Страници

вторник, 7 май 2019 г.

Разходка до Толедо - градът на трите култури

       По време на едноседмичното ни пътуване до Мадрид с майка ми решихме да си вземем ден почивка от големия град и да се потопим в атмосферата на Толедо, известен с названието "градът на трите култури".
 

вторник, 30 април 2019 г.

Recent favorites, April

С всеки ден настроението и желанието ми да пиша, да споделям и да изпробвам разни неща се увеличава, та използвам възможността да пренеса малко от тази продуктивност тук. Днес отново искам да споделя с вас някои от любимите ми открития от изминалия месец- от козметика през музика и чак до филми. 

Козметика
       Нямам навика да променям кой знае колко много от разкрасителните си навици с идването на нов сезон, но през април въведох няколко нови продукта. Първият е любимият слънцезащитен крем (който, между другото, използвам почти целогодишно, с малки пропуски). В момента използвам един български и според етикета предназначен за деца. Факторът, разбира се, е 50. Не е матиращ, но попива добре в кожата и белият филм става напълно незабележим, когато нанеса от пудра - вторият нов елемент в рутината ми. Не нов като цяло, а като вид. Обичам блестящата пудрата мозайка на Essence, тъй като не матира напълно, цветът ѝ е една идея по-тъмен от моя, но пък заради това прави кожата ми да изглежда здрава и блестяща (буквално).
      Последният нов продукт е триминутната маска с чаено дърво на Beauty formulas. Това е една от любимите ми марки за маски (влюбена съм в тяхната черна маска с активен въглен, и аз вече не знам колко тубички сме изхабили вкъщи), а пък чаеното дърво е моята "тайна" за здрава и безпроблемна кожа. Плюс е и краткото време, за което трябва да стои, за да подейства. Спестява ми много усилия и почистващият ефект е точно това, от което има нужда кожата ми в неделя вечер. 

Грамофон
       За рождения си ден тази година сестра ми получи грамофон и, разбира се, побързах и аз да си открадна малко време с новата машинка. Никога не съм си представяла, че слушането на плочи ще ми хареса толкова. И не, не е същото като да си пуснеш Spotify и да си правиш там нещо междувременно. На друго ниво е това с грамофона. Нашите биха се изразили с думата "фенско", за любители. Засега имаме едва две плочи, но вече съм си набелязала следващата с един от любимите ми албуми и нямам търпение да ми се отвори път към някоя книжарница, за да си я взема.

Пролет и пролетно почистване
       Най-накрая всичко навън е зелено, птичките пеят, започната пролетните бури, мирише на дъжд и мокър прах, времето е перфектно за силна музика, кафе и книга вкъщи. Любимият ми сезон! Не е нито студено, нито горещо. С всеки ден се чувствам във все по-добро настроение и не ме свърта особено вкъщи, искам вън, да се разхождам или да се заседя на някоя пейка в парк. Обичам и вдъхновението, което ми носи пролетта - нови идеи, нова сила и приповдигнатост, дори вълнение за бъдещи планове и проекти.
        Колкото до почистването - то все още е в процес. Отървах се много от старите дрехи, които не носех, но все още виждам как се спирам пред някои с думите "Но то още е здраво, може някой ден да го нося...". Май е време за КонМари метода. Because many things don´t spark joy anymore. 

Отрязана коса
       До преди няколко дни косата ми беше една от отличителните ми черти. Беше дълга почти до кръста и си я обичах доста. Възприемах я като вид щит, нещо, с което лесно мога да се скрия; и в същото време като абсолютна материална проява на това, което всъщност съм. Дълго време планирах да я отрежа - въпросът беше колко.
       Днес е по-къса с повече от педя и ми харесва много повече от преди! Лека е, изглежда свежо, различно и ново. Давам си сметка, че може би имах нужда от тази не чак толкова драстична промяна. Нали знаете клишето - жените режат дългите си коси в знак на тотална промяна, обикновено след някое важно събитие и с това искат да заявят категоричната си позиция. Аз не се нуждая от някакво събитие, за да заявя, че "ново аз" се задава. 

Музика
       Винаги по това време на годината се връщам към някои от любимите ми изпълнители и албуми. В момента отново въртя AM на Arctic Monkeys, F.A.M.E. на Maluma, Trilogy на The Weeknd и Hard to Imagine на The Neighbourhood. В приблизително подобен стил са и Chase Atlantic, но тях слушам разбъркано. Сред новите попълнения в плейлиста ми попада албумът Я люблю тебя на Rauf & Faik - страхотен vibe! Не съм очаквала, че ще въртя руски парчета толкова, но ето - 90% от песните вече ги знам наизуст, а също и ги препоръчвам на всеки, независимо дали е питал или не. Новият албум на Billie Eilish също го признавам, макар че от него слушам значително по-малко парчета.

Полети. Пътуване до Мадрид и Толедо
      През април за първи път посетих две нови любими места в Испания: Мадрид и Толедо. Влюбих се. Имах огромна нужда да оставя ежедневните си задължения в София, да ги позабравя и да се полюбувам на някое непознато местенце, за се скитам по цели дни, да опитвам храна, да правя снимки... Тази една седмица се оказа перфектното време за това.
      На Мадрид вече посветих дълъг пост с много снимки и впечатления, който можете да прочетете ето тук. А за Толедо предстои, така че stay tuned.
       Отделна история са полетите. Не мисля, че има думи, с които да опиша чувството, когато излетим и с бясна скорост започна да е отдалечавам от всичко и всички. Някаква странна еуфория е, и досега не съм откривала друго нещо, което да ме прави щастлива именно по този особен начин. 

After
      Голямата изненада на поста е филмовата адаптация на книгата/фенфикшъна "След" на Анна Тод. Чела съм първата част преди много години, още когато бях голям фен на 1D, но реших да дам шанс на този вариант, колкото с приятелка да се посмеем час и половина в залата. Смяхме се, но и излязохме приятно изненадани, защото не беше толкова зле, колкото очаквахме. Да, историята е променена. Изключени са герои и много от най-драматичните и ключови сцени, бих казала. Главните герои не са книжните - нито Теса е безхарактерна монахиня, нито Хардин (все още не възприемам името му) е някакъв кой знае колко страшен и заплашителен.
       И въпреки това филмчето беше красиво за гледане, беше интересно, вълнуващо (особено за всички под 18 години, които се впечатляват от кожени якета, татуси и дръзко момчешко поведение). Но не беше зле! Чух сравнения с Нюансите и "Здрач" - не са безпочвени, но "След" се отдалечава от тях най-малкото с това, че актьорите (и тук подчертавам името най-вече на мацката в ролята на Теса) нямаха оня типичен poker face и си играеха на прилично ниво. Хареса ми толкова, че бих се "жертвала" да го гледам втори път и определено ще следя следващите части. Много приятна изненада! 

сряда, 24 април 2019 г.

Моето едноседмично бягство: Мадрид

      Има нещо страшно вълнуващо в това да посещаваш нови градове и места. Нетърпението и лекото притеснение се появяват седмици преди заветното пътуване, но кулминират в мига, в който стъпиш на местна земя и вдишаш тамошния въздух. Така само започва приключението. 
      Преди месец спонтанно проверих за по-евтини билети за Мадрид, столицата на Испания, и случайно попаднах на оферта, която беше твърде примамлива, че да я подмина. Пет минути по-късно вече бях пред компютъра и приключвах с резервацията си за две самолетни места - едно за мен и едно за майка ми - и си избирах хотел за престоящия ми едноседмичен престой. Не ми отне много време да се самоубедя, че бягството ми от реалността е добра идея - исках почивка от учене, време далеч от преподаватели и колеги, исках да се изгубя на непознато място, да практикувам езика, да гледам красоти. Мадрид се оказа правилното място.

Ден 1
       Приключението ни започна на 14 април, неделя, когато в ранния следобед самолетът ни излетя от София и към осем се приземихме на летище Адолфо Суарез - Мадрид Барахас.
       Това беше първото ми пътуване до Мадрид и може би малкото притеснение надделяваше в първите часове след пристигането ни. Но пък беше напълно безпочвено. Бързо разбрах, че градът е невероятно добре уреден, ясен и лесен (относително). Транспортът от Барахас е удобен (има експресен автобус, който превозва пътници на всеки 20 минути до три централни точки на града), станциите на метрото са навсякъде (и не се пътува с хартиени билетчета като при нас, а с карта, която се зарежда според нуждите на пътуващия. За нас най-добрата опция беше да плащаме за пътуване всеки път) и почти всичко е двуезично - лукс, който не бе нужен нито на мен, тъй като знам испански, нито на майка ми, понеже тя пък си има личен симултанен преводач в мое лице.
       В остатъка от вечерта се настанихме в хостелчето, разположено на 15 секунди от Пласа Майор, обиколихме площада, взехме си вечеря и решихме, че най-разумно ще е да се заредим със сили за предстоящите обиколки.

неделя, 7 април 2019 г.

Being Grateful

     Забелязали ли сте как в последно време на всички проблемът ни е "забързаното ежедневие"? Всеки ден работа, университет, срещи, вечери, откраднати минути за бързо кафе, задачи из дома и извън него - всичко това в един непрестанен кръговрат. И "забързаното ежедневие" се превръща в любимата ни фраза-оправдание за всичко - за това, че не сме изчистили вкъщи, за някоя отменена уговорка за кино, за ненаучени уроци, за почивка дори.
      Може би това е добър претекст за повечето от изброените горе. Не е ок обаче, когато започне сериозно да ни пречи да виждаме позитивите на живота, които всеки ден се появяват като възможност да се разнообразим и зарадваме, но и от които не се възползваме. 
     Изведнъж забравяме да ценим на неща, много по-важни от моментния успех, нечия похвала, отбелязана като изпълнена задача в планера и прочее. Ставаме неспособни да забелязваме красотата на пристигащата пролет, например (разбира се, само ако не е за пост в Инстаграм, тогава сме #blessed, #excited, #SpringIsComing, #SoBeautiful - соча виновно самата себе си). Забравяме да се насладим на ароматното кафе сутрин, понеже целта му - да ни събуди - е по-важна от процеса на пиене и компанията. Четенето на любимата книга също не е така приятно - бързаме към края, за да я отележим в Goodreads, защото сме една книга назад в предизвикателството за 2019-та, пък и трябва да я свършим преди всички други. Какво значение има, че прескачаме цели параграфи?
       През повечето време осъзнаваме всичко това, даваме си сметка, че е време да пренаредим приоритетите си, да забавим темпото и да започнем да ценим онова, което имаме (защото знаете какво казват - оценяваме това, което имаме, чак когато го загубим). Тук идва редът на любимото оправдание от горе - лесно решение за заблуждаване на гузната съвест е, предполагам.
        
       В дни като днешния - мрачни, спокойни, в които мирише на дъжд, но вън все пак е свежо, а времето е на мое разположение - често си мисля за нещата, които имам, които са важни и за които съм истински благодарна. 
      Имам прекрасен дом, семейство и най-удобното легло, което ми е safe heaven - местенце, в което никой не може да ме докопа, където има само спокойствие и в което мога да прекарам часове наред без да ми е нужен контакт с околните.
      Напоследък имам повече възможност да чета и поради тази причина по-често се ровя из купчини книги в столичните книжарници. Преди седмица прочетох "Куджо" на Стивън Кинг и си припомних защо обожавам това занимание.
      Влюбена съм в идеята за малко бягство от реалността с любим човек и нямам търпение да осъществя плана си. Мога - правя го.
     Най-сетне успях да намеря прекрасни продукти за кожата на лицето си и рутината ми сутрин и вечер ми доставя истинско удоволствие. Ритуалът е съпроводен с приятна музика или някой сериал - в момента гледам The OA в Netflix и съм изненадана, че не много хора говорят за него. 
      Уча се да си почивам, колкото и странно да звучи това. Свикнала съм да уча или да правя нещо, свързано с уни, седем дни в седмицата, но през последния месец новото правило е следното: уикендът или поне един от двата почивни дни е само и единствено за разтоварване и докосването на учебници е строго забранено! 
     Храна! Обожавам италиански десерти, сладолед, торта. И си хапвам. Всичко в разумни количества е супер! 
      
      И след като си припомня за съществуването на всичко изброено, ми става неописуемо щастливо. Не ни трябват специални поводи, за да бъдем благодарни за нещата, които имаме, било то материални или не. Дори по-ненужно и безсмислено е да чакаме да изгубим нещо, че да си дадем сметка колко хубаво ни е било да го имаме/правим. Липсва ни време - да, тъжен факт, но това не е основателна причина да се лишаваме от всикчо, което ни носи щастие и, at the end of the day, е наистина важно и обогатяващо. Не е и оправдание. По-скоро е заблуда. И от нас си зависи колко често ще си даваме сметка за това и ще си губим времето в жалване и преследване на безсмислици.

сряда, 20 март 2019 г.

Филологията - това ли е "твоето нещо"?

     Филологията не беше първият ми избор. Истината е, че в началото дори не беше в списъка ми с желания. След това се появи, но застана на последно място. Днес съм студентка във втори курс по Испанска филология в Софийския университет и искам да си поговорим за това какво всъщност представлява тази специалност и дали е "вашето нещо". 
      Мнението ми е базирано на личния ми опит от изминалата година и половина в конкретната специалност в СУ и не излизам от този кръг на знание, макар че понятията не се променят от университет до университет. Преподаването, подходът и знанията обаче се. 

    Когато средностатистическият човек чуе думата "филология", първата асоциация, която прави, е с учителската професия - завършваш и заминаваш в някое училище да преподаваш. Преди да опровергая това очакване, ще се върна няколко месеца преди кандидатстването за специалността, когато бъдещият студент трябва да отвори някоя програма и да види какви предмети се изучават, каква е заетостта, какви практики се предлагат и какви професии може да изгради.