събота, 14 април 2018 г.

"Играч първи, приготви се" - да си поговорим за филма

Преди няколко дни с приятелка от университета гледахме скоро излязлата адаптация по книгата на Ърнест Клайн "Играч първи, приготви се" и нямам търпение да ви споделя мнението си.
Няколко пъти до сега съм писала "ревюта" на филми, чиито първоизточници са книги ("Хартиени градове", "Shadowhunters" и т.н.). Този път обаче ще се държа по-далеч от оригинала, тъй като от него помня съвсем малко. Прочетох "Играч първи, приготви се" в началото на 2016 година и още тогава бях меко казано очарована от динамичната обстановка, интересни герои и история, както и от начина, по който така добре познатата поп култура беше преплетена в сюжета. Дори купих книгата на няколко приятели доброволно, само и само да има с кого да коментирам. Днес със същия ентусиазъм пиша на същите хора, за да ги накарам да отидат да гледат и филма. Защото той е меко казано страхотен! 
Нека да започна с един от най-важните за мен елементи - героите. Както казах, не се чувствам подготвена да правя съпоставка на филмовите и книжни образи. Поради тази причина ще се огранича до следното: бяха забавни, различаваха се един от друг, вписваха се перфектно в обстановката и по различни начини привличаха вниманието от момента на появата си до този, в който напускаха обсега на камерата. Кастът, с изключение на Olivia Cooke, ми е напълно непознат, и все пак успя да ме очарова. (Добре де, нека си го кажа - оправдаха малките очаквания, които имах благодарение на спомените, останали от романа на Клайн. Може би не си представях аватарите им в играта по точно този начин, но мога да си затворя очите, защото това е въпрос на въображение. В това се крие магията и на литературата, и на киното - винаги има различни гледни точки и варианти за осъществяване на представите.)
Единственият по-голям проблем, който имам с филма (и все пак достатъчно малък, че да не го изтъквам в разговори), е сценарият, който на моменти ми се струваше плосък, дори и с присъствието на монолозите на главния герой (Уейд). Стана ясно за какъв свят иде реч, в последствие на какво се е стигнало до създаването му и т.н. Липсваше ми, например, репликата "Играч първи, приготви се", която така ясно помня от книгата. Липсваха ми и още малко закачки и хумор. 
Рязко на това контрастира една от положителните за мен черти на филма - препратките към актуалната поп култура, както и тази от 80-те и 90-те години на ХХ век. Филми ("Сиянието"), различни игри и дори музика, вървяща като фон - имаше по нещо за всеки почитател на тези течения. Разбира се, докато се ровех из Туитър, за да видя какво е масовото мнение за адаптацията, попаднах на много изказвания на т.нар. "нърдове", които критикуваха свръхупотребата и "неадекватността" на някои от препратките. С това не мога да се съглася. За мен всичко беше в реда на нормалното и приятното за зрителите. Впечатлена съм!  (Освен това: Oh God, it´s fucking Chucky!)
Саундтракът ми се стори приятен - напълно подходящ за филма и, честно казано, бих си го пуснала да го слушам докато уча или правя неща из вкъщи, така че и по този параграф вдигам пръст нагоре. 
За последно оставих най-впечатляващия елемент на "Играч първи, приготви се" и този, заради който абсолютно бих се върнала още един-два пъти в киното - анимацията. Великолепна! Много цветна и жива, реалистична по особен начин. Накара ме да "вляза" в света на ОАЗИС. От аватарите на играчите, през местата, през които минаваха те, до най-малките детайли в сцените с битки - искрички, малки парченца железа, бетони, стъкло - каквото се сетите! 
В заключение искам да кажа, че съм много, много впечатлена! Тези 2 часа и 20 минути в залата бяха истинско удоволствие. Комбинацията между реалност и анимация с огромен успех държа вниманието ми за този период и успя да ме откъсне от моята реалност и да ме повлече в света на ОАЗИС заедно с главните герои. Залягах на стола, опитвах се да пъхна ключове в ключалки заедно с Уейд и се държах здраво, когато планети гърмяха. Чудя се до колко можем да приемем "Играч първи, приготви се" за пророчески. Дали някой ден и ние ще имаме възможност да сложим маски и да се пренесем в друга реалност, където може да бъдем които искаме? Остава да видим. Но до тогава има доста време - предлагам ви да го запълните с пътуване до най-близкото кино и гледане на великолепната продукция на Спилбърг по книгата на Ърнест Клайн: "Играч първи, приготви се"!

Няма коментари:

Публикуване на коментар