"Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - Ревю

        Извън стените на лъскавите книжарници, пълни с нови, бляскави книги, чакащи своя звезден миг, съществува един безкраен свят на позабравени заглавия, сред които от време на време някой заблюден читател открива истинско съкровище. За мен това се оказа "Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - книга от около 300 страници, която от години стои на най-горния ред на библиотекатаа на нашите и търпеливо чака да бъде разлистена за първи път от има-няма 30 години, за да припомни една пленителна десетилетна сага.

    Историята повежда читателя на дълго пътешествие във времето в компанията на три поколения жени от едно семейство - Маги, Теди и Фов Люнел. През 20-те години на ХХ век незаконно родената Магали поема живота в свои ръце и пристига от провинцията в Париж, за да се прослави като един от най-добрите модели в културния център на Европа. Поразителната ѝ красота става поводът за срещата ѝ с Жулиен Мистрал - никому известен ексцентричен художник, решил да използва новодошлата като модел за следващото си произведение. Мистрал навлиза в ежедневието на Маги грубо и ненадейно и краткото им съжителство в малка и разхвърляна парижка квартира бележат както нейния собствен живот, така и живота на дъщеря ѝ Теди и внучка ѝ Фов години по-късно. Ако всички пътища водят до Рим, то пътищата на трите дами от рода Люнел неизбежно поемат в посока на Жулиен Мистрал. 

Пролетта досега. Размисли и снимки

    При всяко започване на публикация на по-ежедневна и лична тематика, се чувствам като развален грамофон. Дотолкова е издълбано в ума ми да регистрирам случващото се по света, че вече не съм сигурна дали мога да измисля не-клиширано и не-банално встъпление. Но се надявам да ми простите - колкото и да не ми се иска да го споменавам, пандемията намери начин да се вмъкне в живота ми и превърна първите няколко седмици от така очакваната пролет в нещо, което се надявам бъдещото ми аз да забрави възможно най-бързо. 

    Беше ми пределно ясно, че ще дойде моментът да се сблъскам лично с пандемията. Не очаквах обаче да е изневиделица (наивна мисъл - такива неща нито предупреждават, нито ти дават шанс за психическа настройка, така че да можеш да понесеш събитията по приличен начин), нито пък да отнеме възможността да стана пряк свидетел на всичко, за което вече от година копнея. 

Из Netflix мемоарите на една студентка в трети локдаун

    Резултатът от една година пандемия и три локдауна е следният: способността ми да се концентрирам върху каквото и да е за повече от 30 минути е безвъзвратно погубена. И това е лошо не само за академичната част от ежедневието ми, но и за времето за почивка, когато се предполага, че мога да си позволя да се отпусна пред телевизора и да гледам сериали от по 6-7 сезона със скоростта на първите посетители на хранителен магазин рано сутрин. Да, но комбинацията между това нещастно произведение на модерната чума се комбинира с абсолютната липса на наистина завладяващи филмови предложения и дава още по-тъжен резултат: скролване из всевъзможни социалки, без усещане за време и пространство. Също и липса на активност тук на пук на всички обещания и закани от началото на годината. *усмивчица*

    В кратките моменти на просветление и необяснимо желание да оставя телефона и да се съсредоточа върху някакъв сюжет (окей, окей, ако не уча, гледам тикток или тормозя котката, чета във всякакви формати, това е така) през изминалите месеци, случайно попаднах на няколко филма и сериала, които изпъкнаха на фона на наплива от заглавия.