"Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис - ревю

       Испанците много обичат да пишат и да говорят за диктатурата на Франсиско Франко. Днес тя продължава да бъде една от основните теми на голяма част от литературата на автори от всички области на страната. "Фонтани на мълчанието" пък има потенциала да мине за поредния роман за универсалните човешки трагедии - за тежките моменти, през които е минавал всеки народ в различни моменти от съществуването си, и за личните драми, които понякога изглеждат по-безнадеждни от надвисналото над всички зло. Качествата на авторката, солидното проучване и събирането на безброй разкази на хора, живели по времето на Франко, които тя съумява да предаде чрез героите си, го отдалечават от посредствеността и го превръщат в универсален пример за стойностна литература и доказателство, че не само от учебниците по история можеш да научиш много за различни важни периоди от миналото ни.

      Рута Сепетис е великолепен разказвач на истории. Дар словото е само една част от огромния талант, който за втори път на български език достига до родните читатели. В нейните произведения ясно си личи човешкият подход към темите - тя винаги разглежда социалните проблеми през призмата на потърпевшите от разглеждания конфликт. За да направи това по уважителен и обективен начин, авторката не влиза директно в ролята на местния човек, провокирана от въпроса "Имаме ли право да разказваме чуждите истории?" Разделя героите си на две големи групи - испанци (свидетели, жертви) и американци (външни хора, обективни наблюдатели, все пак заслепени от маскарада на испанската власт от онова време). Така успява да опише еднакво правдоподобно отвътре и отвън, обективно и донякъде субективно, духовното и социално падение на народа от средата на миналия век. 

       "Фонтани на мълчанието" е роман на контрастите: между богатия американски живот и бедността, която витае из най-бедните квартали на Мадрид; за охолния живот и свободата да се изразяваш свободно и за глада, мизерията и страха да мечтаеш за нещо повече; за привилегирования живот на потомците на франкистите и мъките на децата на републиканците; за желанието да разкриеш истината и неспособността дори да достигнеш до нея; за хората зад обективите и онези пред него; за силата на мечтите и най-вероятните последствия от тях... 

       Всички тези теми Рута Сепетис разглежда едновременно или поотделно чрез героите, представители както на различни националности, така и на различни прослойки на обществото в Мадрид. Сплотяващото звено са Даниел, 18-годишното момче от Тексас, чиито мечти да стане известен фотограф и журналист не се вписват в плановете на баща му да наследи петролния бизнес, и Ана - непокорната, силна, мечтаеща дъщеря на републиканци, принудена да върви със склонена глава и да работи неуморно, за да може семейството й да преживява. Любовта, която пламва помежду им, е важна част от сюжета на книгата, но със сигурност не е най-важната. Четеш и се молиш да се случи някакво чудо и в крайна сметка двамата да имат своя щастлив край, но междувременно сърцето ти се свива за съдбата на Фуга - потъпкан от живота сирак, принуден да заравя малките ковчези на бебета, чиято мечта да стане известен тореадор е по-голяма от страха от Генерала; за Рафа, неговото желание за живот, любовта му към най-добрия му приятел и желанието му да изпълзи от калта на бедния квартал Вайекас; за Хулия, Атонио и малката болнава Лали - семейството на Ана, за което всеки ден е истинско мъчение; и не на последно място, за Пурификасион - сладката, наивна Пури, монахиня, която отдава цялата си любов на децата в дома, в който работи, но въпреки огромното си желание да разкрие всички тайни, на които става свидетел там, е принудена да мълчи и да се прави, че престъпленията около нея не се извършват. 

        Докато за някои прескачането от една гледна точка на друга е неприятно и по-скоро ощетява историята, според мен е много приятен похват. Едновременно дава глас на всичките герои и техните емоции, и не ограничава разказа до едно-единствено място и начин на разсъждение. Показва как въпреки че героите са обречени на подобна съдба, мисленето им е напълно различно и животите не се развиват по подобен начин. Освен това улеснява страшно много четенето - главите са съвсем кратки и предразполагат към синдрома "Айде, ще прочета още една глава и тогава ще си легна". 

         Не винаги префърцуненият и сложен език на автора прави книгата добра и "Фонтани на мълчанието" е прекрасен пример за това. Езикът на Рута Сепетис се лее плавно и непретенциозно, въвлича те в света на Мадрид от средата на миналия век и без много усилие те прави съпричастен към съдбата на главни и второстепенни герои. За да са по-близко до испанския дух, някои от репликите им са на испански, но това не дразни - чела съм други произведения, в които този говор е неприятен и звучи много фалшиво. Ще отдам част от позитивното си мнение и на добрия превод. Оценявам много високо и избора да се направи кратък речник с всички испански думи и фрази в края на романа, вместо да се пишат под линия на съответните страници. Не мисля, че разбирането на непознатата лексика ще представлява трудност за читателите, които не знаят езика. Голяма част от думите са от рода на "здрасти" и "чао", а пък останалите се повтарят доста често и се запомнят лесно. 

         Испания е страна с две лица: едното е слънчево, топло, гостоприемно, приканващо туристи и предлагащо удоволствия и забавления за всеки, който предпочита спокойствието и удобството пред истината. Второто е за всички останали - хората, които осъзнават колко важна е паметта и са готови да се изправят пред не толкова приятната действителност, за да я запомнят и да предадат знанието. Към втората група спада Даниъл, чийто фотоапарат е най-силното му оръжие срещу социалната тирания.
         Във време, в което думите са ограничени, а образите - облечени в сенки, трябва да търсим лъча светлина, който ще ни подскаже къде се крие истината, но без да губим моралния си компас. И може би именно това е главната идея на "Фонтани на мълчанието", както и отговора на въпроса "Имаме ли право да разказваме чуждите истории?"

Тук оставям невероятното ревю за "Фонтани на мълчанието" на Хриси от Hrisilandia за всички, които все още не са сигурни дали това е тяхната книга.
А тук можете да намерите ревюто ми за другата книга на Рута Сепетис - "Сол при солта".