Страници

неделя, 9 декември 2018 г.

Втори 8-ми декември

За осми декември не пътувахме по хлъзгави пътища в Банско, за да качваме снимки от хотелски стаи и да пием скъп алкохол. Не си купихме скъпи тоалети специално за вечерта. Не се редихме на километрични опашки пред дискотеки в Студентски град и не се катерихме по маси под оглушителния звук на чалга. 
Но пък бяхме заедно - хората, които искахме за се забавляваме и да не изпадаме в крайности, за които ще си спомняме със странно чувство. Организирахме се в послединя момент и бяхме малка група (не целият курс), решихме да отидем на латиноамерикаснки бар - тематично, нали сме испанска филология.
И си изкарахме жестоко!

Регетон и голямо място за танци, присветкващи светлини, приятели и добро настроение - оказа се, че само това ми е нужно, за да си прекарам студентския празник страхотно. Не очаквах - не знаех къде отивам и дали ще ми хареса, не бях сигурна дали по някое време няма да ми стане скучно. Радвам се, че опасенията ми не останаха оправдани. Диляна си дойде от Милано, реши да се включи в скромната ни групичка и си мисля, че и тя си прекара страхотно. Разбихме се на регетон, бяха разочаровани от мен, защото не знам всички песни, които пускаха, минахме по няколко шота текила и пихме страшнно свеж джин с тоник с краставица и черен пипер, който бих се опитала да си направя вкъщи. Насладихме се на страхотната обстановка в Макондо (бар) в латиноамерикански стил, но си направихме твърде малко снимки (аз, например, имам една-единствена, на която със затворени очи и смешна усмивка ям краставицата от коктейла, която съм хванала с две сламки, все едно са клечки за ядене. Няма да ви удостоя с удоволствието да я видите, отива в личния архив). 
Прибирахме се с прекрасния нощен градски. След забавен момент с непознати на улицата и след това 15 минути пеша от спирката до нас с танцова стъпка, най-сетне дойде време за тотално размазване - но в леглото. 
Няма значение къде сте били, надявам се просто да сте си изкарали толкова добре, колкото и аз; да сте били в готина компания и да сте правили нещата, които искате. В крайна сметка, това са дните от следването, за които ще разказваме след някоя друга година. 

А пък днес продължавам с редовните занимания - чистене, фитнес, учене, някое пътешествие до Икеа...

петък, 7 декември 2018 г.

"Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич - Ревю

"Как ще си запишете душата ми? Ако аз самата невинаги я чета..."
Не е лесна задача да говориш за книги, които не могат да бъдат описани простичко и само с няколко думи. Емоционалният им заряд е твърде голям, човешки са, предизвикват съжаление и понякога те карат да искаш да престанеш да четеш, защото ти идва в повече. Нека обаче да не бъркаме "Чернобилска молитва" с другите книги, за които би могло да се отнесе това. Защо? Защото придава плътност на описания от сорта на "много близка до мен", "реална" и "истинска" - чернобилската трагедия, за съжаление, не е продукт на въображението на някой автор, ами е реалността, в която хиляди са принудени да живеят до днешни дни. 

Достоверността на книгата се базира на факти, но не такива, до които можем да достигнем чрез Уикипедия или някой документален филм; става въпрос за факти, представени от хора, видели със собствените си очи последствията, опитали да продължат живота си и (не)успели. Разказани са под формата на монолози на работници, военни, журналисти, физици, политици, съпрузи, деца. И по изреченото личи всеки момент от изживения ужас - неспокойни са, тъжат, страдат и мечтаят за друга реалност. За повечето от свидетелите информацията от документите е незначителна, защото е обработена и изопачена. Свидетелствата им от първа ръка са превърнати в нещо много по-важно от нея. Заедно са разказ за живота на "оцелелите", в който понятията "вина", "любов" и "страх" на моменти придобиват различни значения.
"Изкуството е спомен. Спомен за това, което сме били. Страх ме е... страх ме е, че страхът сменя в живота ни любовта..."
"Бета-частица, алфа-частица... Цезий, стронций... Те се разпадат, размиват се, пренасят се... А какво става с човека?"
Трудно може да се възприеме фактът, че някои от хората, дали интервю на Светлана Алексиевич, да станали свидетели на няколко трагедии през живота си - 11 септември, Войните, ГУЛАГ и взривяването на централата през 1986 г. Сигурно още. Всяка една е малка война, която е оставила значим отпечатък в световната история, но най-вече в живота на отделната личност.
Гласовете в "Чернобилска молитва" звучат все едно се надпреварват в категория "най-голям ужас". Не е ясно чии истории са най-трагични: на "доброволците", които стъпват на облъчена земя и светкавично осъзнават, че може би няма да видят любимите си хора никога повече; на семействата, които са принудени да заровят домовете си и да се качат автобуси, за да пропътуват стотици километри и да започнат нов, но нежелан живот; на майките, които са принудени да избират между любовта и живота, а след това трябва да се разделят с двете или да се борят с децата си за поредната глътка въздух.
„Вместо обичайните утешителни думи лекарят казва на жената на умиращия мъж: „Не може да се приближавате! Не може да го целувате! Не може да го галите! Това вече не е любимият човек, а обект, подлежащ на дезактивация“. Тук и Шекспир отстъпва. И великият Данте. Въпросът е: да се приближа или да не се приближа? Да целуна или да не целуна?“
Понякога изниква мисълта, че човешкият живот е нищо. Или че става само за разменна монета. Всичко това, защото целият инцидент е обграден от лъжи - от правителство, от работници, от медии. Достъпът до истината е свободен само за онези, които ще спечелят, ако я задържат в тайна, като ликвидират всичко и всеки, позволил си да изрече дори една грешна думичка.
Фалшивата подреденост и равенство, които проповядва идеологията на комунизма, рухват също толкова внезапно и силно, колкото и чернобилския реактор, а също и сигурността на обикновения човек. И бързо се стига до едно генерално заключение - може би трябва да се страхуваме не от радиацията, а от човека - истинското чудовище.
"Чернобилска молитва" не е нападка към онези, допуснали грешка. Не е нападка и към всички, допринесли към задълбочаването на проблема. Не е и молба за съжаление. Тя е призив към всеки един от нас да знае и да помни.

Тук оставям няколко линка с откъси от книгата, които ви препоръчвам да прочетет, ако планирате да дадете възможност на "Чернобилска молитва": freepoetrysociety, Paradox, Площад Славейков

вторник, 4 декември 2018 г.

Любими козметични продукти през зимата

Зимата е сезонът, който с идването си винаги ми напомня, че трябва да полагам повече грижи за себе си във всяко едно отношение: обличам се по-дебело и топло, опитвам се да се храня здравосволно и все пак се награждавам с някой горещ шоколад или коледна напитка от Коста, спортувам усилено и се грижа за кожата си.
Последното от изброените е темата на днешния ми пост. Той е извън зоната ми на комфорт - отдавна не съм писала за козметика и продукти, а и не се чувствам чааак толкова информирана, че да изказвам мнение. И все пак съм тук, за да разширявам познанията си и да споделям мнение!
Продуктите, които са част от рутината ми в последния месец, са сред любимите ми по една или друга причина.

Започвам с няколко продукта за грижа за кожата, които харесвам страшно много! 
Мицеларната вода на Mixa е най-приказният разтвор за почистване на грим, който съм използвала. Тази на снимката не е предназначена за моя тип кожа (смесена), но върши работата перфектно и миризмата ѝ е една идея по-поносима от тази на останалите от серията. Не нося ФДТ или други сериозно покриващи продукти през деня, но все пак не изпускам стъпката, защото водата премахва мръсотията от прекрасния софийски въздух и оставя кожата ми готова за следващите стъпки в рутината. (Цена: около 10 лева)
Uriage Gel Nettoyant е измивен гел за лице и тяло, който си взех след консултация с дерматолог. Предназначен е за смесена и мазна кожа. Формулата му е без сапун и парабени, усеща се много нежна, прави лека пяна и няма натрапчива миризма, която да остане след измиване. Оставя кожата ми една идея по-матирана и наистина чиста. Използвам го вечер преди да нанеса крем (най-често използвам най-обикновения защитен крем Бочко с витамин Е, невен и маслина, предназначен за 0+ месеца, тъй като напоследък той е единственият продукт, който не ми създава проблеми), а понякога и сутрин, когато искам да разнообразя. (Цена: 25-27 лева, в зависимост от аптеката)
Почистващият продукт за сутрините е пяната за измиване с розово масло на Leganza. Отново - деликатна пяна и малко по-силен от нужното аромат на роза. Оставя кожата ми чиста и мека. След няколко седмици употреба забелязвам, че изглежда значително по-добре, но не мога да кажа дали това се дължи само на един продукт, или на комбинацията от всички използвани. (Цена: около 5 лева)
Колкото и да обичам да си играя с грим, напоследък нямам достатъчно време. Стъпките ми за ежедневен грим са сведени до минимум, но все пак всики задължителни.

неделя, 2 декември 2018 г.

Блогмас 2018!

Ако гледаме от практичната страна на нещата, този пост трябваше да публикувам вчера, на първи декември, за да обявя официално участието си в Блогмас. Но и днес е ден! И блогмас ще има! 
Днешният пост е малко инцидентен и непланиран. Нямах намерение да пиша прозаични обяснения, но пък ми се прииска (а и ще използвам възможността да споделя какво правя напоследък). 
Участието ми в Блогмас не беше точно планирано, но и няма да е като обичайните такива - за съжаление тази година отново няма да имам възможност да публикувам ежедневно, особено дейли постове - нека си признаем, че в един момент те и без това стават доста скучни, защото никой няма чааак толкова интересно ежедневие, освен ако предварително не е планирал разни събития или дейности. Имам доста задължения към университета, отделно лични задачи, заровена съм в книги и това силно ограничава времето ми за писане. Затова планът ми е през 2-3 дни (а понякога дори по-малко) но 24 декември да пускам тематични зимни или коледни статийки с възможно най-разнообразно съдържание, за да не зарина блога с еднотипни теми, които и без това няма да бъдат интересни за никого. Планирала съм колаборация, теми за размисъл, идеи и типично коледни нещица. Със сигурност ще черпя вдъхновение от всички влогъри и блогъри, които тази година също ще качват редовно. Желая късмет и много забавление на участниците, а също и приятно четене на читателите!

събота, 1 декември 2018 г.

Коледно-декемврийски книжен маратон #чилколеда

Коледен маратон? 
Бройте ме!
Преди няколко дни Криси пусна в ютуб канала си видео на тема коледния книжен маратон, който тя и Марто от  justmybookstagram организират този месец. И не ми отне много убеждаване, за да реша, че ще се включа! 
Не съм най-големият почитател на книжните маратони, защото в по-голямата част от случаите са организирани така, че на де мога да ги наместя в графика си - седем книги, една седмица, сто категории, ама и предизвикателства междувременно... Това е и причината на организаторите да променят обичайните правила и да ги направят удобни и предразполагащи към четене! Имаме не една седмица, а цял месец - от днес, 01.12, до 24.12, за да прочетем книжки, които да се впишат в следните шест категории: 
1. Джинджифилова бисквита - кратка книга 
2. Коледни лампички - четете книга само след залез 
3. Коледна играчка - книга, която е като бижу в библиотеката ви 
4. Коледна звезда - книгата, която най-много искате да прочетете през декември 
5. Коледен подарък - книга, която някой ви е подарил 
6. Коледна магия - книга, която прави хората по-добри

Важно уточнение е, че една книга може да съотвестства на две или повече категории - идеята е да няма напрежение и всеки, решил да вземе участие, да се забавлява и да му е приятно, докато чете. 
Не съм сто процента сигурна кои книги ще чета аз, тъй като в последно време съм на настроения и предпочитам да нямам планове. Има само няколко книжки, за които си мисля, и които избрах с тайната мисъл да ги "унищожа" преди предстоящия Коледен панаир на книгата - искам да мога да си накупя книжки без угризения, че имам сто непрочетени къщи. Ще си купя ги с мисълта, че имам 97 непрочетени!
Другата причина, която ме подтикна към това решение, е неудовлетворението от изминалата година в читателски план. Четох, но не четох достатъчно и не се насладих на книгите, които попаднаха в ръцете ми. Иска ми се да запомня 2018-та с хубави попадения измежду всички посредствени. С тази мисъл избрах следните няколко заглавия: 
"Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич - страшно не-коледна книга. Но искам да я прочета от мнооого време и мисля, че сега е подходящият момент, освен това си мисля, че ще я чета само след залез. На теория с нея ще мога да отметна категории 2, 4 и 6.
"Хари Потър и стаята на тайните" - няма начин да е зима и Ева да не прочете поне една книга от поредицата на Роулинг. Избрах втората част, защото ми е любима и е достатъчно кратка, че да отговори на предизвикателство номер 1 и 5 (подарък от роднини от преди много години!).
Бижуто на рафтовете ми ще е "Ясновидците" на Либа Брей. Вече съм я чела и дори имам написано ревю за нея - можете да го прочетете ето тук. От миналия панаир на книгата си купих и втората част, но не помня достатъчно добре сюжета, че да я започна. Затова е време за препрочитане!
Както казах - ще променям, ще добавям и ще махам, но най-важното е, че ще чета и ще се постарая да се насладя на макс!
Благодаря на Криси и Марто и поздравления за категориите и желанието тази година да организират маратон! Кликтете тук, за да изгледате нейното видео по темата, и тук, за да посетите неговия блог.
Приятно четене на всеки от вас, решил да се включи! Четете хубави книги и се забавлявайте! И весел Блогмас!