почувствах, все едно попадам в някакъв друг свят. Забравила съм кое къде се намира, удивих се колко много нови книги са излязли, докато аз съм се занимавала с други работи... Посещението беше полезно - оправихме се с подаръците, а аз набелязах книги за себе си, които да си купя със стипендията от "1000 стипендии". 
От тогава бездействам и ям мандарини. Изгледах два-три епизода на драмата, лежах си, търсих нова музика, опаковах новите придобивки за приятели и семейство и много дълго време се опитвах да убедя самата себе си да седна и поне да препиша урока за "Чичовци", който изпуснах вчера. Но не. Продължих да ям мандарини, гледайки в нищото. Не ме е яд, че си позволявам подобни своеволия по един ден в седмицата. Дванайсти клас съм. До вчера се тормозех с изпити. Сега тепърва предстоят класните ми. Междувременно всяка седмица имам изпитвания, пиша по две съчинения, уча за кандидат-студентски изпити и тайно се стресирам за оценки, кандидатстване, заминаването в чужбина и куп други глупости. Мисля, че заслужавам ден, в който напълно да изключа и дори гледането в една точка да ми е приятно. Май с всеки изминал ден умората се увеличава. 
Щастие в такива дни намирам в песните, които имат такъв бас, че карат слушалките ми да вибрират, без да съм увеличила звука на сто. Такава е песента, която публикувам днес. Дамерих я благодарение на българска група от танцьори, които правят кавъри на танци. Те ме открехнаха към тая част на ютуб също. Прекарах час и малко в гледане на всичките им изпълнения, а и такива на други български формации. Харесва ми, че все пак има хора на моята възраст (пък и бая по-малки), които имат желание да се занимават с това, правят го и отгоре на всичкото им се получава жестоко! Абсолютен респект от мен. Аз не мога от такси да сляза, без да падна. (Помолих приятелките си да не споменават този нещастен случай, но самата аз не мога да спра да правя препратки към него, защото от моята гледна точка беше брутално смешно, а не мога да си представя какво са си помислили всички хора, които ме гледаха отстрани...)
Току-що се пусна Monster, а аз забелязах, че сестра ми е е в стаята. А може би аз трябва поне урока по история да си прочета. 

събота, 10 декември 2016 г.

Изпитът ми по английски се обърка напълно #Blogmas2016 Ден 8//9//10

10 декември 2016, 7:41
Включването ми е бързо, защото имам да убия десет минути, преди да тръгна към изпита. Предните два дни се въздържах от писане на постове именно заради него - изпитът ми по английски е последният езиков такъв, който ще направя в живота си (ако случайно не науча някой друг език де), а и е нещо важно, което ще ми служи за в бъдеще. Затова на осми си дадох почивка от блога в името на това да си припомня нормите, а пък вчера - просто за да не си създавам някакво (несъществуващо и без това?) напрежение. Привечер ще наваксам с разказа за изминалите дни, особено за девети, и като цяло ще се опитам да компенсирам за кратката липса на новини. А сега... сега може би е добре да отида и да хапна нещо, тъй като със сигурност няма да е много приятно да се окажа гладна по средата на writing task-а. Брб. 

21:28
Здрасти. След много часове, пак съм тук. 
Чудех се как да наваксам за изпуснатите дни, но и да не удължавам поста безпричинно. Затова реших да сбия осми колкото се може повече, за да се съсредоточа върху случилото се вчера и днес. Та - четвъртъкът беше скучен. Абсолютно нищо не се случи, затова... Петък. Денят на устния ми изпит за Кеймбридж. Фактът, че се събудих и пожелах да продължа да спя, показва, че не ми беше много притеснено. В 12 се видях с Дидко и двете отидохме да си взема дипломата по испански от Института Сервантес. Когато влязохме в кабинета, тя реши, че е напълно удачно за зашумка с нещо в раницата си, така че аз да не мога да чуя какво ми казва мъжът. По някаква причина реших, че ме пита за името ми, та автоматично отговорих "Ева Койчева" - рефлекс. След което настъпиха няколко секунди неловко мълчание, след които Диляна много объркано ме погледна и каза "Ева, той те попита за бащиното ти име, а ти каза всички други, освен него". Принципно съм свикнала да ми се случват такива работи, затова просто се изсмях, прибрах си дипломата и двете се запътихме към един китайски ресторант в центъра, където умряхме от преяждане. И понеже имахме около два часа до изпита - срещнахме се много преди него, за да "се упражняваме" (само ядохме),

убихме време пред стадион "Васил Левски" и в крайна сметка влязохме за изпит 50 минути преди зададения час. Видяхме се с някои от хората, с които бяхме на практикум, убихме напрежението и най-сетне стана 15:38 - време за Speaking. Не беше толкова зле, колкото предполагах, че ще бъде, но все пак си мисля, че можеше и двете да се справим малко по-добре. Не обичам да говоря предварително, затова чак след един месец ще се впусна в подробности кое-какво - първо да видя взимам ли я дипломата или не я взимам. 

След това преживяване се прибрах у нас и общо взето гледах корейска драма и ядох китайско, докато най-накрая не заспах от преумора и най-вече защото знаех, че трябва да стана рано. Изпитът ми тази сутрин започна в девет. Перипети имаше, разбира се - влязох в грешната стая и чаках Дидко да ме спаси, защото не се ориентирах къде да отида. Както и да е. Направихме теста, колко успешно - един Бог знае. Резултатите, както казах - чак след месец. Но пък ми олекна, че и това мина. Макар че ме е яд. Причината е следната - когато бях на практикма, определени упражнения ми бяха изключително лесни, а други - много трудни. Днес нещата бяха по абсолютно обратния начин. Онези трудните ги направих за по три-четири минути, а останалите - стоях и ги зяпах, все едно не го знам тоя език. Освен това (!!!) през цялото време на подготовката наблягах изключително много на структурата на писмо - формален стил, параграфи, обръщения и прочее. Днес, ако не можете да се досетите, опция за писмо нямаше. Та се наложи да си измислям някакви работи в движение. Мисля, че все пак се справих на високо ниво - ще видим...
След приключването на изпита с Дидко отидохме но Витошка, за
да се почерпя в името на това, че съм приключила и с тая задача. Купих си обувки и се отправих към любимото ми Коста, за да прекарам пет-шест часа с любимата ми Лина (hola, знам аз, че четеш ;)). Докато я чаках, гледах новата уеб драма на Каи и компания, за която вече веднъж писах, и хората ме подминаваха с учудени изражения, защото се усмихвах сама на себе си и от време на време повтарях репликите на героите, за да видя дали мога да произнеса някои корейски думички. Получих си предварително коледния подарък (прекрасенпрекрасенпрекрасен) и в общи линии си прекарахме много чил. Ще ми липсва да я виждам един месец, ама съм я предупредила, че няма да се отърве от мен в чатовете и видео разговорите.
Докато си седяхме ние най-спокойно (всъщност буквално си лежахме върху канапетата), от нищото чухме испанска реч. "Хехе, в Коста има испанци, нека ги подслушам", помислих си аз. "Чакай, знам тоя глас" беше следващата мисъл в ума ми. С Лина се спогледахме и отправихме поглед към мъжа, стоящ с гръб към нас, който, по някаква случайност на съдбата, беше Игнасио - учителят ни по испански. Щом и той осъзна, че сме там, тримата се позяпахме изненадани малко, дойде да си разменим две-три думи и ни представи на якото момче, с което беше там - предполагам бивш ученик от университета. Хора. Тоя приличаше на Даниел Радклиф брутално, кълна се, зяпах го с отворена уста. Покани ни даже да седнем на тяхната маса, ама ние сме учтиви и отказахме да им се бъркаме в разговора. Ама аз го наблюдавах. Притииии.
И... в общи линии е това. Сега съм си у нас, каня се да изям килограм мандарини и да си гледам драмата. Снощи я почнах, впрочем, и съм на пети епизод, защото е... прекрасна. Ако се интересувате - Uncontrollably fond (по незнайна пречена бях решила, че думата е found и сестра ми ме скастри, че не мога да чета... Предполагам, че просто някъде е било изписано грешно, и съм го запомнила така?) със Сузи и Kim Woo Bin. Бест тинг евър. Този е Bias wrecker, въпреки че не искам да го призная. Не мога да преодолея колко е яко злобното му изражение. Определено не е само то. Затова сега отивам да си го гледкам.