Колкото повече (книги), толкова по-малко (любими книги)

Източник: tumblr.com

Всеизвестната сентенция на Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече" може да е валидна в много от случаите в ежедневието ни, но си дадох сметка, че в контекста на четенето тя не намира своето място често.  

Днес ще се съсредоточа върху точка, за която се замислих, след като видях клип на една не много добре позната ютубърка. Преди една година със сигурност мнението ми по темата щеше да е различно, но сега, вече прочела повече от двеста заглавия, смея да твърдя, че колкото повече книги чета, толкова по-малко любими имам. 

За някои това е истина, за други не - несъмнено зависи от читателските навици на всеки човек, нещата, от които се впечатлява и още куп неща, разколебаващи моята теза. И като момиче, което обожава да има досег с колкото се може повече литература е страшно тъжно да призная, че напоследък това не е предпоставка за стремително допълване на списъка ми с любими заглавия. Опитвам се да разсъждавам по тази тема и да намеря причините - та първата година всяка една книга получаваше по месец от вниманието ми, прекарвах часове във фен сайтове, говорех, слушах тематична музика и прочее. Не си и помислях за това да търся негативните черти на "Дивергенти" или "Игрите на глава", например. Сега повечето губят смисъл след ден-два, само най-ярките сцени или развръзките им остават в съзнанието ми за не повече от месец, докато намеря друга с подобна тематика, която да заеме мястото ѝ.

В моят случай една от причините са именно подобните сюжети. Литературата в днешно време като цяло е на течения - вампири, върколаци, после апокалипсис, сега утопии... Юношеските ми години преминават в непрестанно следене на тези тенденции, намиране на нови заглавия, които да утолят глада ми за повече от фантастични светове с приказни герои. Но колкото повече такива чета, толкова повече отделните истории се сливат. Мотивите започват да се повтарят, създават се еднакви герои, но с различни имена. И изведнъж цялата тази категория се превръща от еднообразно преразказване на книгата, вдъхновила останалите. Това може би заслужава да бъде обсъдено в друг отделен пост, но с цел да докажа твърдението си трябва да спомена, че четенето на едни и същи сюжети, едни и същи реплики, едни и същи развръзки не водят до нищо друго, освен до безсмислено трупане на томове, измежду които единствените блестящи са първите прочетени още в началото на вълната. 

Друго обяснение, което бих изтъкнала, е бързото четене. Много хора са ме питали как успявам да завърша книга от 500 страници за по-малко от 12 часа и отговорът ми винаги е "Така успявам да се насладя на книгата, без да губя от историята, протакайки във времето". Да, обожавам да чета като не накъсвам сюжета. Истина е, че ми доставя удоволствие и шансът да ми хареса е много по-голям. Но не винаги това продължава достатъчно, че да мога да нарека книгата "любима". Понякога вълнението ми приключва на сутринта след прочита, когато трябва да избера друго заглавие и да се впусна в ново приключение с потенциал да обземе цялото ми съзнание за известно време. Единични случаи са, но все си мисля, че ако отделям малко повече време на книгите, то шансът да ми влязат под кожата е по-голям. А поводът да правя това заключение е вече споменатата "Дивергенти" - когато а пръв път се докоснах до трилогията на Вероника Рот имах цялото време на света, за да вникна в историята на Трис. Чаках да си купя книгите, сега чакам довършването на екранизацията. Интересът ми все още е поддържан от куп странични фактори, които отсъстват при заглавия, прочетени през последната година. 

Коренно противоположно е последното нещо, на което смятам, че се дължи липсата на толкова любими четива - сблъскването на множество сюжети. Достъпът до много и различни заглавия ме кара да препускам и измежду различни истории (изключвам идентичните от един жанр). По този начин ставам по-критична и взискателна към качеството на литературата. Вижданията ми се променят, искам повече и повече от герои, дълбочина, изграждане на светове, завръзка, развръзка, обрати в сюжета. Всяка следваща книга предлага нещо и кара предната да изглежда недовършена. Съвкупността от всички несъвършенства и критикуването изкарва много от потенциалните любими от списъка, оставяйки само няколко добри заглавия, които заслужават светлината на прожектора.
Категорично решение за този "проблем" сигурно има, ала на мен ми предстои тепърва да го търся. Мисля, че ще тръгна от още една сентенция, която гласи "Качество пред количество" - няма да престана да предизвиквам себе си да чета дадени книги, но със сигурност ще премисля финалния резултат, към който се стремя. Ако той претърпи известна промяна, то тя със сигурност ще засяга пряко качеството на литературата, която ще влезе в списъка за 2016. Споделете с мен дали съм единствената, застигната от подобен проблем и от какво мислите е предизвикан той.