"Ясновидците" от Либа Брей - Ревю

Добре дошли в Ню Йорк - блестящият град със сияйни надежди за новия ХХ век, предлагащ ново начало, нов живот на всеки, който го посети. Ню Йорк, в който можеш да бъдеш когото си пожелаеш, докато наоколо звучи джаз, примесен със смехове, светлините на сградите се сливат една с друга, а алкохолът се лее безкрайно. 

Втората прочетена тази година книга се оказа истинско попадение измежду новопубликуваните на българския пазар заглавия. И не говоря само за невъзможно красивата интерпретация на корицата. Признавам, че ако не знаех мъничко за самата история, несъмнено щях да се хвърля към "Ясновидците" само и единствено заради красивия фон, очертанията на небостъргачите и профила на главната героиня с лента за глава, типична за джаз периода в Щатите. Уви, това не е единственото, в което да се влюбите.

Наблизо, в пристанището, госпожа Свобода издига своята факла, маяк за всички, които идват на тези брегове, за да търсят спасение от преследване, глад или безнадеждност. Защото това е страната на мечтите.

Никога досега не съм имала възможността да кажа, че освен времето около Втората световна война ужасно много обичам 20-те и 30-те години на ХХ век, познат по-добре като Сухия режим в САЩ. Нарича се така заради 18-тата поправка на конституцията, гласяща, че производството, внасянето и разпространението на алкохол е забранено. Именно от тази категорична забрана започва приключението на Ийви от малко провинциално градче в Охайо до обширните улици в сърцето на Манхатън. 

Има безкрайно много положителни неща, които заслужават да бъдат споменати тук. Удачно е обаче да започна със самата история. Тъй като четох превод, не мога да говоря за стила на Либа Брей - не съм чела в оригинал нищо нейно и дори и да искам, непосилно е да направя препратки към други нейни романи. Но пък преводът е достатъчен, за да поднесе привлекателно тъмната, мистериозна и малко плашеща история още от първата глава. Изборът тя да бъде  разказана от неутрален разказвач е подходящ. По този начин писателката разкрива нови герои в различни глави, проследява техните дилеми и чрез миналото им ги обвързва към главната героиня Ийви.

- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност.

- Милосърдието започва от вкъщи.
- Както и психическите заболявания. 

Безпардонна, безумно директна и скандална в поведението си, в началото на романа Ийви изглежда като поредното произведение на младежката литература - типично дива и безразсъдна, дори егоистична на моменти, описана с цел читателите да се влюбят в нея заради всички тези черти. Това ме подразни. Не исках да чета за момиче на моите години, което пие и си мисли, че стъпвайки в Ню Йорк целият град ще бъде в краката му. За щастие този първоначален образ, макар и реален за съответното време, е напълно умишлен, за да покаже как в периода на развитие Ийви претърпява забележително преобразяване и приема всеки удар на събитията като важен урок, който използва в своя полза по-късно. Всичко това нямаше да ми се стори впечатляващо, ако не бяха всички герои на "Ясновидците", кой от кой по-различни и интригуващи. Бих казала, че те са брезвремеви - характерите им биха паснали на всяка епоха, биха се слели с обществото, едновременно с това водейки вълнуващ живот на "различни". В същото време са и невероятно типични за 20-те години - всеки от тях има стремеж за пробив в светския живот, желания за любов, блян за расово равенство. Хуморът им е блестящ, макар и не добре пресъздаден от превода на българското издание. Забелязах как на много места удоволствието от умелата игра с думи се губи заради неподходящо подбрани на родния ни език такива. Обяснимо, разбира се - преводът винаги заличава част от оригинала.
Ако трябва да изтъкна едно-единствено нещо, за да се аргументирам защо харесвам персонажите толкова много и защо ги мисля за уникални, то бих изтъкнала предисториите на всеки от тях. В хода на постепенното развитие на действието Либа Брей вмъква "между другото" факти и епизоди от миналото на всеки един, дава обяснение за държанието им, защо търсят спасение в Голямата ябълка, какво мотивира така силно стремежа им да се изкачат по социалната стълбица.

Малко са проблемите, с които се сблъсках този път и може би самата мисъл, че от много време книга не ме е "поглъщала" по този начин остави у мен приятното чувство след последните страници. Все още съм в неведение каква е точната връзка на групата, наречена "ясновидци" с окултния убиец освен това, че с дарбите си по някакъв начин могат да навържат детайлите от престъпленията. За 500 страници ми се щеше да получа точно обяснение, но допускам, че аз не съм уцелила момента, в който Либа Брей дава обяснение - понякога заради твърде голямо въодушевление чета и си мисля за някакви странични работи, отново свързани с историята.
Другото нещо, което бих определила като недостатък, е детайл, изключително типичен за тийн литературата - липсата на родителски контрол. Още в началото на романа родителите на Ийви я пращат в Ню Йорк при чичо ѝ за лошо поведение, но от този момент до края не се чува ни звук, ни стон от тях, нищо, че в продължение на седмици в мегаполиса се случват невъобразими престъпления, които няма начин да останат скрити в границите на щата.
С интелигентно писане, интригуващ исторически период, остроумни и изградени из основи герои, Либа Брей среща Американската мечта с плашеща история за пробуждащи се демони и поредица от убийства, чакащи разрешаването им. "Ясновидците" е една от книгите, които не мога да опиша ей така поради липса на достатъчно и силни прилагателни. Без колебание ще прочета втората част от поредицата Liar of dreams, дори ще препрочета първата, като я препоръчвам при всяка възможност на приятели и познати, прибегнали до мен с въпрос за това какво да си изберат от книжарницата.

Хората са склонни да мислят, че най-опасното чувство е омразата. Но любовта може да бъде също толкова опасна.