вторник, 18 февруари 2025 г.

„Прислужницата“ от Фрида Макфадън - Ревю

    Тази книга е дефиницията на deja vu. И fever dream. И обсесия. И преди да сте си създали грешна представа - и трите определения трябва да се интерпретират в най-положителен контекст. Горя от желание да навляза в детайли и да ви кажа защо, кое и как, но „Прислужницата“ не го позволява. Тя е една от онези книги, които трябва да започнеш по-скоро на сляпо и може би с премерен интерес, за да може да се изненадаш от силата, с която те въвлича в историята и не те оставя до самия й край. 
    Но за да не ви оставам съвсем без нищо (макар че съм убедена, че неведнъж сте попадали на заглавието из социалните мрежи и сте наясно с основите на сюжета), ето за какво иде реч: Мили е стигнала до ситуация „ножът опира в кокала“ - живее в колата си и спешно се нуждае от работа, след като наскоро е излязла от затвора. По случайност на съдбата попада в дома на Нина Уинчестър и забележителния й съпруг Андрю. На пръв поглед Нина дава вид на работодател-мечта, но бързо острият й, непостоянен характер излиза наяве. Андрю се опитва да потуши напрежението, като лаврира между емоционално нестабилната си съпруга и прислюжницата, която му става все по-симпатична и по-близка. И когато нискрицата помежду им най-накрая пламва, изпепелява и всички представи на Мили за перфектното семейство Уинчестър. 

    Би ми било малко трудно да споделя личното си мнение за романа, без да навляза в детайли. Затова ще се уповавам на трите определения, които му дадох в началото. Крайната цел - да убедя тикток скептиците (защото именно там книгата нашумя) да й даде шанс, защото понякога има защо „прехвалените“ заглавия да са чак толкова популярни.  
   Когато избрах да опиша „Прислужницата“ с понятието deja vu, нямах предвид, че една-две сцени са ми се сторили познати от някъде. Не. Започнах книгата и от първата, та чак до последната страница изпитвах чувство, сякаш много подобна история, ако ли не точно тази, вече е минавала през ума ми веднъж. Но нито съм я чела, нито съм гледана нещо достатъчно близко. И, честно казано, това eerie чувство само и единствено допринесе положително за изграждането на обстановка на напрежение, неяснота, принеснение. 
    Чисто информативно, направих кратко проучване и най-близките истории до тази са може би Behind her eyes (за мен приликата е неяснотата за това какво се случва, връзката между главните героини, а също и така недостоверността на разказа), „Жената на прозореца“ от Ей Джей Фин (във връзка с разкриването на тайни и общия вайб на романа) и най-вече на „Последната госпожа Периш“ от Лив Константин („проникване“ в нечие перфектно семейство, тайни и лъжи, афера със съпруга, главна героиня с тъмно минало...). Така че, ако сте фенове на сериала и/или книгите, ето ви чудесен роман в същия тон и дух. 

    Току-що споменах едно от най-важните качества на романа и неговите герои - макар и историята да е разказана от две гледни точки, с напредването на сюжета имаш чувството, че има нещо нередно, неистинно, грешно, скрито, неизяснено, не както трябва. И оттам fever dream. Харесвам усещането за липса на контрол, когато чета, защото ме кара да се вглеждам по-внимателно в майлките детайли и вдъхновява въображениео ми, няма момент, в който да не се опитвам да разкрия мистерията. И от тук обсесия
    Друг е въпросът дали в този случай успях да отгатна. Краткият отговор е не, но държа да уточня. Толкова се бях вглъбила в човъркането на детайлите, че в един момент започнах да се самоубеждавам, че няма как най-логичното и очевидно обяснение за случващото се да е истина. (Спойлер: оказа се точно то.) Със сигурност очаквах малко по-грандиозен обрат, но смятам, че книгата има други достойнства, което компенсират успешно това малко разочарование. 

    „Прислужницата“ от Фрида Макфадън е интрига, вълнение, неяснота и тръпка. Тя е история за грешки, освобождаване от окови, отмъщение, борба на морали и ценности. Също е и чудесен пример за това как понякога има причина на пръв поглед „прехвалените“ романи да са толкова популярни. 
    И ако всичко това не ви е достатъчно, за да му дадете шанс, ето ви още две причини: това е първата част от трилогия и кино адаптацията й вече е в продукция, а в главните роли ще влязат Сидни Суини като Мили и Аманда Сейфрид в ролята на Нина. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар