вторник, 10 март 2020 г.

Reading slumps и книжни цели за 2020г.

      Средата на март може би не е най-удачният момент за изясняване на книжните цели, признавам, и въпреки това новооткритата свобода (от по-малкия брой лекции и не толкова голямото количество домашни) ме вдъхнови да направя кратък списък с книги, които бих искала да прочета в рамките на настоящата година. Става дума за шест заглавия, някои от които ще провокират въпроса "Ама как така още не си го чела!?". Много от тях са горещи препоръки от близки хора, а други - случайни попадения, привлекли вниманието ми я с красивата си корица, я в някое видео на книжна тематика в ютуб. 
       Така или иначе съвсем скоро излязох от книжна дупка, по-позната като reading slump (при това благодарение на задължителната ми литература от университета!). След една-две години четене на минимален брой книги, повечето от които към днешна дата помня бегло, най-накрая желанието ми да се ровя из рафтчетата на книжарниците върви рамо до рамо с желанието да оставя всичките си джобни там. Рядко възпирам тези емоционални пориви от страх да не се завърна към предишното състояние и за забравя защо литературата винаги е била и трябва да продължи да бъде огромна част от ежедневието ми, оръжие в битката срещу света и най-верен приятел в миговете, когато единственото, от което се нуждая, е някоя вълнуваща история. 

     Преди да се втурна към изброяването на предвидените за следващите девет месеца заглавия, искам да споделя две промени, които наложих в книжния си живот и които са главния фактор в преборването на reading slump-а. В интернет можете да намерите десетки видеа и публикации със съвети и трикчета, препоръки за чудотворни романи, които ще преобърнат представите ви за литература и ще ви върнат обратно в играта. Това обаче, както всичко друго на света, е безкрайно лично и индивидуално. За себе си  първо разбрах две неща: не обичам да се състезавам и не обичам да ми е скучно. После направих следните две промени:
       1. Спрях да си задавам високи цели в годишното предизвикателство на Goodreads. Логиката ми е същата като логиката ми преди изпит: винаги се вайкам, че ще ми пишат двойка и ще ме скъсат, и после се радвам, че имам петица или шестица, докато колегите ми мрънкат на заден фон "Да, да, ти винаги обясняваш, че ще те скъсат". Идеята ми е следната: винаги се подготвям за най-лошото и се гордея, когато надскоча минимума. В предизвикателството въвеждам бройка, която със сигурност ще успея да прочета, и или в последствие я заменям с по-голяма, или просто се хваля, че съм изпълнила на 150% целите си. Win-win.
       2. Започнах да зарязвам книгите, когато не са ми достатъчно интересни. Животът е твърде кратък, че да си губя времето с неща, които не провокират положителни емоции, а и не са задължителни. Когато усетя, че губя интерес, че стилът не ми харесва, че историята няма да се  развие по такъв начин, че да ме изненада положително - оставям я и си намирам нова. Реално бягам от риска да се разочаровам толкова много, че да не искам да започна да чета нещо ново веднага след това. Неотдавна за мен това беше проблем - не понасях мисълта, че няма да довърша нещо, което вече съм започнала. Още повече - че ще отбележа, че чета някоя книга, и после безславно ще я махна от currently reading списъка, и приятелите ми там ще видят. И какво? Все тая е. Колкото и философски да звучи, не искам да водя непълноценен живот за пред останалите - какво ще кажат те, какво ще си помислят, как ще се разочароват от моите решения. Абсолютна загуба на време е. 

       Водена от тези две новооткрити правила, през заветната 2020г., която се очертава лишена от пътувания заради разни летящи сред нас корони, искам на първо място да прочета "Отнесени от вихъра", една от любимите книги на моя близка приятелка и заглавие, което чака реда си върху редовете на библиотеката ми от повече от 5 години. Истината е, че преди време направих опит да прочета първия том, но се отказах на 20-тата страница, защото актуалната тема тогава беше "Всички против системата" (т.е. "Игрите на глада", "Дивегренти" и "Лабиринтът" бяха на почит в моята стая), та не успя да сграбчи интереса ми. В момента съм на съвсем друга вълна и всъщност имам огромно желание лека-полека да започна да наваксвам с всички изпуснати класики, които ще попълнят дупките в знанията ми на тема Литература. 
       "Няма смисъл да чета книга повече от един път" вече не е изречение, което присъства в като словосъчетание в речника ми. Все по-често се обръщам към прочетените книги и с носталгия разгръщам страниците им, за да си припомня защо съм се влюбила в историите върху тях. Понякога се питам как съм могла да харесам нещо такова, понякога любовта ми се удвоява дори. Надявам се вторият случай да влезе в действие с "Часът на чудовището" на Патрик Нес. Прочетох я за първи път преди три години, беше сутринта след изпращането ми в 12-ти клас. Не съм сигурна защо тогава почувствах толкова силна връзка с тази книга, но стана така, че и до ден днешен продължавам да я препоръчвам на всеки човек, който ми поиска мнение, а дори по Коледа я подарих на най-добрата ми приятелка с огромна надежда и на нея да й хареса. 
        Повече от очевиден участник в днешния списък е "То" на Стивън Кинг. Искам да я прочета толкова, колкото говоря за нея. Нямам обяснение защо все още намирам различни извинения да не я прочета, имайки предвид това, че имам събрани двата тома на английски и първия на български - все на един от двата езика ще схвана за какво става въпрос. Oh well. Нека това публично обещание (в разрез с всичко изписано по повод предизвикателствата и публичното деклариране на подобни закани; но и в духа на поста за новогодишните обещания, който можете да прочетете ето тук) да послужи за мотивация. И без това от миналата година съм в процес на оценка на голяма част от творчеството на Кинг - няма как да изпусна една от най-известните му книги. 
        А пък за "Щиглецът" трябва да дам целия кредит на Зинети. Бях забравила, че я притежавам, докато тя не започна да говори за нея в ютуб канала си. Издигнатият около книгата култ малко ме плаши, но в същото време ме мотивира да я прочета, за да мога да се включа пълноценно в дискусията и да имам повече материал, върху който да базирам мнението си за Дона Тарт. Чела съм само "Тайната история" и е крайно време да попълня пропуска си. Кликнете ето тук, за да прочетете ревюто на "Щиглецът" в блога на Зин, и тук, за да изгледате видеото й. 
          "Затворисърце" на Константин Трендафилов също заема начално място в списъка ми с книги за тази година. Just hear me out. Изпитвам огромна нужда да бъда информирана за това какво се случва със съвременните български автори - би ми се искало да имам достатъчно знания и адекватни аргументирани мнения, с които да се включвам в различни дискусии. И въпреки че Константин Трендафилов е сравнително въпросителна фигура на книжния хоризонт, не можем да отречем, че е сред водещите автори. Когато работих в книжарница, именно това заглавие бе едно от най-продаваните от масичката ни с български произведения. Целият този интерес, комбиниран с всички положителни мнения, на които съм попадала из интернет пространството, успяха да провокират любопитството ми. Надявам се да не са ме подлъгали! 
           Време е да се върна към една поредица, в която се влюбих преди мнооого време и която оставих по причини, които вече не си спомням. Става въпрос за "Друговремец" на Диана Габалдон. Ред ми е да прочета "В капана на времето", втората част от великата сага, а също и да продължа да гледам сериала от втори сезон. Не съм сигурна с коя от двете версии на историята ще започна, но е сигурно, че нямам търпение да се върна към прекрасния свят на авторката. 

           Шест книги не са много, но не са и малко. Надявам се следващите девет месеца за са ми достатъчни, че да приключа с всяка една от тях, а още повече се надявам поне няколко от тези заглавия да се окажат попадения и да се присъединят към обичайния списък с книги, които препоръчвам винаги и на всички. И нека да ми послужат като засилка и вдъхновение да продължа да посягам към жанрове и заглавия, които обикновено не биха представлявали интерес. 2020 година, онази, която всички наричат "ново начало", искам да използвам като повод за разширяване на мирогледа, предпочитанията и знанията си в колкото се може повече сфери. Книгите са страхотно начало! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар