Резултатът от една година пандемия и три локдауна е следният: способността ми да се концентрирам върху каквото и да е за повече от 30 минути е безвъзвратно погубена. И това е лошо не само за академичната част от ежедневието ми, но и за времето за почивка, когато се предполага, че мога да си позволя да се отпусна пред телевизора и да гледам сериали от по 6-7 сезона със скоростта на първите посетители на хранителен магазин рано сутрин. Да, но комбинацията между това нещастно произведение на модерната чума се комбинира с абсолютната липса на наистина завладяващи филмови предложения и дава още по-тъжен резултат: скролване из всевъзможни социалки, без усещане за време и пространство. Също и липса на активност тук на пук на всички обещания и закани от началото на годината. *усмивчица*
В кратките моменти на просветление и необяснимо желание да оставя телефона и да се съсредоточа върху някакъв сюжет (окей, окей, ако не уча, гледам тикток или тормозя котката, чета във всякакви формати, това е така) през изминалите месеци, случайно попаднах на няколко филма и сериала, които изпъкнаха на фона на наплива от заглавия.
Ще започна с мини сериал в HBO (с извинение на заглавието на публикацията) на по-тежка тема, която би ограничила зрителската група: It's A sin ("Греховно"), в главна роля - Оли Александър, вокалистът на Years & Years. Група младежи от LGBTQ+ обществото в началото та 80-те години във Великобритания се отдават на живот, експериментират, забавляват се и преследват мечтите си на фона на избухващата пандемия от СПИН, която със стремглави темпове взема все повече жертви и се намества неканена в живота на нашите герои. Сериалът започва като лека комедия, обляна в неонови топли цветове и озвучена от силна музика, но бързо ни вкарва в свят, който болезнено много прилича на нашия днес. Толкова прилича, че чак е плашещо да си дадеш сметка как преди едва 40 години група от хора от поколението на нашите родители са изпитвали подобни емоции и са се опитвали да се справят с непозната ситуация също както днес ние търсим изход от пандемия, чийто край все още фигурира като голяма въпросителна в плановете за следващите години. Комедийните проблясъци на великолепно остроумните персонажи са като лъч светлина в тъмнината на фона на обрисуваната реалност. И макар че в нея заболяването е в ролята на главен герой, през повечето време по-ключов елемент са човешките взамиоотношения, приятелите, любовта и желанието да продължиш да живееш пълноценно и без страх напук на онова, което заплашва цялото ти съществуване. Освен Оли Александър, главният каст е съставен от тепърва изгряващи звезди, които се справят чудесно с нелеката си задача. Малка роля има и любимият Нийл Патрик Харис. Пет силно емоционални епизода - горещо препоръчвам!
Нетфликс избухват с нови испански продукции, сред които е и новият им сериал Sky Rojo - забавление за един следобед от осем епизода, всеки средно по 25 минути, в които трио бивши проститутки успяват да избягат от сводника си, след като едва не го убиват и тръгват на път без крайна точка, но с ясната цел да се измъкнат от лапите на двама помощници на бившия им шеф. Типично по испански е пълен бъзик - хем тръпнеш да видиш дали ще успеят да избягат, хем ревеш от смях заради безобразните ситуации, в които се вкарват. Има три основни фактора, които повлияха в момента на оценяване на сериала: първо, сниман е много професионално и изглежда като продукция на Куентин Тарантино (или поне има този вайб); второ - актьорската игра е на високо ниво; трето - музиката! Решението героини като Корал, Уенди и Джина - забавни, смели, интелигентни и находчиви - да ни въведат в света на трафика на хора и проституцията е умно. Темата е актуална и според мен интерпретацията е достатъчно уважителна и реалистична (макар че как бих имала обективно мнение за това). Важно е обаче да отбележа, че сериалът не е за вас, ако не понасяте сцени на насилие (от всякакъв вид) и злоупотреба с наркотични вещества - испанците не се свенят да си играят открито с по-controvertsial теми. Има още много неща, които да се кажат, но се надявам дотук изписаните да са достатъчни, че да дадете шанс на Sky Rojo.
Behind Her Eyes - най-скучният и най-вълнуващ сериал на планетата (второто леко преувеличено). Кажете - как е възможно едновременно да тръпнеш в очакване на развръзката и някакво адекватно обяснение и да се чудиш кога най-сетне ще те избавят от тая адска мъка. Сюжетът с две думи: светът на разведена самотна майка (Луиз) се сблъсква с този на новия ѝ работодател и неговата съпруга (Дейвид и Адел), в чиито отношения цари странна и подозрителна динамика. Луиз завръзва приятелство с Адел, но в същото време и се впуска в афера със съпруга ѝ, оплитайки се все повече и повече в проблемите им. Въпреки че не е нейна работа, малко по малко жената поема инициативата да разкрие истината за случващото се в дома им. През всички епизоди цари странна атмосфера - случващото се нито е напълно земно (като под "земно" имам предвид не-магическо или фантастично), нито ти се иска да приемеш, че в тази привидно банална и добре позната интрига може да има нещо отвъд представите за "нормално". Проточената липса на обяснение в тази връзка е една от причините сериалът да се усеща толкова досаден и лишен от развитие. Огромна част от сцените са по-дълги, отколкото се налага, макар и целенасочено, диалозите са неясни и пълни с недомлъвки, които дразнят, а динамиката между героите е много, много изнервяща. Цялостното усещане е, че за 6 епизода не се случва ни-що.
Deadly Illusions - повече въпроси, отколкото отговори... Известна писателка наема детегледачка за периода, в който подготвя следващия си роман, но психическите ѝ проблеми започват да се прокрадват в спокойната обстановка и въпреки предупрежденията на нейна близка, че детегледачката може би има пръст в случващото се, писателката продължава да действа както прецени за добре. За съжаление, каквото и да кажа още за сюжета, ще се счете за спойлер, макар че... Филмът е страшно отворен за интерпретации. Трудно е да се определи дали част от по-значимите събития са истина такива, каквито са показани на екрана, така че в крайна сметка зрителят е свободен сам да стигне до заключение за края. Изненадана съм, че оценката на продукцията е толкова ниска в IMDB. Има кусури, разбира се, но съм гледала много по-лоши психологически трилъри. Поне този ме накара да си размърдам мозъка и да се опитам да открия истината - даже търсейки обяснения на края из дебрите на интернет.
Нетфликс избухват с нови испански продукции, сред които е и новият им сериал Sky Rojo - забавление за един следобед от осем епизода, всеки средно по 25 минути, в които трио бивши проститутки успяват да избягат от сводника си, след като едва не го убиват и тръгват на път без крайна точка, но с ясната цел да се измъкнат от лапите на двама помощници на бившия им шеф. Типично по испански е пълен бъзик - хем тръпнеш да видиш дали ще успеят да избягат, хем ревеш от смях заради безобразните ситуации, в които се вкарват. Има три основни фактора, които повлияха в момента на оценяване на сериала: първо, сниман е много професионално и изглежда като продукция на Куентин Тарантино (или поне има този вайб); второ - актьорската игра е на високо ниво; трето - музиката! Решението героини като Корал, Уенди и Джина - забавни, смели, интелигентни и находчиви - да ни въведат в света на трафика на хора и проституцията е умно. Темата е актуална и според мен интерпретацията е достатъчно уважителна и реалистична (макар че как бих имала обективно мнение за това). Важно е обаче да отбележа, че сериалът не е за вас, ако не понасяте сцени на насилие (от всякакъв вид) и злоупотреба с наркотични вещества - испанците не се свенят да си играят открито с по-controvertsial теми. Има още много неща, които да се кажат, но се надявам дотук изписаните да са достатъчни, че да дадете шанс на Sky Rojo.
Behind Her Eyes - най-скучният и най-вълнуващ сериал на планетата (второто леко преувеличено). Кажете - как е възможно едновременно да тръпнеш в очакване на развръзката и някакво адекватно обяснение и да се чудиш кога най-сетне ще те избавят от тая адска мъка. Сюжетът с две думи: светът на разведена самотна майка (Луиз) се сблъсква с този на новия ѝ работодател и неговата съпруга (Дейвид и Адел), в чиито отношения цари странна и подозрителна динамика. Луиз завръзва приятелство с Адел, но в същото време и се впуска в афера със съпруга ѝ, оплитайки се все повече и повече в проблемите им. Въпреки че не е нейна работа, малко по малко жената поема инициативата да разкрие истината за случващото се в дома им. През всички епизоди цари странна атмосфера - случващото се нито е напълно земно (като под "земно" имам предвид не-магическо или фантастично), нито ти се иска да приемеш, че в тази привидно банална и добре позната интрига може да има нещо отвъд представите за "нормално". Проточената липса на обяснение в тази връзка е една от причините сериалът да се усеща толкова досаден и лишен от развитие. Огромна част от сцените са по-дълги, отколкото се налага, макар и целенасочено, диалозите са неясни и пълни с недомлъвки, които дразнят, а динамиката между героите е много, много изнервяща. Цялостното усещане е, че за 6 епизода не се случва ни-що.
Deadly Illusions - повече въпроси, отколкото отговори... Известна писателка наема детегледачка за периода, в който подготвя следващия си роман, но психическите ѝ проблеми започват да се прокрадват в спокойната обстановка и въпреки предупрежденията на нейна близка, че детегледачката може би има пръст в случващото се, писателката продължава да действа както прецени за добре. За съжаление, каквото и да кажа още за сюжета, ще се счете за спойлер, макар че... Филмът е страшно отворен за интерпретации. Трудно е да се определи дали част от по-значимите събития са истина такива, каквито са показани на екрана, така че в крайна сметка зрителят е свободен сам да стигне до заключение за края. Изненадана съм, че оценката на продукцията е толкова ниска в IMDB. Има кусури, разбира се, но съм гледала много по-лоши психологически трилъри. Поне този ме накара да си размърдам мозъка и да се опитам да открия истината - даже търсейки обяснения на края из дебрите на интернет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар