Страници

вторник, 17 октомври 2017 г.

Първи крачки из Барселона III

Свързвам Барселона с няколко конкретни неща - слънце, море, Саграда фамилия и най-красивото небесно синьо, което съм виждала. И четирите неща видях по време на първата си обиколка в града, краят на която ще видите в този пост. Часове подред се разхождах под нетипично горещото за моите представи септемврийско слънце около величествената църква, превърнала се в символ на града, усетих бриза на кея - едно от любимите ми места там - и небосводът придаде красива тема да по-голямата част от снимките, които направих този ден.
Триумфалната арка се намира на пет минути разстояние от Parc de la Ciutadella и е една от най-известните постройки. Световното изложение от 1888 година е поводът за нейното построяване. "Барселона посреща всички нации" е надписът, който приветства местни и туристи към широкия площад, следван от парка и завършващ със зоопарка на Барселона.

вторник, 26 септември 2017 г.

5 неща, които ми се искаше да знам, преди да започна да водя блог

Снимка: http://hstudies.tumblr.com
Да водиш блог докато учиш за 10 училищни предмета не е лесно. Това разбрах през изминалите четири години, в които редовно ъпдейтвах личното си кътче в интернет. В началото обаче не го знаех. Всеки ден влизах с трепет и очакване на нещо прекрасно, което някой ден ще дойде като отплата за часовете труд и изписани думи. Ще ми се някой да ме беше подготвил за много от нещата, с които се сблъсках от тогава, защото може би щеше да ми спести много умора и дори неприятни емоции, ако могат такива да бъдат асоциирани с целия процес. Сама стигнах до пет много важни заключения, свързани с воденето на блог и бих искала да знам кои са нещата, които ви се иска да сте знаели при започването на своя собствен. Чувствайте се свободни да споделите с мен!

5. Блогът изисква много, много време. Ако имате такъв със сигурност знаете, че написването на една публикация може да отнеме от 30 минути до няколко часа, особено когато е свързана с кратки проучвания и търсене на снимков и текстов материал, който да послужи като допълнение. Случвало ми се е да пиша едно ревю по осем часа, разпределени в няколко дни, за да мога на първо място да сбера мислите си, а след това и да намеря или направя подходящите снимки, които да придружат текста, музика, препратки, цитати... А след това визуализации, преработване, проверка за грешки... Безкрайно е!
Време изисква не само самата обработка на съдържанието, но и блогът като цяло, когато говорим за неговото израстване. Никога не съм си представяла, че ще стана една от най-известните блогърки само няколко месеца след като пусна кътчето си в експлоатация. Но и не мислех, че ще отнемат години, за да стигна до мястото, на което се намирам сега. А тепърва предстои толкова много път...
4. Всичко се базира на принципа "проба-грешка". Няма "правилно" и "грешно", що се отнася до персоналния блог, защото зад тези определения се крият различни признаци за всеки един от нас. Нещо може да е правилно за един, но грешно за друг, и обратното. Не става с копиране на чужди стилове. Когато започнеш блог, трябва да бъдеш готов да експериментираш, да виждаш как идеите ти се провалят и как други се задържат и бавно се превръщат в основата на порастващия ти сайт.
3. Проверка първи, втори, трети път и след това публикуване! Последните една-две години ми прави по-голямо внимание нивото на грамотност на хората от блогърското общество. В началото това не беше особено голям фактор - пръстите ми препускаха по клавиатурата, нямах търпение да приключа, да натисна оранжевия бутон и да видя поста си официално на основната страница. Но сега, връщайки се към старите си постове, не мога да се въздържа от извъртане на очи, когато видя ужасните правописни и граматични грешки, които съм допускала не от неграмотност, а от невнимание и липса на проверка на текста. Признавам, че се случва дори когато чета чужди текстове сега. Сигурна съм, че не е от незнание, но бих искала да виждам по-малко грешки и повече правилни пълни членове! Моля!
Обаче няма да си кривя душата - виновна съм в тази категория. Има случаи, в които не проверявам, а дори когато го правя дори по пет пъти ми се случва да изпускам очевидни грешки, понеже вече автоматично мога да възпроизведа съдържанието на публикацията и проверката става автоматична. Трябва да започна да отделям повече внимание и като цяло да се старая много повече за грамотността на съдържанието!
2. Комуникацията е ключова! Започнах да пиша през 2013, когато нямаше особено много пишещи за книги (основната ми тема по това време), заради което нямах възможност да се запозная с различни хора посредством платформата си. Но по-късно, когато се появиха други ентусиасти като мен, нещо все ме спираше да се представя и да започна разговор, дори да напиша коментар. От сегашната си позиция осъзнавам колко много ме е ограничил този срам. Разбира се, че имам приятели с блогове, с които си комуникирам изключително често, но все пак... "връзките" (или по-скоро познанствата в която и да е област) са ключови! Дори да не е директно, а през коментар, винаги е важно да се поддържа връзка, да се показва на пишещия, че работата му е оценена. Всички сме хора и имаме нужда да ни се припомня, че се справяме добре от време на време, нали? И не само това. Читателите просто трябва да разберат, че тяхното мнение е от значение и то би помогнало (би и зарадвало!) автора на блога.
1. Винаги ще има някой по-добър... но това не бива да се превръща в причина за отказ. Преди известно време (около момента, в който намалих активността си в блога, може би) започнаха да се появяват много блогъри, пишещи за книги. Струваше ми се, че всеки е решил да се впусне в този свят. Тогава започнах да виждам и първите признаци за намаляващ интерес в блога ми - статистиките започнаха да спадат. И това за момент ме демотивира. Никога не съм искала да бъда най-добрата или каквото и да е с "най-" отпред, но до този момент не бях подготвена да се срещна лице в лице с намаляващия интерес, породен от някой по-атрактивен от мен. Това беше поводът бързо да се науча, че статистиките не са от чак такова значение, особено когато не се занимаваш професионално с писане в блог. Както казах - винаги ще има някой по-добър. Въпросът е не да се състезаваш за първото място, а да предлагаш качествено съдържание в блога си, да даваш всичко от себе си и да не забравяш да се забавляваш. Животът е твърде кратък, за да приемаме такива неща твърде на сериозно.

И въпрос към вас, блогърите - кое е нещото, което на вас ви се иска да сте знаели при започването на собствен блог? Нека обменим опит и да помогнем на човек, който планира да създаде свой вбъдеще!

петък, 22 септември 2017 г.

Първи крачки из Барселона II

Една от най-големите разлики между София и Барселона е мащабът на двата града. В каталунската столица всичко е огромно - сгради, паркове, булеварди...Създава чувство за някаква неограниченост, която трудно можеш да усетиш, разхождайки се из мръсните софийски улички или в кварталите с панелки. И да - това не е гаранция, че тя е по-добрият избор пред родния ми град. Всичко е въпрос на лично усещане, гледна точка и разбирания за заобикалящата среда на отделния индивид. 
За мен Барселона е свобода. 
Колкото и странно да звучи, обичам да се чувствам мъничка пред огромните постройки в готически стил, които могат да бъдат видяни в центъра. Обичам слънчевата атмосфера и топлината - не само тази от жаркото слънце през по-голямата част на годината, но и тази, която се усеща като пеперудки в стомаха. Бих я нарекла истинска доза щастие, породена не от предмети, а от факта, че е намирам на място, което малко или много представлява всичко, което някога съм търсила и не съм намирала. 
Представена така, Барселона изглежда перфектна. От позицията си на временно пребиваваща (може би) бих истала тази представа да бъде реалност, тъй като за мен тя е достигната мечта. Обаче всички знаем, че "перфектното място" е недостижима концепция, подобно на "перфектния човек". Не съществува. Между красивите постройки, паметници на културата, места за забавление и не толкова добре познати дестинации, Барселона крие и грозни, заплашителни черти, които може би ще забележите на някои от следващите снимки. А може би не. Това е въпрос на лично мнение и политическа позиция, поради което ще избегна пряк коментар с цел да не засегна или провокирам негативни емоции у някой от вас, четящите. Днес отново ще ви оставя да видите красивите кътчета, които ме карат да се усмихвам всеки път, щом ги зърна. 
На снимките можете да видите кадри от разстоянието между базиликата Саграда фамилия и втората по-голяма дестинация по време на разходката ми - Триумфалната арка, намираща се в близост до Parc de la Ciutadella.

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Първи крачки из Барселона I

"Ето го, започва се". Това си казах, когато усетих приземяването на самолета ми на Ел Прат, Барселона, преди две седмици. Тогава още ми беше нереално - самото пътуване, пристигането и фактът, че отварям врата към абсолютно нова и непозната глава от живота си. Като сън ми се стори и настаняването. Първите няколко дни в красивия град прекарах сякаш някъде другаде - тези от вас, които са се местили сами в чужбина по каквато и да било причина може би ще припознаят чувството на обърканост, екстаз и страх, които сполитат едновременно. 
Ако трябва да бъда честна, все още ми се струва неестествено да съм тук, на около 3000 километра от "вкъщи", без родителите ми. Може би защото не съм свикнала или защото ми е непознато. Страхът не отсъства. Но пък е съпроводен от невероятно вълнение, което ме води всяка сутрин към факултета, държи ме до края на уроците и след това обратно към вкъщи (или пък някоя известна забележителност, например Саграда фамилия). 
Удоволствие в момента ми доставят толкова много неща! Поддържам апартамента си, пазарувам, пътувам, запознавам се с хора от всички краища на света, посещавам безобразно красиви кътчета тук. Ей такива малки неща често замаскира страха, който винаги се крие някъде навътре в съзнанието ми.

Едно от първите ми приключения в Барселона започна миналата събота, когато със съквартирантката ми Гери се оправихме, излязохме, едва не объркахме линиите на метрото. В крайна сметка се озовахме пред грандиозната Саграда Фамилия. Огромна, величествена и... подновена. Тези от вас, които са виждали катедралата на живо, знаят, че има съществена разлика между старата част, построена от Антони Гауди, и тази, която би трябвало да бъде завършена до няколко години. Цветово и дори стилово двете части не се припокриват. Не бих се изразила с думата "грозно", но това, което представлява култувата постройка в центъра на града днес, не ми е особено по вкуса. Оставям на вас да прецените за себе си по снимките, които направих този ден. 
Постът е първа част от "трилогия", проследяваща първата ми "истинска" (макар и доста туристическа) обиколка из каталунската столица, като показва само началото от нея - едночасовия престой при катедралата "Светото Семейство". Следват го обиколка по централните улици, Триумфалната арка и бързо прекосяване на Ла Рамбла. Но за тях в близкото бъдеще...