Страници

вторник, 12 декември 2017 г.

В подготовка на нещо вълнуващо #Blogmas2017 Ден 12

Днес съм в настроение да ви направя доста дълъг списък с неща, които подкрепят твърдението, че писането на постове вечер никак не е чудесна идея. Но ще ви го спестя - главата ме боли твърде много, че да се занимавам с такива негативизми. 
Прибрах се преди около час (сега е осем и 30) и съм искрено благодарна, защото, макар и през деня в София да беше топличко, вечер времето не щади. Готова съм да изсуша косата си и да се наместя в леглото, за да гледам някой филм. Но уви, имам да преведа още няколко думи, да довърша този пост и да започна един нов, много вълнуващ!
Всяка година пиша по един много специален пост, с който да зарадвам някой от вас, читателите. Тази няма да е по-различна. Сто процента някои от вас се сещат - но тихо! Давам ви sneek peak, но все пак нека да си остане изненада! Има още няколко неща, които трябва да обмисля, и до няколко дни постът ще бъде публикуван. Надявам все пак да има развълнувани. Защото аз съм, аз винаги съм, когато стане въпрос за подобни... начинания? Ок, няма да говоря повече за това, защото вече май стана доста очевидно какви са плановете ми. 
Да се върнем към традицията: денят ми беше уморителен, защото днес са разпределени две от упражденията ми - и двете по превод (отварям една скоба, за да кажа, че упражненията по превод от испански на български са ми любимите - обожавам да се ровя в речници и да правя опити - понякога неуспешни - да предам идеите на автори през собствената ми призма); и едно упражнение по езикова култура, което не е сред любимите ми неща, но... Освен това прекарах два часа във фризьорски салон, защото чаках сестра ми. Времето използвах, за да довърша домашно и да почета книга. В момента се занимавам с "De amor y de sombra" - хубаво четиво, макар и на моменти описанията да ми идват в повече. Сега се сетих, че може би ще е добра идея да седна и да направя таблиза с отношенията на главните герои, понеже взеха да стават доста много. 
В момента Youtube си играе с мен. Всяко видео, което пусна, забива и ме дразни, само аудиото върви. А не е като да не стоя до рутера... 
Много ми се иска след упражденията утре да отида до НДК и да си взема няколко книги за мотивация. Твърдо съм решена през зимната ваканция (тя нали е мнооого дълга) да завърша една-две книги, защото, честно казано, четенето ми липсва твърде много! Както и писането за книги! Искам, искам, искам да пиша ревюта, ама... виждате как понякога не зависят само от самия човек, ами и от обстоятелствата. В случая - твърде много от тях.
Искам да ви попитам за препоръки. Има ли книга, която смятате, че задължително тряба да си купя и да прочета? Отворена съм за всякакви предложения - особено такива, които биха ме измъкнали от измислен reading slump.
Сега отивам да хапна и да се заловя с работата по поста, преди да съм заспала на стола. Лека вечер! 
(Кажете ми книги!)

понеделник, 11 декември 2017 г.

Среща с Хуан Антонио Берние #Blogmas2017 Ден 10 и 11

Стана ясно доста бързо, че ще се сучва да сливам два-три дни в един пост - въпросът опира до темата, която подхванах още в началото на Блогмас. Ежедневието ми напоследък не върви по план, та понякога не ми остава време/сили, за да седна и да пиша тук. Не искам да се оправдавам, но това е причината днес да наваксвам за два дни, вместо да се съсредоточа единствено върху понеделника. Поради тази причина няма да губя много време с неделята.
Вчера денят ми беше спокоен, разнообразих го с малко изилзане вън за пазар и посещение на един зоомагазин, за да купим нещо за Хоби и Гуги. Направих закуска за останалите вкъщи, за да ги поглезя, а след това и обяд, понеже баба ни дойде на гости и ми се щеше да я почерпим, преди да си тръгне. Във времето, което ми остана, писах домашни и учих. Демек, не е особена загуба, че постът не е отделен, тъй като денят ми не беше чак толкова вълнуващ, а и съм убедена, че не ви се чете много за това как отново съм учила 5 часа.
За сметка на това днес беше интересно. Имах две лекции, а от втората ни пуснаха по-рано. Бях готова да се прибера вкъщи, защото от снощи мисля как най-накрая имам възможостта да отделя време за една хубава, удовлетворителна тренировка във фитнеса. Но (манипулативни) колеги ме убедиха да остана за една конференция/семинар/дискусия в Ректората (колеги, надявам се да четете това!). Убихме един час във филологическата библиотека - успях да пооправя още малко курсовата работа - и след това отидохме на срещата с испанския поет и университетски преподавател, бивш таакъв в Софийския университет Хуан Антонио Берние. Беше много по-интересно от очакваното! Не знам особено много за творчеството му, но ми беше интересно да чуя за живота му в България, как това преживяване е повлияло върху творчеството му. Хареса ми с каква лекота говори за преживяванията и ги свързва с творбите си. Прочете ни няколко поеми, вдъхновени от София и Бургас, а по-интересната част беше, че направи анализ. Всички добре се посмяхме, защото той си призна, че често когато го попитат какво е имал предвид с даден израз, той не може да обясни, защото просто не знае. Така че спокойно - не е трагедия, когато вие не можете да отговорите на този въпрос в час. Често авторите не са в по-различно положение, при това за собствените си произведения.
Много ми хареса чувството му за хумор също! Изглежда ми като интересен човек с интересни идеи (разви теорията, че слънцето е синьо, защото иначе няма как листата от зелени да стават жълти през лятото) и тази седмица от Панаира на книгата със сигурност ще си взема двуезичната му стихосбирка "Философията и две врабчета".
Сега съм скапана, чакам лазанята и почти лежа на масата в кухнята, докато довършвам този пост. Няма да уча, едва ли ще гледам каквото и да е. По-вероятно е да се запътя направо към леглото веднага след като вечерям, независимо колко нездравословно е това. Отивам да броя последните минути пред печката и ви пожелавам лека вечер!

събота, 9 декември 2017 г.

Първи студентски празник #Blogmas2017 Ден 8 и 9

Не знам как да започна този пост - от пет минути стоя, пиша изречения и след това ги трия. Окей, да речем:
Вчера беше осми декември - студентският празник - и мога да заява с усмивка, че мина чудесно (като за първи път, а пък и в компания, която не познавам чак толкова добре). Бяхме освободени от лекции (год блес, и без това петъците седим по 10 часа в уни) и, ако не можете да предположите, цял ден спах, играх на Симс, поучих и... се крих в другата стая, защото дойде ветеринар у нас, за да прегледа Гуги и Хоби. И двамата са в чудесно състояние!
Отпразнувах вчерашния празник с някои от колегите си в симпатичен ресторант достатъчно далеч от Студентски град. Бяхме в собствено помещение с голям телевизор и имахме свободата да избираме сами музиката си, а и не трябваше да се съобразяваме особено с останалите посетители на заведението. "Купонът" приличаше много на домашно събиране на приятели - беше чил, говорихме си, обсъждахме за музика и какво ли още не с вдигнати на столовете крака и по чашка вино/уиски/ракия в ръка.Планът ни беше да постоим там и след това да ходим в бар в центъра, като за това разчитахме на градския транспорт - всички бяхме повече от убедени, че той ще работи цялата нощ. Само дето стана така, че метростанциите (предполагаме, че втората линия на метрото) бяха затворени, та около един часа през нощта бяхме принудени да си хванем таксита и да се приберем - така и така бяхме уморани. Поне аз бях.
И така, първият ми осми декември беше приятен и спокоен, без напивания и изпълнения, които заслужават особено внимание. Забавлявахме се и... да, това е важното. Oh well, поне не ни дават по телевизията яко пияни и говорещи глупости като "Тукъ съм да съ ръзцепа". Лайк, сори, ама не. За бъзика си пуснете някой репортаж да видите за какво става въпрос.
Заспах в около четири часа и се събудих след десет, излежавах се и слушах музика, докато Хоби припяваше повече от час. И след това излязох, за да върша работа - пазар, Джъмбо, сълзички, че съм в ДМ, но не може да си купувам козметика... знаете как е. Трагедията беше по-голяма, понеже вчера си счупих тубичката със сравнително нова очна линия, а днес - опаковката на сенките, с които подчертавам веждите си. Те са стари, като човек, който трудно се разделя със старите си неща, ме боли достатъчно. Прибрах си я и стоически се правих, че не виждам новите продукти в дрогерията.
И ето ме тук сега. Спи ми се адски, но съм сравнително мотивирана да понауча поне малко от лекциите по Цивилизация, понеже сесията наближава и изпитите няма да се вземат сами. На този етап от семестъра се чувствам малко безпомощна, защото имам да уча, а домашните губят цялото ми време. Имам допълнително книги за четене - започнах едната и няма мърдане. Ще трябва да импровизирам с плана за наваксване, защото дните ми за изричане на фразата "Това може да го свърша и утре" са на свършване.
 Все още не е и девет и половина, но едвам си държа очите отворени. Оставям учебниците, но също така и компютъра, и се намествам в леглото, защото съм твърдо решена от утре да поставя начало на здравото ученето (и уни меменцата, разбира се!). See ya later!

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Случва се да има и скучни дни #Blogmas2017 Ден 7

Започвам да се чувствам по-щастлива , когато отворя нова чернова в Блогър и започна да пиша. Факт е, че е Блогмас само допринася към положителното ми настроение и трябав да призная, че ще ми липсва, когато Декември приключи. Винаги ми липсва.
Денят ми днес беше лишен от вълнения и това ще се отрази на публикацията. Имах една следобедна лекция, а през останалото време на деня четох по един предмет, подредих гримовете си и играх на Симс. (Сметнете колко време играх, след като успях да събера симсовете, преместих ги в нов - и в прочем невероятен - дом, намерих им най-добри приятели и ги издигнах до около трето ниво на кариерите, и вече си имат и първото дете. Опитайте се да познаете колко часове геймплей са това! Предизвиквам ви!)
В момента е около десет. Нямам намерение да уча, понеже имам цели три дни на разположение, за да се справя с домашни и лекции. Добре де, два, тъй като утре е студентският празник, а аз няма да пропусна да изляза с колегите и да го отбележа като за първи път. Няма да правим велики купони с много алкохол и такива глупости - ние сме културни; ще отидем на ресторант, ще се забавляваме и определено ще импровизираме през остатъка от вечерта. Истината е, че не е важно колко алкохол изпиеш и в коя от всички дискотеки си. По-ценна е компанията и спомените, които запомниш, не тези, които се мъчиш да си припомниш, докато те цепи главата на следващата сутрин.
Тази вечер ще почета "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън. Имам високи очаквания и се вълнувам, понеже от доста време не съм чела нещо, защото аз искам. Дано книжката да е приятна и да успея да я прочета по-скоро - ще ми се да споделя мнението си с вас тук!
Ден осми от Блогмас ще бъде по-вълнуващ, обещавам. Но за него - утре. Сега ви желая топла вечер и усмихнат петък!

сряда, 6 декември 2017 г.

A day in my life #Blogmas2017 Ден 6

8:15ч. Добро утро! И честит празник!
Реших днес да разнообразя формата на блогмас постовете си, но без да излизам от рамката на дейли разказа. Вместо да говоря за случките хаотично, днес ще структурирам по час, за да ви покажа как протича един мой ден - ден за лекции и учене.
Алармата ми тази сутрин звънна в 8:15 ч. - така е всеки понеделник, вторник, сряда и петък. Обичам да ставам рано, защото се чувствам по-продуктивно и знам, че имам доста повече време, за да свърша задълженията си. Но днес реших, че мога да си позволя няколко минутки повече в леглото. По-скоро 30. Първата ми работа беше да мина през ютуб и да отбележа всички видеа, които искам да изгледам по-късно, а след това запълних времето с няколко от тях, докато не стана време да стана и да започна да се оправям за първата от двете лекции за деня, която започва в 10:30 ч.

8:45 ч. Денят ми реално започва с обличането на ежедневните ми дрехи, измиването на зъбите и skincare рутината ми под съпровода на плейлист с 244 песни - моето съкровище. (Ако искате да го слушате - ако сте фенове на кпоп - или пък имате желание да видите и останалите ми плейлистчета - Eva Koycheva в Spoify.) Обикновено тези действия не ми отнемат особено много време, но заради dance break-овете 15 минути ме делят от началото на следващата стъпка в сутрешната ми рутина.